1. КРИБ
economic.bg – Българският бизнесът иска по-малко контрол и бюрокрация при европроектите
Публикувана: 10.04.2024 17:50
По-малко проверки и контрол, по-лесен достъп до процедурите и по-малко бюрокрация при европейските проекти. Затова настояха работодателските организации по време на Комисията за контрол върху управлението на средствата от европейските фондове, която се проведе съвместно с Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР). Дискусията беше във връзка с актуалните предизвикателства и възможности пред бизнеса по отношение на приключването на програмен период 2014 – 2020 г., изпълнението на програмен период 2021 – 2027 г., на Плана за възстановяване и устойчивост и бъдещето на Кохезионната политика след 2027 г.
Кой ще бъде мотивиран да работи, ако постоянно го проверяват, някои институции дори по два пъти. Това го няма в Европа, нито гърците си го причиняват на бизнеса, нито на неправителствения сектор“, каза представителят на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Стоян Ставрев.
По думите му проверките и контрола не са изискване на Европа.
Европа е бюрократична, но ние сме по-бюрократични и от нея“.
Ставрев даде пример със схемата за технологична модернизация, в която е имало критерий за износ, който не можеше да се покрие.
Начинът на управление на еврофондовете ни кара да се стресираме, че ще ни санкционират и коригират“.
Според него скоро и младите хора ще се откажат от писането на проекти, тъй като ще знаят, че след това им предстои да пишат тонове обяснения дали са прави, или не.
Много скоро ще има нежелание от бенефициенти и бизнеса да пускат проекти“.
Ставрев все пак коментира, че критиките не са само към администрацията и към публичните власи, но и към самия бизнес, който трябва да се научи да е по-обедеинен и тежък в общата си позиция.
Станислав Попдончев, представител на Българската стопанска камара (БСК) очерта четири неща, които бизнесът иска да види от Европа.
Според него фокус трябва да бъде поставен върху индустриализацията, Зелената сделка трябва да се рекалибрира, така че наистина да представлява стратегия за растеж, благоприятни регулации и данъчна среда, достъп до ресурси и хора с подходящите умения.
Кохезионната политика, според Попдончев, трябва да е фокусирана върху подобряване на изпълнението на политиките чрез фокус върху резултатите, а не върху проверките.
Трябва да се работи за осмислено опростяване на процедурите, да се подобри административната тежест“, смята той и допълни, че ще е чудесно това да се постигне след 2027 г.
Според бизнеса предизвикателствата пред Кохезионната политика в следващия програмен период са, че вече в нея не се включва подобряване на инфраструктура. Фокус ще бъде поставен върху образованието, иновациите, инвестициите в човешки капитал, но за България това не е най-добрият капитал.
Имаме региони, в които това е много необходимо, ако не направим път до Видин, каквито и иновации да има там, няма значение, ако няма път…“
Беата Папазова, съветник по европейските въпроси към Българската търговско-промишлена палата, подкрепи изказванията на организациите.
Бизнесът е на мнение, че трябва да има промени в Зелената сделка, тъй като тя се налага с нормативни решения и със законодателна рамка.
Предстои и синята сделка – бизнесът трябва да е по-информиран и да участва активно в този процес, а не само формално в различни работни групи, комитети и комисии“, каза Папазова.
Тя смята, че при оценката на европейските проекти трябва да се включи качеството на създадения продукт. Папазова обясни, че при всички програмни периоди досега винаги се подхожда формално към това, което се създава в резултат на изпълнението на един проект и никъде няма оценка на самото качество на това, което е създадено.
Това не трябва да продължава и през този програмен период. Усилията при оползотворяването на европейските средства и разработването на един продукт се обезсмисля, ако при отчитането се гледат само формални показатели“.
Теодор Дечев, представител на Cъюза зa cтoпaнcĸa инициaтива, посочи, че европейското финансиране не е основен проблем на българската икономика, защото инвестициите значително надвишават еврофондовете.
“Лошата новина е, че структурата на тези инвестиции не ни харесва, защото става въпрос за реинвестирана печалба на чужди инвеститори”, добави той.
Европа стана континент на услугите и загуби много от индустрията, историята с COVID и войната ни върна в реалността“.
Според него България има нужда от ново регионално деление, което ще се отрази на европейското финансиране.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
bta.bg – Бизнесът трябва да получава подкрепа за увеличаване на конкурентоспособността, за дигитализация и за Зеления преход, заявиха депутати
Публикувана: 10.04.2024 16:35
Бизнесът трябва да получава подкрепа за увеличаване на конкурентоспособността, за дигитализацията и за Зеления преход, посочиха народни представители от Комисията за контрол върху управлението на средствата от европейските фондове.
Комисията проведе дискусия с Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) във връзка с актуалните предизвикателства и възможности пред бизнеса по отношение на приключването на програмен период 2014-2020; изпълнението на програмен период 2021-2027; изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост и за бъдещето на Кохезионната политика след 2027 г.
За първи път правим такава дискусия, но това е процес, който ще се развива, защото проблемите са широкообхватни, посочи Деница Николова, председател на комисията.
Бихме искали да ни кажете как виждате бъдещото европейско финансиране по отношение на бизнеса и в каква посока можем да търсим взаимодействие и да вземем правилните решения навреме, каза Николова.
По думите й вече има ориентировъчни позиции на държавите членки за административните процедури и инструменти, както и кои политики да бъдат подкрепяни. Трябва да има дебат за бъдещето на кохезионната политика на Европейския съюз, като включи всички заинтересовани страни, каза Деница Николова.
Стоян Ставрев, представител на КРИБ, посочи, че дискусията по изпълнението на европроектите е много важна както в подготовката на оперативните програми, така и в комитетите за наблюдение. В тези комитети гласовете на неправителствените организации като цяло са по-малко от гласовете на администрацията и няма значение какво точно се предлага, защото става това, което администрацията реши, каза Ставрев.
Постоянните проверки не са стимул за работа, подобна практика в ЕС няма, каза Ставрев. Европа е бюрократична, но ние сме по-бюрократични от нея, подчерта той.
Европейските фондове не са основен двигател за нашата икономика. Ние можем сами да си помогнем с пари от бюджета и с развитие на публично-частното партньорство. Тук парламентът може да помогне, като създаде законодателна рамка за такова партньорство, каза представителят на КРИБ.
Работата на Управляващите органи на програмите не способства за управление на проектите. Има Управляващи органи, които налагат финансови корекции на 94 процента от бенефициентите, много от които после падат в съда. Убеден съм, че има огромна административна тежест и свръх контрол при изпълнението на проекти по европрограмите, каза Стоян Ставрев.
Станислав Попдончев, представител на Българската стопанска камара, каза, че социалните партньори трябва да бъдат включени в планирането и разходването на средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
Бизнесът има нужда от четири неща – първо, фокус върху индустриализацията, а не върху социалните политики. Второ – Зелената сделка трябва да се рекалибрира и да се превърне в средство за растеж. Трето – нуждаем се от благоприятна регулация и данъчна среда, макар че явно не можем да минем без прилагане на глобалния корпоративен данък. На четвърто място е важно бизнесът да има достъп до хора и за ресурси с подходящи умения, каза Попдончев. Основен фокус в бъдещата кохезионна политика вече ще бъдат образованието, иновациите и инвестициите в човешки капитал, но ние трябва да продължаваме да настояваме за подобряване на инфраструктурата, заяви още той.
Очевидно е, че участието на представителите на гражданското общество в Комитетите по наблюдение е малко спрямо тези на администрацията, но ние имаме и други начини за въздействие и пращаме предложения до министерствата и други ведомства, каза Беата Папазова, съветник по европейските въпроси към БТПП.
Зелената сделка се налага отгоре с нормативни решения и законодателни предложения, каза Папазова. Това е доста сложен процес, не може да гледаме на него формално, като се прави оценка на устойчивостта само през счетоводните отчети на компаниите, допълни тя.
Винаги се подхожда доста формално към това, което се създава от един проект, правен по европрограми. Не сме получавали оценка за изпълнението на проектите, търсят се само формални изисквания и показатели, което може да доведе да финансови корекции за бенефициентите, каза Беата Папазова.
Теодор Дечев, представител на Cъюза зa cтoпaнcĸa инициaтива, посочи, че европейското финансиране не е основен проблем на българската икономика, защото инвестициите значително надвишават еврофондовете. Лошата новина е, че структурата на тези инвестиции не ни харесва, защото става въпрос да реинвестират печалба на чужди инвеститори, добави той.
Зърнопроизводителите вдигнаха вой от улесненията за вноса от Украйна, а производителите на растителни масла бяха на коренно различна позиция, каза Дечев. Аз бях на страната на производителите на растителна масла, защото при тях има повече добавена стойност, каза Дечев, като посочи, че е важно бизнес организациите да имат единни позиции.
България трябва да си заеме мястото на средно голяма европейска държава и да си защитава интересите, каза Дечев. Според него има нужда от ново регионално деление на страната, което ще се отрази и на ефекта от европейското финансиране.
2. Работодатели
в. Телеграф, стр. 5 – 2 дни отпуск, ако си доброволец
Публикувана: 11.04.2024 01:03
Два допълнителни дни отпуск ще се дава на хората, които се включват да помагат като доброволци при рискови ситуации и бедствия.
Също така полагането на доброволен труд да става само с писмен или устен договор. Това предвижда нов Закон за насърчаване на доброволчеството, качен за обществено обсъждане.
„В европейската практика дават между 1 и 3 дни отпуска. Доста подобри е, отколкото старата наредба, в която пишеше, че доброволците могат да получават дърва. От тази гледна точка два дена отпуска е по-подходящо”, коментира Георги Влайков, който е член на „Аварийно спасяване – Пловдив”.
Освен това участниците ще бъдат застраховани, както и ще получават по 2 дни допълнителен платен отпуск. Целта на промените е да насърчат доброволчеството и да отговори на стандартите и най-добрите практики в Европейския съюз и отделните държави членки.
Според Влайков всяка оценка на доброволния труд е добре дошла, но е по-важно да се осигури адекватна екипировка, както и да се поемат направените разходи за пътуване. „Не знам дали точно двата дни отпуска е най-адекватното нещо”, коментира той и добави, че тези, които участват във формирования на общините, получават по 11,66 лв. на час, но тези към неправителствени организации не получават никакво възнаграждение. Много важно е да се знае колко пъти в годината може да се възползваме от тези допълнителни дни, защото ако няма ограничение да е веднъж в годината, не е изключено да има и злоупотреби, посочи Влайков и добави, че в чужбина не може непрекъснато да се ползва такъв бонус. Според него е необходимо работодателите да се стимулират да пускат хората да доброволстват.
http://clippingpoint.net/article/a1c9495d861e257f343992cb87d2efa37ea758a8
в. Азбуки, стр. 4 – Над 10 000 гимназисти с пробно стажуване във фирми
Публикувана: 11.04.2024 01:04
Над 10 000 ученици от VIII до X клас са преминали пробно стажуване по професията, в който се обучават. Те получават тази възможност по проекта „Подкрепа за дуалната система на обучение” по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”. Той е на стойност 24 млн. лв. и ще приключи в края на октомври т.г.
„Проектът подкрепи сериозно училища, ученици, техните родители и представителите на бизнеса”, споделя заместник министъра на образованието и науката Мариета Георгиева.
Със средства по Проекта са закупени и работно облекло за 1,7 млн. лв., учебни помагала за 1,1 млн. лв. и оборудване за над 3,6 млн. лв. за училища. В него участват общо 170 училища, а близо 1400 наставници и над 900 учители са обучени. Включват се и близо 700 фирми.
Сред участниците в Проекта е Професионалната гимназия по транспорт и енергетика Хенри Форд” в София, която е сред първите, които прилагат модела на дуално обучение от 2016 г. Училището си сътрудничи с над 100 фирми за провеждане на обучения на учениците чрез практика в реална работна среда. В момента в ,Денри Форд” има 550 възпитаници в дуална форма на обучение. В XI клас те развиват уменията си на място във фирмите в рамките на два учебни дни, а в XII – на три. „Изключително добре е прието това от работодателите, защото в рамките на две години те имат възможност да наблюдават учениците, които са в дуална форма, и да преценят на кого от тях да предложат да остане да работи във фирмата, след като завърши”, обяснява директорът на училището Таньо Стойчев. Такъв е случаят с ученици от гимназията, които веднага след завършването си са приети на работа в голям автомобилен сервиз, в който са преминали дуалното си обучение.
http://clippingpoint.net/article/37b50e4e428c195108afb9bc71e98f9ee02488ed
banker.bg – Европа вече не е най-доброто място за инвестиции, твърдят от бизнеса по време на комисия за контрол върху управлението на евросредствата
Публикувана: 10.04.2024 17:50
По време на заседанието на парламентарната комисия за контрол върху управлението на евросредствата, провело се днес (10 април) Станислав Попдончев – зам.-председател и главен финансов директор на Българската стопанска камара предупреди, че Европа вече не е най-доброто място за инвестиции.
Той го направи в качеството си на представител на бизнеса и по-специално на работодателите в България (Попдончев е и член на Икономическия и социален съвет от работодателските организации), които бяха поканени да изкажат мнението си и по изпълнението на програмните периоди (миналите 2014-2020 и актуалните 2021-2027) и по Плана за възстановяване и устойчивост, и за бъдещето на Кохезионната политика след 2027 година.
По-нататък Попдончев обясни защо смята, че Европа вече не е най-доброто място за инвестиции и определи причините – COVID-кризата, войната в Украйна и Зелената сделка. Именно заради тях в Европа се усетил превес в полза на социалните и зелените политики. Ето защо Попдончев препоръча, вместо да се говори за противопоставяне между индустрията и услугите, да се настоява при всички нови законодателни инициативи на ЕС, включително и при социалните, да се предвидят мерки, свързани с повишаването на конкурентоспособността и икономическия растеж.
По отношение на Националния плана за възстановяване и устойчивост Попдончев обърна внимание, че в продължение на четири години има три акта на икономическия и социалния съвет. Става въпрос за едно становище от 2020 г. и две резолюции от 2022 г. и от 2023 година.
В тях ясно се посочва, че при планирането и разходването на средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост трябва под някаква форма да се предвиди и участието на социалните и икономическите партньори. Мислело се те да бъдат организирани в нещо като комитет за наблюдение. Тяхното желание обаче не било реализирано – единствено на 22 март 2023 г. вицепремиерът Атанас Пеканов изпратил покани до социалните партньори да направят номинации за участници в бъдещ експертен консултативен съвет по ПВУ, но след като те му били изпратени, той не направил нищо повече.
Независимо от това, работодателските организации ще продължат да настояват социалните партньори да бъдат включени в планирането и разходването на средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Попдончев бе категоричен, че бизнесът има нужда да види четири неща в новата визия за Европа:
На първо място по-голям фокус върху индустриализацията, а не толкова върху социалните политики.
На второ място – рекалибриране на Зелената сделка, така че да представлява стратегия на растеж. Към момента по думите на Попдончев тя само генерира огромни нормативни текстове, които тепърва по някакъв начин ще трябва да се изпълняват. Във връзка с така нареченото транспониране той даде пример за зле свършена работа, сравнявайки “преноса” на одита на финансов отчет към одита по устойчивост на принципа търсене на сходство между конституция и констипация.
На трето място Попдончев говори, че за Европа е важно да има благоприятна за бизнеса данъчна среда и система от регулации.
На четвърто – опростени процеури при осигуряването на достъп до ресурси и до хора с подходящи умения.
Що се отнася до кохезионната политика, Попдончев коментира наскоро изготвен доклад на работна група от най-високо ниво, посветен на нейното бъдеще. В него има девет конкретни препоръки, от които Попдончев се избра две – подобряване на изпълнението на политиките чрез фокус върху резултатите и ефективността и осмислено опростяване на процедурите, за да се намали административната тежест и да се подобри делът на финансирането за регионите и общините.
Попдончев обърна внимание, че досега не му е известно България да е заемала официална позиция по някой от деветте кохезионни доклада и препоръча този път да го направи.
Причината – и в последния доклад се говори за слабо развитите региони, но за разлика от предишните пъти при предложените интервенции вече не е включено подобряването на инфраструктурата. Фокусът е върху образованието, иновациите и инвестициите в човешкия капитал.
За България обаче липсващата инфраструктура продължава да бъде проблем – каквито и инвестиции да се направят в образование и иновации, ако до Видин не можеш да стигнеш, те няма да имат никакъв ефект, категоричен бе Станислав Попдончев.
И Беата Папазова от БТПП бе категорична, че не може да се акцентира само върху образованието и че трябва да продължи влагането на средства в инфаструктура. По отношение на Зелената сделка тя също даде своите критични бележки. По думите й тя би била успешна само в страни с висок стандарт, а той не е еднакъв в отделните държави членки на Европейския съюз
От своя страна Стоян Ставрев от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) предупреди, че България става все по-бюрократична от останалите страни членки в ЕС и че постоянните проверки на изпълнението на европроектите намаляват желанието за кандидатстване по тях.
Теодор Дечев от Асоциацията на индустриалния капитал в България сякаш успокои в някаква степен Ставрев, заявявайки, че по последни данни инвестициите на бизнеса у нас значително надвишават парите по еврофондовете. Той обаче призна, че главно става дума за реинвестирана печалба на чуждестранни предприемачи, което, в крайна сметка, си е тип рециклиране на печалба, реализирана на територията на България.
А по отношение на това как европейското финансиране да стане по-ефективно, Дечев обеща да представи предложенията си в писмено становище. Той обаче бе категоричен, че има две основни предизвикателства – предефиниране на корпоративната социална отговорност и активна работа в посока реиндустриализация.
Той подчерта, че прекъсването на транспортните връзки по време на COVID-пандемията са били знак, че производствените мощности трябва да се съберат в едно по-близко пространство.
По отношение на Зелената сделка Дечев предупреди, че може да получим неприятни изненади и той даде пример как миналата 2023 г. е рекордна за Китай по използване на въглища. В същото време тук в Европа страните членки се карат помежду си кой бил антизелен, зелен фашист или зелен радикал.
В тази връзка Дечев препоръча повече здрав разум и да се спре с говоренето, че България е малка държава. Той бе категоричен, че тя е средно голяма европейска държава и трябва да си защитава съответната тежест.
Накрая Дечев направи две конкретни предложения – България да работи за това класовете в училище да не са повече от 14 души, за да може да се постигне по-пряка връзка между учителя и ученика и да бъде въведено ново регионално деление, при което, подобно на начина на разпределение на електроразпределителните дружества, да има западен, северен и южен регион.
news.bg – България е по-бюрократична от ЕС, предупреди бизнесът
Публикувана: 10.04.2024 18:00
Политиците не винаги са се вслушвали в бизнеса. Това каза Стоян Ставрев , Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР), на среща с депутати от подкомисията за контрол на европейските фондове в Народното събрание. Най-важно е да излезем с някакви поуки от кохезионната политика, подчерта той. Много може да се каже за изминалия програмен период, по думите му. Според него е бил много труден програмен период. Не се усвоиха всички средства, каза Ставрев. Прекалено многото проверки не са гаранция, че се върши добре работата , по думите му. Това, което ни се причинява тук, никъде не си го причиняват на бизнеса, заяви Ставрев. Държавата не защитава бизнеса, според него. Очевидно проспиваме процесите, които ни правят второ качество бизнес, смята той й отчете, че сами си правим проблемите. Да, Европа е бюрократична, но ние сме по-бюрократични от нея , подчерта Стоян Ставрев. За пример той даде ковид кризата, когато се оказало, че се заложили критерии, които нямало как в пандемията да се покрият. Работодателите се оплакаха и от тежките финансови корекции. Станислав Попдончев от Българската стопанска камара (БСК) се оплака от липса на достатъчна комуникация с властта за Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Бизнесът има нужда от фокус върху индустриализацията, обясни той. Според него трябва да се намали административната тежест, а работодателите искат и предвидима данъчна среда. Важно е да се фокусиране не върху проверките, а върху износът, призова той. БСК настоя за опростяване на процедурите и намаляване на административната тежест. Камарата настоява и за подобряване на инфраструктурата.
https://news.bg/finance/balgariya-e-po-byurokratichna-ot-es-predupredi-biznesat.html
3. Бизнес
money.bg – Една от най-големите глобални инвестиционни компании BC Partners придобива IT бизнес в България
Публикувана: 11.04.2024 12:05
Британска международна инвестиционна компания BC Partners придобива компанията “Кин енд Карта” (Kin + Carta) и по този начин разширява присъствието си у нас. Групата BC Partners, упражнява непряк контрол, посредством групата на Юнайтед Груп, върху някои дружества, регистрирани в България, като част от тях са “Виваком България”, “Нова Броудкастинг Груп”, – “Юнайтед Тауърс” и редица други. Чрез едно от дружествата в портфолиото си – “Keн БидKo Лимитид” придобива Kin + Carta, познато под бранда Melon.
Това се потвърждава от решение на Комисията за защита на конкуренцията, публикувано вчера. “Планираната концентрация представлява придобиване на 100 % (сто процента) от емитираните и подлежащи на емитиране акции в Придобиваното предприятие от Кен БидКо Лимитид, учредено за целите на нотифицираната сделка”, пише още в решението на Комисията. BC Partners купува IT компания с над 130 служители у нас Мажоритарният акционер в United Group е уведомил КЗК за намерението си В текста на решението се посочва още, че от гледна точка на придобиваното предприятие, планираната концентрация ще му позволи да разшири своите възможности, ресурси и достъп до капитал по начин, който е труден за постигане на самостоятелна основа. По този начин ще си осигури бизнес растеж и успешно прилагане на бъдещата си бизнес стратегия.
Kin + Carta е консултантска компания, търгувана на Лондонската фондова борса. Тя купи софтуерната компания Melon през 2022 година. Малко след придобиването ѝ тя се ребрандира на Kin + Carta. Компанията контролира две предприятия с регистрация в страната: “Кин енд Карта България” ЕАД, и “Кин енд Карта Сървисис България” ЕООД.
bta.bg – Варненският бизнес се запозна с процедурата “Разработване на иновации в предприятията” в рамките на информационен ден
Публикувана: 11.04.2024 08:50
Десетки фирми и представители на научната общност от Варна се включиха в информационен ден по процедурата “Разработване на иновации в предприятията” по Програма “Конкурентоспособност и иновации в предприятията” 2021-2027 г., домакин на който бе морската столица. По време на срещата бяха представени условията и начинът за кандидатстване, необходимите документи и етапите на оценка на проектните предложения, съобщиха за БТА от Областния информационен център-Варна. Присъстващите имаха възможността да отправят въпроси и да получат разяснения от Управляващия орган на програмата.
Основната цел на процедурата е предоставяне на подкрепа на българските предприятия за повишаване на иновационната им дейност чрез разработване на иновации в тематичните области на Иновационна стратегия за интелигентна специализация 2021-2027. Общият размер на безвъзмездното финансиране е 127 000 000 лв. В зависимост от категорията на предприятието процентът на съфинансиране е между 25 и 60.
Процедурата е насочена към микро, малки и средни предприятия, малки дружества със средна пазарна капитализация, а кандидатстването на големи предприятия е допустимо единствено в партньорство с МСП. Подкрепа могат да получат фирми от различни икономически сектори. Допустимо е да се кандидатства самостоятелно или в партньорство с друго предприятие, вкл. с юридическо лице с нестопанска цел, извършващо стопанска дейност.
Минималният размер на заявеното безвъзмездно финансиране по индивидуалните предложения е 50 000 лв., а максималният е в зависимост от категорията на предприятието-кандидат – за микро предприятия – 250 000 лева, за малки – 400 000 лева, а за средни предприятия, малки дружества със средна пазарна капитализация и големи предприятия – 500 000 лева.
Със средства по процедурата ще се финансират дейности по разработването на продуктови иновации или иновации в бизнес процесите, свързани с извършване на изследвания, изпитвания, измервания и валидиране, създаване и тестване на прототипи и пилотни линии, както и дейности по защита правата по индустриална собственост на национално и международно равнище на разработваната по проекта иновация.
Крайният срок за подаване на проектни предложения е 15.05.2024 г.
investbg.net – ББР Лизинг предлага подкрепа на малкия и средния бизнес при облекчени условия
Публикувана: 10.04.2024 21:10
ББР Лизинг и Националният гаранционен фонд, част от Групата на Българската банка за развитие, стартират съвместна програма за лизингово финансиране на микро, малки и средни предприятия при облекчени условия.
Компаниите ще могат да се възползват от лизинг за закупуване на машини и оборудване с 5% самоучастие, както и на транспортни средства и недвижими имоти с 0% собствено участие.
Лизинговото финансиране е с таван до 1,5 млн. лв. и със срок на изплащане до 8 години.
С новата програма ББР Лизинг дава възможност за покупка както на ново и употребявано производствено оборудване, строителна и земеделска техника, транспортни средства, така и на медицинско оборудване и недвижими имоти за стопански цели.
Програмата разширява възможностите за внедряване на иновации от българските компании и осигурява допълнителна ликвидност на лизингополучателите чрез намалени изисквания за самоучастие и по-дълги срокове на изплащане. Целта е да се улесни достъпът до финансиране за микро, малки и средни предприятия и да се насърчат компаниите да модернизират производствените си мощности.
Крайният срок за кандидатстване по програмата е до края на 2025 г.
ББР Лизинг продължава да предлага и облекчени условия на финансиране за „зелени“ инвестиции до 5 млн. лв. по програма Invest EU, направление Устойчивост. Мярката е насочена към индустриална енергийна ефективност, производство на енергия, нискоемисионна мобилност, устойчиво използване на материали и кръгова икономика.
Article source: https://money.bg/business/bbr-lizing-predlaga-podkrepa-na-malkiya-i-sredniya-biznes-pri-oblekcheni-usloviya.html
http://www.turbulence.tech