Въпреки красивите снимки, които виждаме в социалните мрежи и блоговете за пътуване, Бали има проблем с отпадъците, особено с пластмасата. Островът произвежда 1,6 млн. тона отпадъци всяка година, а благодарение на океанските течения, той получава приливни вълни от замърсяване от съседните острови. За да смекчат проблема, две организации се обединяват, за да почистят водните пътища на Бали и да превърнат пластмасовите отпадъци в полезни стоки.
Семейната компания Sungai Watch ръководи първата част от процеса, като идентифицира проблемни реки и инсталира широки бариери за улавяне на отпадъци. От стартирането си през 2020 г. организацията с нестопанска цел е събрала 1 718 562 килограма отпадъци, от които близо 1900 тона пластмаса от водните пътища.
След като бъдат почистени и сортирани, отпадъците се предават на дъщерната компания Sungai Design, която раздробява и пресова материала в големи панели. Машините с ЦПУ изрязват параметрични компоненти, които се оформят в линия от модерни столове, докато остатъците се рециклират в други продукти. Предлагат се в две форми и три цвята, а шарените дизайни се отличават с широки, наклонени седалки и ъглови крака. За всеки стол се рециклира около 30 килограма пластмаса.
Вижте тази публикация в Instagram.
Как започва всичко?
След като се мести в Бали със семейството си преди 20 години, на 7-годишна възраст, роденият във Франция Сам Бенчегиб започва да забелязва огромното прахосничество.
Бали беше „този красив рай, който виждате на пощенските картички и в Instagram“, казва Бенчегиб. „Но ние наистина виждаме как е опустошен с пластмаси.“
Бенчегиб, най-малкият от трите деца, искал да почиства плажовете с брат си и сестра си, но се оказа сравнително неефективно, тъй като повечето пластмаси в океана идват от реките.
През 2020 г. в гаража на родителите си тримата правят дълга плаваща преграда, нанизана с метална тел, с метална решетка отдолу, която се простира под водата, за да събира отломки. Те поставят преградата в река близо до дома си, за да предпазят боклука от навлизане в океана. На следващия ден открили, че е събрал 110 килограма пластмаса, пише изданието fastcompany.com.
Три години по-късно те имат 270 бариери, направени по поръчка за различни дълбочини на реките – и осем центъра за сортиране, където служителите сортират пластмасата в 30 различни категории. Във всяка замърсена зона те имат 15 до 20 бариери, център за сортиране и около 12 служители, формиращи „самоподдържаща се операция за почистване на региона“. Към днешна дата бариерите са събрали общо 1800 метрични тона пластмаса.
Sungai се финансира до голяма степен чрез корпоративно спонсорство, при което компаниите могат да поставят своите лога върху бариерите. По-големите компании, включително Corona и Marriott, спонсорират цели „села“. Освен модела на спонсориране, те получават дарения онлайн и наскоро спечелиха $300 000 неограничени безвъзмездни средства от Elevate Prize, която подкрепя социалните предприемачи.
Шезлонги от пластмаса
Всеки стол Ombak е направен от 2000 найлонови торбички. Екипът нарязва и топлинно пресова торбите, което ги втвърдява, като същевременно ги запазва ковки. След това ги изрязват прецизно с компютърно контролирани машини за рязане. Първоначално ги продават в Индонезия на цена от 800 долара на брой, вероятно на домакинства с по-високи доходи, като се стремят да доставят по целия свят до лятото.
Въпреки обема, който обработват, в момента те присъстват само на два острова, Бали и Източна Ява, а в Индонезия има 17 000. Производството се извършва с бавни темпове, като се има предвид, че основателите и персоналът правят всичко сами. В момента за направата на един стол са необходими 30 души на ден. Но може да се мащабира, като се има предвид, че няма недостиг на пластмаса. Те се стремят да представят по-издръжливи продукти и не искат да правят по-малки предмети като подложки за чаши или слънчеви очила, които обикновено са временни и просто отново се озовават в потоците от отпадъци.
В допълнение към тоновете боклук, произведен от туристите, в Индонезия има и прекомерна употреба на малки сашета с ежедневни продукти, от кафе, до шампоан. Индонезийците използват около 5,5 милиона сашета на ден само с препарат за пране. Сашетата са отчасти пластмаса, отчасти алуминий, което ги прави трудни за отделяне и рециклиране и трябва да се изпратят на депата. Поради тази причина, на всяко място Sungai обучава общността за по-добро изхвърляне на отпадъци – и за икономическите ползи от закупуването на по-големи контейнери с продукти вместо сашета.
http://www.turbulence.tech