Може ли сертифицирането да помогне срещу глобалната продоволствена несигурност?

Продоволствената несигурност остава неотложен проблем в световен мащаб, засягащ милиони хора, които нямат надежден достъп до достатъчно и питателна храна. Пред лицето на това предизвикателство бяха приети различни стратегии за подобряване на хранителните системи, насърчаване на устойчиво селско стопанство и подобряване на достъпа до храна. Един критичен път, който набира сила, е сертифицирането, пише Euractiv.

Чрез установяване на стандарти и осигуряване на съответствие, сертифицирането може да играе ключова роля в справянето с продоволствената несигурност в глобален мащаб. Правото на подходяща храна е заложено като основно човешко право във втората цел на ООН за устойчиво развитие, обхващаща глада. Смята се за фундаментално, тъй като продоволствената сигурност е тясно свързана с изпълнението на други човешки права и липсата ѝ може да доведе до нарушения като детски и принудителен труд, неравенство между половете и дискриминация.

В момента около 733 милиона души нямат достъп до достатъчно калории, а 2,8 милиарда души не могат да си позволят здравословна диета, според тазгодишния Глобален индекс на глада. Този брой се е променил малко от 2016 г. По ирония на съдбата хората, които работят в селското стопанство в развиващия се свят, произвеждайки храна за световния пазар, са всъщност тези, на които най-вероятно се налага да гладуват.

Сертифициране на храна

Сертифицирането, което обхваща различни процеси, при които продукти, услуги или системи се оценяват спрямо установени критерии, може да помогне за подобряване на тази ситуация. Що се отнася до храната, в миналото сертифицирането се е използвало най-вече за осигуряване на безопасност и качество на храната.

Сертификати като анализ на опасностите, критични контролни точки (HACCP) и ISO 22000 определят строги стандарти за безопасност, които производителите на храни трябва да следват. В резултат на това потребителите могат да се доверят, че сертифицираните продукти са безопасни за консумация, което е особено важно в региони, където болестите, причинени от храни, са разпространени. Какво ще стане, ако същата логика се приложи за предотвратяване на странични ефекти, засягащи продоволствената сигурност?

През 2017 г. беше разработен стандарт за хранителна сигурност (FSS) от неправителствената организация Deutsche Welthungerhilfe и Meo Carbon Solutions, финансиран от Федералното министерство на храните и земеделието на Германия.

Екологични одити

Органите за оценка могат да използват FSS за извършване на одити. Лиза Мари Пика, ръководител на проекта за правата на човека в Meo Carbon Solutions, казва, че FSS може да се използва като добавка към основна сертификация, която също разглежда екологичните компоненти:

„Тъй като правото на храна е междусекторно човешко право, FSS обхваща много други човешки права и следователно е подходящ инструмент за оценка и мониторинг на надлежната проверка на човешките права в селскостопанското производство. Това включва доброволни дейности за надлежна проверка, както и правни задължения като демонстриране на тяхното задължение за грижа. FSS е подходящ за всички селскостопански стоки и производствени размери, вариращи от дребномащабно земеделие до плантации.“

Законови задължения

„Все по-често това знание за произхода на храната няма да е доброволно, а законово изискване. През последните години в Европа се приемат все по-голям брой законодателни актове, установяващи задължителна надлежна проверка за предимно големи компании. Те включват френския закон за задължението за бдителност на компаниите майки и аутсорсинг компаниите, приет през 2017 г. и прилаган оттогава, германският Закон за веригата за доставки, приет през 2021 г. и прилаган от 2023 г., както и Директивата на ЕС за надлежна проверка на корпоративната устойчивост (CSDDD) приет през 2024 г. и който ще влезе в сила през 2027 г. за първата група засегнати компании. Регламентът на ЕС за обезлесяването, приет през 2023 г., който ще се прилага от края на 2025 г., също изисква компаниите да извършват надлежна проверка за въвеждането на седем вида стоки на пазара на ЕС“, казва Пика.

CSDDD на ЕС ще задължи компаниите да смекчат или избегнат отрицателните въздействия върху правата на човека или околната среда чрез надлежна проверка. Прилага се както за техните собствени бизнес дейности, така и за дейностите на техните дъщерни дружества и партньори. Държавите-членки на ЕС имат срок до юли 2026 г. да го транспонират в националното си законодателство и след това ще се прилага за компании на три етапа до 2029 г., като се започне със законово съответствие от 2027 г. за компании от ЕС с повече от 5000 служители и глобален нетен годишен оборот от повече над 1,5 милиарда евро.

Мерки за смекчаване

Засегнатите компании ще бъдат задължени да разберат своята експозиция на риск за околната среда и правата на човека, да проектират мерки за превенция и смекчаване, за да се справят с тези рискове, да провеждат значимо участие на заинтересованите страни и да инсталират механизми за подаване на жалби от засегнатите, както и да наблюдават и докладват ежегодно за идентифицираните рискове и мерки за подобряване.

Санкциите в случай на неспазване ще зависят от различни фактори като естеството, тежестта и продължителността на нарушението, потенциални предишни нарушения и коригиращи действия, предприети от компанията. Санкциите могат да включват отстраняване на продуктите на компанията от пазара и глоби. С всички тези различни законодателни актове в различни юрисдикции, конкретните задължения на компанията могат да зависят от много фактори.

„В коя верига за доставки и свързаните с тях продукти участва компанията? Каква е годишната печалба и броя на служителите? В кои страни оперира компанията? Не всички настоящи европейски и национални разпоредби имат еднакъв обхват. Една компания трябва да следи наредбите, под чийто обхват попада“, обяснява Пика.

Риск за репутацията

Според Пика независимо от правните задължения, компаниите вече трябва да започнат да търсят решения за сертифициране, за да осигурят добра практика. Неизвестни практики, засягащи продоволствената сигурност, след като бъдат разкрити, могат да причинят големи репутационни щети.

„Всички компании имат отговорността да зачитат правата на човека в своите икономически дейности, тъй като те са важни участници в обществото и техните действия ще окажат влияние върху бъдещите поколения. Сертифицирането може да бъде силен инструмент за укрепване на задълженията на компанията за комплексна проверка на правата на човека. Стандарт за социална устойчивост, като FSS, например, обхваща правата на човека в стандартния каталог“, посочва Пика.

Тя обаче уточни, че сертифицирането никога не може да бъде зелена пътека за компаниите при изпълнение на техните задължения за надлежна проверка. Надлежната проверка на правата на човека остава отговорност на компанията и когато сертифицирането се използва за укрепване на техните задължения.

В глобалната борба срещу несигурността на храните сертифицирането може да послужи като мощен инструмент за гарантиране на безопасността на храните, насърчаване на устойчиви практики и овластяване на общностите. Въпреки това политиците, заинтересованите страни и потребителите ще трябва да си сътрудничат, за да разширят обхвата и ефективността на практиките за сертифициране, като в крайна сметка работят заедно, за да създадат свят, в който всеки има надежден достъп до безопасна и питателна храна.