1. КРИБ
profit.bg – 2 години КиберКЛУБ: 12-часов кибермаратон събира технологичните общности на 2 април в София
Публикувана: 18.03.2024 18:35
По всичко личи, че и през 2024 г. технологичната революция – както по отношение на потребителите, така и за бизнеса – ще продължи с пълна пара. От смартфони с изкуствен интелект, които ни позволяват да говорим с други хора, дори да не знаем един и същ език, през AI асистенти в персоналните компютри и интелигентни чатботове, които подпомагат различни процеси в компаниите – всички те вървят ръка за ръка с една дисциплина, която ни гарантира, че можем да се възползваме от предимствата на технологиите, като ограничим рисковете – киберсигурността. Затова и през тази година общността на КиберКЛУБ продължава със своите инициативи, насочени към популяризиране на добрите практики в сферата на информационната сигурност. Киберсигурността като мисия КиберКЛУБ е международна мрежа, фокусирана върху създаването и поддържането на среда за обмен на информация в сферата на киберсигурността, посредством организирането на събития като отворени лекции, семинари, партита, състезания, хакатони и др.
Целта на организацията е чрез споделен ресурс да се създаде сплотена и полезна за цялата екосистема общност, а сред участващите са както множество компании и професионални групи като ISACA – Sofia Chapter, Асоциация „Обединено Дрон Общество“, AI Cluster Bulgaria, КРИБ, Cyber Security Talks Bulgaria, Българска общност за виртуална и разширена реалност, така и водещи образователни институции като Тракийски университет (Стара Загора), УНСС, ТУ-София, Висше училище по телекомуникации и пощи, Военна академия “Г. С. Раковски”, Висше военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“, Нов български университет, УниБит и др. Трите основни направления, в които са насочени дейностите на КиберКЛУБ, са киберсигурност в сферата на нововъзникващите технологични сектори (дронове, роботи, изкуствен интелект, виртуални реалности и прочие); киберсигурност на етапа на проектиране на нови технологични решения; изграждане на киберкултура у широката общественост. Събитията на КиберКЛУБ винаги са с безплатен вход и са насочени към мултидисциплинарно представяне на пресечната точка между киберсигурността и нововъзникващите технологични сектори, както и към популяризация на важността на киберкултурата сред по-широката общественост. „С радост и благодарност наблюдаваме как нашата общност се разширява последните две години – един процес, който събира заедно хора, желаещи да променят света на информационната сигурност. Заедно създаваме среда, в която можеш да споделяш, да растеш и да намираш съмишленици. Именно това е КиберКЛУБ – от търсещия пътеката си студент до ветерана-експерт, който желае да подаде ръка на следващото поколение, както и за иноватора, търсещ партньори за своите смели идеи“, сподели пред Profit.bg Антон Пулийски, основател на КиберКЛУБ.
CyberCLUB Community Day ’24 На 2 април в „Интер Експо Център“, София, организацията ще отбележи своя втори рожден ден с едно от основните събития в своя календар – CyberCLUB Community Day ’24. То ще се проведе под формата на 12-часов кибермаратон и ще събере на едно място експерти от различни сфери – киберсигурност, дронове, изкуствен интелект, роботика, интеграционни процеси, европроекти. Сред съорганизаторите на събитието са ISACA – Sofia Chapter и Cyber Security Talks Bulgaria (CSTB), като то ще обхваща широка палитра от теми – от „Киберсигурност за деца и родители“ до „Интеграция на нововъзникващи технологии (Виртуална реалност и Изкуствен интелект)“. Организаторите акцентират и върху директивата NIS 2, като в рамките на специален панел ще бъдат анализирани стратегии за устойчивост и конкурентоспособност в киберпространството и как новата директива може да бъде превърната в конкурентно предимство за една компания. Не на последно място, от КиберКЛУБ отделят специално внимание и на жените в технологичния свят с вдъхновяващи истории за предизвикателства и успех.
Цял панел ще бъде посветен на Програмата SheLeadsTech, управлявана от ISACA Sofia. „SheLeadsTech е среда за предоставяне на ресурси, менторство и възможности. Програмата има за цел да насърчи повече жени да се впуснат в технологични кариери. Опитът до момента показва, че историите на успеха на участниците служат като вдъхновение, създавайки лавинообразен ефект от инициативи, а общността около програмата нараства с всеки изминал ден“, обяснява Росина Чолеева, президент на ISACA Sofia. CyberCLUB Community Day ’24 обещава да съчетае интересни лекции и дискусии с вълнуващи теми, демонстрация на виртуални реалности, вдъхновяващ нетуъркинг, и, разбира се, вкусна торта за гостите на 12-часовия кибермаратон. А всеки, който иска да научи повече за последните тенденции в сферата на киберсигурността и, разбира се, да се включи в честването на втората годишнина на КиберКЛУБ, може да направи своята регистрация за събитието ТУК .
https://profit.bg/article/2024031814193282664
mentrend.bg – Кой кой е в изпълкома на Георги Иванов
Публикувана: 18.03.2024 17:30
След избора на Георги Иванов-Гонзо за президент на БФС извънредният конгрес гласува и предложения от легендата на “Левски” изпълнителен комитет. Ето кои влизат в него:
Атанас Фурнаджиев. Завършил е УНСС с бакалавърска степен “Счетоводство и контрол”, по-късно става магистър по външна търговия. Управител на “Форд Мото-Пфое”, председател на съвета на директорите на варненския “Пфое Мол” и управител на “КП Имобилиен”, собственик на “Белведере Холидей Клуб” в Банско. Повече от 10 години той е отдаден и на развитието на българския футбол. Започва кариерата си в БФС като член и председател на Дисциплинарната комисия. По-късно е избран за вицепрезидент и член на изпълкома. Председател на федерацията по биатлон, вицепрезидент на БОК.
Проф. Николай Изов. Два мандата ректор на НСА и член на Управителния съвет на Съвета на ректорите в България. Преподавател в академията от 1987 г. Вицепрезидент на БОК.
Михаил Статев. Магистър по право, юрист. Бивш член на Надзорния съвет на “Черно море” (Варна). Дългогодишен заместник-председател на Апелативната комисия към БФС. Член на изпълкома от 2018 г. В момента работи във финансовия сектор на икономиката.
Любомир Пейновски. Финансист. Член на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и на изпълнителното бюро и Управителния съвет на Камарата на строителите в България. Бивш директор на отдел “Финанси и плащания” в Министерството на финансите.
Николай Андреев. Финансист. Главен изпълнителен директор на “Виваком” от 2021 г. Преди това бе изпълнителен директор на “Нова броудкастинг груп”, където първоначално бе финансов директор. Преди това е бил финансов директор и директор по инвестициите на “Девин” АД, изпълнителен директор на “Екопак България” и член на борда на директорите в “Еко-Ром Амбалаж” (Румъния). Мениджър на годината на списание “Форбс” за 2023 г.
Мила Христова. Вицепрезидент и член на управата на Асоциацията на футболистите в България. От 2017 г. е член на борда на FIFPro-Europe, а от 2021 г. на FIFPro – световния профсъюз на професионалните играчи.
Румян Вълков. Председател на Аматьорската футболна лига. Завършил е УНСС и НСА. В изпълкома е в периода 1998 – 2001 г. и от 2014 г. насам.
Атанас Караиванов. Председател на Професионалната футболна лига от 2022 г., когато бе избран на мястото на Стефан Капралов. Преди това бе неин изпълнителен директор. Бивш журналист в БНТ. Работил е в ЦСКА, както и във фирмата, която държеше телевизионните права на първенството.
Николай Лазаров. Юрист. Управляващ съдружник в адвокатско дружество “Георгиев, Тодоров и Ко.” от юли 2022 г., като е част от екипа още от 2007 г. Той завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 2005 година и работи като правосъден асистент към ВАС през 2006 г. Специализира арбитраж и алтернативно разрешаване на разногласия в Арбитражния съд при БТПП. Дългогодишен член е на Дисциплинарната комисия на БФС.
Даниел Панов. Завършва специалност “Публична администрация” във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” и машинно инжeнерство във ВВОВУ “Васил Левски”. От 2011 г. е кмет на Велико Търново. Председател на сдружението на общините в България.
Калин Каменов. Кмет на Враца от 2015 г. Преди това е заместник-министър на младежта и спорта. Бивш заместник-председател и председател на Държавна агенция за закрила на детето в периода 2010-2013 г. Занимава се с политика от 2006 г. Юрист по образование.
Пламен Манолов. Финансист. Бивш дългогодишен изпълнителен директор на “Национална спортна база”, която управлява всички големи обекти в България. Председател на лицензионната комисия на БФС.
Теодор Тодоров. Юрист. Управляващ съдружник в адвокатско дружество “Станков, Тодоров, Хинков и Спасов”. Специализира в областта на облигационното, търговското и административното право, процесуално представителство и изпълнителен процес. През годините Теодор Тодоров натрупва значителен опит в процесуалното представителство на кредитни институции, инициирането и воденето на заповедни производства и изпълнителни производства.
Димитър Георгиев. Строителен предприемач. Член на Земеделски съюз “Александър Стамболийски” и член на парламентарната група на “БСП за България” в 44-ото Народно събрание. Като футболист израства в детско-юношеската школа на “Ботев” (Пловдив), с чийто екип играе до 1989 г. Учредител на фондация “Пловдив – Спортна столица на България”, която подпомага талантливи деца в различни видове спорт.
https://www.mentrend.bg/Article/17410065
2. Работодатели
24chasa.bg – Започват засилени проверки на Инспекцията по труда в селското стопанство
Публикувана: 19.03.2024 15:30
С началото на активния селскостопански сезон Изпълнителната агенция „Главна инспекцията по труда“ (ИА ГИТ) започва засилени проверки в селското стопанство, съобщиха от пресцентъра на агенцията.
Резултатите от контролната дейност показват, че секторът е рисков по отношение на използването на различни форми на недеклариран труд и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, посочиха от институцията.
За 2023 г. контролните органи на Инспекцията по труда са извършили 3953 проверки в селското стопанство. Констатираните нарушения са 14 657. От тях 8488 се отнасят до осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, а 6158 – до трудовите правоотношения. Установените случаи на работа без трудов договор в сектора са 291, при 228 през 2022 година.
От Инспекцията по труда напомнят на работодателите, че трябва да сключват трудови договори с наетите от тях работници. Те могат да се възползват от възможността да сключват трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа. Т.нар. еднодневни договори са възможност за регистрираните земеделски стопани, които отглеждат плодове, зеленчуци, розов цвят, лавандула и тютюн, да наемат законосъобразно работна ръка по облекчена процедура. Тези договори се предоставят на работниците в началото на работния ден, за който са, и не се регистрират в Националната агенция по приходите. Земеделските стопани нямат задължение да издават заповеди за прекратяването им и да оформят трудови книжки.
Работниците не губят право на социално подпомагане, не се спират и обезщетенията им за безработица. Така те получават допълнителен доход от труд заедно със социалните помощи и обезщетения.
За 2023 г. са предоставени 254 582 образци на еднодневни трудови договори на 1791 земеделски стопани. Те се предоставят след предварително заплатени осигурителни вноски за здраве, пенсия и професионална болест и трудова злополука в размера, който е за сметка на работодателя. С цел да облекчи администрирането на еднодневните договори, от ИА ГИТ е създадена онлайн система за предоставяне на образците им. Чрез нея земеделските стопани могат да получат образците по всяко време, дори в извънработното.
Софтуерът позволява автоматично генериране в образците на данните на хората, които веднъж вече са наемани от даден производител. Той разполага и с калкулатор, който автоматично изчислява в разписката към договора дължимите за сметка на наетия данъци и осигуровки и чистата сума, която трябва да му бъде изплатена. Калкулатор изчислява и броя образци на договори, които земеделският стопанин може да получи срещу заплатената за осигуровки сума за съответния месец, обясниха още от Инспекцията по труда.
Правилата за безопасност на труда не пречат на работата, те спасяват човешкия живот, но изграждането на култура на превенция е дълъг процес, чийто успех зависи от общите действия на работодателите и работниците. Това заяви изпълнителният директор на ИА ГИТ инж. Екатерина Асенова по време на регионална конференция на 15 март. Работата без трудов договор, неспазването на правилата за почивките и отпуските, освен че лишават работника от трудови и социални права, създават притеснения и несигурност у него, водят до преумора и липса на концентрация, което е предпоставка за опасно поведение и инциденти при работа, коментира още Асенова.
https://www.24chasa.bg/biznes/article/17422205
bta.bg – Растежът на разходите на работодателите за труд се забавя в ЕС, еврозоната и България, по данни на Евростат
Публикувана: 19.03.2024 15:30
През четвъртото тримесечие на миналата година почасовите разходи на работодателите за труд са се повишили с 4 на сто в ЕС, както и с 3,4 на сто в еврозоната, отнесено към същото тримесечие на предходната година. Това обаче е забавяне на растежа на разходите за труд спрямо предходното, трето тримесечие, когато нараснаха със съответно с 5,6 и 5,2 на сто, разкриват най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат.
В България през периода октомври – декември 2023 г. в сравнение с последното тримесечие на 2022 г., почасовите разходи за труд на работодателите (със включени съпътстващи разходи като осигуровки и др. бел. ред) са се вдигнали с 11,7 на сто. По-значителен ръст на разходите за труд в ЕС са регистрирали Румъния (+16,8 на сто), Хърватия (16 на сто), Унгария (+15,8 на сто), Полша (+13,1 на сто) и Словения (11,8 на сто).
За сравнение през трето тримесечие на миналата година разходите за труд за българските работодатели се вдигнаха с 15 на сто, а по-големи ръстове бяха отчетени в Хърватия (+16,2 на сто) и Унгария и Румъния (+15,1 на сто за всяка), сочат ревизираните данни на Евростат.
В ЕС през последното тримесечие на 2023 г. спрямо същото тримесечие на 2022 г. почасовите разходи за надници и заплати са се увеличили с 3,8 на сто, а разходите за работодателите, които не се включват в работната заплата – с 4,6 на сто.
За същия период в еврозоната разходите за възнаграждения са били нагоре с 3,1 на сто, докато разходите извън работната заплата на нараснали с 4,2 на сто.
Разбивка по икономически дейности
През тримесечието от октомври до декември 2023 г. на годишна база разходите за труд на час в ЕС са нараснали с 4,9 на сто в индустрията, 5 на сто в строителството и 4,6 на сто при услугите.
В еврозоната са се повишили с 4,2 на сто в индустрията, с 4,4 на сто в строителството и 4,1 на сто при услугите.
В ЕС, през четвъртото тримесечие на годишна основа, икономическата активност, която регистрира най-голямо увеличение на разходите за почасово заплащане, е сектор “добивна промишленост” (+11,3 на сто).
Разходи за почасово заплащане в различните страни
През четвъртото тримесечие на 2023 г. спрямо същото тримесечие на предходната година, най-високи увеличения на разходите за почасово заплащане за цялата икономика са регистрирани Румъния (+16,9 на сто), Унгария (+16,3 на сто), Хърватия (+16 на сто), Полша (+13,1 на сто) и Словения (+12,5 на сто).
Още четири членки на ЕС са отбелязали увеличение с над 10 на сто на разходите за труд, а именно: България (+11,9 на сто), Литва (+11,2 на сто), Латвия (+11,1 на сто) и Естония (+10,9 на сто).
economynews.bg – Две трети от IT работодателите са чужди компании
Публикувана: 19.03.2024 15:30
Най-големите работодатели в IT сферата у нас са чуждестранни компании, показва анализ на компанията DEV.BG, която развива Job Board за IT специалисти в България. Организацията периодично публикува данни за развитието на технологичния пазар у нас, специалистите в него, работещи по подсегменти, най-привлекателните позиции, заплащането и редица други показатели.
През този месец тя изготви класация на 100-те най-големи IT компании, опериращи в страната, на база на броя IT служители в екипите им у нас, като някои от тях включват и позиции за IT поддръжка. Класацията не взима предвид показатели като обороти, общ брой служители и други. Един от най-интересните изводи е, че 64% от работодателите в класацията са чуждестранни, а останалите 36% – с българска собственост. Почти всички – 94% от компаниите са с офиси в София, 31% са в Пловдив, 23% във Варна, а в Бургас и Русе те са съответно 13 и 8%, сочат още данните от проучването.Най-голяма част от включените компании (67%) разработват технологични продукти, 36% предлагат IT консултиране, 31% попадат в категорията „Услуги“, а 29% внедряват софтуерни системи. Процентът надхвърля 100, защото част от организациите се занимават с повече от един тип дейност. Според анализа 22 от участниците в класацията отбелязват ръст на служителите в своите IT отдели, като половината от тях са български.
http://www.economynews.bg/две-трети-от-it-работодателите-са-чужди-компании-news111858.html
3. Бизнес
industryinfo.bg – Бизнесът е намалил с близо четвърт енергопотреблението си с помощта на дигиталните технологии
Публикувана: 19.03.2024 15:25
Неизползваният все още потенциал на цифровите технологии е огромен и екологичната и дигитална икономика, се очаква да се удвои до 2028 г., сочи ново проучване на Capgemini и Digital Value Lab. Според него използването на дигитални технологии е позволило на компаниите да редуцират енергопотреблението си с почти една четвърт и да постигнат намаление с 21% на емисиите си на парникови газове през последните пет години. В тази нова ера на двоен преход към еко-дигитална икономика все по-широкото използване на цифровите технологии ще ускори икономическия растеж, без да се пренебрегва устойчивостта.
Основаваща се на по-голямо сътрудничество и платформи от всяка друга преди нея, тази еко-дигитална ера ражда нови бизнес модели и източници на приходи, както и повишаване на ефективността на разходите. Всичко това се постига с помощта на данни, облачни технологии, екосистеми за взаимодействие, свързани продукти и услуги. Според доклада на Capgemini седем от десет фирми са съгласни, че основаващите се на използването на дигитални технологии бизнес модели ще имат ключов принос за ръста на приходите в следващите три до пет години. Освен това, 60% очакват тези бизнес модели да генерират повече приходи от традиционните бизнес модели.
Анализът на данни и облачните технологии с превес през следващите пет години
Инвестициите в дигитална трансформация – от масови технологии и мерки за киберсигурност до преквалифициране на работната ръка и автоматизация на бизнес процесите, се очаква да имат най-голямата възвръщаемост в следващите пет години – от 4% в момента до 14% през 2028 г.
Според доклада около половината от фирмите – 48%, или планират, или активно развиват стратегии за това как да се възползват от потенциала на зараждащи се технологии като периферните изчисления (edge computing) и генеративния изкуствен интелект. Масови технологии като анализ на данни и облак обаче са технологиите, за които фирмите вярват, че ще осигурят най-големи бизнес ползи през следващите пет години.
В зората на нова ера на трансформация
“Еко-дигиталната икономика не прилича на нищо, появявало се досега, и обществото се е възползвало само от малка част от потенциала на тези масови технологии като облак, изкуствен интелект и автоматизация”, коментира Фернандо Алварез, главен директор стратегии и развитие в Capgemini. Според него фирмите ще трябва да се фокусират върху постигането на ефективност в основния си бизнес с помощта на дигиталните технологии, за да могат да освободят средства за инвестиции в двойния им преход. “В зората сме на нова ера на трансформация и имаме само бегла представа за това как дигиталните технологии могат да ни помогнат да ускорим постигането на значителни икономически, екологични и социални ползи.”
Само през последните пет години внедряването на дигитални технологии е позволило на фирмите да редуцират енергопотреблението си с почти една четвърт – 24%, и емисиите на парникови газове с 21%. Докладът прогнозира, че редуцирането на световните емисии на парникови газове с помощта на дигитални технологии до 2028 г. ще надхвърли очакваното увеличение на емисиите, асоциирано с използването им.
Работната сила в световен мащаб ще трябва да се промени значително, за да бъде в крачка с напредъка на технологиите в различните индустрии. Тъй като 64% от фирмите инвестират в преквалификация на наличната си работна сила, налице е необходимост от гъвкави рамки, които позволяват бърза еволюция, се посочва още в доклада на Capgemini.
Област: Бизнес
chambersz.com – Соня Миклай: България се е развила много през годините, но ѝ предстоят още важни моменти
Публикувана: 19.03.2024 12:10
Соня Миклай: България се е развила много през годините, но ѝ предстоят още важни моменти Актуално
Нашата обща цел е да развиваме България като модерно и перспективно място за работа, живот и бизнес, казва новият главен управител на Германо-Българската индустриално-търговска камара.
От 1 март 2024, Соня Миклай е новият главен управител на Германо-Българската индустриално-търговска камара. Тя пое поста от д-р Митко Василев, който бе начело на организацията през последните над 30 години.
Новият управител на ГБИТК от 10 години е част от международната мрежа на германските външнотърговски камари (AHK), натрупвайки международен опит в Египет и Тунис на различни ръководни позиции. През последните пет години Соня Миклай ръководи звеното за услуги DEInternational към Германо-арабската индустриално-търговска камара в Кайро. През 2019 г. става представител на Свободна държава Бавария в Египет.
Соня Миклай има дългогодишен опит в сферите стратегическо управление, международно бизнес сътрудничество, продажби, управление на проекти и развитие на дейността по представителството на германски панаирни дружества. Обучавала се е в Софийския университет Св. Климент Охридски по програма Еразъм и е била част от екипа на ГБИТК в периода от 2006 до 2008 г.
Това са някои от въпросите обсъдени на интервюто.
Г-жо Миклай, първо искам да Ви поздравя за назначението като главен управител на Германо-Българската индустриално-търговска камара. С какви чувства и очаквания се завърнахте в София?
Много се радвам, че съм отново в България. Според мен страната се е развила много през годините, но ѝ предстоят още важни моменти. Това са вълнуващи времена и аз се радвам, че мога да участвам в този процес начело на Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК).
Били сте част от екипа на ГБИТК от 2006 до 2008 г. Каква България видяхте тогава и каква – днес?
Тогава България бе на път да се присъедини към Европейския съюз (ЕС) и настроението беше приповдигнато, тъй като това бе важна стъпка за страната. Днес ясно виждам положителните ефекти от членството на България в ЕС. Тук принос имат не само фондовете за регионално развитие на Съюза. В много области инфраструктурата се е подобрила значително. Това се вижда веднага след пристигането на летище София благодарение на метрото, което ни отвежда до центъра на града за кратко време.
Има сфери, в които България е дори по-напреднала от Германия. Нека вземем за пример билетната система за градски транспорт. Можете да платите билета си директно с кредитна карта, без да се налага да разучавате сложна система за таксуване, както е например в Германия.
Още преди бях впечатлена от веселите, приятелски настроени и услужливи хора тук. За щастие, нищо не се е променило в това отношение.
Разбира се, има някои задачи, които трябва да бъдат решени, за да продължи развитието на страната в икономически аспект.
Как оценявате развитието на германо-българските икономически отношения тогава и как – днес? Какви са тенденциите?
Германската бизнес общност в България се е разраснала значително от 2008 насам. Германия е била и продължава да бъде важен инвеститор за България, като германските компании са създали голям брой работни места и предоставят технологии и ноу-хау в различни сектори на българската икономика. Германия продължава да бъде търговски партньор №1 за България и обменът на стоки и услуги между двете страни остава значителен. Иновациите и технологичното сътрудничество между германски и български фирми се развива все повече, особено в сфери като IT, инженерство и автомобилна индустрия.
Днес ГБИТК е най-голямата двустранна бизнес организация в страната с 600 фирми членове, чийто глас се чува – доказателство за всеотдайната работа на Управителния съвет и екипа на Камарата.
Тези тенденции отразяват съвременната динамика в германо-българските икономически отношения и подчертават значимостта на стратегическото сътрудничество между Германия и България. Радвам се да видя това развитие.
Българската диаспора, особено в Германия, също може да има принос в този процес, дори като само говори положително за собствената си страна.
Достигнахме ли нов рекорд в двустранната търговия?
Обемът на търговията между Германия и България през 2023 възлиза на 11,8 млрд. евро според последни данни. Не успяхме да достигнем 12-милиардния рекорд, достигнат през 2022 и това отбеляза спад от 2,2 %, поставяйки България на 39-о място в света като търговски партньор на Германия. По отношение на вноса и износа България е изнесла за Германия стоки на стойност 6 млрд. евро, там има спад от 10,8%, а в стойността на стоките, които България е внесла от Германия, има увеличение с 8,5 % спрямо 2022 – 5,9 милиарда евро. Това е нова тенденция, която установяваме в посока на скъсяване на разликата между вноса и износа спрямо предходни години.
Какви ще бъдат приоритетите Ви начело на ГБИТК?
Ще продължим да разширяваме портфолиото си с предложения с висока добавена стойност към нашите членове в България, в това число като отделяме повече време за надграждане на взаимоотношенията с нашите партньори.
Плануваме различни формати за обмен на различни нива (експертни срещи, делегации), срещи с представители на политически институции, изразяване на позиции от нашата бизнес общност, но също и формати, включващи трансфер на ноу-хау.
Наред с пълното присъединяване на България към Шенген и въвеждането на еврото настоящи предизвикателства пред нашите членове са въпросите, свързани с липсата на квалифицирани кадри и правната сигурност и ние ще продължим да ги подкрепяме по тези теми.
Много са предизвикателствата, но и възможностите пред жените на лидерски позиции в България. Ще разглеждаме отделни теми и от тази перспектива. Използвам възможността да споделя за нашата инициатива women’s network@dbihk. Това е платформа, с която целим да предоставим възможност на жените от различни индустрии и йерархични нива сред членовете на ГБИТК за по-активна комуникация помежду им, да насърчим обмена на контакти, идеи и добри практики сред тях и да ги мотивираме за участие в мрежата на Камарата.
Какви цели си поставя Германо-Българската индустриално-търговска камара за 2024? Какво ще бъде новото тази година?
Като най-голямата двустранна търговска камара в България се стремим да разширим ролята си на активен участник. В момента все още работим по новите активности за 2024. Оставаме верни на идеите и мисията си и следим развитието на всички външни процеси в България и света.
С какви предизвикателства се сблъсква германският бизнес у нас? Каква подкрепа оказва Камарата в това отношение?
ГБИТК провежда от 2005 ежегодна анкета за бизнес средата в България сред своите членове. В момента компаниите все още имат възможност да участват и да изразят своята позиция по поставените въпроси. В началото на месец юни тази година ще представим обобщен анализ на данните на официална пресконференция.
Резултатите от допитването, проведено през 2023, показват, че представителите на бизнеса в България се сблъскват с няколко основни предизвикателства:
липса на квалифицирани кадри; недостатъчна предвидимост на икономическата политика; проблеми със справянето с корупцията.
ГБИТК е част от международната мрежа на германските външнотърговски камари (AHK). Една от основните цели на всяка AHK е да представлява и защитава икономическите интереси на своите членове.
Камарата подкрепя своите фирми членове, които се стремят към укрепване и развитие на българската икономика, към задълбочаване на германо-българските икономически отношения и към стимулиране на положителни процеси на промяна с цел формиране на устойчиво бъдеще. Наша обща цел е да развиваме България като модерно и перспективно място за работа, живот и бизнес. Можем да го постигнем, като повишим привлекателността на дуалното образование и подкрепим дискусията за модернизиране на трудовото законодателство и правните реформи, свързани с дейностите на нашите фирми членове.
Има ли запитвания от нови германски инвеститори? От кои сектори?
През 2023 инвестиционният интерес бе малко по-висок в сравнение с 2024, но сме още в началото на годината. Факт е, че двама потенциални германски инвеститори избраха да инвестират в Мароко и Испания вместо в България през 2023. В тази връзка става ясно, че имаме да свършим още работа, за да може България да стане още по-атрактивно място за правене на бизнес.
Актуално има инвеститорски интерес от германска компания от аутомотив сектора. Повечето запитвания, които обработваме в момента, са свързани с търсенето на поддоставчици и партньори в сферата на машиностроенето и строителството. Налице е интерес от страна на български компании, които търсят възможности за експанзия на германския пазар.
Германските инвеститори се нуждаят от повече време, докато вземат инвестиционно решение, но когато решат и се установят, остават за дълго.
Как гледа германският бизнес у нас на приемането на България в еврозоната и Шенген?
Безспорна е удовлетвореността на компаниите от членството на България в Европейския съюз – 86% според данните от анкета за бизнес средата в България 2023. Увеличава се положителната нагласа към въвеждането на единната европейска валута. Процентът на запитаните, които желаят въвеждането на еврото, е 81% спрямо 55% през 2022. В анкетата през изминалата година бе включен и въпросът Искате ли в България да се присъедини към Шенген?, като 94% от анкетираните отговарят утвърдително.
Предстои да видим какви ще бъдат резултатите през тази година.
Как Германия стана най-зле представящата се голяма икономика в света през 2023? Колко болна е всъщност тя и как отслабването ѝ ще се усети у нас и в Европа?
На 12 март 2024 нашата централа, Германската индустриално-търговска камара (DIHK) в Берлин публикува извънреден анализ на чуждестранните инвестиции по браншове 2024, базирайки се на анкетата за бизнес средата, проведена от DIHK в началото на 2024. Според резултатите от нея можем да обобщим, че намаляващата конкурентоспособност на Германия като място за бизнес, но също така слабата конюнктура и геополитическите рискове са определящи за чуждестранните инвестиции на германските производствени компании. От анализа става ясно, че все повече компании вече инвестират в чужбина, тъй като Германия е твърде скъпа и сложна за тях като място за бизнес. 35 % от производствените фирми с инвестиционни планове в чужбина посочват като основен мотив намаляване на разходите.
Констатира се и продължаваща диверсификация и реорганизация на веригите за доставки и въпреки че еврозоната остава най-важният целеви регион за германските компании, тя губи част от привлекателността си, като малко под две трети от компаниите (65%) планират да инвестират там в сравнение със 71% през предходната година.
Източник: economy.bg
http://www.turbulence.tech