30.04.2024

Над 50% от най-големите частни фирми в света нямат цели за нулеви нетни емисии

Само 40 от 100-те най-големи частни фирми в света са си поставили цели за нулеви нетни въглеродни емисии, за да се борят с изменението на климата, се казва в нов доклад, цитиран от Euractiv. За да може светът да изпълни Парижкото споразумение от 2015 г. за ограничаване на глобалното затопляне с 1,5 градуса по Целзий, всички компании трябва да намалят емисиите си за отопление на планетата, се отбелязва още в анализа на групата Net Zero Tracker.

„Липсата на пазарен и репутационен натиск върху частните фирми в сравнение с тези, които са публично регистрирани, заедно с липсата на регулации, са причината тези компании да не поемат ангажименти за климата“, казва Джон Ланге от Net Zero Tracker.

Докладът сравнява 200 от най-големите публични и частни компании в света въз основа на докладваните от тях стратегии за намаляване на емисиите и целите за нетна нула. Установено е, че само 40 от 100-те оценени частни фирми са имали нетни нулеви цели, в сравнение със 70 от 100 публично регистрирани компании. От частните компании, които са си поставили цели, само осем са публикували планове за това как ще ги постигнат.

„Обещание без план не е обещание, а гол пиар трик“, се казва в доклада.

Предстоят разпоредби

Само две фирми – обзавеждащият гигант Ikea и американският инженерен гигант Bechtel – изключиха използването на спорни въглеродни кредити за постигане на целите си за нетна нула, се казва в доклада.

Въглеродните кредити позволяват на бизнеса да компенсира емисиите си чрез насочване на пари към проект, който намалява или избягва емисиите, като например опазване на горите. Много експерти обаче твърдят, че по този начин компаниите си купуват позволение да продължат да замърсяват.

Междувременно за нито една от осемте компании за изкопаеми горива, включени в доклада, не беше установено, че има цел за нулева нетна стойност, в сравнение със 76 процента от най-големите публични фирми в сектора.

„Забелязва се все пак малко подобрение в цифрите в сравнение с предишен анализ, направен през 2022 г., въпреки огромното повишаване на регулацията по света“, казва Ланг.

Няколко юрисдикции, например Обединеното кралство, са приели разпоредби за разкриване на климатични данни. На други места предстоят да влязат в сила регулации – от бизнеса в Калифорния и Сингапур ще се изисква отчитане на емисиите на парникови газове от 2027 г.

Европейският съюз също така въведе два регламента за климата — Директивата за докладване на корпоративната устойчивост (CSRD) и Директивата за надлежна проверка на корпоративната устойчивост (CSDDD) — които скоро ще изискват хиляди големи компании да докладват своите емисии и въздействия върху климата и какви действия предприемат за ограничаването им.

„Опитваме се да накараме частните фирми да разберат какво ги очаква“, казва Ланг.