27.08.2024

Ново проучване: Нужни са ценови инструменти, за да се намалят емисиите

Безброй политики бяха вкарани в действие срещу предизвикателството на изменението на климата. Колко от тях обаче действително оказаха някакво влияние? За да разберат отговора на този въпрос, екип от учени са разгледали 1500 различни политики, с които страните са се опитвали да ограничат улавянето на парникови газове през годините. Отговорът не е много обнадеждаващ – на практика предприетите действия не много са свършили работата.

Само в 63 случая от 1998 г. има открити политики, които са довели до значително намаляване на въглеродното замърсяване, се казва в ново проучване, публикувано в списание Science.

„Ключовият елемент, ако искате да намалите емисиите, е да има ценообразуване в комбинацията от политики. Ако субсидиите и регулациите идват сами или в комбинация помежду си, няма да има големи намаления на емисиите. Но когато в комбинация се включат ценови инструменти като въглероден енергиен данък, тогава те ще осигурят тези значителни намаления на емисиите“, казва съавторът на изследването Николас Кох, икономист по климата в Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата в Германия.

Проучването установява също, че това, което работи в богатите нации, не винаги функционира толкова добре в развиващите се страни.

„Няма да решим проблема с климата в по-богатите нации, докато замърсителят не започне да плаща. Да, факт е, че и други политики помагат, но това е всичко – само помагат, но не предлагат ефективно решение. Цената на въглеродните емисии поставя тежестта върху собствениците и продуктите, причиняващи климатичната криза“, казва Роб Джаксън, климатолог от Станфордския университет и автор на книгата „Чисто синьо небе“.

Какви политики за климата са ефективни?

„Чудесен пример за това какво работи е секторът на електроенергията в Обединеното кралство“, казва Кох.

Великобритания въведе комбинация от 11 различни политики, започвайки през 2012 г., включително постепенно спиране на въглищата и схема за ценообразуване, включваща търговия с емисии, която според него е намалила почти наполовина емисиите.

От 63-те примера за успех най-голямото намаление се наблюдава в строителния сектор на Южна Африка, където комбинация от регулиране, субсидии и етикетиране на уредите намалява емисиите с почти 54%.

Единственият успех в Съединените щати е в транспорта. Емисиите са спаднали с 8% от 2005 г. до 2011 г. благодарение на смесица от стандарти за гориво – които представляват регулиране – и субсидии.

В проучването не е включен ефектът от близо 400-те милиарда долара, дадени от САЩ в борбата с изменението на климата по Закона за намаляване на инфлацията, приет преди две години като част от екологичната политика на президента Джо Байдън.

Като цяло, 63-те успешни примера на климатични политики са намалили от 600 милиона до 1,8 милиарда метрични тона парникови газове, се казва още в проучването.

Миналата година само световната циментова индустрия генерира 36,8 милиарда метрични тона въглероден диоксид.

Ако всяка голяма държава въведе политиките, които работят най-добре, това би намалило всички парникови газове само с около 26%, установява проучването.

„Това всъщност показва, че трябва да свършим повече работа“, казва Кох, който е и ръководител на лабораторията за оценка на политиката в изследователския институт Mercator в Берлин.

Никлас Хоне от Германския нов климатичен институт, който не е част от проучването, коментира:

„Светът наистина трябва да направи решителна крачка към промяна, да премине в авариен режим и да направи невъзможното възможно.“