Лятото на 2024 г. е обявено за най-горещото досега от Европейската климатична служба Коперник. Според директора Карло Буонтемпо тази година ще се окаже и най-горещата година в историята, тъй като температурите през този август съвпаднаха с тези през миналата година, пише euronews.com.
Северното метеорологично лято – юни, юли и август – е средно 16,8 градуса по Целзий, според Коперник. Това е с 0,03 градуса по Целзий по-топло от стария рекорд през 2023 г.
“Докато част от миналогодишната рекордна жега беше предизвикана от Ел Ниньо – временно естествено затопляне на части от централната част на Тихия океан, което променя времето в световен мащаб – този ефект е изчезнал и показва, че основният двигател е дългосрочното изменение на климата, причинено от човека и по-специално от изгарянето на въглища, нефт и природен газ”, посочва Буонтемпо.
Записите на Коперник датират от 1940 г., но американските, британските и японските записи, които започват от средата на XIX век, показват, че последното десетилетие е било най-горещото, откакто са правени редовни измервания и вероятно от около 120 000 години, според някои учени.
“Месеците август през 2023 г. и 2024 г. са най-горещите месеци август в световен мащаб с 16,82 градуса по Целзий. Юли беше първият от повече от година, когато светът не постави рекорд, малко зад 2023 г., но тъй като юни 2024 г. беше много по-горещ от юни 2023 г., това лято като цяло беше най-горещото”, допълва директорът на Коперник Карло Буонтемпо.
Ще бъде ли 2024 най-горещата година?
„За да не стане 2024 г. най-топлата в историята, трябва да видим много значително охлаждане на ландшафта за оставащите няколко месеца, което не изглежда вероятно на този етап“, казва Буонтемпо.
С прогнозираната Ла Ниня – временно естествено охлаждане на части от централната част на Тихия океан – последните четири месеца на годината може вече да не са рекордьори, както по-голямата част от последната година и половина.
„Всичко това води до повече нещастие по света, тъй като места като Финикс започват да се усещат като барбекю, затворено на високо за по-дълги и по-дълги периоди от годината“, казва деканът по околна среда и климатолог Джонатан Овърпек на Мичиганския университет.
Градът в Аризона е имал повече от 100 дни с температури над 37,8 градуса по Целзий тази година.
„С по-дългите и по-тежки горещи вълни идват по-тежки суши на някои места и по-интензивни дъждове и наводнения на други. Промяната на климата става твърде очевидна и твърде скъпа, за да бъде игнорирана”, коментира още той.
Малко места в Европа не усетиха горещите вълни и екстремните метеорологични условия това лято. Горещи вълни удариха Гърция, Турция и Кипър още през юни, като петима туристи починаха в рамките на няколко седмици.
Само няколко седмици по-късно четирима души починаха в Италия, когато температурите достигнаха 38 градуса по Целзий. Горещите вълни наистина дискриминират, като по-възрастните жени са изложени на най-голям риск от смърт.
Франция също преживя най-горещия си уикенд за годината. След смъртоносната гореща вълна през 2003 г. Франция е една от по-добре подготвените европейски страни с въведени системи за предупреждение, за да предпазят гражданите си.