19.11.2024

Офшорната вятърна индустрия е на път да пропусне целите си за климата

След година на анулирани проекти, повредени турбини и изоставени продажби на лизинг, световната офшорна вятърна индустрия вече няма много шансове да постигне високите цели, поставени от правителствата в САЩ, Европа и Азия, отбелязвайки неуспех в усилията за борба с изменението на климата, пише reuters.com.

Технологията представлява голяма част от правителствените стратегии за напредък на възобновяемата енергия и декарбонизиране на глобалната енергийна индустрия, тъй като може да генерира огромни количества електроенергия в близост до гъсто населени крайбрежни региони. Нарастващите разходи, забавянията на проекти и ограничените инвестиции във веригата за доставки могат да оставят празнина, която ще бъде трудна за запълване.

„Ние сме доста далеч от тези цели“, каза в интервю за Ройтерс Сорен Ласен, ръководител на офшорните изследвания на вятъра в енергийната изследователска фирма Wood Mackenzie.

Той обясни, че офшорните вятърни паркове сега имат глобална средна цена от 230 долара за мегаватчас (MWh) – увеличение с 30% до 40% през последните две години и повече от три пъти над средната цена от 75 долара/MWh за съоръжения на сушата.

Глобални цели 

Световните правителства си поставиха глобална цел миналата година за утрояване на общото използване на възобновяема енергия до 2030 г. Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA) каза, че ще изисква офшорният вятърен капацитет да скочи до 494 GW до края на това десетилетие, от 73 GW в момента.

Генералният директор на IRENA Франческо Ла Камера каза пред Ройтерс, че офшорният вятър сега се очаква да не постигне целта си с една трета. Оценките на три други известни изследователски фирми предвиждат, че светът няма да достигне 500 GW офшорни вятърни инсталации едва след 2035 г.

Ефектът “Тръмп”

Правителствата в Европа, Америка и Азия се стремят да подкрепят сектора с национални цели, насочени към привличане на разработчици, включително големи световни енергийни компании като Equinor, Orsted, RWE и Iberdrola. Съединените щати, например, си поставиха за цел през 2021 г. 30 гигавата офшорна вятърна енергия до края на това десетилетие, но имаха по-малко от 200 мегавата, работещи към май тази година, според Националната лаборатория за възобновяема енергия.
Администрацията на президента на САЩ Джо Байдън в оставка издаде разрешения за 15 GW проекти, проведе шест продажби на лизинг на множество брегове и разшири данъчни кредити за индустрията. Но офшорната вятърна индустрия в САЩ е развълнувана от миналата година от анулирани проекти и договори, спрени държавни търгове.
Индустрията се тревожи, че заместникът на Байдън, новоизбраният президент Доналд Тръмп, ще изпълни обещанието на предизборната си кампания да разруши напредъка на индустрията, вероятно чрез задържане на търговете за наем.
„Като се имат предвид резултатите от изборите в САЩ, виждаме по-високи рискове от преди за навременното изпълнение на офшорни вятърни проекти там“, каза Михаел Мюлер, финансов директор на германския разработчик на офшорни проекти RWE, пред журналисти по време на разговор за печалбите този месец.
Компанията за енергийни изследвания Rystad заяви, че очаква Съединените щати да постигнат по-малко от половината от целта си за 2030 г. Карл Флеминг, партньор в адвокатската кантора McDermott Will & Emery, който съветва Белия дом относно политиката за възобновяема енергия, заяви пред Ройтерс, че САЩ ще се борят да пропуснат целта си, независимо кой е в Белия дом, предвид пазарните условия.

Европа също изостава

В Европа Петра Мануел, анализатор на офшорна вятърна енергия в Rystad, очаква страните с най-високи цели за офшорна вятърна енергия – Обединеното кралство, Германия и Холандия – да постигнат около 60% до 70% от своите цели. Страните с по-малко амбициозни цели, включително Белгия, Дания и Ирландия, също се очаква да не постигнат успех, каза той.

Междувременно индустриалната търговска група WindEurope заяви, че очаква Европейският съюз да разполага с 54 GW офшорни вятърни мощности до 2030 г., около половината от 120 GW страни в Северно море. Еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон каза пред Ройтерс, че не могат да бъдат изключени закъснения в постигането на целите, но нито едно не е било официално отбелязано от страните членки.

“Великобритания, вторият по големина пазар на офшорна вятърна енергия след Китай, също няма да постигне целта си от 60 GW до 2030 г.”, казва Деймиън Захлод, управляващ директор на разработчика на офшорна вятърна енергия EnBW Generation UK. “Обединеното кралство проведе своя най-добре финансиран търг досега през септември, като добави 4,9 GW нови споразумения. Но бъдещите търгове ще изискват много по-големи обеми, за да достигнат 60 GW навреме”, добави той.

Китай се противопостави на световната тенденция

Китай, който през 2022 г. стана световен лидер в офшорния вятър, се противопоставя на световната тенденция. Пекин засили своята индустрия със субсидии и ниски разходи за финансиране. Повечето от играчите в сектора са държавни и имат достъп до местно произведени офшорни вятърни компоненти.

Китай инсталира повече от половината офшорни вятърни инсталации през 2023 г. с 6,3 GW, а търговската група на Съвета за глобална вятърна енергия изчислява, че страната ще инсталира 11 до 16 GW годишно през следващите две до три години. Доставянето на евтино оборудване от Китай би помогнало за намаляване на разходите за разработчиците в Европа, Япония и Съединените щати, но правителствата там се стремят да насърчат местното производство, за да намалят зависимостта от Пекин.

На други места в Азия, включително Виетнам, Япония, Южна Корея и Тайван, се стремят да разширят офшорната вятърна енергия, но също така се сблъскват с трудности, свързани с нарастващите разходи и регулаторната несигурност.

Япония, например, си е поставила амбициозни цели да изгради до 45 GW офшорни вятърни мощности до 2040 г., спрямо по-малко от 1 GW днес. Но досегашните национални търгове са били малки и индустрията е ограничена от закони, които не позволяват на не-японски кораби да работят в офшорни вятърни зони.

Ребека Уилямс, заместник главен изпълнителен директор на търговската група на Global Wind Energy Council, призна, че има риск индустрията да пропусне целите си, но каза, че постигането им все още е възможно с правилните политики.

„Разбира се, винаги когато има цел, има риск тази цел да не бъде постигната. Но целта не е нещото, което ще хвърли турбините във водата“, каза Уилямс в кулоарите на конференцията COP29 в Баку.

най-нови