Консервираната риба тон в Европа има висока концентрация на живак, надвишаваща лимита за други риби. Това се казва в нов доклад на базираната в Париж неправителствена организация Bloom, която се фокусира върху опазването на морската среда, и организацията за правата на потребителите Foodwatch.
Неправителствените организации анализираха близо 150 консерви риба тон от пет европейски страни – Германия, Обединеното кралство, Испания, Франция и Италия, съобщава Евронюз. Те са открили, че всички продукти съдържат живак, а 57% от тях надхвърлят границата от 0,3 части на милион (ppm), която се прилага за други риби.
„Това е колосален риск за общественото здраве, който не се разглежда сериозно“, заяви Карин Жакмар, главен изпълнителен директор на Foodwatch France.
Средният европеец консумира над 2,8 килограма риба тон годишно, предимно консервирана. Процесът на консервиране обаче означава, че концентрацията на живак се удвоява или утроява в сравнение с пресния продукт.
Понастоящем европейският стандарт определя максималното ниво на живак на 1 ppm.
„Няма да се откажем, докато не получим по-защитен европейски стандарт“, каза Жакмар.
Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) определи през 2012 г. допустимата седмична доза (TWI) на 1,3 микрограма метилживак на килограм телесно тегло – за сравнение, TWI в САЩ е 0,7.
„Ако приложим максималния праг, определен в европейските разпоредби, всеки, който тежи над 79 кг, е изложен на риск след консумация на една порция. Тогава какъв е смисълът от тези стандарти“, пита Джули Гутерман от Bloom, която ръководи 18-месечното разследване.
Европейската комисия от своя страна заяви, че „максималните нива на живак в храните са установени въз основа на данните, с които разполагаме, за действителното присъствие на живак в храните“.
„Ние правим това, като наблюдаваме продуктите, които се пускат на пазара, като вземаме предвид принципа „Толкова ниско, колкото е разумно“, когато производителите използват добри практики“, добавиха от Комисията.
Междувременно неправителствените организации твърдят, че силното влияние на лобитата в индустрията за риба тон е определило нормата през 80-те и 90-те години.
Какви са ефектите върху здравето?
Метилживакът – най-разпространената форма на живак, когато става дума за храна – е класифициран като “възможно канцерогенен за хората”, което означава, че може да има потенциал да причини рак. Бременните жени и децата са особено уязвими към високи нива на метилживак, според Световната здравна организация (СЗО).
„Живакът определено е невротоксин. Той е токсичен за нервната тъкан и по-специално е токсичен за формирането и развитието на мозъка, което се случва в живота на плода и в ранна детска възраст“, обяснява д-р Филип Гранджан, професор по екологична медицина в Университета на Южна Дания.
Излагането на плода на метилживак може да доведе до проблеми с познанието, паметта, вниманието, езика, фините двигателни умения и пространственото зрение.
„Ядем малки дози за много дълго време, като тези дози се натрупват с времето в процес, наречен биоакумулация“, посочва Гутерман.
Този процес обяснява защо рибата тон е особено податлива на замърсяване с живак. Тъй като рибата тон – и други хищници или по-дълго живеещи видове като акули или риби меч – са по-високо в хранителната верига, те ядат по-малка риба и натрупват повече живак с течение на времето.
Живакът присъства естествено в екосистемите чрез вулканични изригвания и горски пожари. Човешките дейности обаче представляват две трети от източниците на живак, дължащи се на изгарянето на въглища и изкопаеми горива, инсталациите за изгаряне на отпадъци и др.
Когато взаимодейства с бактерии, като тези в океана, живакът се превръща в метилживак, токсично и биоакумулиращо съединение.
Бъдещи стъпки
Bloom и Foodwatch стартираха кампания, призоваваща за по-строги разпоредби, като например намаляване на сегашния праг от 1 ppm до 0,3 ppm, този, който се прилага за други риби. Те също така стартираха международна петиция до десет от най-големите търговци на дребно на европейския пазар: Carrefour, Intermarché и Leclerc във Франция; Carrefour, Mercadona и Lidl в Испания; Conad, Coop и Esselunga в Италия; и Edeka, Rewe и Aldi в Германия, за да премахнат продукти над текущия праг от асортимента си и да информират потребителите за потенциални рискове за здравето.
Европейската комисия заяви, че „непрекъснато търси най-новите научни доказателства, за да гарантира, че нашите правила за безопасност на храните са стабилни и актуални“.
„Важно е да се отбележи, че има различни специфични максимални нива за различните видове риби, тъй като максималните нива се установяват въз основа на данните за тяхната поява. Наистина, когато се консумират големи количества от най-замърсената риба с най-високи максимални нива, допустимият седмичен прием може да бъде надвишен“, казаха още от Комисията.
http://www.turbulence.tech