Жените в селските райони понасят значително по-големи икономически загуби от въздействието на срива на климата, отколкото мъжете в развиващите се страни, а разликата вероятно ще расте още повече. Това показват нови изследвания, цитирани от Гардиън.
Домакинствата, оглавявани от жени в селските райони, са загубили около 8% повече от доходите си поради топлинен стрес, отколкото домакинствата, оглавявани от мъже, а намаляването на доходите им при наводненията е с около 3% по-голямо от загубата за мъжете, според данни, публикувани от Организацията по прехрана и земеделие към ООН (ФАО).
Разликата, взета в страните с ниски и средни доходи в света, е около 37 милиарда долара допълнително, загубени за жените от топлинен стрес и 16 милиарда долара допълнително от наводнения всяка година.
Изследователите изчисляват, че увеличението с 1C на дългосрочните средни температури е свързано с намаление с около една трета в доходите на домакинствата, оглавявани от жени, в сравнение с тези на домакинствата, оглавявани от мъже.
Децата и жените също са склонни да работят повече, когато настъпят екстремно високи температури, като децата работят средно с близо един час допълнително седмично в селските райони, се казва в доклада.
Значението на неравенството между половете
Лорън Филипс, заместник-директор на приобщаващата трансформация в селските райони и равенството между половете във ФАО и съавтор на доклада, казва, че правителствата не успяват да вземат предвид факторите, които поставят жените в неравностойно положение, а помощта за климата не е насочена по начини, които да адресират разликата между половете. Тя посочва още, че докладът е първият, който ясно определя количествено това.
Това неравенство между половете може да има много драматично въздействие върху растежа на БВП. Бихме могли да увеличим БВП с 1% в световен мащаб, ако успеем да намалим продоволствената несигурност за 45 милиона души, като се фокусираме върху жените“, смята Филипс.
Смята се, че по-малко от 2% от финансирането на климата в световен мащаб достига до малките производители на храни. Жените са засегнати по-силно от мъжете от климатичната криза, отчасти защото въздействията изострят съществуващите неравенства, като например неравните права за владеене на земя и липсата на икономически възможности за жените. Жените също са склонни да поемат по-голяма част от тежестта на осигуряването на вода, гориво и храна. Правителствата и донорите биха могли да се справят с тези проблеми с по-добро насочване на помощта“, продължава Филипс.
Насочването към жените трябва да стане по начини, които гарантират, че тяхното овластяване носи по-големи ползи. Има множество ползи от насочването на финансирането за климата към жените. Трябва умишлено да се съсредоточим върху това, за да получим много по-висока възвръщаемост на инвестициите“, смята тя.
Изследователите са анализирали социално-икономически данни от повече от 100 000 селски домакинства, представляващи повече от 950 милиона души, в 24 страни с ниски и средни доходи. Те съпоставиха резултатите със 70 години всекидневни данни за валежите и температурата, за да изградят подробна картина за това как промените в климата и екстремното време се отразяват на доходите, труда и живота на хората.
Проучването допълва все повече изследвания, които показват, че жените и уязвимите хора страдат непропорционално от въздействието на климатичната криза. Докладът също така установи, че по-възрастните хора са склонни да бъдат по-засегнати от младите, които може да имат повече възможности да се движат, за да избягат от въздействието на екстремното време.
Максимо Тореро Кълън, главен икономист на ФАО, пише в предговора към доклада:
Изменението на климата разширява още повече съществуващите различия в доходите в селските райони, тласкайки уязвимите хора към неадаптивни стратегии за справяне и в крайна сметка затруднявайки тези групи да избягват цикли на бедност и глад.“
http://www.turbulence.tech