Местна климатична криза тормози домакина на COP29 Баку

Столицата на Азербайджан Баку, където се провежда конференцията СОР29, се намира на брега на Каспийско море – най-големият вътрешен воден басейн на Земята. Морето, понякога наричано и най-голямото езеро в света, се намира между Европа и Азия. То граничи с Казахстан, Русия, Туркменистан, Иран и домакина на COP29 Азербайджан. В последните 30 години Каспийско море се свива. И според местните експерти причина за това е и изменението на климата, предава Евронюз.

„Катастрофални“ нива

Каспийско море има площ от 371 000 квадратни километра – приблизително еквивалентно на размера на Япония. Но Националната хидрометеорологична служба на Азербайджан казва, че нивото на Каспийско море е спаднало с три метра от 1995 г. насам.

Обсъждайки въпроса с руския лидер Владимир Путин през август (морето граничи с Русия на север), президентът на Азербайджан Илхам Алиев описа ситуацията като “катастрофална”. Нивата на водата са се понижили толкова драстично, че замъкът Сабаил – средновековна крепост, отдавна потопена от земетресение през XIV век, сега се вижда над морското равнище.

Причинява ли климатичната криза свиването на Каспийско море?

Ровшан Абасов, доцент по географски науки в Хазарския университет в Баку, казва, че редица фактори влияят върху нивата на морското равнище, включително хората, които използват вода от реките, които се вливат в морето и изменението на климата, което влияе върху времето.

„Сегашното отстъпление има по-дълбоки корени. Реките, вливащи се в Каспийско море, дават по-малко вода от преди. Например, потокът на река Кура намалява поради въздействието на изменението на климата. В басейна на река Волга валежите не са толкова изобилни, колкото бяха. Това също води до спад“, обяснява Абасов.

Назим Махмудов, ръководител на Националната хидрометеорологична служба на страната, казва, че изменението на климата е един от основните фактори, влияещи върху водните нива.

„Продължаващите климатични промени доведоха до намаляване на водните нива на реките, вливащи се в морето, както и до увеличаване на изпарението поради глобалното затопляне. Всички тези фактори оказаха значително влияние”, посочва Махмудов.

Намаляването на нивото на водата оказва влияние върху рибните популации

Вугар Абдулаев, председател на Клуба на рибарите в Баку, казва, че през последното десетилетие бреговата линия се е отдръпнала с 10 до 20 метра.

„Поради глобалното затопляне и отдръпването на Каспийско море, сега сме принудени да хвърляме мрежите си по-далеч, за да ловим риба, тъй като водата продължава да намалява“, казва Абдулаев.

Той твърди, че масовото измиране на риба това лято е причинено от покачващите се температури, водещи до липса на кислород.

„Това лято многократно станахме свидетели на масово измиране на риба. Някои хора казаха, че са били отровени, но това не е така. Изобщо не беше проблем с отравяне. Поради повишаването на температурите на въздуха водата се загрява повече, което намалява количеството на разтворения кислород във водата. Тъй като процентът на кислород намалява, рибите се борят да дишат и в резултат на това масово изскачат от водата на брега“, добавя Абдулаев.

Поради размера си Каспийско море предоставя разнообразни местообитания на флората и фауната. Части от вътрешното езеро замръзват през зимата, докато на неговите острови има газели, шипобедрени костенурки и птици. Преди сто години морето е било дом на повече от един милион тюлени; в момента има по-малко от 10% от тази цифра.