МВФ: Действията в областта на климата ще повишат енергийната сигурност в Европа с 8% до 2030 г.

Усилията за постигане на целите за намаляване на емисиите на Европа, водени от промишлеността и гражданите, ще имат положителен ефект. Това се казва в анализ на Международния валутен фонд (МВФ), който изчислява, че континентът може да подобри енергийната сигурност с 8% до 2030 г.

По-високите цени на въглерода, енергийната ефективност и ускореното издаване на разрешителни за възобновяеми енергийни източници са ключовите фактори, идентифицирани в доклада за подобряване на енергийната сигурност на Европа.

„Един илюстративен пакет от политики, който намалява емисиите с 55% в сравнение с нивата от 1990 г., би подобрил двата показателя за енергийна сигурност с близо 8% до 2030 г. за Европа като цяло“, заявиха от МВФ, позовавайки се на комбинацията от идентифицираните области.

Прогнозиран обрат

За ЕС анализът прогнозира обрат след 13 години влошаване на икономическата устойчивост и 8 години намаляване на сигурността на енергийните доставки. Причина за негативните показатели са десетилетията на зависимост от руска енергия.

Мотивите на проучването се основават основно на концепцията за намаляване на вноса на енергия чрез замяна на вноса на изкопаеми горива с местно произведени възобновяеми източници, което би помогнало на страните да се отдръпнат от неевропейските доставчици и да увеличат електрификацията за захранване на превозни средства, както и на системите за отопление на къщи.

Документът на МВФ отчита ефектите от действията в областта на климата върху енергийната сигурност и симулира въздействието на климатичните политики за намаляване на емисиите върху две мерки за сигурност: сигурност на доставките и устойчивост на икономиката на дадена страна.

Авторите оценяват риска от прекъсване на енергийните доставки, като съчетават колко зависима е дадена страна от вноса за потреблението на енергия с това колко разнообразен е този внос на енергия. Второ, те са анализирали колко подготвена е дадена страна да се справи с прекъсване на енергетиката, въз основа на дела от брутния вътрешен продукт (БВП), който тя изразходва за енергия.

Проблеми за Зелената сделка

Публикуваният доклад обаче е в противоречие с консерваторите и десните законодатели в Европейския парламент, които отхвърлиха няколко законодателни досиета за климата, твърдейки, че политиките по Европейската зелена сделка не са „надеждни и постижими”.

Според прогнозите Европейските консерватори и реформисти (ECR) и групата Идентичност и демокрация (ID) ще спечелят значителен брой места на предстоящите европейски избори на 6-9 юни, което поставя под заплаха петгодишното законодателство за климата в рамките на сегашния парламент.