Половин милиард деца живеят в райони с два пъти повече много горещи дни, отколкото преди 60 години

Почти половин милиард деца растат в части на света, където има поне два пъти повече изключително горещи дни всяка година в сравнение с преди шест десетилетия, установи анализ на Уницеф, цитиран от Гардиън.

Анализът на агенцията на ООН за децата изследва за първи път данни за промените в излагането на най-малките на екстремни горещини през последните 60 години.

Тъй като планетата продължава да се затопля, хората по света са изправени пред по-чести и сериозни климатични заплахи, като екстремни горещини и горещи вълни. Децата са по-уязвими към подобни опасности.

За да оценят скоростта и мащаба, с който изключително горещите дни (определени като достигащи над 35C) нарастват, изследователите направиха сравнение между 1960 г. и средната температура от 2020 до 2024 г.

Те откриха, че 466 милиона деца – около едно на всеки пет в световен мащаб – живеят в райони, които имат най-малко два пъти повече изключително горещи дни всяка година в сравнение с преди шест десетилетия.

Те също така откриха, че децата в Западна и Централна Африка са изложени най-много на изключително горещи дни и тази област е имала най-значително увеличение с течение на времето.

Общо 123 милиона деца, или 39% от децата в региона, са подложени на температури над 35C средно за четири месеца всяка година, се казва в анализа.

Цифрите включват 212 дни в Мали, 202 дни в Нигер, 198 дни в Сенегал и 195 дни в Судан.

Дейвид Наут, регионален специалист по климата на Уницеф в Западна и Централна Африка, казва:

„Този ​​нов анализ отправя остро предупреждение за скоростта и мащаба, с който изключително горещите дни засягат децата. Той спешно призовава правителствата да се възползват от ценната възможност да действат и да овладеят повишаването на температурата.”

Какви опасности носят жегите за децата?

Излагането на екстремна топлина може да доведе до топлинен стрес, който представлява заплаха за здравето на децата. Топлинният стрес е свързан с недохранване и незаразни заболявания и прави децата по-уязвими към инфекциозни заболявания като малария и треска от денга, които се разпространяват при високи температури.

Наут посочи още, че децата са „уникално уязвими“ при екстремни горещини:

„За разлика от възрастните, телата им се загряват по-бързо, те се потят по-малко ефективно и се охлаждат по-бавно. Когато малките им тела не са в състояние да регулират топлината, това води до топлинен стрес и е по-вероятно да страдат от топлинен удар или да умрат.“

Миналата година беше най-топлата година в историята и учените очакват глобалните температури да се покачат още повече над прединдустриалните нива, с катастрофални резултати за човечеството и планетата.

Анализът на Уницеф ​​установи, че децата в осем страни, включително Мали, Нигер, Сенегал, Судан и Южен Судан, прекарват повече от половината година при температури над 35C. По-рано тази година Мали преживя рекордна гореща вълна, като температурите достигнаха до 44C.

Наут заяви, че Сахел, регионът на юг от Сахара, който включва Мали, Нигер, Сенегал и Судан, е особено уязвим. Като преходна зона между сухата Сахара и по-плодородния пояс на юг от пустинята, този район създава естествен източник на интензивно нагряване, а праховите частици от пустинята пречат на естественото охлаждане.

Липсата на достъп до устойчива на климата инфраструктура, питейна вода и подходящи здравни услуги допълнително влошава въздействието на екстремните горещини върху децата, живеещи там.

Освен физиологичните ефекти, екстремната топлина има и други ефекти върху децата, включително прекъсване на образованието.

Шрути Агарвал, старши съветник по климатичните промени и устойчивите икономики в Save the Children, каза, че екстремните горещини все повече водят до затваряне на училища, което се отразява на академичните постижения.

В началото на тази година Южен Судан затвори всички училища в подготовка за гореща вълна от 45C, която се очакваше да продължи две седмици.

„С увеличаването на броя на горещите дни ще видим въздействие върху резултатите от ученето на децата, което от своя страна има последици за развитието на човешкия капитал“, смята Агарвал.

Уницеф ​​препоръчва на държавите да предприемат действия в областта на климата, които защитават правото на децата на чиста, здравословна и устойчива околна среда чрез намаляване на емисиите и изпълнение на споразумения за изменението на климата.