1. КРИБ
в. 24 часа, стр. 12,13,14 – Петя Димитрова, главен изпълнителен директор и председател на УС на Пощенска банка и председател на УС на АББ: Дигитализацията и финансовата грамотност са ключови теми по пътя ни към еврозоната
Публикувана: 30.03.2024 01:32
– Г-жо Димитрова, да започнем разговора ни с тема, която е колкото актуална, толкова и добре позната за вас в Пощенска банка. Дигиталното банкиране се развива изключително бързо. Какви нови дигитални услуги могат да очакват клиентите на банките?
– Приносът на банковия сектор е изключително забележим в тази посока. Дигиталните иновации са една от териториите, в които ние в Пощенска банка се чувстваме не просто добре, а като у дома си. Навиците днес са по-различни от вчера, защото животът налага своята динамика. Ускореното внедряване на високотехнологични решения подобрява потребителското изживяване. Така осигуряваме на своите клиенти още по-качествени, бързи и ефективни банкови услуги, защото основното в банкирането са взаимоотношенията между потребителя и финансовата институция. В този процес предимство имаме големите участници на пазара, защото разполагаме с ресурс и средства, за да внедряваме различни технологични решения и да осигуряваме още по-качествени и ефективни банкови услуги. Дигиталните карти, виртуални портфейли, плащания с QR код – всичко това е част от новата реалност. Скоростта на технологична трансформация обаче зависи от хората в екипа.
В Пощенска банка правим значителни инвестиции в преработка на процеси и в човешки ресурс, за да създадем разбираеми за клиента приложения, които да засилят удоволствието от контакта с нас. Phygital моделът е бъдещето на банкирането. Хибридните форми на банкиране, комплексният модел между дигитални и физически услуги, потребителското преживяване в различни канали и платформи – последователно, в реално време – това е, което правим в Пощенска банка и което очакват нашите клиенти. От друга страна, дигиталните разплащания имат решаваща роля за стимулиране на икономическия растеж, иновациите, както и удобството на потребителите.
През 2024 г. очакваме да видим още повишеното използване на блокчейн технологията в различни финансови процеси, включително трансгранични плащания, търговско финансиране и управление на веригата за доставки.
– Кои са водещите ви продукти и приложения?
– Отчитаме все по-отчетлив интерес към мобилния портфейл ONE wallet by Postbank, в който лесно и бързо могат да се регистрират и потребители, които не са клиенти на банката. През 2023 г. добавихме нови и атрактивни функционалности в иновативната си мобилна апликация. Всеки клиент може да покани свой приятел в приложението, с когото заедно да откриват изключителните възможности на модерното решение на Пощенска банка.
Разработихме дигиталния асистент Е V А -чатбот, базиран на технологията на изкуствения интелект, който владее както български, така и английски език. Услугата е фокусирана върху комуникацията и предоставя на клиентите възможност за консултация в реално време. Разработихме и свой кариерен чатбот във Viber, за да намерим най-подходящите кандидати за нас. Нашите уникални дигитални зони за експресно банкиране са отличен пример за услуга с добавена стойност, която също е в унисон с политиката ни да търсим устойчиви дигитални решения.
– Напоследък все по-често се говори за финансовата грамотност при децата и обучения, които да изградят в младите хора това ключово житейско умение?
– Като във всяко едно поколение, младите хора следят тенденциите, търсят нови продукти и индивидуални персонализирани решения.
Тук бих обърнала внимание върху един скорошен анализ, който очертава спецификите в разходите на Gen Z и как финансовите институции могат да привлекат интереса на младите хора. Според него младежите от това поколение се отличават с относително добра финансова култура, като 43% от Gen Z и милениълите осъзнават, че трябва да са проактивни за планирането на финансите си, което се отнася за само 20% от 55+ годишните. 79% от Gen Z очакват по-персонализирано отношение и членство в програми за лоялност.
Със създаването на иновативната си програма Project YOUth нашето желание бе да разширим достъпа на младите хора до персонализирани и сигурни финансови решения, които ще им бъдат в помощ при формирането на нужната култура по отношение на управлението на собствения бюджет, изграждането на нови спестовни навици и отговорно потребление. Днес сме още по-щастливи да отбележим положителната тенденция, която наблюдаваме в последната година и половина и която още веднъж потвърждава, че сме постигнали целта си.
Инвестициите в образование, повишаването на квалификацията и компетентностите далеч не са нещо ново за Пощенска банка. Това са наши дългосрочни ангажименти, затова банката реализира множество инициативи с фокус върху усъвършенстването на младите хора, както и много други програми по линия на корпоративната социална отговорност. Сред водещите ни проекти в областта на образованието се отличават мащабната инициатива с Националната търговско-банкова гимназия и Частната професионална гимназия по банково дело, търговия и финанси, стратегическите партньорства с Американския университет в България, СофтУни, образователната програма, осъществена съвместно с Finance Academy, сътрудничеството със Софийския университет за магистърска програма „Финанси и банково дело”. Пощенска банка е част от партньорската общност и на менторската програма Mentor the young, чиято цел е да провокира реална промяна в професионалния, кариерния и личния живот на участниците, като им даде възможност да се срещнат с утвърдени специалисти от различни сектори на пазара.
Но това не е всичко. Заедно с другите банки – членове на Асоциацията на банките, ние имаме още повече инициативи в областта на опазването на околната среда, социалните политики и корпоративното управление, т.нар. ESG. Ролята на банките е основно да се фокусираме върху областите, върху които можем да повлияем най-много, за да постигнем положително въздействие. Банките са ключови участници в зелената трансформация, като ускоряваме пътя към климатична неутралност не само през декарбонизация на собствените си операции, но и чрез приоритетното финансиране на проектите на нашите клиенти. Опазването на околната среда е най-видимият аспект от тези инициативи, но далеч не е единственият. Ние сме водещи по отношение на промотирането на добрите управленски практики, участието на жени в управлението и независимостта на нашите контролни органи. – От дигиталните проекти и финансова грамотност нека прескочим в полето на националните стратегически цели. Какви са вашите очаквания за ползите от приемането на България в еврозоната?
– Когато и да се реализира като конкретна дата, присъединяването на България към еврозоната и към втората най-използвана валута в света е дълго чакан процес. Той ще повлияе положително на икономиката ни и ще бъде двигател за ускоряване на реформите, повишаване на благосъстоянието и достигане на европейските стандарти на живот. Ще донесе много ползи на гражданите и фирмите не само от гледна точка на намаляването на трансакционните разходи, но и чрез подобряване на инвестиционната среда, активизиране на местните и чуждестранните инвестиции, със засилена инвестиционна дейност, която се очаква да подпомогне заетостта.
Това със сигурност ще се отрази положително и на кредитирането, ще открие много допълнителни възможности, а сред тях и за развитие на капиталовите пазари в България. Ще дам няколко примера специално за банките. В момента банките държат 12% от депозитите под формата на минимални задължителни резерви в БНБ, което в числово изражение е над 16 млрд. лв. Тези пари БНБ използва безплатно, докато в еврозоната минималните резерви са 1 %, а ЕЦБ плаща 4% лихва върху свръхрезервите. Това означава, че годишно банките са ощетени с над 600 млн. лв. допълнителен приход, който отива в държавата през БНБ.
Тук е моментът да припомня, че
голяма част от българските банки от тази година ще плащат 15% данък върху печалбата.
което при равни други условия означава около 200 млн. лв. повече постъпления в бюджета.
Тези данъци ще помогнат за намаляването на бюджетните дефицити, които през последните две години придобиват все по-големи размери.
Влизането в еврозоната ще помогне и за още нещо. В момента банките трябва да заделят капитал за това, че купуват български държавни ценни книжа в евро, както и че държат депозити в евро в БНБ, което е крайно нелогично – все пак сме от над 25 години във валутен борд. За тази година ефектът се изразява в около 400 млн. лв. допълнителен капитал, а другата година ще се удвои. Вместо да гарантира безрисковите заеми към държавата, този капитал би ни помогнал да увеличим кредитите за реалната икономика с няколко милиарда лева.
ЕЦБ ще може да бъде кредитор от последна инстанция, което ще минимизира риска от фалити на банки поради ликвидна криза. България вече няма да бъде безгласна буква в ЕЦБ, а ще има възможност да участва в управлението
на банката и да взема решения относно паричната политика, вместо само да понасяме ефектите от решенията на другите. Всички банки в Европа следваме едни и същи закони и регулации, но бидейки извън еврозоната, ние носим тежестта без ползите.
Очаква се, че приемането на еврото би стимулирало международната търговия на България, особено в селското стопанство и услугите, туризма, но също и в някои производствени сектори, където България вече има утвърдени позиции във веригите на ЕС.
В Асоциацията на банките в България планираме да проведем разяснителна кампания сред гражданите, за което разчитаме на съдействие на БНБ и на правителството, за да обясним всички ползи от приемането на еврото. Това ще подобри значително средата, в която всички правим бизнес. И банките, и бизнесът, и държавата, трябва да говорим с един глас и да излъчваме ясни послания, за да помогнем на клиентите ни, служителите ни и цялото общество да се ориентира в морето от информация и фалшиви новини и да оцени разумно и ясно ползите от приемането на еврото. Еврото отдавна е част от ежедневието ни. Голяма част от цените на недвижимите имоти се обявяват в евро
и българските граждани и сега сключват сделки и плащат в евро.
За нас, банките, е важно да можем да отговорим на всички изисквания и да си подготвим информационните системи. Ще инвестираме допълнителни средства в разработки за киберсигурност и повишаване мерките за сигурност, защити срещу кибератаки като хакерство, зловреден софтуер или фишинт.
Тази подготовка освен времеемка е и много скъпа – общата сума, която банките се очаква да изразходват за въвеждането на еврото – за обмяната на парите в обращение, както и за необходимите промени в техните информационни системи и осведомителни кампании, възлиза на между 300 и 400 млн. лв.
– Има ли очаквания и лихвите, като цените да се вдигнат с въвеждането на новата валута?
– Не, няма основания за подобни очаквания. Дори обратното – идва моментът за намалението им. Големите централни банки като ЕЦБ, Федералния резерв, а и други обявиха, че скоро ще започнат намаление на основните лихви. В частност Федералният резерв обяви, че до края на годината се очакват три намаления на основната лихва. Паричната политика е била и ще продължи да бъде ключова за овладяване на инфлационните процеси, затова и инфлацията едва ли би започнала да спада толкова бързо, ако не бяха предприети действия по линия на паричната политика от страна на големите централни банки.
Опитът на последно присъединилите се към еврозоната държави показва, че непосредственият ефект от влизането в еврозоната върху ценовите равнища е в порядъка на 0,3-0,5% повишение на инфлацията. За разлика от много други държави, ние сме във валутен борд и ще влезем в еврозоната с фиксирания курс от 1.95583 лева за едно евро, което служи за допълнителна защита срещу увеличението на цените.
– Финансови експерти все по-често говорят за прекомерно банково
кредитиране на физически лица, което води до „балон” в цените на имотите, надуване на потреблението и инфлацията, вместо банките да кредитират фирмите. Как ще коментирате?
– Не съм съгласна с тези коментари. Бих искала да дам следните данни за 10-годишен период, където ясно се вижда, че банките кредитират – разумно и отговорно
На графиките (виж вляво)ясно се вижда че ръстът на потребителските и ипотечните кредити е сравним с ръста на доходите, както и с ръста на БВП. Ако погледнем данните за размера на средната работна заплата, ще видим, че за последните 10 години тя се е увеличила 2,7 пъти, а минималната – 3 пъти, което е повече от нарастването на потребителските и ипотечните кредити – по-високите доходи на домакинствата са достатъчни за обслужване на повечето кредити, които те са взели. За същия период номиналният БВП се е увеличил 2,2 пъти до 184 млрд. лв.
Данните показват още, че дългът на домакинствата към БВП в България е 23%, докато същото съотношение за 27-те държави от Европейския съюз е 55% – два пъти и половина по-малко, което означава, че
не можем да говорим за свръхзадлъжнялост на населението в страната, а точно обратното
За горното спомага и спадът на безработицата – данните на НСИ показват, че от 2013 г. насам тя е спаднала три пъти – до 4,3 %, което означава, че на практика в големите градове и сред високообразованите българи тя е близо до нулата.
Напоследък също много се говори и по темата за инфлацията и как тя изяжда реалните доходи на населението. Нека не забравяме, че храните и енергоносителите имат най-голям дял в потребителската кошница и съответно нарастването на техните цени е основният „причинител” на инфлация.
френ ръст на средните възнаграждения и реален ръст на доходите.
Логично по-високите доходи и растящият пазар на недвижими имоти водят и до повече спестявания на населението. Само за последната година депозитите на домакинствата са се увеличили с рекордните 8,3 млрд. лв., като само през декември миналата година ръстът е с колосалните 2,28 млрд. лв.
– Какво трябва да прави клиент на банка с депозит преди и по време на смяната на лева с евро? А с кредит?
– Няма да се променя или отменя действието на съществуващи договори – за кредити, депозити, финансови инструменти в левове или с препратки към лева. Кредитите и депозитите ще бъдат превалутирани по фиксирания централен курс от 1.95583 лева за 1 евро.
Ние ще се погрижим в 2025 г. всички сметки да бъдат автоматично и безплатно превалутирани в евро,
което за клиентите ще бъде в пъти по-лесно и удобно, отколкото да извършат физическата обмяна на пари в брой.
Колкото до лихвените проценти –
фиксираните лихвени проценти по кредитите ще се запазят, а плаващите лихвени проценти не могат да бъдат по-високи, отколкото преди въвеждането на еврото – т.е. нито един клиент няма да бъде ощетен от промяната.
– Има ли вероятност някой да не успее да си смени всички левове, ако ги държи у дома ?
– Не, но бих посъветвала клиентите да използват месеците преди приемането на еврото да внесат парите, които имат като наличности, по банковите си сметки – и колкото по-рано го направят, толкова по-добре.
За да улесним този процес, ние от Пощенска банка първи стартирахме кампания, с която да насърчим българите да внесат безплатно парите в брой, които държат у дома, по банковите си сметки в месеците преди въвеждането на еврото. Подобна инициатива е имало и в Хърватия, която е била много положително приета от населението и в годината преди въвеждането на еврото парите в обращение са намалели с 40%.
През първите шест месеца след въвеждането на еврото банките задължително ще предоставят безплатна обмяна на банкноти и монети от лев в евро, а БНБ ще обменя безплатно
банкноти и монети от лев в евро без ограничение във времето. Законът ще даде възможност на банките да въведат такси за обмяната на пари в брой 6 месеца след въвеждането на еврото в България, затова за клиентите е добре да действат много преди това, за да избегнат плащането на такси и да се възползват от предимствата, които безкасовото банкиране предоставя.
Което ми припомня, че напоследък много се говори колко високи са банковите такси и колко печелят банките от тях. Истината е, че
основната част от нашите приходи – над 70%, идват от лихви, а едва една пета са от такси и комисиони
Поддържането на клонова мрежа е скъпо и става все по-скъпо поради ръста на заплатите и инфлацията и затова ние се опитваме да насърчим нашите клиенти да използват нашите дигитални канали за обслужване, които са в пъти по-евтини за тях. Последното обаче не се отчита от статистиката и поради това в обществото витае усещането, че банковите услуги стават все по-скъпи, докато реално това съвсем не е така.
***
- Петя Димитрова е главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на Пощенска банка. Професионалният й път в Пощенска банка започва през 2003 г. като главен финансов директор на осемте дъщерни компании на „Юробанк И Еф Джи Груп” в България, а през 2012 г. става главен изпълнителен директор и председател на УС. Под нейно ръководство Пощенска банка само за няколко години осъществява три успешни сделки, като придобива и интегрира за рекордно кратко време първо Алфа Банк – клон България, а след това и Банка Пиреос България. През 2023 г. Пощенска банка успешно приключи сделката по придобиването на търговското предприятие и дейността на българския клон на BNP Paribas Personal Finance S.A, франция „БНП Париба Лични финанси”.
- Петя Димитрова е председател на УС на Асоциацията на Банките в България, член на УС на КРИБ, член на управителните съвети на фондация „Атанас Буров” и на сдружение „Ендевър България”. Тя е вицепрезидент на Канадско-българската търговска камара, член на Университетския съвет на Американския университет в България, член на Young Presidents’ Organization (YPO).
https://www.24chasa.bg/mneniya/article/17512913
zarata.info – Заместник-министрите Ангелина Бонева и Николай Найденов обсъдиха актуални проблеми с представители на местната власт в Стара Загора
Публикувана: 01.04.2024 13:50
Заместник-министрите Ангелина Бонева и Николай Найденов обсъдиха актуални проблеми с представители на местната власт в Стара Загора и региона, съобщиха за ЗАРАТА
Заместник-министрите на регионалното развитие и благоустройството Ангелина Бонева и Николай Найденов заедно с областния управител на Стара Загора Ива Радева проведоха среща с кметове от област Стара Загора, на която обсъдиха етапа на инвестициите в развитието на засегнатите от прехода региони.
Местната власт настоя за ясен и прозрачен начин на разпределение и оползотворяване на средствата по Фонда за справедлив преход, по възможност с прякото участие на общините и в синхрон с принципите на местното самоуправление и партньорското участие.
Зам.-министър Найденов пое ангажимент да съдейства по въпроси за транспортната свързаност и качественото устройствено планиране във връзка с предстоящите проекти на местно ниво. МРРБ е водеща институция по отношение на интегрираните инвестиции и тези, свързани със Зеления пакт на ЕС, подчерта зам.-министър Бонева. Тя увери, че министерството и конкретно екипът на Управляващия орган на Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. ще работи активно по стратегическия приоритет от териториалните планове на трите засегнати региона, насочен към процедурата за изграждане на индустриални зони.
Областният управител на Стара Загора Ива Радева обясни актуалния статус на създаването на под-комитет за справедлив преход на местно ниво, който е гарант за местното навременно участие в процесите на вземане на конкретни решения.
Участниците в срещата обсъдиха и въпроси, свързани с подкрепата за работната сила във въглищните региони. От страна на КРИБ-Стара Загора, чийто представител също се включиха в нея, бяха очертани нуждите на работодателите и подходите за привличане на нови стратегически инвеститори.
40 споделяния
Статията може да бъде прочетена още в:
https://www.kazanlak.com/news-44185.html
2. Работодатели
business.dir.bg – Кои отрасли и региони имат най-високо търсене на труд? | Бизнес.dir.bg
Публикувана: 30.03.2024 13:50
0 Снимка: iStock by Getty Images
И през 2023 г. търсенето на труд остава високо, но силно неравномерно разпределено между отделните региони на страната и различните професии, сочи актуалното Проучване на потребностите от работна сила на Агенция по заетостта сред работодателите. Докато сред професиите с най-високо търсене остават машинните оператори, шивачите и готвачите, то при специалистите с висше образование анализът отчита значителен дефицит на медицински сестри, лекари и учители. В настоящия текст се спираме само на непосредствените потребности на работодателите, а дългосрочните очаквания и структурни дисбаланси ще разгледаме в предстоящ анализ.
Индикативен за състоянието на пазара на труда е делът на работодателите, които срещат трудности в наемането на работници, като за 2023 г. това са 64% от включените в допитването. На национално ниво посочената за 12 месеца след провеждането на анкетата обща потребност от работна сила на предприятията в периода – е 268 хил. души, което надхвърля значително регистрираните по последни данни за декември безработни, чиито брой достига 158 хил. души. Очаквано, най-често посочваната причина – според 38% от работодателите – за невъзможността за запълване на недостига е липсата на квалификация или образование на кандидатите.
Най-общият поглед към разпределението на търсенето на труд сочи, че индустрията ще продължава да генерира най-много работни места в непосредствено бъдеще, с 31% от заявените потребности. Сериозно покачване обаче има и в сферата на търговията, транспорта, хотелите и ресторантите (25% от търсенето), най-вече в резултат на значително по-бързото от очакваното възстановяване на туризма. Значителни дефицити (17%) има и в държавното управление, образованието и здравеопазването, съсредоточени най-вече в училищата и болниците. Растящият отрасъл на строителството се нарежда на четвърто място с 14% от общото търсене на работна ръка, а далеч назад на пето място с 5% е селското стопанство.
При квалифицираните специалисти най-острият регистриран недостиг е при машинните оператори – 14,8 хил. души, следван от шивачите (8,7 хил.), готвачите (8,6 хил.), строителите (8,3 хил.) и сервитьорите и барманите (6,5 хил.). Интересно е, че търсенето е разпределено най-общо в две категории – професии, в които съществува недостиг на квалифицирани специалисти и такива, в които равнищата на заплащане не са конкурентни спрямо останалата част от икономика (и не само националната, но и отворения общ пазар на труд в ЕС), и съответно няма търсене на работни места в тях. Особено видимо е това в професиите, свързани със шивашката индустрия, както и в туризма.
Регистрираният от АЗ недостиг на специалисти с висше образование е съсредоточен в няколко професии, свързани тясно с бюджетната сфера – медицински сестри (4,7 хил.), лекари (4,4 хил.) и учители (4,4). Прави впечатление, че според анкетното проучване търсенето на ИКТ специалисти е относително ниско – едва хиляда души, въпреки сериозната експанзия на сектора през последните години. Справка в данните, публикувани от jobs.bg наистина сочи към значителен спад на търсенето на ИКТ експерти, но до чувствително по-високо равнище. При недостига на другите групи висшисти най-вече личат разминаванията между структурата на изучаваните специалности във висшето образование и пазара на труда, но и хронично лошите условия на труд и заплащане в част от професиите, особено ясно изразени например при медицинските сестри.
Регионалното разпределение на текущото търсене на работници също крие някои изненади. На първо място според анкетата излиза Бургас с над 10% от цялото търсене, или 27,4 хиляди работници. Столицата е на второ място с 26,7 хиляди, Варна на трето с 25,8 хиляди, а досегашният лидер Пловдив е на четвърто с 18,9 хиляди работници. Отрасловият профил на търсенето в областите е много разнороден, като в много области водещ е туризмът, търговията и транспорта, в Бургас и столицата – строителството, в Пловдив – индустрията. Относително равномерно е разпределен недостигът на кадри в образованието и здравеопазването. Прави впечатление, че въпреки неяснотите около енергийния преход търсенето в Стара Загора остава значително, а на преден план излизат и области с по-ниско ниво на икономическо развитие като Смолян, Благоевград и Кърджали – най-вече поради засилващата се роля на преработващата промишленост. Обратно, на дъното са областите Видин, Монтана и Ямбол, където слабото търсене означава и слаб потенциал за експанзия на пазара на труд в непосредствено бъдеще.
Алтернативен подход към оценката на търсенето на труд ползва промяната в наетите по трудово и служебно правоотношение, с допускането че високо търсене има в отраслите и регионите на страната, които добавят нови работни места и където успешно се създава нова заетост. Сред икономическите дейности през 2023 г. най- много нова заетост се създава в здравеопазването, където наетите са се увеличили с 16,4 хиляди души, или 9,9% повече спрямо предишната година. Значителна експанзия – с по 5,3 хиляди души, или по около 5% от всички наети има и ИКТ сектора и туризма, но докато при ИКТ по-скоро се наблюдава забавяне на растежа в сравнение с предишни периоди, то туризмът се възстановява от голямото свиване а заетостта в хода на пандемията. Най-голям относителен спад има в административните дейности, с 4% или4,6 хиляди души, в резултат на промените в аутсорсинг индустрията. Най-много пък работни места, цели 6,7 хиляди, са загубени на годишна база в преработващата промишленост. От регионална гледна точка, най-много нова заетост се създава в столицата (нови 9 хиляди наети) и Пловдив (6,4 хиляди наети). Най-бързо се разраства броят на наетите в Плевен (5,6% спрямо 2022 г.) и Стара агора (4%), но спадове в заетостта има в половината области на страната, най-отчетливи в Търговище, Ловеч и Монтана.
Данните от анкетата на Агенция по заетостта ясно посочват, че очакванията за забавяне на икономическия ръст през 2024 г. на този етап не се отразяват осезаемо негативно върху търсенето на труд. Дори обратно – недостигът на кадри в някои ключови сфери, било то заради липса на специалисти, било то заради лоши условия и заплащане, се е превърнал в сериозен ограничител на потенциала за експанзия на редица бизнеси и оттам – на икономическия растеж в средносрочен план.
Адриан Николов е част от екипа на ИПИ от 2017 г. Преди това е работил като репортер в “Икономедия” с фокус върху международните икономически отношения, особено в Източна Европа. Бил е автор в сайтовете “Инфограф” и ЕКИП. В рамките на ИПИ работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие.
Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии.
Материалът е публикуван в бюлетина на ИПИ и може да се прочете ТУК >>
3. Бизнес
сп. Мениджър, стр. 98,99 – ПОЗИЦИЯ НАГОРЕ
Публикувана: 31.03.2024 02:31
***
Светла Несторова е новият главен изпълнителен директор на ПОК „Доверие”. Досега тя оглавяваше „Булстрад Живот” – друга компания в структурата на мажоритарния собственик на ПОК „Доверие” – Vienna Insurance Group. СВетла Започва професионалния си път в застраховането през 2002 г. Към екипа на ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп” ЕАД се присъединява през 2004 г. като директор „Маркетинг и продажби”. През 2005 г. е избрана за член на УС, а от 2006 г. е главен изпълнителен директор и председател на УС на дружеството. От 2016 г. е член и на УС на ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп” ЕАД. Носител е на наградата „Мениджър на годината” за 2019 г.
***
Илия Гърков става изпълнителен вицепрезидент и главен оперативен директор на „Дънди Прешъс Металс”. Досегашният старши Вицепрезидент „Оперативни дейности” в Европа поема още по-големи отговорности в минната компания. В новата си роля Илия ще отговаря за производствените предприятия и проектите на „Дънди Прешъс Металс”, за спомагателните технически и функционални области и ще продължи да ръководи стратегията за проучвателни дейности. Той има над 30 години стаж 8 минната индустрия. По професия е минен инженер с докторска степен от Минно-геоложкия университет „Св. ИВан Рилски” в София. Завършил е Програмата за Висши ръководни кадри на London Business School.
***
Дирк Геркенс е назначен за главен изпълнителен директор на NOVA Broadcasting Group, която е част от United Media. Той е и член на УС и директор „Програми, продукция и рекламни продажби” на United Media. Има 25 години опит 8 телевизионната индустрия. Преди да се присъедини към United Media, е главен изпълнителен директор на RTL Klub и TV2 в Унгария. Активно участва в интеграцията на NOVA Broadcasting Group след придобиването й от United Group през 2020 г., като съчетава ръководната си роля в United Media с позицията на изпълнителен директор на NOVA Broadcasting Group от 2021 go 2022 г.
***
Михаела Станимирова е избрана за член на УС на „Дженерали Застраховане”, като успоредно с това ще продължи да заема позицията на главен директор „Трансформации” в хърватското дружество Generali Osiguranje. Михаела има дългогодишен опит в Застрахователния сектор. Присъединява се към Generali Group през 2008 г. като част от екипа на „Джи Пи Презастраховане” ЕАД. Притежава магистърска степен по бизнес администрация от СУ „Св. Климент Охридски”, както и диплома по застраховане и сертификат за „Инвестиционно планиране” от Chartered Insurance Institute (СИ) във Великобритания.
***
Ангел Тухов става управител и мениджър „Верига бензиностанции” на „OMV България”. Има над 7 години ръководен опит в мениджмънта на компанията, като през последните две години заема длъжността изпълнителен директор на „OMV Petrom Молдова”. Професионалната му кариера се разбива изцяло в OMV и преминава през Всички нива на корпоративната йерархия. Започва работа във финансовия отдел на „OMV България” през 2010 г. Две години по-късно е назначен за мениджър логистика за непетролни продукти за България, а Впоследствие и за Сърбия.
***
Тони Пачевски е новият управител на „АВС Детски центрове”, част от VM Finance Group. Негов основен фокус ще са устойчивото развитие и стабилният бизнес растеж на „АВС Детски центрове”, както и затвърждаването на позициите на компанията, като гарантира още по-високо академично ниво и надгради стратегията за маркетингови комуникации. Тони Пачевски има богат управленски и търговски опит в областта на иновативните образователни проекти, както и в банковата сфера с фокус върху организационното поведение и консултантския бизнес. Той има магистърски степени по маркетинг и организационна психология от Софийския и Великотърновския университет по съвместна програма с Българската академия на науките.
***
Ксения Пуркович е новият директор клъстер „Балкани” в AstraZeneca. Поема ръководството на България, Сърбия, Хърватия, Словения, Черна гора и страните от Югозападните Балкани: Босна и Херцеговина, Република Северна Македония, Албания и Косово. Има богат опит Във фармацевтичната индустрия. Заемала е различни търговски позиции в Menarini Group и MSD в Сърбия и България. Присъединява се към AstraZeneca преди повече от 10 години като маркетинг мениджър за Сърбия и Черна гора. Има бакалавърска степен по фармация от Белградския университет и магистърска степен по бизнес администрация от University of Sheffield.
***
Алекс Гармаш поема управлението на „Търговска екосистема”, а Наталия Богданова вече е старши ESG експерт в tbi bank. Алекс Гармаш има над 23 години професионален опит в компании от различни индустрии, сред които банки, телекомуникации, здравеопазване, минно дело, енергетика и автомобилостроене. Притежава MBA диплома от Лондонското бизнес училище и магистърска степен по международна икономика от Киевския национален икономически университет.
***
Десислава Власакиева е новият изпълнителен директор на Code Health TV. Тя има над 10 години опит в управлението на екипи и създаването и Внедряването на бизнес процеси и над 7 от тях – в здравния сектор. Кариерата й преминава през търговията и дистрибуцията на технологични решения и консумативи в медицината, мениджмънт на клиника и технологичен център за производство на медицински изделия. Развива и собствен козметичен бранд. Десислава е дипломиран бакалавър по бизнес администрация и магистър по управление на човешките ресурси. Има следдипломна квалификация по здравен мениджмънт и сертифицирана квалификация Health Care Economics към Harvard Medical School към Harvard Medical School.
***
Мариана Петкова
Вече е мениджър „Бизнес развитие и комуникации” в Interpartners Group. Тя има над 14 години опит в комуникациите. Заемала е различни мениджърски позиции в„Екопак България” АД, била е член на Европейската асоциация на комуникационните директори, мениджър комуникации Във фондация „За Нашите Деца”, а от лятото на 2022 г. е част от екипа на комуникационна агенция „ИнтерИмидж”, част от Interpartners Group. Член е на БДВО от 2014 г., а през 2023 г. е избрана за член на УС на организацията.
***
Наталия Богданова притежава магистърска степен по „Наука и политика за устойчивост” от университета в Маастрихт, както и бакалавърска степен по „Международен комуникационен мениджмънт” от Университета по приложни науки в Хага.
http://clippingpoint.net/article/2e594314798ff32397a87252963b363f12e7bfd4
nova.bg – Бизнес застой: Нагласите на компаниите остават непроменени
Публикувана: 30.03.2024 03:05
Втори пореден месец застой в бизнес климата отчита Националният статистически институт за март. Общият показател на бизнес климата остава приблизително на нивото си от февруари (от 22,6 на сто на 23%), съобщиха в петък от службата. Подобрение на нагласите се наблюдава в търговията на дребно и сектора на услугите, докато в промишлеността и строителството е регистриран спад. Общият показател на бизнес климата през февруари е останал на почти същото равнище като миналия месец, като повишение на показателя се наблюдаваше в промишлеността, а нагласите на компаниите в строителството и търговията на дребно останаха на същото си ниво като през януари. Единствено в сектора на услугите се наблюдава влошаване на климата. За сравнение през януари 2024 г. общият показател на бизнес климата в България се е повишил с 3 пункта в сравнение с декември 2023 г. През март най-сериозните затруднения за дейността на бизнеса остават несигурната икономическа среда и недостигът на работна сила, като за строителния сектор предизвикателство се оказват и цените на материалите. Компаниите в областта на търговията на дребно са притеснени от конкуренцията в бранша, както и недостатъчното търсене.
https://nova.bg/news/view/2024/03/29/450149/%D0%B1%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D1%81-%D0%B7%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9-%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%BD%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8/
mediapool.bg – “Телелинк Бизнес Сървисис Груп” придоби хърватската “Седам ИТ” за 9 млн. евро
Публикувана: 01.04.2024 13:55
Българската технологична компания “Телелинк Бизнес Сървисис Груп” (ТБСГ) съобщи, че е придобила хърватската фирма “Sedam IT” срещу 9 млн. евро.
Сделката е следствие на инвестициите на ТБСГ в Хърватия и затвърждава амбициите на българската компания за активно, дългосрочно и значимо присъствие на местния пазар.
Придобиването е важна част от глобалната стратегия за развитие на ТБСГ – регионалната диверсификация на ресурс, експертиза, клиентска база и специфично знание, което е предпоставка за успешен бизнес в западна Европа и САЩ.
ТБСГ и “Sedam IT” споделят еднакви ценности за разбиране на бизнес нуждите на клиента и доставката на ключови ИТ решения и услуги. Обединяването на двете компании създава синергия и допълнителни възможности за развитие на услугите и продуктите им, посочва ТБСГ.
“Sedam IT” е добре утвърден хърватски доставчик на ИТ решения и услуги с над 20 години опит в индустрията и екип от над 120 професионалисти.
Чрез използването на експертния опит на “Sedam IT”, “Телелинк” има за цел да надгради предоставяните услуги на клиентите в Хърватия и в региона.
“Телелинк Бизнес Сървисис” (ТБС) е един от лидерите на българският ИТ пазар, предлагащ ориентирани към клиента високотехнологични решения в областта на комуникационните мрежи, центровете за данни, кибер сигурността и управляваните услуги.
Портфолиото на ТБС включва над 200 клиента в България, Западните Балкани, и Централна и Западна Европа и САЩ. Фирмата си сътрудничи с над 50 международни технологични партньори, сред които са Cisco, Dell, EMC, IBM, VMware, Microsoft.
http://www.turbulence.tech