Депутатите задължиха Министерския съвет да изготви доклад за изпълнението на решенията на Народното събрание, свързани с бъдещето на комплекса “Марица-изток”, след гласувания, по предложение на “Възраждане”, проект на решение.
Решението бе подкрепено със 152 гласа “за”, нула – “против” и три – “въздържал се”, предаде БТА.
Така Министерският съвет е задължен да изготви и внесе в Народното събрание доклад за всички планирани, предприети и извършени действия по изпълнението на тези решения, свързани с бъдещето на комплекса “Марица-изток”, в срок до десет дни от приемането на решението.
Министерският съвет ще трябва да докладва хронологично за предприетите стъпки във връзка с промяната на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) в частта енергетика. Решението изисква още министърът на енергетиката да информира народните представители за всички предприети стъпки от негова страна по промените в НПВУ. Освен това депутатите искат да се запознаят и с цялата кореспонденция между България и Европейската комисия по тази тема.
Министър Малинов: Състоянието на електроенергийния пазар е „изключително уязвимо“
Има голям потенциал за износ на електроенергия към пазара в Украйна. Състоянието на електропроизводствените мощности там в момента е много тежко и се очаква при нормална зима украинската система да има дефицит от между 4 и 6 гигавата електроенергия на час в рамките на студените дни. Този дефицит трябва да бъде компенсиран и това е възможност за българската енергетика.
Това посочи служебният министър на енергетиката Владимир Малинов при изслушването му в Народното събрание.
„България има активна роля за увеличаването на техническия капацитет за внос на електроенергия към Украйна, защото в момента съществуват ограничения от 1,7 гигавата на ниво Европейска мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ENTSO-E) и борбата е този капацитет да се увеличи до 2,2 – 2,4 гигавата“, каза министър Малинов.
По груби сметки, отбеляза той, определеният таван от 11 милиона тона въглеродни емисии ще даде възможност на държавната централа в Маришкия басейн при 6000 часа работа годишно да работи на 90 процента от инсталираната си мощност, което представлява производство на 1,4 гигавата в рамките на заложения праг в НПВУ, който не подлежи на предоговаряне от страна на Европейската комисия.
„Предвид заложените 11 млн. тона въглероден отпечатък и съществуващата калоричност на въглищата в Маришкия басейн, то това са близо 15 млн. тона, което дава възможност за работа на хората в региона не само за рекултивация на терени, но и за изпълнение на основните им задължения според концесионния договор за добив на лигнитни въглища. Така че считам, че с постижението, което имаме, даваме възможност тези генериращи мощности да работят без ограничения във времето, дори не говоря за 2038 година, а в рамките на необозрим хоризонт“, посочи министър Малинов.
В рамките на изслушването Малинов определи сегашното състояние на електроенергийния пазар в региона като „изключително уязвимо“.
Относно заложения емисионен праг от 11 млн. тона, считано от януари 2026 година, Владимир Малинов запозна депутатите и с постигнатото при разговорите с ЕК през последните месеци с оглед промените в НПВУ и добавянето на новата глава RePowerEU. Така, в рамките на този общ праг, по мярката за декарбонизация на българската енергетика отпадат по последна информация таваните за всяка отделна инсталация. В разговорите е бил обсъден и преходът към нискоемисионна енергетика чрез пазарни, а не административни и финансови мерки.
Според оценките на Министерството на енергетиката, България ще се вмести в ограниченията от 11 млн. тона още през тази година и това се дължи на преустановената дейност на ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“ през февруари, като в средата на 2026 година ще изтече и срокът на действие на дългосрочния договор с ТЕЦ „AES Гълъбово“.
http://www.turbulence.tech