Новата Европейска комисия трябва да възприеме всеобхватен подход към кръгова икономика

През последните години ЕС предприе значителни крачки за насърчаване на по-устойчива и кръгова икономика. Но въпреки тези политически стъпки не се движим достатъчно бързо и напредъкът остава ограничен.

Това пишат в свой анализ в Euractiv Алин Магре, Франсоа Боне и Аксел Дару от името на „Колективът на ЕС за насърчаване на кръговата икономика“

Циркулярният процент на използване на материали в ЕС, ключов индикатор, който измерва дела на възстановени материали в общото използване на материали, почти не се е увеличил, движейки се от едва 10,7% през 2010 г. на 11,5% през 2022 г.

Докато ЕС се готви да назначи специален комисар за кръговата икономика, възниква критичен въпрос – ще улесни ли тази роля една наистина системна промяна?

Следващата стъпка на ЕС трябва да бъде всеобхватна рамка за управление на устойчивите материали и управление на ресурсите, с изпълними цели за намаляване на материалните отпечатъци и потреблението.

Един по-обвързващ, целево насочен мандат може да ускори напредъка в кръговата икономика, като гарантира, че Европа не само намалява отпадъците, но и преосмисля самото потребление, както наскоро се подчерта в отворено писмо от организации на ЕС, предприятия и неправителствени организации до членовете на Европейския парламент относно кръговата икономика.

Защо този въпрос е толкова критичен?

Натискът върху световните ресурси е неустойчив, а зависимостта на ЕС от ресурси е все по-скъпа и рискована. Всяка година ние използваме ресурси, далеч надхвърлящи това, което планетата може да регенерира естествено, което ни поставя в опасна позиция от екологична, икономическа и политическа гледна точка.

Следователно предложението за специален еврокомисар за кръговата икономика е съществена и много необходима стъпка напред. Тази роля би осигурила лидерство и визия за всеобхватен подход към управлението на устойчиви материали и ресурси в цяла Европа, спомагайки за консолидиране на усилията и внасяне на повече съгласуваност в политиките, които често изглеждат фрагментирани.

Това обаче не е само въпрос на лидерство. Необходими са правилните фискални и икономически инструменти за осъществяване на истинска трансформация.

Прехвърлянето на данъчната тежест от труда към добива на ресурси, например, би направило устойчивите практики по-икономически жизнеспособни и би насърчило бизнеса да сведе до минимум отпадъците и да увеличи повторното използване.

Политиките за кръгово данъчно облагане биха привели икономическите стимули в съответствие с екологичните цели, които искаме да постигнем, създавайки по-благоприятна среда за предприятията да възприемат кръгови практики.

Освен това ЕС трябва да интегрира принципите на кръговата икономика по-пряко в своите търговски политики. Като един от най-големите икономически блокове в света, ЕС има силата да формира глобалните стандарти и да насърчава устойчивостта в глобален мащаб.

Реформи

Инструменти като Механизма за коригиране на въглеродните граници могат да бъдат разширени, за да включат ресурсоемкостта на вносните продукти, изпращайки ясен сигнал, че кръговата икономика не спира на границите на Европа.

В същото време всяка политика, засягаща търговията, трябва да отчита социално-икономическото въздействие върху страните партньори, особено тези, където неформалните пазари на труда играят значителна роля. Задълбочените оценки на въздействието и широките консултации със заинтересованите страни могат да помогнат да се гарантира, че нашите политики насърчават справедливост и устойчивост както в ЕС, така и извън него.

Друга важна област за реформа е рамката за разширена отговорност на производителя (EPR). Въпреки че EPR има голям потенциал за стимулиране на подобрения в управлението на отпадъците и рециклирането, инструментът остава недостатъчно използван в Европа. Една по-амбициозна и съгласувана EPR система може да помогне за предотвратяване на потреблението на материали при източника, да насърчи повторната употреба, да подкрепи висококачественото рециклиране и да увеличи рециклираното съдържание.

Обществените поръчки представляват друг мощен, но недостатъчно използван лост. Тъй като публичните институции контролират значителна покупателна способност, техните избори могат да определят тона на пазарните стандарти.

Ако Директивата за обществените поръчки бъде преразгледана, за да даде приоритет на циркулярността, ЕС би могъл да направи устойчивите практики по-масови, като насърчи доставчиците да възприемат циркулярни практики, за да спечелят договори. Това може също така да включва икономически стимули или санкции за търгове, които не вземат предвид критериите за устойчивост, като се гарантира, че публичните разходи са в съответствие с екологичните цели на ЕС.

Също така е изключително важно да се признае ролята на местните и регионалните власти за превръщането на кръговата икономика в реалност. Както Европейската сметна палата посочи, прилагането на политиките за кръгова икономика често е най-ефективно на местно ниво, където общините управляват отпадъците, рециклирането и обществените услуги.

Овластяването на местните лидери с допълнително финансиране и ясни насоки би помогнало да се гарантира, че кръговите принципи се прилагат на място, по-близо до гражданите и общностите. Подкрепата на регионалните власти с инициативи за съгласувано финансиране, като Кохезионния фонд, може да помогне за отключване на публично-частни инвестиции, които ще стимулират устойчиви практики от обикновените хора.

Освен това трябва да се отпусне достатъчно финансиране от ЕС в подкрепа на целите на кръговата икономика. Правилната инвестиция трябва да се фокусира върху най-важните приоритети на йерархията на отпадъците: превенция, повторна употреба и рециклиране.

И накрая, безопасността и човешкото здраве трябва да бъдат централна част от кръговата икономика на ЕС. Следователно тя трябва да подкрепя амбициозни мерки, очертани в Стратегията за устойчивост на химикалите, като например постепенно премахване на най-вредните вещества в потребителските продукти.