21.05.2024

Подкаст: България използва едва 50-55% от годишния прираст на горите

Доц. Георги Костов е експерт по горски ресурси и стопанисване на горите, бивш заместник-министър на земеделието и храните с ресор “Гори, наука и образование”, преподавател в Лесотехническия университет. В подкаста на сайта ESGnews.bg “Планетата ни е важна” той говори подробно за състоянието и стопанисването на българските гори.

Наскоро изказахте една теза, че преобразуването на горските стопанства от държавни предприятия в еднолични акционерни дружества ще доведе до фалити. В какво се крие тази опасност? И всъщност не трябва ли горските стопанства да са с по-различни функции – екологични и социални?

По исторически причини по-голямата част от горите на България са държавни. Става въпрос за почти 77-78% от горите – те са държавни, около 10% са общински и останалите са частни. Всички те изпълняват еднакви функции – социални, икономически и екологични. Действащият закон за горите, който е от 2011 г., е еднакво рестриктивен, за да гарантира изпълнението на тези важни функции. Например дивечът в една частна гора не принадлежи на собственика. Подземните богатства принадлежат на държавата, а не на стопанисващите гората. Това е традиционно отношение в Европа, при което се взима предвид социалният и икономическият елемент. В този смисъл горите на България, чисто законово и нормативно, са защитени, още повече, че споменатият закон е приет през 2011 г., когато България вече е член на Европейския съюз и всички европейски норми са спазени.

Що се отнася до държавните гори и опасността да се приватизират и се превърнат в еднолични акционерни дружества – тук е ясно, че в едно акционерно дружество командват собствениците на акциите. По закон държавата не може да разпродава горите си, или поне такава стъпка изобщо няма да е лесна. Но ако сегашните държавни предприятия, регистрирани по Търговския закон, се превърнат в еднолични акционерни дружества, то формата на управление трябва да води само и единствено до печалба за акционерното дружество. В капитала на дружеството ще влязат малък брой основни средства – например автомобили, сгради на горкото стопанство. Тоест капиталът ще бъде нисък, което ще доведе до това, че ще отпаднат всички дейности по грижа за гората, които ще са губещи – залесяване, грижа за опазване от пожари, строителство на горски пътища, грижа за дивеч, поддържане на туристически обекти. Или всичко това, върху което се крепят екологичните и социалните функции на горите. Ще отпадне и възможността да се продават дърва за огрев на социални цени. Това е така, защото целта на едно акционерно дружество е една – акционерите да получат максимални приходи.

Когато не достигат средства за подобни дейности се очаква, че дружеството трябва да увеличи капитала си. А това означава, че съществува изключително висока опасност чрез продажба на допълнителни акции в дружествата да влезнат външни инвеститори. В такъв случай е напълно реално в един момент горите на България да започнат да се управляват от такива външни акционери. И това ще е напълно законно. България ще е лишена от каквато и да е реакция, дори в рамките на Европейския съюз.

Много е важно да се осмисли и знае защото България трябва сама да управлява горите си. В момента те покриват въглеродния отпечатък на нашето земеделие. Ако обаче горите се управляват от външни акционери, то те ще имат думата кои емисии ще бъдат покрити.

Искам още да подчертая, че натискът горите да се превърнат в еднолични акционерни дружества, който се появи в последните няколко месеца, не е достатъчно обоснован. Пред мен е докладът на Министерството на земеделието, изготвен съвместно с Министерството на икономиката. Там е установено, че структурата на управление на горите в много държави от ЕС е подобна на тази в България – става въпрос за Германия, Естония, Литва, Норвегия, Полша, Румъния, Словакия, Финландия и Чехия. Също и Сърбия, която не е част от ЕС. В държави, в които горите представляват голяма част от икономиката на страната, като Швеция и Австрия, наистина има акционерни дружества. Но тук трябва да направим и уточнението, че нашите гори са с по-важни социални и екологични от производствени функции, какъвто е случаят с тези държави.

Какви са загубите и пропуснатите ползи от неефективното използване на горските ресурси на България?

Горите на България наистина могат да предоставят за ползване по-голям дървесен ресурс. По официални данни към 1960 г. България има грубо 244 милиона кубически метра дървесина в горите си. Към 2020 г. дървесината става вече 719 милиона кубически метра. Или увеличение от 3 пъти. Следователно за целия този период – от 1960 г. до 2020 – 23 г., горите са се подобрявали и се е увеличавало присъствието на дървесина. На практика текущият прираст се увеличава непрекъснато от 1960 г., с едно изключение – става въпрос за периода 2010 – 2015 г., когато достига своя максимум. В момента горите ни са достигнали такъв етап на зрялост, че прирастът вече силно намалява. Което означава, че за да поддържаме висок прираст на горите, трябва да нормализираме тяхната възрастова структура. В момента те са застаряващи. Всичко това показва, че ние не използваме много добре горите си. Да го обясня научно – ако се ползва годишно толкова дървесина, колкото произвежда гората – тя ще изглежда по един и същи начин.

Нашата държава е ползвала около 140% от прираста през 1960-а, тоест се е изсичало повече, отколкото произвежда гората. Това е било неустойчиво управление. След 1975-а, когато започваме да внасяме дървесина от Коми, горите ни се нормализират и започваме да използваме дървесина в рамките на прираста или дори под него. Ползването на 75-80% от прираста е характерно за всички държави от Европейския съюз. До 1990 г. България ползва около 75% и постепенно е регистриран спад до 65% от прираста. След това обаче, в последните две и половина десетилетия, ние рядко ползваме повече от 50-55%. Като има и години, например 2010 г. и 2020 г., когато се ползва под 50% от прираста.

Тази дървесина не може да продължи да се натрупва в горите до безкрайност. В нашите гори има огромни количества натрупана свръхмаса. Тя създава огромни проблеми – опасност от пожари, от заболяване на дърветата, намалява жизнеността на горите. А за да преодолява измененията в климата, една гора е задължително да бъде жизнена. Това е първата опасност от недоброто ползване и управление на горите – тяхната жизненост и дългосрочното изпълнение на функциите им.

Разбира се, трябва да погледнем нещата и от гледната точка на бизнеса. Горско-дървесната верига започва от горите, стопанисването им, но след това преминава през изключително много сектори. Не си даваме сметка, че в нашето всекидневие сме заобиколени от продукти, които идват от гората – хартия, мебели, без да разбираме откъде идва този материал, който искаме в домовете си. Характерно за развитите държави в Европейския съюз, които нямат проблеми с екологията, е да се използва висок процент от прираста. Да речем една Белгия – там се стига до 80%. Австрия ползва 85-90%. Нашите гори са по-хубави от белгийските, а стоим на 50-55%. Това не е добре, както за бизнеса, така и за горите.

Какво още може да чуете в разговора с доц. Георги Костов:

  • Как България изсече буковите си гори, за да плати репарации на Великобритания заради Втората световна война?
  • Национално богатство ли са горите на България?
  • Каква трябва да бъде държавната политика на България по отношение на горите?
  • Мръсна дума ли е „сеч“?
  • Какви са добрите примери и практики от Европа, които бихме могли да приложим в България?
  • Каква трябва да бъде държавната политика на България по отношение на горите?
  • Какви са новите технологии, които се използват за стопанисване на горите? Използват ли се подобни технологии в България?

Целия разговор с доц. Георги Костов чуйте в звуковия файл: