От въглища към чиста енергия: Предизвикателства и възможности за въглищните региони

“Българският бизнес среща конкретни проблеми в прехода и те не са за подценяване. В България има пречки за развитие на вятърната енергия. Редица компании имат проблеми с присъединяване към мрежите. Бизнесът среща съвсем конкретни проблеми и те не са за подценяване. Въглищата си отиват и този процес върви много по-бързо отколкото си представяхме. Важно е да направим така, че да имаме справедлив преход и да се възползваме от финансирането на ЕС”.

Това заяви Славчо Нейков, председател на Института за енергиен мениджмънт по време на международната конференция „Възможности за справедлив преход отвъд границите“, организирана от „Бранд Медиа България“. Събитието е част от проекта “Преход на възможностите”, финансиран с европейски средства.

Областният управител на Кюстендил Александър Пандурски обясни, че са тревожни бавните темпове, с които тази хубава идея за преход на ЕК се реализира.

“Голяма част от нашите миньори загубиха своите работни места още преди години със затварянето на двата рудника в Бобовдол и те ги потърсиха в големия град или в чужбина. Това, което е необходимо на хората, го няма. Държавата продължава да ни пречи и подкомитетите за справедлив преход не могат да започнат работа. Собственикът, който е най-потърпевш в нашия регион, ще даде възможност на част от тези работници да работят в сфера, близка до тяхната. Следващият месец се очаква да започне работа фотоволтаичният парк на Бобовдол. Част от персонала би могъл да се преквалифициран. Хубаво би било да усвоим средствата, които ни се предоставят, но с мисъл”, обясни той.

Людмил Веселинов, областен управител на Перник, заяви, че това не е просто процес на затваряне на въглищни централи, а процес, който ще създаде зелени общности.

“Нашата цел е да дадем шанс на хората да се преквалифицират и да бъдат в зелена, безопасна среда. ЕК е дала големи възможности на страната ни за тези три региона и ще работя активно за привличане на инвестиции”, подчерта той.

Над 250 млн. за възстановяване на минните региони

“Над 250 млн. евро от парите по Плана за възстановяване и устойчивост ще бъдат отделени за рекултивация на терените в мините в България”.

Това каза зам.-министърът на енергетиката Красимир Ненов. Той посочи, че темата е изключително важна за Министерство на енергетиката и подчерта, че възможността в ПВУ да бъде включена нова инвестиция, свързана с възстановяване на нарушени терени, е постигната през последните месеци.

Друга реформа, която страната ни е предложила в Брюксел, е свързана с отпадането на конкретен ангажимент по линия на тавана на емисиите на въглероден диоксид.

“Приетият общ таван на емисии около 11 млн. тона годишно ще бъде постигнат чрез пазарни мерки, чрез действието на пазара на електрическа енергия и на пазара на квоти на въглеродни емисии, както и на допълнителни реформи“, обясни зам.-министърът.

Красимир Ненов заяви, че предложението „Електроенергийният системен оператор“ (ЕСО) и „Булгартрансгаз“ да излязат от групата на БЕХ в ново държавно енергийно дружество е „приемлива“ за Европейската комисия. Изваждането ЕСО и “Булгартрансгаз” от структурата на БЕХ беше задължително условие за страната ни, за да получи допълнително финансиране по ПВУ.

“Предложението е за създаването на ново държавно дружество, което да поеме собствеността на двата оператора, така че те да продължат да изпълняват финкциите си като независими оператори“, каза още Ненов.

По думите му предстои да приключи подготовката на предложението, по което се работи и има възможност до края на годината и с допълнителни преговори с ЕК да бъдат одобрени тези промени, а това ще позволи в оставащия кратък срок до август 2026 г. да бъдат осъществени инвестиции, които са важни за българската икономика.

Относно енергийната стратегия, зам.-министър Ненов посочи, че работата по нея продължава и тя е обвързана с разработването на актуализаицията на Планa за енергетика и климат. След като бъде приет от Съвета по енергийни въпроси, той ще бъде внесен в МС и това ще позволи да се продължи работата по енергийната стратегия.

Възможности за трите региона

Заместник – кмета на Кюстендил Николай Дончев обясни, че общините трябва да използват средствата, които ЕК предоставя и разказа за плановете за преходa в общината.

“Към момента сме в процедура на одобрение на устройствен план за нова високо технологична индустриална зона и център за научно-изследователска дейност в Кюстендил. Имаме демографски проблем, но от Дупница и Бобовдол също могат да се наемат кадри в Кюстендил, тъй като разстоянието е малко. Трябва да създадем възможности за хората, които остават без работа. Водим разговори с инвеститор клас А за индустриалния парк”, обясни той.

Зам. – кметът на Перник Стефан Кръстев посочи, че в Перник има нова индустриална зона и в момента се изгражда пътна връзка към нея.

“Инсталирахме водородни инсталации за добавка към енергийния микс за сгради, които използват повече енергия. Нагласата на перничани е добра за това, което се случва. Разбира се, има и някои резервирани граждани, но те са предимно хората от минната и енергийната промишленост. Всеки, който има нужда от подкрепа, би трябвало да я получи. Ние сме най-топлофицирания град в България, над 20 хил. домакинства ползват парно, както и административните ни сгради. Успяхме две дгради да превърнем с близко до нулево потребление”, поясни той.

Финансиране на зеления преход

“България разполага с 1.2 млрд. евро по Фонда за справедлив преход, които могат и трябва да влязат в българската икономика, за да бъдат диверсифицирани въглищните региони и Комисията оказва пълна подкрепа това да се случи. 2024 е ключова за започване на инвестициите”.

Това заяви Йорданка Чобанова, ръководител на Представителството на Европейската комисия в България. По думите ѝ над 5 млрд. евро могат да бъдат насочени и да влязат в зелените иновативни индустрии, имайки предвид Плана за възстановяване и устойчивост и Кохезионните фондове на Европейски съюз. Йорданка Чобанова даде и примери за възможностите в различните региони:

“Планът за справедлив преход на Стара Загора предвижда изграждане на фотоволтаични паркове и системи за съхранение на енергия. В Перник е планирана подкрепа на МСП за научно-изследователска и развойна дейност. За Кюстендил се планира изграждането на индустриален парк с фокус върху чистите технологии, в който да бъдат наемани работници от минната индустрия”.

Според нея България има потенциал да бъде водеща в енергийния преход.

“За тази цел са необходими решителни действия и сега е моментът за тях. Без политическа ангажираност и активност това подлага на риск достъпът на България до средствата, които са налични”, посочи Чобанова.