Над една трета от тропическите гори на Амазонка деградират към повратна точка

Повече от една трета от тропическите гори на Амазонка се борят да се възстановят от сушата. Това се казва в ново проучване, което предупреждава за „критично забавяне“ на тази глобално важна екосистема, предава Гардиън.

Признаците за отслабване на устойчивостта пораждат опасения, че най-голямата тропическа гора в света – и най-големият сухоземен уловител на въглерод – деградира към повратна точка, от която няма връщане.

Изследването проследява четири предполагаеми сухи периоди, които би трябвало да се случват един път на век, но са били регистрирани за по-малко от 20 години. Според анализа климатът, нарушен от човешки дейности, поставя необичайно интензивно напрежение върху дърветата и другите растения, много от които умират от дехидратация.

В миналото короната на южноамериканската тропическа гора, която покрива площ, равна на около половината от Европа, се свиваше и разширяваше в съответствие с годишните сухи и дъждовни сезони. Освен това имаше способността да се възстанови след всеки период на суша.

Възстановяването става все по-бавно

Но в последно време възстановяването става по-бавно, тъй като сушите стават все по-интензивни в югоизточната част на Амазонка и по-чести в северозападната част. Нов анализ, публикуван в Proceedings of the National Academy of Sciences, разглежда сателитни изображения на растителна активност от 2001 до 2019 г. Десетки хиляди пиксели, всеки от които покрива площ от 25 квадратни километра, бяха анализирани на база месец по месец и корелирани с местните данни за валежите.

Целта на авторите е да проучат как честотата, интензивността или продължителността на сушите допринасят за загубата на стабилност на растителността на Амазонка. Те откриват, че 37% от зрялата растителност в региона показва тенденция на забавяне. Въпреки че моделите варират в различните райони, те стигат до заключението, че силно обезлесената и деградирала югоизточна Амазонка е най-уязвима към „преобръщане“ – с други думи, бедствен спад на тропическите дъждовни гори до различно, по-сухо състояние.

Тяхното изследване установи, че интензивността на сушата е по-важен фактор от честотата на сушата, въпреки че комбинацията от двете е най-дестабилизираща. Водещият автор на изследването Йохана Ван Пасел казва, че сателитните изображения показват само част от истинската картина и действителната ситуация може да е по-тежка.

„Дърветата са последната част от екосистемата, която показва повратни точки, защото имат най-дълъг жизнен цикъл и са най-способни да се справят. Ако вече виждаме повратна точка, която се приближава на ниво тропическа гора, то тогава нещата трябва да са влошени още повече на микро ниво“, обяснява тя.

Това е ужасна новина не само за Амазония, но и за света. Тропическата гора е дом на 15 000 дървесни вида, които помагат за извличането на въглероден диоксид от атмосферата. Но тази способност – и цялостната устойчивост на гората – са отслабени от климатичния хаос, причинен от изгарянето на дървета, газ, нефт и въглища. Документът казва, че забавящият се темп на възстановяване на гората може да е „ранен индикатор“ за мащабен колапс на екосистемата.

„Това ме кара да се тревожа много за бъдещето на Амазонка. Това е предупредителен знак, че в бъдеще може да се достигне повратна точка, ако тези засушавания продължат да се увеличават и стават по-интензивни“, каза Ван Пасел.

Тенденция

Амазония претърпя опустошителна суша миналата година, която остави нейните могъщи реки на рекордно ниски нива, влоши ситуацията с горските пожари и доведе до масовото измиране на повече от 100 речни делфини. Това обаче беше продължение на една по-широка тенденция. Изследването отбелязва, че районите на Амазонка, които са имали най-малко валежи от началото на 2000-те години, са претърпели най-голям спад в стабилността.

Дърветата са по-склонни да умрат при интензивни, много горещи суши поради две причини: хидравлична повреда, която възниква, когато растението загуби способността си да изпомпва вода; и въглероден глад, който се случва, когато дърветата се задушават от липса на фотосинтеза.

Дъждовните сезони стават все по-кратки и по-интензивни, което също вреди на способността на гората да се възстановява от суша, тъй като много дървесни видове не са еволюирали, за да се справят с екстремни условия.

В бъдеще тези тенденции ще се влошат, тъй като глобалното затопляне ще увеличи интензивността и честотата на сушите над Амазонка. Документът отбелязва, че това се очаква да причини промени в структурата и функционирането на горите чрез увеличаване на смъртността в горите и потенциално може да доближи повече области в Амазонка до повратна точка. Районите, които вече са засегнати от изсичане на дървета и пожари, са особено уязвими.

Анализът още предупреждава, че промяната във вътрешния дъждовен цикъл в засегнатите райони може да предизвика каскаден ефект, потенциално водещ до допълнително забавяне в други части на гората на Амазонка, с последици за глобални ефекти върху други повратни точки.

„Посланието към политиците е, че трябва да защитим гората, която все още съществува, особено в южната част на Амазонка. Трябва да спрем изменението на климата. Разполагаме с цялата тази информация, сега нека действаме по нея“, казва Ван Пасел.