Ледът в Арктика може да се стопи до десетилетие, показва ново проучване

Арктика може да преживее първия си ден без лед през следващите няколко години, прогнозират учени, но добрата новина е, че полярният регион може бързо да се възстанови, ако намалим емисиите на CO2, съобщава euronews.com.

Ново проучване от Университета на Колорадо Боулдър в САЩ установява, че този критичен праг може да бъде преминат повече от 10 години по-рано от очакваното преди. Това обаче не е толкова драстично, колкото звучи. За учените Арктика без лед не означава, че няма да има лед във водата. Полярният регион ще се счита за свободен от лед, когато океанът има по-малко от един милион квадратни километра лед.

Прагът представлява по-малко от 20 процента от минималното ледено покритие на Арктика през 80-те години. През последните години Северният ледовит океан имаше около 3,3 милиона квадратни километра морски лед при минимума си през септември.

Когато става въпрос за съобщаване на това, което учените очакват да се случи в Арктика, важно е да предвидим кога можем да наблюдаваме първите условия без лед в Арктика, които ще се появят в ежедневните сателитни данни“, казва Александра Ян, сътрудник професор по атмосферни и океански науки в Института за арктически и алпийски изследвания на CU Boulder.

Ян и нейните колеги анализираха съществуваща литература за прогнози за морския лед, както и данни от изчислителни климатични модели, за да видят как Арктика може да се променя ежедневно в бъдеще. Техните констатации, публикувани днес в списанието “Nature Reviews Earth & Environment”, очертават последиците от промените в климата и показват защо съкращенията на емисиите са спешно необходими.

Кога Арктика ще преживее първия си ден и месец без лед?

Един ден от края на август или началото на септември, това или следващото десетилетие, учените прогнозират, че Арктика може да стане свободна от лед за първи път. Лошата новина е, че това е вероятно при всички сценарии за емисии.

Повечето прогнози са фокусирани върху това кога полярният регион ще бъде свободен от лед за месец или повече – което изследователите очакват да се случи до средата на века.

В новото проучване екипът на Ян установява, че първият ден, когато покритието на морския лед падне под прага от един квадратен километър, ще настъпи средно четири години по-рано от средните месечни стойности, но може да се случи до 18 години по-рано.

Това може да се случи най-скоро през следващите няколко години, се казва в проучването, като емисиите на парникови газове са главно виновни за загубата на морски лед.

Как намаляването на морския лед влияе върху хората и дивата природа?

Изчезването на снежна и ледена покривка в Арктика е част от обратна връзка – тъй като означава, че повече топлина от слънчевата светлина се абсорбира от океана. Това влошава топенето на леда и затоплянето с опасни въздействия за арктическите животни, които разчитат на морския лед за оцеляване, включително тюлени и полярни мечки.

Тъй като океанът се затопля, изследователите са загрижени, че местните риби могат да се преместят в Северния ледовит океан. Въздействието на тези инвазивни видове върху местните екосистеми остава неясно.

Общностите, живеещи в близост до региона, също са застрашени от загубата на морски лед, който буферира въздействието на океанските вълни върху крайбрежната земя. Докато морският лед се оттегля, океанските вълни ще станат по-големи, причинявайки ерозия на бреговете”, обяснява Ян.

Въпреки че Арктика без лед е неизбежна, Ян подчертава, че бъдещите нива на емисии ще определят колко често ще се променят условията на живот. Ако светът се придържа към настоящия си път (известен като сценарий за междинни емисии), Арктика може да се освободи от лед само през късното лято и началото на есента от август до октомври. Но според сценария с най-високи емисии може да има до девет месеца без плаващ лед до края на този век.

Това ще превърне Арктика в напълно различна среда, от бяла лятна Арктика в синя Арктика. Така че дори ако условията без лед са неизбежни, все пак трябва да поддържаме нашите емисии възможно най-ниски, за да избегнем продължителни условия без лед”, предупреждава Ян.

Той обаче посочва, че за разлика от ледената покривка в Гренландия, чието изграждане отне хиляди години, дори и да разтопим целия арктически морски лед, ако можем след това да разберем как да изведем CO2 обратно от атмосферата в бъдеще, за да обърнем затоплянето, морският лед ще се върне в рамките на едно десетилетие