Кой определя търговските отношения на ЕС с Китай?

Ако в ЕС очакват, че новите тарифи за внос на китайски електромобили ще бъдат добре приети от съюзниците на блока от САЩ, може би ситуацията трябва да бъде преосмислена наново. Това пишат в свой анализ в Euractiv Леон де Грааф, експерт по устойчивост в #SustainablePublicAffairs и Алисия Гарсия-Хереро, старши сътрудник в мозъчния тръст Bruegel.

На 29 октомври ЕС най-накрая прие допълнителни мита за внос на китайски електрически превозни средства до 35% в допълнение към съществуващите регулации от 10%. Като отговор би имало смисъл китайските производители на електромобили да заобикалят тези тарифи, като инвестират директно в Европа. Освен това китайското правителство може да използва инвестиции, за да упражнява влияние върху някоя страна членка на ЕС – това е т. нар. инициатива „Един пояс, един път 2.0“.

Изглежда обаче, че се случва точно обратното – китайското правителство инструктира своите производители на електромобили и батерии да намалят или дори да спрат инвестициите в Европа. Това стана ясно със съобщението на Dongfeng Motor Group, че спира инвестициите за производство на автомобили в Италия, както и от отложените планове на Cherry Automobile в Испания.

Защо Пекин би направил това?

Официалните причини за решението на Dongfeng изглежда са предишната подкрепа на Италия за европейските мита за внос и загрижеността на Пекин, че по-големият производствен капацитет рискува да създаде свръхкапацитет на бавно развиващия се пазар на електромобили в ЕС.

Въпреки това, китайското правителство може също така да очаква нещо, което самите европейски лидери все още не осъзнават, а именно, че ЕС вероятно ще бъде силно подтикнат от новата администрация на САЩ да бъде още по-твърд спрямо китайските електромобили, отколкото е в момента.

САЩ вече наложиха 100% мита за внос на китайски електромобили. Освен забранителните тарифи, в Америка планират да забранят китайския софтуер и хардуер на всички автомобили, които се движат по пътищата на страната.

Защо администрацията на САЩ прави това? Причината е една – мнозина се опасяват, че китайските превозни средства скоро ще се превърнат в заплаха за националната сигурност. Освен това САЩ нямат намерение да приемат зелени инвестиции от Китай за производство на електромобили, да не говорим за предлагане на субсидии по Закона за намаляване на инфлацията (IRA), както правят някои европейски страни, за да привлекат китайски инвестиции.

С други думи, наистина трябва да се измине дълъг път, за да се сравнят мерките на ЕС с тези на САЩ. Това повдига въпроса доколко администрацията на САЩ може да накара ЕС да направи повече по казуса. Има очевиден случай, при който администрацията на Байдън е накарала ЕС да се приведе в съответствие регулация, а именно относно контрола върху износа на продукти, свързани с полупроводници (литографско оборудване за усъвършенствани чипове в случая с Нидерландия).

В допълнение към полупроводниците, САЩ настояха ЕС да наложи ограничения и в други сфери, като 5G и телекомуникационна инфраструктура, така че подобен ход за електромобилите не може да бъде отхвърлен.

Стратегически сектор ли са електромобилите?

Докато електромобилите може да се възприемат само като автомобили от мнозина, тяхната роля в напредъка на изкуствения интелект чрез автономно шофиране, гъвкавостта на енергийната система, като батерия за мобилен дом и други стратегически части на нашата бъдеща икономика, скоро ще стане очевидна за всички.

Така че, докато всички с нетърпение очакват президентските избори в САЩ следващата седмица, бъдещият президент на САЩ, независимо дали е демократ или републиканец, ще бъде строг към Китай. И поради посочените по-горе причини може да е само въпрос на време бъдещият президент на САЩ да принуди основните си съюзници да помогнат за още повече сдържаност в отношенията с Китай.

Инструкцията на Пекин за намаляване на инвестициите в електромобили в Европа досега може да се възприема като интуитивно отмъщение, но в крайна сметка може да има смисъл при такъв сценарий.

Всичко това е част от едно по-голямо геополитическо развитие, при което САЩ принуждават основните си съюзници да игнорират все повече Китай. В повечето случаи – със сигурност при ЕС, Япония и Южна Корея – посоката е същата като при САЩ, въпреки че скоростта може да е различна.