Не може да се има доверие на данните, които идват от общинската мрежа от сензори за наблюдение и измерване на качеството на атмосферния въздух в София.
Това заяви кметът на столицата Васил Терзиев на брифинг днес.
Според него наблюдаваното отклонение в данните за качество на въздуха в момента е 12 пъти. Това е и причината общината да се заеме с нова програма по проблема.
„Лидери сме в класацията за качество на въздуха, обаче отзад напред. Това не е повод за особена гордост. Предишната управа на града е инвестирала 1 милион лева в нещо, което дава неверни данни. Няма как да се има доверие на настоящата общинска мрежа AIRTHINGS“, заяви Терзиев.
Той посочи още, че в момента на територията на столицата има само пет станции за измерване на качеството на въздуха, които могат да бъдат окачествени като „много прецизни“.
„На практика гражданските устройства на AirBG са доста по-надежди в редица показатели. Планът за новата програма за чистотата на въздуха включва изграждането на мрежа от сензори“, каза още Терзиев.
Източници на замърсяване
„Битовото отопление, калните петна и транспортът – това са трите най-големи източници на замърсяване в София“, обясни заместник-кметът Надежда Бобчева.
Според нея районните администрации разполагат с 50% повече средства за елиминиране на калните точки в кварталите. Тя подчерта, че програмата за подмяна на отоплителни уреди също отчита добри резултати. Вече 2000 по-малко са димящите комини в София.
И Терзиев, и Бобчева съобщиха, че цялата собственост на мрежата за качество на въздуха е собственост на чужда фирма, Столична община дори няма достъп до данните.
“Данните не са верни и ние нямаме контрол върху инфраструктурата, която ги дава”, обобщи Терзиев.
Скандалът
Скандалът с данните за качество на въздуха в София избухна преди две седмица. На 8 октомври от Екологично сдружение „За Земята“ обвиниха Министерство на околната среда и водите, че е крило от обществеността в продължение на години, че системата за измерване на въздуха в София е компрометирана и не отчита коректно замърсяването, въпреки че е разполагало с данни за това.
От МОСВ реагираха мигновено и заявиха в официална позиция на 9 октомври:
„Данните от Националната система за мониторинг на КАВ, администрирана от Изпълнителна агенция по околна среда към Министерството на околната среда и водите (МОСВ), са публични и се предават в реално време към Европейската агенция по околна среда (ЕАОС). ИАОС ежегодно докладва към ЕАОС както данни за измерените концентрации на основните показатели, така и основни данни за автоматичните измервателни станции – местоположение на площадките, класификация на пунктовете, географски координати. До момента не са получавани забележки и препоръки относно класификацията и местоположението на пунктовете.“
На 16 октомври от МОСВ свикаха брифинг, на който отново потвърдиха, че от 2021 г. в България няма превишение на средногодишните норми на фини прахови частици.