Бедните страни се нуждаят от 1 трилион долара годишно за финансиране на климата до 2030 г. Това е пет години по-рано, отколкото е вероятно богатите страни да се съгласят на преговорите за климата на ООН, се казва в ново проучване, цитирано от Гардиън.
Изчакването до 2035 г. за получаване на финансирането, което трябва да им помогне да намалят емисиите на парникови газове и да се справят с екстремните метеорологични условия, би натоварило уязвимите страни с пагубни тежести, предупреди Независимата експертна група на високо ниво за финансиране на климата, съставена от водещи икономисти.
Проучването беше публикувано в тази сутрин, докато правителства от близо 200 държави продължават напрегнатите преговори за това колко финансиране трябва да осигурят по-богатите страни и колко могат да дойдат от други източници на срещата на върха COP29 в Азербайджан.
Световните лидери, които присъстваха на откриването на конференцията в Баку, оставиха своите министри и високопоставени служители да се заемат с работата по изготвянето на нов глобален план за финансиране на климата, който трябва да бъде изработен в края на следващата седмица.
Несъгласие
Но остават големи области на несъгласие между богатия и бедния свят, включително колко пари трябва да бъдат предоставени и от какви източници.
Разговорите са съсредоточени върху цел от най-малко 1 трилион долара годишно за финансиране на борбата с климата за по-бедните страни до 2035 г. Тази цифра идва от предишно проучване на групата на високо ниво (IHLEG), група от икономисти, свикана от президентствата на СОР от 2021 г. насам и председателствана от икономистите Никълъс Стърн, Вера Сонгве и Амар Бхатачаря.
През 2022 г. групата установи, че са необходими около 2,4 трилиона долара годишно.
Най-малко половината от това може да дойде от собствените бюджети на по-бедните страни, установи първоначалното проучване, оставяйки около 1 трилион долара годишно да идват от външни източници, включително задгранична помощ от по-богатите страни.
Докладът от тази седмица предупреждава, че до 2035 г. развиващите се страни, с изключение на Китай, ще се нуждаят от 1,3 трилиона долара годишно. Но изчакването до 2035 г. за достигане на целта от 1 трилион долара ще създаде бъдещи проблеми, предупредиха икономистите.
„Колкото повече се изчаква, толкова по-скъпа ще е сметката. Сумата от 1 трилион долара до 2030 г. е абсолютно възможна за постигане от богатите страни, но това изисква реален ангажимент и бързо движение“, заяви Никълъс Стърн.
Той каза, че около половината от 1 трилион долара може да дойде от инвестиции в частния сектор, около 250 милиарда долара от многостранни банки за развитие като Световната банка, а останалата част от комбинация от източници, включително директни безвъзмездни средства от развитите страни за уязвими нации, специални права върху парични емисии от Международния валутен фонд и нови форми на данъчно облагане, като налози върху авиацията и корабоплаването.
„Развитите страни трябва да възприемат логиката на този анализ“, призова още Стърн.
Частното финансиране не може да реши проблема
„Хубаво е да видим уважавани икономисти, които очертават необходимостта от трилиони във финансирането на климата. Това показва, че исканията на развиващите се страни на COP29 са легитимни и подчертава значението на постигането на стабилно споразумение за финансиране на климата, договорено тук в Баку. Въпреки че частното финансиране играе роля в изграждането на нови възобновяеми енергийни източници, то не успя да се справи с адаптационните нужди на уязвимите общности. Ето защо е жизненоважно да получим ангажимент за публично финансиране, основано на безвъзмездни средства, за да се справим с проблемите, които частното финансиране, търсещо печалба, не може да реши“, заяви Мохамед Адоу, директор на мозъчния тръст за климата и енергията Power Shift Africa.
Финансирането за бедните страни е най-големият източник на спорове на срещата на върха COP29. Съгласно Парижкото споразумение за климата от 2015 г. богатите страни имат задължение към бедния свят и тази година трябва да излязат с нова колективна количествена цел (NCQG), определяща как ще изпълнят своите отговорности.
По-богатите страни са съгласни, че трябва да осигурят част от средствата, но искат да компенсират голяма част от целта с финансиране от частния сектор. Някои страни се застъпват за нови данъци или налози, за да осигурят част от необходимите пари. Богатите страни също искат държавите, производителки на нефт и големите нововъзникващи икономики с високи емисии на парникови газове, главно Китай, да дадат своя принос. Ранните проекти на възможно споразумение показват, че страните са далеч една от друга по ключови въпроси.
„Доклад след доклад, включително този, го прави неоспоримо – имаме нужда от трилиони долари всяка година, за да трансформираме икономиките и да се справим с ескалиращото въздействие върху климата, а цената на бездействието ще бъде все по-висока. Въпреки това лидерите от богатите нации продължават да заравят главите си в пясъка, заобикаляйки основното финансиране, от което се нуждаят развиващите се страни, и пренебрегвайки факта, че справедливият глобален преход е единственият ни път напред. Ако COP29 не успее да си постави смислена цел за финансиране на климата – истински трилиони долари в безвъзмездни средства, а не счетоводни трикове – всички сме на губещата страна. Опустошението на климата вече е всекидневна реалност и всяко забавяне само задълбочава кризата за всички“, смята Харджет Синг, климатичен активист и глобален директор по ангажимента на Инициативата за договор за неразпространение на изкопаеми горива.
Ялчин Рафиев, водещият преговарящ на страната-домакин, чиято работа е да намира компромиси между разногласните правителства, заяви, че преговорите се движат според очакванията на този ранен етап.
„Постигаме напредък“, лаконично заяви той.
Междувременно преговорите бяха забавени от съобщение на Световната банка и нейните други многостранни банки за развитие за удвояване на техните ключови ангажименти за финансиране на климата до 120 милиарда долара годишно до 2030 г.
„Ние работим много усилено, за да настояваме банките за развитие за повече финансиране. Това е силен ангажимент“, посочи още Рафиев.
http://www.turbulence.tech