02.11.2024

Общо 5600 мегавата са мощностите за електроенергия от ВЕИ в България

Трите основни стълба за едно по-зелено бъдеще са системите за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), мрежите за пренос и разпределение, както и системите за съхранение на енергия. Това заяви председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов, цитиран от БТА.

КЕВР само за изминалите 10 месеца е издала лицензии за производство на електрическа енергия от слънчева енергия за над 1300 мегавата (МW). До края на 2023 г. в страната инсталираните мощности от ВЕИ са били 4300 МW. С тези 1300 МW това прави общо 5600 МW.

Важни решения

По думите на Иванов данните показват, че ВЕИ енергията в страната нараства. Това обаче създава проблеми, защото трябва да се подобрят системите за пренос и разпределение.

„В това отношение може да се каже, че модернизацията и разширението на тези мрежи е важен процес, който обаче изисква и време. Но тъй като е необходимо максимално бързо да се реши този въпрос, вече се търсят решения“, заяви председателят на КЕВР.

Ефективността на мрежите трябва да се повиши с различни подходи, обясни още Иванов. Първият е временната схема за присъединяване, въведена в Наредба 6, за която обаче възможностите бързо се изчерпват. Вторият вариант е т. нар. гъвкаво присъединяване. Тук Иванов даде пример, че соларните паркове произвеждат енергия в рамките 1300-1400 ч. (от около 8700 часа годишно). През останалото време заявеният капацитет остава неизползван. Това позволява да се присъедини енергията от ветрогенераторите, за да се използва пълноценно същият капацитет, тъй като припокриването между двата енергийни източника (слънце и вятър) е само 4%.

Според председателя на КЕВР трябва да се осигури видимост на разполагаемата преносна способност на съответната мрежа с ясно обозначаване на ангажирания и свободен капацитет и на енергийния източник, чиято произведена енергия преминава през съответния участък на мрежата. Това ще оптимизира подаването на заявки за присъединяване към мрежата.

„Важно е да се развива дигитализация на мрежите с въвеждане на интелигентни средства за измерване. Крайният срок за това действие е до 2027 г.“, каза още Иван Иванов.