1.КРИБ
plovdiv-online.com – За първи път в Пловдив: Ден на Изкуствения интелект
Публикувана: 12.03.2024 10:25
В събитието си партнират Пловдивския филиал на Технически университет – София, Клъстер „Изкуствен интелект-България“ и Google Developer Groups- Пловдив. Под патронажа на кмета на район „Северен“ Венцислава Любенова
За първи път в Пловдив си дават среща професионалисти, любители, студенти и ученици в рамките на събитието „Ден на изкуствения интелект“, което ще стартира на 15 март /петък/ в 9.15ч . в Аулата на Технически университет-София, Филиал Пловдив на ул. „Цанко Дюстабанов“ 25 . Лекции ще изнесат световноизвестни учени, работещи в сферата на изкуствения интелект.
В 9.30ч. започва презентацията на д-р Себастиан Хеслер, специалист по молекулярна генетика, работил в Центъра за мозъчни науки към Харвардския университет, а в момента директор на изследователски център „NERF“ в град Льовен, Белгия. Неговата лаборатория съчетава системни невронаучни изследвания и съвместно невро-инженерство, за да разкрие част от принципите на мозъчната функция.
В 10.30ч. лекция ще изнесе проф. д-р Димитър Проданов от Института по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ) на Българската академия на науките, който е част от екипа и на Междууниверситетския център по микроелектроника (Imec) в гр.Льовен, Белгия. Той ще представи работата в новата Лаборатория по невротехнологии в БАН , част от финансирания от ЕС проект „VIBraTE” ERA Chair. Лабораторията се фокусира върху изучаването на мозъка и взаимодействието му с имплантирани електроди, използвайки съвременни методи за моделиране и експериментиране.
Между 11ч.-12 ч. е предвидена среща на членовете на „Клъстер Изкуствен интелект-България“ с представители на бизнеса, академичната общност и студенти.
В 13.30ч. започва уъркшоп по програмиране на изкуствен интелект, в който могат да се включат както професионалисти, така и начинаещи програмисти. Участниците ще бъдат потопени в различни теми, включително машинно обучение, обработка на естествен език, компютърно зрение и други.
Гости на събитието ще бъдат още :
проф. Джин Делбеке– участник в няколко европейски изследователски проекта за зрителни протези, стимулация и запис на периферни нерви. Доктор по неврология от университета Макмастър Хамилтън, в гр.Онтарио, Канада
Доц. Димитру Балеану от Института по атомна физика в гр. Букурещ, Румъния.
Кристина Ескенази – председател на „Клъстер Здравеопазване и живот“ , член на Управителните съвети на „Клъстер за изкуствен интелект -България“ и КРИБ – Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, директор „Женско предприемачество“ за региона на Югоизточна Европа във Venture Build Studio – VenRize, както и основател на Международната асоциация за женско предприемачество в областта на биотехнологиите „Global Digital Technologies Health Network“.
2. Работодатели
econ.bg – Бизнесмен: Служителите, които работят от вкъщи, трябва да получават по-ниска заплата
Публикувана: 12.03.2024 14:15
Служителите, които работят от вкъщи, може да се сблъскат с по-ниски заплати в европейски компании, тъй като фирмите търсят възможности за увеличаване на производството и по-ниски разходи, според резултатите от ново проучване.
Технологични гиганти по целия свят вече правят опити да върнат служителите в офиса, в обрат на тенденция, която мнозина смятаха, че ще се превърне в нещо обичайно.
Скорошно проучване, публикувано от платформата за управление на разходите Pleo, предполага, че почти едно на всеки пет европейски малки и средни предприятия (МСП) обмисля намаляване на заплатите на дистанционните работници.
Торберн Финк, изпълнител на Pleo, отбеляза също, че много от анкетираните компании биха могли да подобрят информираността си за собственото си финансово състояние и да затегнат коланите си по други начини, които не включват намаляване на заплатите на дистанционните работници.
“Някои компании всъщност обосновават повече дистанционни работни практики за намаляване на офис разходите“, каза той, добавяйки, че е от съществено значение тези МСП да получат “точен преглед на това как се извършват разходите и да вземат решения, базирани на данни“.
Euronews Business се свърза с офиса на европейския комисар по заетостта и социалните права Николас Шмит, за да попита за по-широки последици от подобен ход, но не получи веднага отговор.
Идеята да се плаща на служителите, които работят вкъщи, по-малко не е нова, но дебатът продължава да надига глава, като едната страна твърди, че отдалечените работници, които не пътуват до офиса и имат свободата да живеят където искат им намалява значително разходите спрямо тези, на работещите на място..
Други казват, че дистанционните работници са също толкова продуктивни, колкото техните колеги на място и дори намаляват разходите за работодателите, така че тяхната работа трябва да бъде компенсирана еднакво.
Холандската мултинационална консултантска фирма за човешки ресурси Randstad каза пред Euronews Business, че е изключително важно да се третират равнопоставено всички служители, независимо от местоположението им.
Много бизнес лидери изказаха гласно своето презрение към работата от вкъщи.
Британският бизнес магнат лорд Алън Шугър, известен със своята позиция против работата от вкъщи, каза още през 2022 г., че тези, които работят от разстояние, трябва да получават по-малко заплащане. Други изпълнителни директори също бяха много откровени за недостатъците на дистанционната работа, като главният изпълнителен директор на Goldman Sachs Дейвид Соломон го нарече “отклонение“.
Технологичният гигант IBM наскоро призова мениджърите да се върнат в офиса или да си предадат известието за напускане;
Dell и SAP наредиха на служителите си да се върнат в офиса, поне частично; L’Oréal реши, че петък в офиса е задължителен, поне два пъти в месеца.
“През 2023 г. се увеличиха разговорите между таланти и работодатели относно гъвкавата работа и този дебат ще продължи през 2024 г.“, каза Рандстад. “Нашите данни показват, че над една трета (35%) от работниците сега се очаква да бъдат в офиса повече от преди шест месеца, като малко под половината (41%) съобщават, че техният работодател е станал по-стриктен относно присъствието в офиса в миналото няколко месеца.”
Тъй като все повече и повече компании започват да освобождават отдалечени работни места, агенциите за подбор на персонал предупреждават, че компаниите рискуват да загубят човешки ресурс.
Според последния доклад на LinkedIn “Глобално състояние на отдалечената и хибридна работа“ търсенето на дистанционна работа от страна на бъдещите служители е значително надвишило ръста на предлагането. Техният доклад, направен в края на 2023 г., предполага, че 50% от работниците предпочитат хибридни и отдалечени роли пред тези на работа от офис.
И може да не направят компромис с работната си станция. Според Рандстад по-младите поколения ценят баланса между професионалния и личния живот толкова високо, колкото заплащането и имат силно желание за гъвкавост.
“Ясно е, че някои работодатели привличат служители обратно в офиса, но съществува значителен риск, тъй като този натиск може да доведе до тяхната загуба от страна на бизнеса, който не желае да се откаже от гъвкавостта“, каза фирмата.
“Установихме, че над една трета (37%) от работниците биха обмислили да напуснат работата си, ако бъдат помолени да прекарват повече време в офиса. Една четвърт (25%) дори са действали в съответствие с това и са напуснали работата си, защото не има осигурява гъвкавост в работното време.”
Въпреки големия брой търсещи работа, които отказват да направят компромис с отдалечени роли, работодателите намаляват и се обръщат към хибридни предложения за работа, като вид компромис между желаната гъвкавост на служителите и целта на компанията за присъствие.
През декември 2023 г. съотношението в САЩ беше относително ниско, като отдалечените възможности възлизаха на една десета от общия брой позиции, а хибридните роли – 13%.
В Европа обаче съотношението е доста високо: в Обединеното кралство 43% от позициите имат хибридни опции, докато във Франция и Германия са 31% от работните места, публикувани в LinkedIn, са били рекламирани като възможност за работа от вкъщи.
Междувременно, отдалечените позиции получават близо пет пъти по-голям дял от кандидатурите в сравнение с наличните работни места, според фокусираната върху бизнеса платформа за социални медии.
pariteni.bg – Какво трябва да знаете за заплащането при работа по време на празници
Публикувана: 11.03.2024 15:50
Във всяка общност празниците са време за почивка, за семейни срещи и за отпускане от ежедневните работни ангажименти. Въпреки това, за някои работници и служители празничните дни остават с работни ангажименти, което е по-скоро предизвикателство за тях. Това води до въпроси относно техните права и заплащане по време на официални празници.
Какви са законовите изисквания, които следва да спазват работодателите, които ангажират работещите да полагат труд по време на празници, отговаря д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право.
Колко трябва да ни платят, ако сме дежурни или на разположение
В много страни, включително и нашата, трудовото законодателство защитава правата на работниците и служителите, които работят по време на празници. Според законите, работниците и служителите, които работят на официални празници, трябва да бъдат компенсирани със специално увеличение на техните заплати.
Такова увеличение на заплатата е признание за жертвите и ангажиментите, които работниците и служителите поемат, за да осигурят непрекъснатото функциониране на различни индустрии през празничните дни. Те се лишават от възможността да се насладят на времето си със семействата си или да се отпуснат като останалите, затова е единствено справедливо техният труд да бъде адекватно възнаграден.
Работа в ден, който е обявен за официален празник, се плаща двойно. Двойна заплата би се дължала, когато служителят по график трябва да работи в празничния ден. Ако обаче не е включен в графика и работодателят го извика на работа, законът изисква да му бъде платена четворна надница. Това е така, тъй като 100% увеличение за извънреден труд се изчислява върху нормалната надница за работа в официален празник, която, както казахме, е удвоената дневна заплата.
istock
Работата по време на официални празнични дни често е съпроводена и с, за който законът е предвидил увеличено възмездяване.
Ако работодателят е въвел сумирано изчисляване на работното време, правилото е същото: за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Положеният извънреден труд, което включва работа над законоустановеното работно време, при сумирано изчисляване на работното време се заплаща с увеличение от 50%. Това означава, че за всяка отработена часова ставка, извън нормалното работно време, работника или служителят ще получи добавка към възнаграждението си в размер на 50%.
Заплащане на извънреден труд при работа в чужбина
Подобни законови разпоредби целят не само да защитават интересите на работещите, но и да гарантират, че техният труд в празничните дни се възнаграждава справедливо и съобразено с техните усилия и жертви за работата през празничния период. Те са основният механизъм за осигуряване на равнище на справедливост и социална сигурност в работните отношения. Всеки работник или служител има правото да се възползва от тези законови гаранции и да изисква справедливо заплащане за своя труд.
Справка:
чл. 262, чл. 263 и чл. 264 от Кодекса на труда.
tvstz.com – Работодателите могат да предоставят на служителите си дигитални ваучери за храна
Публикувана: 12.03.2024 11:55
От близо три месеца работодателите могат да предоставят на служителите си дигитални ваучери за храна. От 1 юли ваучерите ще бъдат изцяло електронни, като в момента тече преходен период, в който продължават да се дават и на хартия.
След средата на годината ще могат да се използват хартиените, издадени преди това, според срока, указан на тях. Така се очаква последните хартиени ваучери да отидат в историята най-късно в първите месеци на 2025 г. Дигиталните ваучери могат да бъдат под формата на карта или изцяло виртуални в мобилно приложение, което зависи от избора на работодателя. Големите предимства на дигиталните ваучери са, че с тях може да се пазарува на ПОС терминал в широка мрежа от търговски обекти и най-вече, че може да се плащат и храни за по-малки суми, а не както беше досега – задължително да се използва цялата сума, посочена на ваучера.
Остава опцията, ако сумата на ваучера не достига, да се допълни с друг вид платежно средство – банкова карта, пари в брой. С ваучера е забранено плащането за алкохол и цигари, както и тегленето от банкомат. Има териториално ограничение – те могат да се ползват само в България.
banker.bg – Делът на “работещите бедни” у нас не намалява през последните 10 години
Публикувана: 11.03.2024 19:20
Всеки 10-и работещ у нас е с месечен доход под линията на бедност.
За последните 10 години се наблюдават растящи нива на заетост, но липсва намаляване на нивата на бедност при работещите. (Например през 2022 г. в България има 9,7% работещи бедни, през 2013-а са били 7,2%.)
Това сочат данните от анализ на Икономическия и социалния съвет (ИСС).
По поръчение на председателя на 49-тото Народно събрание – Росен Желязков, единственият по рода си консултативен орган е изготвил Анализ на причините, факторите и тенденциите за наличието и обхвата на групата на така наречените „работещи бедни“. Придружен е с препоръки и предложения за законодателни промени за ограничаване на това явление, отбеляза пред БНР-Радио София Зорница Русинова, председател на ИСС.
Документът е съгласуван с трите групи, включени в ИСС – работодатели, синдикати и граждански организации.
“Има готова рецепта с препоръки към изпълнителната и законодателната власт. Даваме конкретни съвети какво може да направи държавата за обучение и квалификация, за социалното включване, както и в областта на здравеопазването.”
По думите на Русинова,
големият процент работещите бедни са хора с ниско и средно образование.
Често пъти в капана на бедността попадат и хора със зависим член в семейство и те са единствен източник на доход.
Нееднократно от ИСС са излизали със становища за оптимизиране таргетирането на социалното подпомагане, дори с предложение то да бъде кодифицирано в закон.
Зорница Русинова допълни, че броят на работещите бедни на територията на България понякога зависи от фактори като липсата или засилване на икономическа активност, както и от демографското състояние на дадени региони, сезонната заетост.
В столицата и по-големите градове работещите бедни са най-малко.
Повече са в областите Стара Загора, Ловеч, Ямбол, Търговище.
В сравнение с други страни в Европейския съюз, България изостава с обучението, квалификацията и усвояването на важни умения от възрастни.
“Най-сигурният начин човек да има по-високи доходи е през образователната система”, подчерта Русинова. И обърна внимание, че решения за много от проблемите в този аспект могат да се намерят в социалния диалог.
https://bnr.bg/sofia/post/101960949/zornica-rusinova
capital.bg – Промените в Кодекса на труда, които ще спънат дистанционната работа
Публикувана: 12.03.2024
Поредно законодателно недомислие в Кодекса на труда е напът да стане факт. В края на февруари мнозинството в парламентарната комисия по труда и социалната политика потвърди на второ четене промени, които практически обезсмислят идеята за дистанционна работа. Те изцяло лишават дистанционната работа от основното й предимство – мобилността, и практически още повече я приравняват към надомната работа. Измененията, ако бъдат приети в този им вид и окончателно в пленарната зала, на практика закрепостяват работещия дистанционно не просто в една географска локация, а на един стол и пред едно конкретно бюро.
Това стана въпреки силната съпротива на голяма част от работодателските организации, най-вече тези в IT сектора. Парадоксът е, че претенцията на законопроекта е да даде повече гъвкавост на дистанционната работа, което се изисква от Националния план за възстановяване и устойчивост.
РЕКЛАМА
Сбъркана концепция, закъсняло внасяне, а ПВУ не чака
Седем месеца откакто беше публикуван през август м.г., проектът на Министерството на труда е подложен на унищожителни критики. Много депутати също споделят, че той е крайно несъстоятелен, а в ресорната комисия депутатите от ГЕРБ гласуваха “въздържали се” с изключение на председателката Деница Сачева, която “знаково” го подкрепи.
Въпреки това законопроектът ще бъде приет окончателно, може би с някои козметични промени, ако Божидар Божанов (ПП-ДБ) успее да се пребори в пленарната зала. Причината е, че промените в Кодекса на труда (КТ) с нова уредба на дистанционната работа са включени като задължителна реформа в Плана за възстановяване и устойчивост, а срокът за приемането им изтече през декември м.г. Така въпреки силната съпротива от заинтересованите бизнеси промените се очаква да бъдат потвърдени, защото България е много закъсняла с изпълнението на реформите по ПВУ, а разчита на плащания.Разбирам неудовлетворението от тези промени, критиките към тях са основателни. Аз самата съм твърд противник на законодателство, което противоречи на житейската практика. Но сме закъснели с реформите по ПВУ, а парламентарната комисия не разполага с експерти, за да преправя текстове, които са влезли в парламента, без да бъдат добре обмислени”, заяви за “Капитал” председателката на водещата комисия по социална политика в парламента Деница Сачева, която беше и министър на труда в третото правителство на Бойко Борисов (цялото изявление на Сачева вижте в карето най-долу).Другояче казано, цялостната концепция за дистанционна работа е сбъркана в промените, които са предложени от социалното министерство, а време за реакция няма, защото те са внесени в парламента в края на ноември. Депутати обвиняват за това правителството и конкретно министерството на труда, които не са подходили сериозно по темата.
Предложенията за хоум офиса
Проектът предлага в закона изрично да се запише, че при работа от разстояние мястото на работата изрично се записва в индивидуалния трудов договор. Това не е нещо ново – и към момента в чл. 66 от КТ се изисква мястото на работа да се вписва в индивидуалния договор, като се уточнява, че за място на работата се смята седалището на предприятието, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата.
Проблемът идва най-вече от това, че проектът въвежда изрично изискване към работника или служителя, който извършва работа от разстояние, да осигури “работно място извън предприятието за извършване на работа от разстояние към датата на възникване или изменение на трудовото правоотношение” и “да предостави на работодателя писмена информация за характеристиките на осигуреното от него работно място”.
На практика законът и сега приравнява надомната работа и работата от разстояние, като предвижда, че и в двата случая работно място е домът на работника или друго помещение по негов избор извън предприятието. Новото е, че променя дефиницията за работно място – това вече няма да е просто помещение в дома на работника, а конкретно “място в помещение в дома на работника или служителя или в друго помещение по негов избор извън предприятието, където се извършва работата”.От промените обаче се очакваше да дадат повече гъвкавост на мобилната работа съобразно новите реалности, а не да я приравняват на надомната и да закрепостят работещите дистанционно на едно работно място. Това противоречи на концепцията за този вид работа, която се извършва с използване на информационните технологии и може да се изпълнява от всяка точка на света, от кафенето, кварталната градинка, клуб, от плажа, вилата на село или хижа в планината и т.н. Аргументът на социалното министерство е, че това е единственият начин да се гарантира организацията и спазването на здравословни и безопасни условия на труд, както и контролът от работодателя.
При гласуването на второ четене не бе прието предложението на Божидар Божанов, който се опита да смекчи тази категоричност на закона, като предложи в него да се запише, че при работа от разстояние промяната на мястото на работа за срок до 6 месеца не се смята за изменение на трудовото правоотношение и става с писмено уведомление от работника, включително и по електронна поща, със съгласието на работодателя. Срещу това възразиха от КНСБ с мотив, че мястото на работата е “основен елемент на трудовия договор” и не може то “от постоянно да се превръща в променливо и неустановено”.
Това е много показателно за начина, по който се тълкуват новите разпоредби. На практика това означава всеки път, когато работникът реши да се премести от дома си във вилата например или в хотел в Гърция, спа курорт и т.н., да се променя трудовият договор с всичката бумащина, която това налага, да се правят описания на работното място, да се сигнализира НАП и т.н.
Бизнесът и работещите искат закон, който е адекватен на действителността, а не такъв, който я отрича. В България масово се практикува мобилната дистанционната работа от всички професии, които работят с информационни технологии, най-често в хибриден режим, като част от работното време се прекарва в офиса, а друга част – от различни локации. Това е бъдещето на тези професии, но сред управляващите и синдикатите очевидно има други разбирания.
Сбъркана концепция
Проблемът с този законопроект е в изначално сбърканата концепция за работата от разстояние и остарелите разбирания на авторите му за съвременните възможности за работа с информационни технологии. Кодексът на труда е от 1986 г., създаден при държавно регулирана икономика и е напълно чужд на идеята, че работниците и работодателите могат да имат общи интереси при организацията на работата и увеличаване на ефективността в името на конкурентоспособността. Неговата основна идея е, че работниците трябва да бъдат защитавани чрез създаването на множество формални правила и институции за контрол, които в много случаи затрудняват и двете страни.
В становищата на работодателските организации от технологичния бранш ясно се подчертава, че съвременната концепция за дистанционна работа не е за фиксиране на конкретна локация, а за максимална гъвкавост, при която вече и работникът поема част от отговорността за спазване на условията за здравословни и безопасни условия на труд.
“Фиксирането на конкретна локация обезсмисля идеята за гъвкавост, особено що се отнася до компаниите от технологичния бранш, където служителите могат да изпълняват трудовите си задължения от всяко място”, се казва в становището на Българска асоциация по информационни тeхнологии (БАИТ). Такъв режим носи полза и на работодателя, и на работника, сочи Българска асоциация за управление на хора (БАУХ): “В този смисъл и отговорностите при прилагането му също трябва да са разпределени, като работодателят предоставя информация за безопасните условия на труд и съдейства на служителя да ги постигне в различните локации, а служителят е този, който единствен може да носи отговорност да ги спазва.”
Съветът на жените в бизнеса в България (СЖББ) подчертава, че както настоящата уредба в КТ, така и предложените промени в голяма степен слагат знак за равенство между надомната работа (home office) и работата от разстояние (mobile working). Не такава е логиката в други държави, казват от СЖББ и дават пример с Германия, където служител, който работи с информационни технологии, може да изпълнява трудовите си задължения от всяко място, което прецени, включително от кафенета, клубове или открити пространства, без да е необходимо това да е предварително определено работно място, съгласувано с работодателя.
От това произтичат и различните задължения на страните по трудовото правоотношение, включително и по отношение на изискванията за здравословни и безопасни условия на труда. В този контекст в становището на СЖББ се сочи, че в българското законодателство няма ясни критерии за разграничаване на трудова злополука (която е настъпила във връзка с упражняването на трудовата функция) и битов инцидент – както при надомната работа, така и при работата от разстояние.
Другояче казано, ако работникът се подхлъзне в тоалетната на офиса или се изгори, докато си прави кафе на служебната кафе машина, това ще е трудова злополука, но ако това се случи в дома му, ще е сериозен проблем да докаже, че е станало, докато е бил в работен ритъм. Точно върху този проблем трябваше да работят авторите на законопроекта и да предложат ясна концепция и критерии, а не да закрепостяват “мобилните” работещи в опит отново да решат проблемите чрез бюрокрация.
Абсурда на ситуацията много ярко описва пиар експертът Любомир Аламанов във Фейсбук: “Някакви чиновници с мислене от средата на ХХ век искат да се заринем в бумащина, за да контролират нещо.” И предлага начин за съпротива: “Да засипем НАП с декларации и допълнителни споразумения за всеки служител за всеки остров, на който отиваме да работим. Само Швеция има над 220 000 острова, така че от нас има над 2 500 000 декларации само този месец.”
“Най-безумното е, че според един чиновник тези промени карали България “да се превърне в едно от местата, където “дигитални номади” да предпочитат да живеят и инвестират своите средства”, заключава Аламанов.
Очаква се в пленарната зала при второто четене на закона да бъдат предложени корекции на текстовете, но поради изначално сбърканата концепция те няма как да са адекватни на реалността. Най-реалистичният изход от тази каша вероятно ще се търси след приемането на закона и докладването му като изпълнен ангажимент пред Брюксел. Тогава, ако бизнесът и работещите в технологичния бранш се обединят и продължат натиска, може да се мисли за нова промяна в закона, която да даде смислена концепция за работата от разстояние.
Деница Сачева: Комисията по труда не може непрекъснато да преработва текстове, които не са добре обмислени от вносителяРазбирам неудовлетворението от последните промени в Кодекса на труда, но крайният резултат е напълно логичен, като се има предвид как работи държавата в последните три години. Още когато бяха предложени промените в Кодекса на труда за дистанционната работа, ние изразихме мнение, че тези промени, общо взето, нито ще помогнат, нито ще попречат. Просто са едни палиативни текстове, колкото да се изпълни изискването за четвъртото плащане по ПВУ. Ние сме толкова закъснели с исканията за плащанията – вървим с година, година и половина закъснение за всички реформи, по които сме поели ангажимент. Което е още един атестат за това как работи правителството.
Между другото критиките към текстовете далеч не само от ГЕРБ- СДС – от ППДБ също има резонни критични коментари. Като изключим правото на изключване, което на всичкото отгоре беше дадено само на тези работници и служители, които работят от разстояние, всички други текстове по-скоро регламентират технически подробности и дори се очаква да създадат известни спорове. Неслучайно бившият министър на труда и социалната политика Лидия Шулева коментира, че тези промени регламентират надомната, а не дистанционната работа.
За съжаление, Комисията по труда, социалната и демографска политика не разполага с големи възможности да наема външни експерти и не може да прави непрекъснато работни групи, за да преработва предложения и текстове, които не са добре обмислени. Освен това всички текстове, засягащи трудовото законодателство, задължително трябва да се съгласуват със социалните партньори и да се преминали през Националния съвет за тристранно сътрудничество към Министерския съвет.
Подкрепих предложенията на колегата Божанов, защото смятам, че наистина трябва да има реална гъвкавост, особено за секторите, в които понятието работно място на практика е трудно да се дефинира, защото може да се променя дори ежедневно. Аз самата съм твърд противник на законодателство, което противоречи на житейската практика. Защото така се създават паралелни реалности. В много компании една и съща работа се прави по два пъти – един път за целите на държавата и втори път за целите на житейската логика, практика и смисъла на бизнеса въобще. Но и за предложенията на г-н Божанов имаше противоречиви становища, включително от работодателски организации, което означава, че МТСП има още много работа, която трябва да свърши по съгласуване и усъвършенстване на текстове, които наистина да са адекватни и обществено полезни за съвременните реалности и бъдещи тенденции.
В момента ние наблюдаваме реализацията на най-различни инициативи на отделните министри, които нямат нищо общо с цялостна политика за развитие на държавата. Политиката за пазара на труда е кръгло сираче в този кабинет. Министерството, разбира се, отчита дейността по проекти и програми, но този политически кабинет няма нищо общо с тази политика. Това са мерки, разработени и с осигурено финансиране от години. Които в момента се реализират със скромни постижения. Няма нищо ново, което да е предложено, инициирано, договорено, с осигурено финансиране.
Общата несигурност прави администрацията още по-консервативна и въздържана от резки промени, защото всеки гледа да направи минималното възможно, а не максималното полезно. Наред с това разбирането, че политиците са политици само за да участват в изборите, а после политиките трябва да се провеждат от хора, които са чужди както на политиката, така и на държавната администрация, е абсолютна грешка. Това е като да садиш трънкосливки и да очакваш да береш портокали.
3. Бизнес
bloombergtv.bg – Овластяването на учениците създава добро партньорство между бизнес и образование
Публикувана: 12.03.2024 14:30
Образованието е консервативна система и възможността за гъвкав учебен план дава предимство на ТУЕС, като могат да развиват учебните предмети в най-актуалния им вид, което е нужно на бизнеса. Успешната формула за партньорството между бизнеса и образованието е да се намери точката на пречупване спрямо интересите на всички замесени страни. Свободата, която имаме по отношение на учебния процес, учебните програми и извънкласните дейности, които предоставяме на учениците, това овластяване на учениците това също е пречупваща точка на всички замесени страни. Това дава свобода на учениците, но и носи отговорност, това коментираха д-р Веселка Христова, изпълняващ длъжността директор на ТУЕС и Кирилка Ангелова, изп. директор на Асоциацията на завършилите ТУЕС, в предаването “Бизнес старт” с водеща Роселина Петкова.
Голямото предизвикателство пред управлението на ТУЕС е запазването на добрия му имидж и подобряването на репутацията му. ТУЕС е част от структурата на Техническия университет, като много голяма част от преподавателите са именно университетски такива или хора от бизнес сферата. При завършване на училището се подготвя дипломен проект, при който ръководители могат да бъдат хора от света на ИТ бизнеса, каза Христова.
Образованието е консервативна система и възможността за гъвкав учебен план дава предимство на училището, като могат да развиват учебните предмети в най-актуалния им вид, което е нужното на бизнеса. Младите хора от бизнес средите, който преподават на учениците показват извървяния път в развитието в сектора.
Успешната формула за партньорството между бизнеса и образованието е да се намери точката на пречупване спрямо интересите на всички замесени страни, каза Ангелова.
„Специално в нашия случай училището е центъра на тази общност. Бизнесът, който подкрепя училището е свързан с него по една или друга причина. Тази свобода, която имаме по отношение на учебния процес, учебните програми и извънкласните дейности, които предоставяме на учениците, овластяването на учениците това също е пречупваща точка на всички замесени страни, които имат интерес. Нашите младежи имат възможността да участват, да организират, да подкрепят и дори да са част от образователния процес под някаква форма, чрез доброволческите инициативи в училището. Това е успешната формула – да имаш свобода, но свободата носи отговорност.“
На учениците се преподават теми, които могат да бъдат директно приложени в професионалните среди след завършване. Училището предлага и практика, която показва да учениците реална работна сфера. Участието на компаниите в образователния процес е свързано с корпоративната социална отговорност на бизнеса.
Тази седмица ще се проведе десетото издание на Hack TUES, като това е най-мащабният ученически хакатон в България. Има 70 ученически отбора, 70 ментори и 12 отбора от завършили възпитаници, като и множество интересни лектори. Целта е да се отпразнува цялата общност от ученици до практикуващи в сферата. Отборите в хакатона си избират ментор от бизнес средите, което заздравява връзките между образованието и бизнеса в сектора.
http://www.turbulence.tech