23.09.2024

Микропластмасата може да бъде навлезе в мозъка, алармира ново проучване

Учени и активисти от цял свят призовават за незабавни действия срещу въздействието на пластмасата върху човешкото здраве, пише Евронюз.

Техните искания идват след публикуването на нов доклад, който показва, че вътрешната среда може да бъде основен източник на замърсяване с микропластмаса. Накратко това означава, че пластмасовите частици се вдишват лесно и могат бързо да навлязат в мозъка.

Изследването, ръководено от професор д-р Тайс Мауад и д-р Луис Фернандо Амато-Лоуренсо от Университета в Сао Пауло и Свободния университет Берлин, открива съществуването на микропластмаса в обонятелната луковица – разположена в долната част на мозъка.

Идентификацията на микропластмаси в носа, както и в луковицата предполага, че обонятелният път вероятно е входно място за външни частици към мозъка.

Как е направено изследването?

Изследователите успяха да идентифицират пластмасови влакна и частици в осем от 15 проби, взети от мозъка на 15 починали жители на Сао Пауло, Бразилия.

Те откриха, че най-разпространената открита пластмаса е полипропиленът, който обикновено се използва за дрехи, опаковки за храни и бутилки.

Те също така установиха, че наличието на микропластмаси с диаметър 10 микрона означава, че нивото на по-малките нанопластмаси, които преминават в човешкото тяло с по-голяма лекота, е много по-високо, отколкото се смяташе досега.

„Това проучване установява, че обонятелният път е потенциален основен път за навлизане на пластмаса в мозъка, което означава, че дишането в закрити среди може да бъде основен източник на пластмасово замърсяване в мозъка. С много по-малки нанопластмаси, влизащи в тялото с по-голяма лекота, общото ниво на пластмасови частици може да бъде много по-високо. Това, което е тревожно, е способността на такива частици да бъдат приети от клетките и да променят начина, по който функционират нашите тела“, заяви професор Тайс Мауад, водещ изследовател от Университета на Сао Пауло.

Изследователите са особено загрижени за способността на тези частици да бъдат приети в клетките. Просто казано, те имат потенциала да причинят промени в клетъчната функция, особено когато взаимодействат с органи при деца. Това означава, че те също могат да причинят окончателни промени в живота на възрастните.

Проучването е подкрепено от Plastic Soup Foundation и Plastic Health Council, групи от водещи учени и активисти, които се борят да гарантират, че Глобалният договор на ООН за пластмасите ще адресира правилно въздействието на пластмасата върху човешкото здраве.

Какво още е открито за опасностите от пластмасите за човешкото здраве?

Новото проучване идва след откритието за наличие на пластмаса в човешкото тялото от члена на Съвета за опазване на здравето от пластмасата, професор д-р Лукас Кенер, направено през април.

Той установи, че раковите клетки в червата могат да се разпространяват с ускорена скорост след контакт с микропластмаси и посочи, че пластмасите могат да играят ключова роля в ранната поява на рак.

Други учени предполагат, че допълнителните последици за човешкото здраве от излагането на пластмаси могат да включват ендокринни смущения, намалена плодовитост и сърдечни заболявания.

„Пластмасата се превърна в синоним на дишане, както въздухът. Отново и отново учените разкриват опасните ефекти на пластмасите върху човешкото здраве. Международната общност е само на месеци от окончателните преговори по Глобалния договор за пластмасите и въпреки това политиците отстъпват пред нефтохимическите гиганти. Международната общност не може да губи повече време, трябва най-накрая да се вслуша в науката, веднъж завинаги“, казва Мария Вестербос, основател на Plastic Soup Foundation и съосновател на Plastic Health Council.

Днес повече от 500 милиона тона пластмаса се произвеждат всяка година за използване в голямо разнообразие от приложения.

В световен мащаб учените са съставили списък с над 16 000 химикала, присъстващи в пластмасовите продукти, и в същото време са установили, че повече от 4000 от тях са опасни както за човешкото здраве, така и за околната среда.