Малките островни нации са изправени пред климатична катастрофа

65-те милиона души, живеещи в малките островни нации в света, са изправени пред катастрофални последици от въздействието на срива на климата върху здравето, казват експерти зад доклада на Lancet Countdown. Горещите вълни, сушата, болестите, пренасяни от насекоми, и екстремните метеорологични условия се влошават поради климатичната криза, излагайки живота и поминъка на риск, констатират още учените. Докладът е първият цялостен анализ за връзката между изменението на климата и здравето в островните държави, пише Гардиън.

Повече от милион души, живеещи в ниско разположени райони на малки островни развиващи се държави в регионите на Тихия океан, Карибите, Атлантическия океан, Индийския океан и Южнокитайско море, вероятно ще бъдат разселени с покачването на морското равнище. Докладът също така предупреждава за нарастваща продоволствена несигурност, тъй като морската среда е дестабилизирана, което води до по-високи нива на хронични здравословни проблеми като диабет и затлъстяване.

Справянето с проблема изисква международни действия от страните с високи доходи за намаляване на емисиите на парникови газове, е основната препоръка на учените, които също отбелязват, че самите държави колективно генерират ниски емисии.

„Едно от основните предизвикателства е топлината. Това засяга здравето физиологично, но също така засяга морската среда, която е голяма част от културата и диетата на островните държави, засяга екстремните метеорологични явления, защото след като океаните се затоплят, тази топлинна енергия се захранва с още чудовищни ​​бури, които се развиват много, много бързо“, казва Джорджиана Гордън-Стракън от Университета на Западните Индии, която ръководи екипа от 35 учени.

Топлината също влияе върху работоспособността, като хората могат да се трудят безопасно за по-малко часове навън, посочва още тя. Докладът установи, че 4,4 милиарда работни часа са потенциално загубени в островните държави поради екстремни горещини през 2023 г. – 71% повече от средното между 1991 и 2000 г.

Какво още чакаме?

„Островите са изправени пред изостряне на една вече ужасна ситуация, където горещините стават все по-интензивни и всички последици от затоплящия се свят ни засягат по сериозен начин, от екстремни събития до загуба на домове, загуба на живота и поминъка. Някои острови са заплашени да потънат изцяло под водата. Този доклад е ярък призив за действие за защита и насърчаване на здравето от предизвестените последици от изменението на климата, които вече са достигнали до нас. Какво още чакаме?“, пита Гордън-Стракън.

Екологичната конференция на върха COP29 в Баку, Азербайджан, през ноември завърши с разочарование за много от развиващите се нации в света, а преговарящите от островните нации в един момент напуснаха разговорите разочаровани и заплашиха да напуснат напълно срещата.

„Загрижената траектория на тези открития ни предупреждава, че загубите и щетите, които вече се усещат в резултат на изменението на климата, ще се влошат до точката на катастрофа без съгласувани и амбициозни действия“, предупреждава друг автор на изследването – Роани Шиу от университета в Оакланд.

Авторите също така обръщат внимание, че липсата на висококачествени данни в островните държави възпрепятства усилията за наблюдение на напредъка и идентифициране на уязвимите групи от населението. Според Гордън-Стракън е особено трудно да се проследи въздействието на срива на климата върху психичното здраве.