На световната климатична конференция COP29 развитите нации обещаха 300 милиарда долара годишно до 2035 г. за развиващите се страни. Лидерите от Глобалния север представиха сделката като утрояване на предишния финансов ангажимент, направен през 2009 г. Развиващите се нации обаче заклеймиха споразумението като „неадекватно“, предава Евронюз.
Кой какво ще плати?
Богатите развити нации се ангажираха да плащат 300 милиарда долара годишно до 2035 г. на по-бедните нации, за да им помогнат да се справят с въздействието на изменението на климата. Общо има 23 икономики – сред тях Обединеното кралство, ЕС и САЩ – за които се смята, че са достатъчно устойчиви, за да допринесат средства за подпомагане на развиващите се нации. Нито една държава обаче все още не е отделила конкретна сума за новия ангажимент.
Богатите страни като цяло приветстваха споразумението като положителна стъпка в правилната посока. Еврокомисарят по въпросите на климата Вопке Хукстра каза, че това е „нова ера във финансирането на климата, която поставя амбициозна и реалистична цел“. Президентът на САЩ Джо Байдън, който не присъства на конференцията в Баку, нарече сделката „амбициозна“.
Въпреки това все още има въпроси от страна на богатите страни относно утрояването на това, което се е плащало преди. Швейцарският министър на околната среда Алберт Рьости каза пред обществената телевизия SRF, че Швейцария няма да отделя допълнителни публични средства.
„Мисля, че е по-умно да посочим сума, която действително ще бъде изплатена по-късно, вместо да поставяме утопични цифри, при които нищо няма да се случи“, каза той.
Рьости добави още, че страната в момента работи върху преструктурирането на своите финанси и не очаква да използва повече публични средства за определената цел. Това означава, че всяко потенциално увеличение на финансирането от Швейцария ще трябва да дойде от частни източници.
Какво показват числата?
Според анализатори от Центъра за глобално развитие (CGD), новата цел за финансиране на климата е „нищо особено“ за страните от Глобалния север. Те казват, че целта от 300 милиарда долара годишно е постижима без почти никакви допълнителни бюджетни усилия освен ангажиментите за увеличаване на финансирането, което вече са направили. Съществуващите национални ангажименти и финансиране от международни банки за развитие вече ще достигнат до около 200 милиарда долара годишно до 2030 г.
Въз основа на съществуващите ангажименти, източници като безвъзмездни средства или заеми от чуждестранна помощ и друго публично финансиране се очаква да се увеличат с 6,6 милиарда долара годишно до 2025 г., като общата им сума ще достигне 50 милиарда долара.
Парите от специализирани фондове за климата ще добавят около 1,3 милиарда долара до 2030 г., което ще увеличи приноса им до 5 милиарда долара. Международните банки за развитие обещаха да увеличат вноските си – добавяйки около 84 милиарда долара от развитите нации. Очаква се около 58 милиарда долара да дойдат и от частни финансови вноски.
Общо това би довело до 197 милиарда щатски долара финансиране на климата от развитите страни през 2030 г. от тези вече съществуващи ангажименти, при това е без никакви допълнителни усилия от богатите страни или доброволни вноски от развиващите се нации.
Ако към това се добавят и парите от нововъзникващи икономики като Китай, общата сума ще достигне около 265 милиарда долара до 2030 г.
Наистина ли 300 милиарда долара са повече пари?
През първата седмица на COP29 водещи икономисти заявиха, че развитите страни ще трябва да осигурят финансиране за борба с климата от поне 300 милиарда долара годишно до 2030 г. и 390 милиарда долара годишно до 2035 г.
Но те отбелязаха също, че тези числа са изчислени въз основа на стойността на един долар през 2022 г. и следователно трябва да бъдат актуализирани.
Изпълнителният секретар на независимата група на високо равнище на ООН за финансиране на климата Амар Бхатачаря заяви:
„Целите ще трябва да се коригират спрямо инфлацията с течение на времето“.
Анализ от групата на гражданското общество Power Shift Africa по време на COP29 установи, че инфлацията ще намали реалната стойност на тази цел от 300 милиарда долара годишно до 175 милиарда долара в днешни пари до целевата дата 2035 г. – въз основа на годишен темп на инфлация от 5%.
CDG казва, че ако инфлацията следва същите тенденции през следващото десетилетие, както преди, 300 милиарда долара ще бъдат 217 милиарда долара в днешни пари до 2035 г.