Къде попада микропластмасата, когато я вдишваме?

Малки частици пластмасово замърсяване може да намерят пътя си дълбоко в дробовете ни с всеки дъх, който поемаме, разкрива ново изследване. Известни като микропластмаса или нанопластмаса, проучване от Технологичния университет в Сидни използва сложни компютърни модели, за да разбере какво се случва, когато вдишваме тези частици и къде в телата ни се озовават.

Замърсяването на въздуха с пластмасови частици вече е широко разпространено и вдишването се нарежда като вторият най-вероятен път за излагане на хората на микропластмасови частици“, казва водещият автор д-р Суваш Саха, цитиран от euronews.com. Оралният прием, или с други думи яденето и пиенето им, е най-честият път на експозиция.

Предишни изследвания показват, че микропластмасата и нанопластмасата са широко разпространени както на открито, така и на закрито, което означава, че това е безразборен проблем.

Какво определя къде пластмасите се озовават в белите дробове?

Проучването установява, че моделите на дишане играят роля в това къде тези пластмасови частици се озовават. Бързото дишане, при което въздухът се движи бързо през носа и гърлото, може да доведе до улавяне на по-големи частици в горните дихателни пътища.

По-бавното дишане дава на по-малките частици – особено нанопластмасите – повече време да достигнат по-дълбоко в дихателната система. Те потенциално могат да достигнат до чувствителни, деликатни структури, намиращи се дълбоко в белите дробове.

Формата също може да има значение, когато става въпрос за това къде се озовават тези частици. Изследванията показват, че фрагментите с неправилна форма могат да се подхлъзнат по-добре през естествените филтриращи механизми на тялото.

Има някои области в белите дробове, където е по-вероятно да се натрупат пластмаси, което потенциално може да доведе до здравословни проблеми.

Какви здравословни проблеми могат да причинят пластмасите в белите дробове?

Основните източници на тези пластмаси са произведените за широка употреба козметика и продукти за лична хигиена. Вторичните източници са фрагменти, създадени от разпадането на по-големи пластмасови продукти като бутилки за вода или дрехи.

Изследванията сега категорично показват, че тези пластмасови частици увеличават човешката чувствителност към редица белодробни заболявания, включително хронична обструктивна белодробна болест, фиброза, диспнея (недостиг на въздух), астма и необичайни лезии в белите дробове, известни като възли от матирано стъкло.