1. КРИБ
dartsnews.bg – Бизнесът се противопостави на допълнителни разходи за електроенергия
Публикувана: 17.03.2024 17:35
Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) е против предложението за възстановяване на цена „задължения към обществото“ в размер на поне 30 лв./мегаватчас (MWh) във връзка с нарастващ недостиг на средства във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС). Това са казва в писмо на Асоциацията, изпратено до министър на енергетиката в оставка, председателя на Комисията по енергетика към Народното събрание, председателя на КЕВР и председателя на УС на ФСЕС, с копие до министъра на финансите. Писмото, за което съобщи БТА, е разпространено от Конфедерацията на работодателите и индустриалците, която е ротационен председател на АОБР.
„Категорично се противопоставяме на подобни предложения и сме изпълнени с решимост да предотвратим подобно решение с всички допустими от закона средства!“, заявяват работодателите в писмото си.
През изминалата седмица председателят на парламентарната Комисия по енергетика Делян Добрев съобщи, че един милиард лева е дефицитът във Фонда за един регулаторен период и изрази притеснения за справянето с този проблем. Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов коментира възможностите за повишаване на постъпленията във Фонда, като се противопостави това да стане с евентуална промяна на цените за битовите потребители за следващите няколко месеца до 1 юли. Като един от вариантите за покриване на дефицита във ФСЕС Иванов посочи възможността за подпомагане със средства от държавния бюджет.
От АОБР изтъкват в писмото си, че средната цена на пазарния сегмент „ден напред“ на БНЕБ ЕАД за периода 1-12 март 2024 г. е 133,56 лв./MWh, а за периода 1 януари – 12 март 2024 г. е 152,86 лв./MWh. Възстановяването на цена „задължения към обществото“ в предложения порядък би означавало повишаване на цената за енергия без акциз, ДДС и разходи за балансиране и мрежови цени с 20-23 на сто. Същевременно, цената на пазар „ден напред“ у нас от началото на годината е една от най-високите в Европейския съюз, посочват от Асоциацията.
От Асоциацията изтъкват, че за 13-и пореден месец се отчита отрицателен индекс на промишленото производство, като в някои отрасли от началото на календарната година се наблюдава спад в поръчките от порядъка на 20-25 на сто в сравнение с третото и четвъртото тримесечие на 2023 г. Според Асоциацията всеки допълнителен разход за енергия ще влоши кардинално конкурентоспособността на българската икономика, която и понастоящем е срината от високите цени на газа („Булгаргаз“ продава за март на цени с 24 на сто по-високи от котировките на TTF и с 42 на сто по-високи от тези на „Газов хъб Балкан“).
От Асоциацията напомнят, че 1 юли 2024 г. предстои неясна според тях „либерализация“ на пазара на електроенергия за битовите потребители, като е неизвестен размерът на компенсациите, които следва да се изплатят на крайните снабдители. Това по същество ще продължи порочната практика на кръстосано субсидиране от свободния пазар в полза на битовите потребители, смята работодателите.
Повишението на разходите за електрическа енергия на стопанските потребители ще взриви инфлационните процеси и ще постави под съществен риск приемането на България в Еврозоната, смятат от АОБР и поради това изразяват недоумението си, че първите мерки, които се предлагат, са за завишаване на приходите във ФСЕС, без да се търсят възможности за оптимизация на разходите на фонда.
Работодателите се противопоставят на „спекулациите, че недостигът във ФСЕС се дължи на изплащането на компенсации за небитовите крайни потребители“, защото според тях тези твърдения не отговарят на фактите.
„Категорично протестираме срещу планираното значително повишение на разходите за електроенергия за предприятията, с което се цели единствено продължаване на кръстосаното субсидиране на цените на битовите потребители и затриване на българската икономика. Изказваме и разочарованието си от обстоятелството, че при обявяването на тези намерения не беше потърсена позицията на пряко засегнатата страна – българския бизнес“, пише още в писмото на АОБР. Асоциацията настоява за спешна среща по темата.
в. Над 55, стр. 37 – 65 нови служители заместват 100 пенсиониращи се
Публикувана: 18.03.2024 01:35
България ще изгуби 34% от сегашното си трудоспособно население до 2050 г. и по този показател страната ни е с най-лошата прогноза в Европа. Това се посочва в публикувания анализ на трудовия пазар на континента, изготвен от Allianz Trade.
Това означава, че сегашните 3,7 млн. българи в трудоспособната възраст между 20 и 64 години ще намалеят с 1,2 млн. души. Всъщност и без това броят на работещите у нас в края на 2022 г. за първи път падна под границата от 3 млн. и стигна 2,940 млн. души. А ако прогнозата се окаже вярна, тогава 2,5 млн., които могат да работят, ща издържат останалите 2,8 млн. души, защото според очакванията на НСИ през 2050 г. населението на България ще е 5,391 млн., пише „24 часа”. В момента у нас има 3,7 млн. в трудоспособна възраст, останалите са 2,7 млн. души.
В доклада на Allianz Trade се посочва, че основните причини за това са демографската криза и миграцията, тъй като
България е един от основните донори на работна ръка към други държави_
Според данните около 50% от мигрантите към трудовия пазар в ЕС са дошли от България, Румъния и Полша. В същото време се оказва, че у нас не са правени изчисления за нуждата от внос на работници, с които може да се намали дефицитът на трудещи се.
Григор фиданов, който има хотели по Северното Черноморие, разказа как при наемането на персонал от чужбина се натъква на куп недомислия. Той има служители от Индонезия, Непал, Киргизстан и Турция. Документите им се обработват от дирекция „Миграция” на МВР и от Агенцията по заетостта, но процедурите често отнемат до 3 месеца – ако е допусната грешка или липса в попълнените книжа, всичко започва отначало. Получаването на личен номер на чужденец също е много бавно, а без него съответният служител не може да бъде регистриран в НАП. Освен това в някои от тези държави България няма дипломатически представителства, което още повече затруднява процеса. Самият фиданов наема до около 700 служители всяко лято, но само част от тях са чужденци, и то най-ниско квалифицираният персонал.
Според работодателските организации през последните няколко години у нас са приемани на работа максимум по 2 хиляди мигранти годишно, докато в съседна Румъния броят им миналата година е бил 30 хиляди.
„Разликата със северната ни съседка е, че там има лимит по браншове за наемане на работници отвън. Така, както го правят в Австралия и Канада. У нас няма ограничения, но бюрокрацията е тежка и това спъва процеса”, обясни председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.
Извън нуждата от внос на работна ръка самият вътрешен трудов пазар в България изпитва от доста време дефицит. Това личи най-добре от данните за демографското заместване. Те показват броя на младежите на възраст между 15 и 19 години, съпоставен с хората на възраст между
60 и 64 години. С други думи, представят колко човека ще се включат в пазара на труда в близките 4 години на мястото на всеки 100, които ще се пенсионират. Средният показател за страната в момента е 65,7, т.е. 100 българи, които ще се пенсионират, ще бъдат заместени от едва 65 души.
В това отношение найдобро е положението в Сливен и в столицата. В София например коефициентът е 80,3, а в Сливен дори е 87,4, т.е. там всеки 100 човека, на които предстои да излязат от пазара на труда, ще бъдат заместени от 87,34 души. Най-зле е в Кърджали, където този коефициент е едва 46,6 и ако се гледа само той, на местния пазар на труда няма да има кой да замести дори половината от скоро излизащите в пенсия.
Тези числа са до голяма степен условни, защото пазарът на труда зависи не само от възрастта на работещите, а и от квалификацията и образованието им. В Сливен например делът на хората между 20 и 64 години с основно и по-ниско образование е найвисокият в страната – 37,7%. А за Кърджали, независимо че е единствената област извън столицата, в която има прираст на населението, това не помага особено на трудовия пазар. Причината е, че той се получава основно от завръщането в страната на хората, които са я напуснали по време на „голямата екскурзия”, а те са изкарали трудовия си живот в Турция и се прибират в родината вече като пенсионери.
Стряскащата липса на хора, които ще могат да работят през 2050 г., на св отнася само за България, а за почти всички страни в Европа, с изключение на Ирландия, Дания, Люксембург и Швеция
Само в тях се прогнозира увеличение на работещите.
Веднага след България в тази негативна класация идват Литва и Латвия, които ще изгубят съответно 28 и 27 процента от трудоспособното си население до 2050 г. На четвърто място е Италия със загуба на 26%, но за мащабите на нейния пазар на труда с 23 милиона заети намалението е внушително – с около 6 милиона души.
Всъщност най-много ще пострадат 4-те най-големи икономики на ЕС – Германия, Франция, Италия и Испания
Според доклада нито една от тях няма да може да се справи без комбинация от мерки – привличане на мигранти, увеличаване на пенсионната възраст, нови политики на пазара на труда, които да приобщят повече пенсионери. Докладът твърди, че ако не се вземат мерки, Германия примерно ще има нужда от 482 хил. мигранти годишно, Италия – от 414 хил., Испания – от 338 хил., а Франция – от 115 хиляди.
Ако се вземат мерки, необходимостта от внос на работна сила намалява, но не значително – ще има нужда от поне по 100 хиляди мигранти всяка година. Най-зле е положението в Германия, където дори възрастта за пенсиониране да се вдигне на 68 години^ ще има нужда от поне по 200 хиляди мигранти годишно. Проблемът е в това, че привличането на мигранти става все по-трудно, защото демографската криза започва да обхваща Азия и Латинска Америка. Доскоро големите западноевропейски икономики разчитаха на внос на работна ръка от държави като Полша, Румъния, България и останалите от Източна Европа, но потокът вече е сведен до минимум.
Единствено в Африка населението на възраст между 20 и 39 години не намалява, но борбата за намиране на квалифицирана работна ръка при всички случаи ще се ожесточава. Сред възможните мерки и решения, които се посочват в доклада, са увеличаване на реалните работни часове и подобряване на интеграцията и квалификацията на мигрантите, включително постигане на по-висока степен на ангажираност на жените сред тях. Като добър пример се дава Швеция, където перспективите за запазване на работната сила и стабилността на икономиката изглеждат най-оптимистични.
България има нужда от още поне 250 хиляди, които да бъдат наети. Различни проучвания за нуждите на българските работодатели от служители показват, че в момента икономиката ни има нужда да наеме допълнително около 250 хиляди души.
„Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) прави редовно анкети и последните цифри показват нуждата от наемане на около 250 хиляди души допълнително”, каза за „24 часа” изпълнителният директор на КРИБ Евгений Иванов.
Проучването, правено от Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ, показва същото число. Но президентът на КНСБ Пламен Димитров уточни, че то е проведено, преди да започне рецесията в Германия, и е твърде възможно цифрата да не е актуална. Вероятно е завишена с около 50 хиляди души. Подробно проучване на анкетен принцип прави и Агенцията по заетостта. Последното й издание от средата на 2023 г. сочи числото 268 927 души.
Около 161 хиляди от тези хора, които се търсят, са специалисти с квалификация от определени професии. Наймногобройни са машинните оператори, шивачите, готвачите, строителите, счетоводителите, шлосерите и много други професии. По-малка, но също многобройна е групата на професиите, които изискват правоспособност или висше образование – търсят се над 58 хиляди души. Това са лекари, медицински сестри, учители, зъболекари, зъботехници, строителни инженери, агрономи, психолози, фармацевти и много други.
Почти толкова голяма – 49 хиляди, е и групата на професиите, за които не се изисква квалификация, например работници в складове, продавачи, общи работници, куриери, носачи и т.н.
http://clippingpoint.net/article/3a3ac293792ef60090d5d57708511990ccea929b
2. Работодатели
btvnovinite.bg – Иванка Шалапатова: Имаме 200 000 незаети работни места, минималната заплата трябва да се увеличи
Публикувана: 15.03.2024 21:10
418 000 българи работят на минимална работна заплата, като 10% от всички заетите лица са „работещи бедни“. Това каза в предаването „Лице в лице“ министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова.
„Министерство на труда и социалната политика изпълни директивата, която важи за целия Европейски съюз. Става дума за нивото на минималните работни заплати и колективното трудово договаряне. Държавата трябва да гарантира, че минималната оценка за труда на хората гарантира не само положения от тях труд, но и възможността за нормален живот“, поясни тя.
Министър Шалапатова каза още, че МТСП гарантира диалога между синдикатите и работодателските организации. Според нея в момента текат дискусии за критериите, по които да се определя минималната работна заплата. Тя отрече министерството да е правило конкретно предложение за тези критерии.
„Искам обаче да подчертая, че нашето министерство категорично не застава зад позицията за замразяване на минималната работна заплата. Напротив – ние настояваме през социалния диалог синдикатите и работодателите да не взимат само единия критерии – 50% от средната брутна заплата, но да се отчете и производителността на труда“, уточни тя.
Министър Шалапатова каза още, че към момента у нас има над 200 000 места, за които няма работна ръка в момента. „Само през миналата година са издадени 25 000 разрешителни за работа на чужденци у нас спрямо 10 000 разрешителни през 2022 година“, допълни тя.
Относно месечната подкрепа за родителите на деца с увреждания социалният министър заяви, че там не е имало промяна през последните шест години. „Не гледам на този разход като на социален разход, а като на инвестиция“, подчерта тя.
„Общо 3000 хора с увреждания ще получат високотехнологични медицински изделия – нещо, също неправено досега“, отчете Иванка Шалапатова и припомни, че са създадени нови механизми за подпомагане на пострадали от бедствия, които вече работят бързо и ефективно.
Все още не знае дали ще остане министър в кабинета „Габриел“, но и никой не я е информирал за обратното. Поясни обаче, че последната ѝ среща с Мария Габриел е била през януари, когато са говорили делово.
Вижте във видеото какво каза министър Шалапатова за повишаването на дигиталните умения на безработните, за работата от дистанция и промените в Кодекса на труда.
money.bg – Топ 100 на най-големите IT работодатели в България
Публикувана: 15.03.2024 21:30
Броят на свободните позиции във всяка индустрия е показател за здравословното ѝ състояние. Не е новина, че в технологичния сектор те регистрират спад заради тежките икономически условия, но това не означава, че компаниите масово свиват екипите си показва анализ на job board-а на DEV.BG. Броят на IT специалистите в България ще достигне 72 500 до 2025 г. според прогнозите на БАСКОМ. През този месец DEV.BG изготви класация на 100-те най-големи IT компании, опериращи в страната, на база на броя IT служители в екипите им у нас, като някои от тях включват и позиции за IT поддръжка. Класацията не взима предвид показатели като обороти, общ брой служители и други. Но освен обявите за работа има и друг ключов показател, който подсказва как се развиват технологичните компании, а именно, колко служители имат в IT отделите си и дали техният брой се е запазил, намалял или увеличил през последната кризисна година. Най-голямата част от компаниите (67%) разработват технологични продукти, 36% предлагат IT консултиране, 31% попадат в категорията “Услуги”, а 29% внедряват софтуерни системи. И ако цифрите не излизат, то е защото част от организациите се занимават с повече от една дейност. От гледна точка на централния си офис 64% от работодателите в класацията са чуждестранни, а останалите 36% са български, като почти всички (94%) имат офиси в София, следвани от другите топ IT градове в страната — Пловдив (31%), Варна (23%), Бургас (13%) и Русе (8%). Българският IT партньор на Lufthansa Technik: Какво е да правиш бизнес с гигант и защо вече няма работа за младите програмисти у нас IT секторът у нас – огромната си част е HR посредничество и какво прави CleverPine различна Две имена, които може да се сторят нови на някои читатели, са Eviden и Flutter. Те всъщност са познати лица. През 2022 г. френската компания Atos ребрандира глобалния си център за киберсигурност на Eviden Global Delivery Center. Днес той има 200 служители в IT отделите си, а през 2019 г. гейминг гигантът Flutter International закупи известните PokerStars, в чийто IT отдел в София работят 280 специалисти.
https://money.bg/business/top-100-na-nay-golemite-it-rabotodateli-v-balgariya.html
dnevnik.bg – Броят на работещите падна под 3 млн. души
Публикувана: 15.03.2024 16:10
Надежда Чипева, Капитал Индустрията осигурява заетост на 867.1 хил. души (29.6%)
Извънредна новина Разберете големите новини в момента, в който се случват – директно в имейла ви.
През 2023 г. общият брой на заетите лица e 2.94 млн. души, съобщи Националният статистически институт. За пръв път броят им е под 3 млн. души от 2015 г. насам,
Близо две трети от заетите – или 1.9 млн. души, са намерили препитание в сектора на услугите. Индустрията осигурява заетост на 867.1 хил. (29.6%), а в селското, горското и рибното стопанство работят 166.4 хил. (5.7%).
Всеки десети работи за себе си – работодатели са 4.1% (119.6 хил.), а самонаетите 6.8% (198.1 хил.). Половин процент – 13 хил. души, са неплатени семейни работници. Останалите 88.7% (2.6 млн.) са хора на наемния труд. От тях малко над 2 млн. (77.0%) работят в частния сектор, а 597.6 хил. (23.0%) – в обществения.
Асен Василев: Няма как да станем богата държава с евтина работна ръка
Други над 1 млн. души са икономически неактивни като по-голямата част от тях са жени.
https://www.dnevnik.bg/biznes/2024/03/15/4601413_broiat_na_raboteshtite_padna_pod_3_mln_dushi/
Работата от разстояние остава предпочитана четири години след пандемията
Публикувана: 18.03.2024 14:00
Pixabay
Работата от разстояние остава предпочитана в Белгия четири години след пандемията от ковид, съобщават местни медии, като се позовават на данни от проучване, извършено от дружество, свързано с развитието на трудовия пазар.
Отбелязва се, че мненията на работодателите и на служителите как тази възможност за работа да се развие занапред се различават. Близо половината служители (41 на сто) изразяват желание да работят от вкъщи повече, но тази нагласа се споделя от една 12,7 на сто от работодателите.
Само пет на сто от служителите и около една трета от малките дружества биха искали работата в офис да бъде по-малко, отколкото е сега. Според мнозинството работодатели (57 на сто) и служители (54 на сто) действащата договорка за разпределение на работното време от дома и в офиса е добра, предаде БТА.
Днес в основната част от дружества в Белгия (74 на сто) се работи присъствено до три дни седмично. В допитването са участвали 500 дружества и 2700 работници.
https://novini.bg/sviat/eu/835164
novinite.bg – Пазарът на труда – все по-недостъпен за необразованите
Публикувана: 18.03.2024 13:10
Динамиката на безработицата и свободните работни места, регистрирани от Агенция по заетостта ясно сочи, че през 2023 г. българският пазар на труда върви към стагнация. Към същия извод водят и новопубликуваните резултати от Наблюдението на работната сила на НСИ – няма значителни положителни или отрицателни изменения нито в безработицата, нито в заетостта, а все по-ясно личат дълбоките структурни проблеми на трудовия пазар. Това се казва в анализ на Института за пазарна икономика.
Според икономистите безработните у нас са сравнително малко. Оцененият от НСИ брой на безработните средногодишно е 132 хиляди души – с почти 20 хиляди души под реално регистрираните в бюрата по труда. Броят на безработните остава нисък както спрямо пика в хода на ковид пандемията, така и спрямо периода преди нея.
В същото време безработицата е на постижимото си дъно. Отбелязва се лек ръст от 0,2 пр.п. в коефициента на безработица спрямо предишната година, до общо 4,3% от активното население. По всичко личи, че е достигнато „естественото“ равнище на безработица за страната, съответно на фона на очакванията за относително слаб растеж през следващите години показателят ще варира около тази стойност, пише сайтът Pariteni.bg. Повишението от 2023 г. отразява най-вече забавянето на промишлеността и износа през годината в сравнение с по-силната 2022 година.
Линията на бедност за 2024 г. ще бъде 526 лева
От ИПИ определят образованието като основния фактор за безработицата. Остават много големите разлики в безработицата според образователната степен. Докато при висшистите делът на търсещите работа е едва 1,9%, то при тези с основно образование те са 10,7%, а сред тези с начално и по-ниско – 26,9%, или над ¼ от всички в тази група. Именно при най-ниско образованите е и най-сериозното увеличение на безработицата – с 2,2 пр.п. в рамките на година. С други думи, пазарът на труда става все по-затворен за необразованите, а заетостта – все по-трудно постижима.
Регионалните различия в безработицата се задълбочават. Докато във водещите области коефициентът на безработица варира между 2-3% през 2023 г., то в цели 7 области – Разград, Монтана, Търговище, Силистра, Враца, Перник и Видин той надхвърля 10%. Във всички тези области, освен Разград, трендът е към повишение на дела на безработните.
Безработицата сред младежите остава ниска – 8% за 15-29 годишните, под средните за ЕС стойности. Същевременно обаче при тях има и спад в заетостта – до 37,1%, което сочи към повишение на дела на неактивните младежи.
Повече от половината безработни са продължително безработни. 52% от безработните не успяват да намерят работа за повече от една година. Това отразява както по-свитото търсене на труд, така и профила на самите трайно безработни – най-често с ниско образование и без релевантни умения, възрастни, в региони с по-слаба икономическа активност.
Потенциалът за растеж на заетостта изглежда изчерпан, смятат икономистите. Заетостта на икономически активното население (15-64-годишни) остава практически без промяна – 70,7%, или с 0,1 пр.п. повече в сравнение с предишната година. Тази стойност е и над предишния рекорд от 2019 г., но по всичко личи че потенциалът за растеж без фундаментални реформи е изчерпан. Въпреки декларирания от работодателите значителен недостиг на работници, липсата на ръст при заетостта означава, че на този етап запълването на дефицитите е много трудно.
Безценни съвети, които е добре да знаете на интервю за работа
По-слабо развитите региони изостават в заетостта, като най-висока е тя във Варна (77%) и столицата (76,5%), а с под 60% са три области – Враца, Монтана и Силистра. Ръстът на национално ниво „маскира“ свиване на заетостта в 12 от 28-те области на страната. Сред областите със спад е и София (столица), най-вече в резултат на свиването на заетостта в аутсорсинг сектора и забавянето на търсенето в ИКТ. Сред лидерите по ръст е Пловдив (+3,3 пр.п.), където силната преработваща промишленост продължава да създава нови работни места.
По всичко личи, че експанзията на пазара на труда, съпътствала икономическото оживление след пандемията, е изчерпана. След преодоляването на първоначалния шок почти всички отрасли успяха да възстановяват заетостта си, а някои дори да надхвърлят постиженията си от преди кризата. За по-нататъшно разширяване на заетостта и свиване на безработицата на дневен ред са фундаменталните реформи – поставянето на фокус върху преквалификацията на възрастните и ученето през целия живот, ограмотяването и усвояването на фундаментални умения от трайно безработните, повишаването на квалификацията на учениците и студентите, които в близко бъдеще ще навлязат на пазара на труда. От не по-малко значение е и насочването на повече инвестиции и създаване на работни места в по-слабо развитите части на страната на фона на задълбочаващите се регионални различия, се казва в анализа.
https://www.novinite.bg/articles/249740/Pazarat-na-truda-vse-po-nedostapen-za-neobrazovanite
gli.government.bg – Проучване за работници, потребители и работодатели, предоставящи грижи и домашна помощ в дома
Публикувана: 18.03.2024 12:40
Всеки ден в цяла Европа милиони хора разчитат на всеотдайността на работниците в сферата на сектора на услугите в домакинството, които осигуряват грижи или домашна помощ за хората в техните домове – от грижи за деца, възрастни хора и хора с увреждания до дейности от ежедневието на домакинството, като готвене, почистване, градинарство и др.
Ако Вие сте работник в сектора на домашните грижи и услуги, или сте работодател или ползвател на тези услуги, ви каним да се включите в Проучване, целта на което е постигане на по-добро разбиране на състоянието на този важен сектор. Вашите отговори ще останат напълно анонимни и ще бъдат обработени в съответствие с политиката за поверителност на това проучване, а чрез тях може да бъде подобрен сектора на услугите в домакинството, за всички.
Проучването е достъпно на https://phs-monitor.eu/
Предоставени са варианти на 14 езика. Това е линкът за попълване на български език на https://phs-monitor.eu/bg/
Това проучване е част от съфинансирания от ЕС проект “PHS Dialogue” – двугодишен проект, стартиран през 2023 г. от социалните партньори на ЕС в областта на сектора на услугите в домакинството: EFFAT (Европейската федерация на профсъюзите на храните, земеделието и туризма), EFFE (Европейска Федерация на семейството, заетостта и домашните грижи), EFSI (Европейска федерация за услуги на гражданите) и UNI Europa (Европейска федерация на профсъюзите). Проектът има за цел да изгради социалния диалог в ЕС и да укрепи капацитета на социалните партньори и колективното договаряне в сектора на личните и домакинските услуги.
https://www.gli.government.bg/bg/taxonomy/term/423/node/12964
3. Бизнес
mediapool.bg – Нова авиокомпания Burgas Air и “етнически трафик” ще спасяват Летище Бургас
Публикувана: 16.03.2024 00:00
Да бъде създадена авиокомпания Burgas Air, позиционирана в Бургас, която да обслужва целогодишно полети от морския град до европейски дестинации. Тази идея беше представена в Областна управа в Бургас в петък, където се проведе дискусия по инициативата е на областния управител Пламен Янев. Предвижда се всички общини в област Бургас да бъдат включени като акционери в новата авиокомпания.
До тази бизнес идея се стигна след като през последните месеци кметове от Югоизточна България поискаха летището в Бургас да работи целогодишно, а не само през летния сезон, когато се разчита само на чартърни линии.
Ще се разчита на “етнически трафик” и “мокър лизинг”
“Засега това е съвсем сурова идея за проект за редовни линии за полети от Бургас, които да са базирани на така наречения “етнически трафик”. Българите, които живеят в Германия, в момента са 400 000. Към този етнически трафик ще бъдат допълнително продавани седалки на туроператорите, като един самолет ще лети редовно от Бургас, а други два самолета ще за други авиокомпании на така наречения “мокър лизинг”. Целта е да се намали стопанският риск за фирмата, като дейността се разпредели в две отделни зони – редовни линии и “мокър лизинг”, обясни авторът на идеята Момчил Камбуров, представител на българската чартърна компания “Джи Пи Авиейшън” (GP Aviation).
До края на април ще бъде представен бизнес план
Предстои до края на април да бъде представен бизнес-план. Ще бъдат търсени инвеститори. Очакванията са общините да участват като акционери в авиокомпания Burgas Air.
Работната среща в областна управа е за търсенето на възможности за увеличаване на полетите и пътникопотока в областта. Всички усилия за удължаване на сезона и създаването на възможности за посещение на региона извън летния сезон срещат трудности заради липсата на полети директно от и до Бургас.
“От години се наблюдава тревожна тенденция за намаляването броя на полети на Летище Бургас и тяхната все по-голяма ограниченост във времеви диапазон. Последствия от това търпим всички ние. Динамиката в туристическата сфера налага нуждата от спешна реакция относно решаването на този проблем”, коментира Янев.
http://www.turbulence.tech