Светът изостава много по отношение на повечето цели за устойчиво развитие, договорени през 2015 г., като справяне с бедността и глада, се казва в доклад на ООН, който цитира недостига на финансиране, геополитическото напрежение и пандемията COVID-19, съобщава Reuters.
Годишният доклад за устойчивото развитие на ООН класира представянето на своите 193 държави-членки в изпълнението на 17 широкообхватни „цели за устойчиво развитие“ (ЦУР), които включват също подобряване на достъпа до образование и здравеопазване, осигуряване на чиста енергия и защита на биоразнообразието.
Данните от доклада показват, че нито една от 17-те цели не е на път да бъде постигната до 2030 г., като повечето цели показват „ограничен или обратен напредък“. Докладът призова страните да се справят с хроничния недостиг на финансиране и също така да обновят самата система на ООН.
„Това, което този доклад показва, е, че дори преди да удари пандемията, напредъкът вече беше твърде бавен“, казва Гийом Лафортюн, вицепрезидент на Мрежата за решения за устойчиво развитие на ООН (SDSN) и водещ автор на доклада.
Финландия, Швеция и Дания са с най-бърз темп на развитие
Докладът идентифицира справянето с глада, създаването на устойчиви градове и опазването на биологичното разнообразие на сушата и водата като особени слаби области. Политическите цели като свободата на печата също претърпяха „забавяне на напредъка“.
Финландия, Швеция и Дания са начело в списъка на страните с най-бърз напредък, а Китай също е постигнал по-бърз от средния напредък, но най-бедните страни в света изостават още повече.
Лафортюн отбелязва, че развиващите се страни се нуждаят от повече достъп до международно финансиране, добавяйки, че институции като агенциите за кредитен рейтинг трябва да бъдат насърчавани да вземат под внимание дългосрочното екологично и икономическо благосъстояние на страната, а не само нейната краткосрочна ликвидност.
Докладът също така оценява готовността на страните да си сътрудничат в световен мащаб чрез институциите на ООН. Съединените щати бяха класирани на последно място по този показател.
„Голямо мнозинство от страните подкрепят сътрудничеството… но има редица велики сили, които не играят по правилата на играта“, смята Лафортюн.