Подкаст: Страхът от ГМО дебне 40 години! Вместо това се случват добри неща

Доц. д-р Божин Божинов е член на катедра „Физиология на растенията, биохимия и генетика“ на Аграрния университет – Пловдив. Работи над 25 години с изследвания в областта на селекцията и генетиката на растенията и животните. Неколкократно е специализирал в чужбина. Два мандата е бил декан на Факултета по агрономство, както и ръководител на катедра „Генетика и селекция“. В подкаста на ESGnews.bg “Планетата ни е важна” доц. Божинов разказа за новите геномни техники и дали те са инструмент за по-устойчиво и конкурентоспособно земеделие.

Доц. Божинов, какво представляват новите геномни техники?

Новите геномни техники са следващият етап от развитието на това, което беше известно като класически селекционни или геномни техники. Всъщност това са различни термини, които описват различните етапи от развитието на всички видове селекционни техники, които включват манипулиране на геномите на растенията и животните.

ЕС опитва да разхлаби регламента за ГМО, като идеята и някои нови геномни техники (НГТ) да бъдат считани вече за традиционни. Текстовете вече минаха на първо четене в Европейския парламент, а списъкът с разработки е дълъг – от череши без костилки до безглутенова пшеница. В същото време обществените нагласи срещу генномодифицираните организми се изострят все повече и повече. Параноя ли е това, или страховете от ГМО имат своите основания?

Страховете от ГМО ги чакаме да се реализират вече 40 години. От 1996-а година се отглеждат класическите ГМО-та. До този момент не сме видели да са се случили някакви особено зловещи неща на планетата. Това са фойерверки, които привличат медиен интерес, но дотам. Що са касае до новите геномни техники, отново има известно неразбиране от страна на широката аудитория. Тези нови техники, за които става въпрос евентуално да се разрешат и да бъдат приравнени към класическите геномни техники, са една малка част, която включва само и единствено работа със собствената наследственост на вида, който искаме да променим. Тоест – ако искаме да променим пшеницата, променяме само нейната собствена наследственост, а не прехвърляме гени от други организми, както е в класическото генно инженерство. И по този начин може да модифицираме наследствеността на пшеницата да прави глутен. Така тя си остава същата пшеница, но вече без глутен.

Защо в България дебатът за новите геномни техники на практика отсъства? Не е ли важно обществото ни да е наясно дали тези техники са вредни или безвредни?

Дебат има. Друг е въпросът защо разговорите не получават адекватно медийно отразяване. Но пак казвам – 40 години чакаме да стане нещо лошо заради използването на ГМО, а вместо това, се получават добри неща. На хората им омръзна да бъдат плашени.

Има ли и в момента на българския пазар храни, отглеждани с нови геномни техники, произведени в страни извън ЕС?

Има над 400 продукта, които са резултат от използването на новите геномни техники, които са на различни етапи за одобряване и пускане на пазара. Иначе има пуснати на пазара 15-16 продукта, които са произведени извън Европейския съюз. Другите 400 обаче много скоро ще се окажат на пазара. В държави като САЩ, Австралия, дори Китай, те са или напълно освободени от регулации или са в силно облекчени режими. Те могат да дойдат и на европейския пазар, но тъй като не са специално етикирани и маркирани, ние даже няма да разберем, какво е дошло на нашия пазар. Или по-точно – ще разберем какво е дошло, но няма да знаем, че е продукт на новите геномни техники.

Какъв е опитът на България в тази сфера? Съществуват ли български генномодифицирани сортове?

Имаше такива български сортове с класическите генно инженерни техники. Но законодателството беше променено през 2008-а, после и през 2010-а, наложи се тотална забрана за използването на такива техники и, естествено, всичко беше ликвидирано.

Защо, въпреки забраната на ГМО, някои любими плодове и зеленчуци за българите изчезнаха от пазара и се появиха техни „пластмасови“ заместители – например такъв е масовият случай с доматите?

Това е въпрос на други пазарни механизми, които нямат нищо общо нито с генното инженерство, нито с новите геномни техники. Това са продукти на класическата селекция. В големите вериги влизат страшно много хора. Те всички искат да пипат доматите. Ето затова са корави. Иначе трябваше да ги изхвърлят след първите няколко допира. След като има кой да купува корави домати – ще ги има на пазара.

Вие лично сте разработил ГМО памук с ген за устойчивост към някои хербициди. Какво се случи с него?

Беше пуснат в пилотно изпитване за регистрация през 2007 година. През следващата година обаче беше наложена забраната, за която вече стана дума. И се наложи да ликвидираме всичко. Иначе отзивите от фермерите при опитите бяха изключително положителни, защото се решаваше най-големият проблем, заради който в момента в страната ни памукопроизводство не съществува – борбата с плевелите.

Целия разговор с доц. д-р Божин Божинов чуйте в звуковия файл!