ООН: По-добрата подготовка предотвратява смъртните случаи въпреки влошаващите се климатични бедствия

Климатичните бедствия се влошават, но по-малко хора умират благодарение на по-добрите системи за предупреждение и планиране, заяви високопоставен служител на ООН, цитиран от Евронюз.

„По-малко хора умират от бедствия и ако погледнете това като дял от общото население, процентът е дори още по-малък“, каза новият помощник-генерален секретар на ООН Камал Кишор, ръководител на службата на за намаляване на риска от бедствия към организацията.

„Преди двадесет години нямаше система за ранно предупреждение за цунами, с изключение на една малка част от света. Сега целият свят е обхванат от система за предупреждение за цунами“, добави той, имайки предвид цунамито от 2004 г., което взе приблизително 230 000 живота в Индонезия, Шри Ланка, Индия и Тайланд.

Как хората са по-добре подготвени за бедствия, свързани с климата?

Според Кишор хората получават по-добри предупреждения за тропически циклони – наричани още урагани и тайфуни – така че сега шансовете да умрете в тропически циклон на място като Филипините са около една трета от това, което са били преди 20 години.

По-добрата болнична подготовка и общите подобрения също са намалили смъртните случаи и са подобрили ситуацията с нарастването на преждевременни раждания по време на циклони.

През 1999 г. супер циклон в източна Индия уби близо 10 000 души. Подобна буря през 2013 г. уби само няколко десетки. Миналата година, под наблюдението на Кишор, циклонът Бипарджой уби по-малко от 10 души.

Същото важи и за смъртните случаи от наводнения, посочи още Кишор, който в миналото е бил  шеф на бедствията за Индия.

Глобалните смъртни случаи на буря са спаднали от десетгодишна средна стойност от около 24 през 2008 г. до десетгодишна средна стойност от около 8 през 2021 г., според глобална база данни за бедствия, създадена от експерта по бедствия Дебарати Гуха-Сапир от Университет в Льовен.

Смъртните случаи при наводнения на събитие са намалели от десетгодишни средни стойности от близо 72 до около 31, сочат още данните.

Какво може да се подобри допълнително?

„Въпреки че има по-малко смъртни случаи в световен мащаб от бедствия, все още има изключения в най-бедните страни, особено в Африка, където смъртните случаи се влошават или поне остават същите“, казва Гуха-Сапир.

„Страни като Индия и Бангладеш са разработили системи за предупреждение, подсилили са инфраструктури като болници и имат планове за готовност при бедствия поради нарастващото богатство и образование. Въпреки това по-бедните нации и общности нямат ресурси, за да се защитят адекватно“, добавя тя.

Индия и Бангладеш са пример за по-добро справяне с бедствия и предотвратяване на смъртни случаи, особено при циклони.

„Бангладеш свърши фантастична работа за намаляване на риска от бедствия в продължение на последните години“, твърди Гуха-Сапир.

През 1970 г. циклон уби повече от 300 000 души в Бангладеш в едно от най-големите природни бедствия на ХХ век.

„Умират по-малко хора, но това не е защото климатичните промени не се случват. Това е въпреки климатичните промени. И това е така, защото инвестирахме в устойчивост, инвестирахме в системи за ранно предупреждение“, казва Кишор.

Според него изменението на климата прави работата по-трудна, но не и невъзможна.

„Получавате по-сериозни опасности, по-често в нови географски райони“, каза Кишор, посочвайки, че държави като Бразилия, които преди не се тревожеха твърде много за наводнения, сега на места са опустошени.

Същото важи и за екстремните горещини, които според него са били проблем само за определени страни, но сега са станали глобални, причинявайки близо 60 000 смъртни случая в Европа през 2022 г.

Индия, където температурите миналата седмица достигнаха 50 градуса по Целзий, намали смъртните случаи от горещини със специфични регионални планове.

„Въпреки това с новите екстремни температури, които виждаме, всяка страна трябва да удвои усилията си за спасяване на животи. А това означава да погледнем застроената среда на градовете“, смята Кишор.

Намаляването на смъртните случаи е само част от битката за намаляване на риска, твърди още той.

„Вършим по-добра работа за спасяване на животи, но не и за препитание. Има хора, които губят къщите си, хора, които губят бизнеса си. След като са преживели наводнения или бури, хората може да оцелеят, но са останали без нищо – нито семена, нито рибарски лодки. В това отношение не се справяме толкова добре, колкото би трябвало. Разбира се, че винаги ще има щети, но те могат да бъдат сведени до минимум с порядък“, смята Кишор.