1. КРИБ
chambersz.com – Министър Карадимов: Ще установим прозрачен диалог с работодателските организации
Публикувана: 19.04.2024 10:35
Министър Карадимов: Ще установим прозрачен диалог с работодателските организации Актуално
Ще намерим легитимна форма за прозрачен диалог с работодателските организации по подобие на Консултативния съвет в Българската банка за развитие. Бизнесът трябва да има поглед върху работата на министерството и да бъде наш коректив. Колкото повече прозрачност и обществен контрол, толкова по-добре. Това заяви министърът на иновациите и растежа доц. д-р Росен Карадимов на работна среща в министерството с представители на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и на Аутомотив Клъстер България.
Министър Карадимов подчерта, че Консултативният съвет в ББР, в който участват петте национално представени работодателски организации, двата национални синдиката и Националното сдружение на общините в Република България, е реален коректив и е помогнал институцията да стане напълно прозрачна.
В работната среща участваха зам.-министърът на иновациите и растежа Веселина Минчева и началникът на политическия кабинет Мария Петрова, както и арх. Любомир Станиславов – член на УС на КРИБ и изпълнителен директор на Аутомотив Клъстер България, Андон Тушев – член на УС на КРИБ и Любомир Пейновски – член на УС на КРИБ и на УС на Камара на строителите.
На срещата бяха обсъдени финансовите инструменти по линия на Министерството и структурите към него за подкрепа на българските компании и чуждестранните инвеститори, както и възможностите за привличане на високотехнологични инвестиции в страната. Сред поставените от работодателите въпроси бе напредъкът по процедурата за индустриалните райони и паркове, финансирана по Националния план за възстановяване и устойчивост с бюджет от 212,5 млн. лв. Министърът съобщи, че по нея има огромен интерес – подадени са 21 предложения, като едно е оттеглено.
Министър Карадимов подчерта, че развитието на индустриалните паркове в страната е негов приоритет и съобщи, че предстои скоро да се обяви административната оценка на подадените проекти.
bglobal.bg – Конференция на Конфиндустрия България открива пътя към устойчив бизнес
Публикувана: 19.04.2024 15:20
Вчера Конфиндустрия България, италианската индустриална асоциация в България, привлече вниманието на бизнес общността с провеждането на международна конференция на тема „ESG и Глобалните цели: практически насоки за фирмите“. Целта на конференцията бе да насърчи глобалната и устойчива икономика според критериите ESG (Environmental, Social and Governance), като предостави на фирмите практически насоки и успешни практики за правилно въвеждане и отчитане на напредъка.Събитието представи експертни анализи и добри практики за справяне с предизвикателствата пред бизнеса във връзка с екологичните, социалните и управленските (ESG) ангажименти. От отчитането и верификацията на ESG политики и инвестиции, през изграждането и измерването на ESG стратегии, до прилагането на пазарните сертифициращи стандарти за докладване и създаването на нефинансови декларации – конференцията предложи обширен поглед върху иновационните практики, необходими за изграждане на устойчив бизнес модел. Своите гледни точки относно изграждането и измерването на ESG стратегиите, новите финансови и инвестиционни инструменти изложиха специалисти от различни браншове.Роберто Санторели, председател на Конфиндустрия България, откри събитието, като подчерта значението на иновацията и сътрудничеството в постигането на устойчив и успешен бизнес. “Вярваме, че устойчивостта трябва да бъде не само етичен приоритет, но преди всичко възможност за компаниите да се развиват и да въвеждат иновации в името на едно по-добро бъдеще за самите тях като инвеститори, както и за техните служители и клиенти“, заяви той.Конференцията беше структурирана в две основни части. Първият панел се фокусира върху институционалните изисквания и законодателни инициативи, като включи представители от международни организации като UN Global Compact и законодателните институции, Министерството на Финансите и Българската агенция за инвестиции. Вторият панел предложи практически насоки и инструменти за компаниите, които целят въвеждането на ESG политики в своите дейности.Участниците, представители на водещи компании и организации в областта на устойчивостта и иновациите от Италия и България, споделиха своя опит и най-добри практики за изграждане на устойчиви бизнес модели.Конференцията на Конфиндустрия България представлява важна стъпка към по-устойчивото и успешно развитие на бизнеса в България, обединявайки усилията на италианските предприемачи в страната за създаване на иновативни и устойчиви бизнес модели.
https://bglobal.bg/110514-Конференция-на-Конфиндустрия-България-открива-пътя-към-устойчив-бизнес
2. Работодатели
economic.bg – МТСП стартира нова мярка в подкрепа на фирмите
Министерството на труда и социалната политика (МТСП) ще стартира нова мярка в подкрепа на работодателите, които искат да подобрят специфичните умения на своите служители. Тя ще е с национален обхват и се нарича „Нови умения“, като се очаква да стартира до началото на лятото.
Новината беше съобщена от Десислава Ушколова, началник отдел „Програмиране и договаряне“ в Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ към МТСП, по време на конференцията „Преход на възможностите – Кюстендил“, организира от „Бранд Медия България“.
Събитието е част от проекта „Преход на възможностите“ (Transition Opportunities, с акроним TOP), финансиран с европейски средства по политиката на сближаване на ЕС.
Тази процедура ще даде възможност на работодателите да заявяват, че имат нужда да обучат своите служители на специфични умения“, каза Десислава Ушколова.
Тя уточни, че обученията ще са напълно индивидуални, на база нуждите на съответното работно място. Процедурата е с бюджет 50 млн. лв. и „до началото на лятото съм почти сигурна, че ще я обявим“.
Мерки в подкрепа на по-справедлив преход
Има много възможности за финансиране на по-справедлив преход, но за съжаление, не са познати“, каза Ушколова.
Тя даде за пример няколко програми, които се изпълняват от МТСП в подкрепа на по-справедливия преход към въглеродно неутрална икономика. По програма „Развитие и човешки ресурси“ 2021 – 2027 се осъществява картографиране на уменията и нагласите за развитие на 15 100 заети в ТЕЦ-овете и мините в Кюстендил, Стара Загора и Перник. Всички съпътстващи мерки са свързвани с преквалификацията на уменията на хората.
В момента има отворена процедура, от която могат да се възползват хората, които искат да се преквалифицират – чрез ваучерен механизъм. Отделно има ваучери за социални умения. Все пак този зелен преход е свързан с подобряване и на дигиталните умения. Всеки един от нас има нужда от повишаване на тези умения предвид технологиите“, каза още Десислава Ушколова.
https://www.economic.bg/bg/a/view/mtsp-startira-nova-mjarka-v-podkrepa-na-firmite
novini.bg – Кариерен форум се състоя във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ “Св. Климент Охридски”
Публикувана: 19.04.2024 15:20
Facebook/Факултет по журналистика и масова комуник
Във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) на Софийския университет (СУ) ”Св. Климент Охридски” се състоя кариерен форум, на който пред студентите бяха представени възможностите за развитие в компании, занимаващи се с медийни изследвания, съобщават от висшето училище.
Сред участниците бяха A Data Pro, Commetric, InsightsHQ, NineStars, pressrelations, Ruepoint, които са членове на световната индустриална асоциация AMEC International (International Association for Measurement and Evaluation of Communication).
Събитието откри доц. д-р Мила Серафимова, функционален заместник-декан по университетско сътрудничество и партньорство с неправителствени и бизнес организации, и ръководител на Кариерния център на ФЖМК. Тя приветства студентите в Аула Магна. Д-р Мая Колева, директор в международния борд на директорите на браншовата организация АМЕС International, представи участниците в кариерния форум и програмата на събитието.
В Техническия университет – София се проведе изложението на работодатели „Стажове 2024“
В приветствено видеопослание към студентите Джoна Бърк, глобален управляващ директор на AMEC, говори за възможностите, представени на форума.
Райна Де Ланге, представител на борда на директорите на AMEC International и основател на InsightsHQ, разказа за мисията за създаване на добрите практики и начина за измерване на ефективността на комуникациите в съвременната дигитална среда.
Христина Петрова от британската компания Commetic, която завършва специалност “Връзки с обществеността“ във ФЖМК, в своята презентация показа в действие как се прилага рамката на АМЕС.
Димитър Митрев от NineStars обърна внимание на проблемите с ребрандирането и ключовата роля на медия мониторинга в превенцията на кризи в ПР.
Тодор Киряков и Девора Коцева от A Data Pro обърнаха внимание на дезинформацията и върху това как може да се проследи нейното разпространение, и да се измери нейното влияние върху обществото на основата на конкретни казуси, съобщават организаторите на кариерния форум.
Искрен Лилов от Ruepoint представи професионален опит, свързан с това как институциите в Европейския съюз следят новинарския поток в страните членки и разказа как анализът на комуникациите им обединява дейности, типични и за журналистите, и за ПР-те.
Последният панелист Ива Николова от pressrelations акцентира върху употребата на изкуствения интелект в медийния мониторинг и анализ, регулацията и етичните измерения.
След дискусията студентите бяха поканени на среща с представителите на компаниите, като обсъдиха възможностите за стаж и работа.
През последните години Факултетът по журналистика и масова комуникация предоставя възможности за редовни срещи на студентите с представителите на бизнеса, като стремежът е академичното образование да бъде в синхрон с нуждите на работодателите.
Превръщането на знанията в умения и прилагането им в практиката е възможно в сътрудничество с индустрията, чиято подкрепа, чрез стажантските програми, е решаваща за реализацията и кариерното развитие на студентите, допълват от СУ.
https://novini.bg/bylgariya/ikonomika/841189
3. Бизнес
mediapool.bg – “Кибер рискът е бизнес риск”, който може да бъде предотвратен
Публикувана: 19.04.2024 09:10
“Кибер рискът е бизнес риск” и “киберсигурността е национална сигурност”, пише Федералното бюро за разследване (ФБР) на САЩ в доклада си за интернет престъпленията през 2022 г. Само в Щатите загубите от киберпрестъпления надхвърлят 10 млрд. долара през 2022 г., а на световната икономика те са стрували около 7 трилиона долара. Прогнозата обаче е до 2025 г. загубите да достигнат 10.5 трилиона долара.
Фишинг, нарушаване сигурността на данните, компрометиране на бизнес имейли, рансъмуер са само част от атаките, на които може да бъде подложена една фирма и служителите ѝ.
Изправен пред тези опасности, световният бизнес е инвестирал около 150 млрд. долара през 2021 г. за интернет сигурността си, което е ръст с 12.4 на сто, но динамиката при киберзаплахите е съществена и очакванията са вложенията за защита срещу хакери и интернет престъпници да “набъбват” с подобен и по-голям процент годишно.
Причината е, че 29 на сто от фирмите в света се чувстват застрашени от кибератаки. В България положението е сходно, сочат данни от проучване на Blue point, проведено по поръчка на А1 и Икономедиа в края на 2023 година.
За хакерите размерът на компанията няма значение, но дребният бизнес е по-склонен да подценява опасностите и често няма финансовата възможност за киберзащита. В същото време предприятията с дигитализирани процеси, повече условия за дистанционна работа и обмен на онлайн информация са с по-уязвима киберсигурност.
Защитата е скъпа, загубите още по-скъпи
Защитата от онлайн нападения е скъпа, но много по-скъпо струва загубата на данни, източването на ценна търговска информация и дори на пари. В днешно време има застраховки при настъпване на кибератаки, но превенцията на нападенията е най-доброто решение.
Според проучване на Световния икономически форум от 2022 г. 59% от фирмите биха се затруднили да се справят с кибератака поради недостиг на компетенции, умения и опит в сферата на киберсигурност.
Българските бизнес организации не правят изключение и макар голяма част от тях да са предприели мерки за киберсигурност, наемайки служители за тази цел или външни фирми, опасенията им остават. Основните са от фишинг (80%), рансъмуер (68%) и грешки в конфигурации (57%). Разходите за възстановяване на данни и премахване на злонамерен софтуер в резултат на рансъмуер атаки например стигат 30% от годишните приходи на потърпевшата компания. А това си е значителна сума.
Нагласите на българските фирми
У нас 70 процента от фирмите са били жертва на киберпрестъпление и две трети от тях са претърпели информационни загуби, а при 7.7 процента те са били значителни. 65 процента от специалистите, занимаващи се с киберзащита, твърдят, че фирмите им са били обект на кибератаки. 59 на сто от тях смятат в следващите 12 месеца да инвестират в киберсигурност, но повечето ще решат размера на вложенията според конкретната нужда. Едва 14 на сто са фиксирали конкретни проценти от бюджета си за тази цел. Около 40 на сто от анкетираните фирми смятат да увеличат разходите си за киберсигурност, а 43% да запазят нивото им.
Киберсигурността се оценява като изключително важна и от Европейската комисия, която през 2023 г. финансира близо 750 български фирми за внедряване на решения за повишаването ѝ.
Интересен момент е, че в България 10 процента от компаниите разчитат на своя интернет доставчик да се грижи за тяхната киберсигурност по договор.
Да платиш да те хакнат
А интернет доставчикът може също така да “влезе в ролята” на хакер и да провери дали защитата на компанията в момента е адекватна. Това става с тестове за нейната уязвимост и за проникване, които откриват евентуалните пробиви. Тест за уязвимост правят под една четвърт от българските компании, малко повече – 27 на сто, правят тестове за проникване, но двата вида прилагат 35 на сто от дружествата.
В България услуга за измерване на сигурността и управление уязвимостта от кибернападения предлага А1 за клиентите си – т.нар. Penetration Testing. Това е разрешена от клиента кибератака, чиято цел е откриване и доказване на слабите места в системите и даване на препоръки за тяхното отстраняване.
В позволен от потребителя времеви прозорец телекомът реално разузнава и сканира фирмената система, при проблем я “овладява”, прикрива следите си от кибератаката и изготвя доклад с детайлното описание и категоризация на уязвимостите и препоръки за засилване киберсигурността.
Пет са видовете тестове, които предлага А1 на клиентите си, сред които са община Добрич, МБАЛ “Надежда” в София.
Според Михаил Семерджиев, старши мениджър “ICT услуги” в А1 България, към Penetration testing от А1 интерес проявяват компании от различни индустрии и мащаб. “Всеки бизнес, чиято дейност използва интернет, е застрашен от кибернападение, затова препоръчваме редовно да се провеждат контролирани тестове на IT сигурността. За това са необходими специализирани компетенции, които нашият екип “Киберсигурност” непрекъснато надгражда. Специалистите от А1 консултират клиентите, които изпитват затруднения, да изберат кой от пакетите Penetration Testing е най-подходящ, за да се провери нивото на сигурност на вътрешната и външната инфраструктура на бизнеса им. Препоръчваме оптималната комбинация, така, че те да разполагат със структурирана информация за наличните уязвимости”, допълва той.
Разузнаване, сканиране, овладяване, прикриване, докладване
Според изискванията и сложността на системите на всяка компания киберспециалистите препоръчват кои от включените в услугата А1 Penetration Testing пакети да бъдат използвани за провеждане на контролиран тест за пробив. Симулацията на кибератака засяга посочени като ключови системи, приложения и данни на организацията клиент. Услугата включва няколко етапа – “Разузнаване”, “Сканиране на системата”, “Придобиване на достъп”, “Поддържане на достъпа до системата”, “Прикриване на следите” и “Изготвяне на доклад”.
Екипът “Киберсигурност” в А1, който прави контролираните тестове за пробив, вече има седем високоспециализирани киберексперти. Те са сертифицирани по ключовите стандарти на етичното хакерство като Certified Ethical Hacker (CEH), Practical Network Pentester (PNPT), Offensive Security Certified Professional (OSCP) и Offsec Web Expert (OSWE) и работят, за да предоставят на клиентите синтезирана информация за необходимите мерки за предотвратяване на кибернападения срещу инфраструктурата, системите и данните на бизнеса им.
Божидар Банчев, директор “ICT и инфраструктура” в А1 България, коментира, че услугата Penetration Testing валидира доколко системите на дадена организация са защитени от пробиви. “В екипа ни “Киберсигурност” се използват разнообразни инструменти за проникване, като предварително ги уточняваме с клиентите, така че те да са наясно кога и какво планираме. Така облекчаваме работата на корпоративните клиенти, защото им спестяваме необходимостта да разполагат със специализиран екип и могат да доверят тези дейности на нашите сертифицирани специалисти да посочат “пролуките” в защитата на вътрешната и външната инфраструктура”, разказва още той.
Видовете контролирани кибератаки
PenTest External цели с етично хакване да компрометира външните системи на клиента чрез разбиване на сървъри за електронна поща, файлови сървъри, защитни стени и уеб приложения и да получи чувствителна негова информация.
PenTest Internal пък изследва вътрешната мрежа на компанията и проверка на работните станции за защита от случайни грешки на служителите или действия на злонамерени вътрешни лица, опитващи се да получат достъп или да повредят чувствителна информация или IT ресурси. Разиграва се сценарий, при който нападателят вече има опорна точка на компрометирана машина или е физически в сградата. Така се открива пътят на потенциална вътрешна атака за получаване на достъп до чувствителни данни.
PenTest Mobile проучва дали се съхраняват сигурно данните на дружеството, как комуникират приложенията му, правилно ли се използват криптографски API. Прави се и ръчен и/или автоматизиран анализ на изходния код.
Тестването за проникване разкрива уязвимости в киберсигурността на самото мобилно приложение. Включва оценка на безопасността и сигурността на приложенията за iOS и Android. Както за разработчиците, така и за потребителите на мобилни приложения, е важно да съществуват подходящи нива на сигурност.
PenTest Phishing е тест, който се извършва на всички или определена група от служители в организацията, за да се разбере техния отговор на типичните фишинг имейли. Прилагат се разнообразни измами под формата на имейл съобщения с цел проследяване на това кой служител е податлив на предоставяне на бизнес или лична информация на хакери. При фишинга киберпрестъпниците се “маскират” като уважаван човек или институция, за да измъкнат чрез имейл данни за кредитна карта и идентификационни данни за вход. Затова А1 може да симулира подобна атака, за да открадне лична информация от служителите на клиента си .
Red teaming пък е цялостна, многослойна симулация на атака, предназначена да измери колко добре една компания може да устои на нападение от реален противник. Това включва служители и мрежи, приложения и контрол за физическа сигурност. Могат да бъдат тествани и открити уязвимости и рискове в мрежи, приложения, рутери, комутатори, крайни устройства и др. Проверява се податливи ли са на киберизмами служители, независими изпълнители, отдели, бизнес партньори и др. Тества се и физическата инфраструктура на клиента – офиси, складове, центрове за данни, сгради и др.
https://www.mediapool.bg/kiber-riskat-e-biznes-risk-koito-mozhe-da-bade-predotvraten-news358360.html
в. Строител, стр. 7 – Илия Караниколов, член на УС и изп. директор на Българската банка за развитие: Програмата на ББР, насочена към строителните фирми, е с опростени правила и намалени изисквания за обезпечение
Публикувана: 19.04.2024 00:38
Г-н Караниколов, Българската банка за развитие (ББР) представи нова програма за оборотно финансиране за строителни фирми, които участват в проекти за енергийна ефективност и поддържане и възстановяване на културното наследство. Разкажете ни повече за програмата и какви са възможностите, които тя дава за строителните компании.
Българската банка за развитие е ключова опора за осъществяването на всички добри бизнес идеи в страната. Тази година ние честваме 25-годишен юбилей и се стремим непрекъснато да надграждаме възможностите за улеснение на предприемачите.
С новата ни програма за оборотно финансиране за строителните фирми ще се ускори изпълнението на проектите за енергийна ефективност (EE) на сгради. ББР ще подкрепи реализирането на мерки от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и на проекти по Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИф).
Програмата е насочена към строителите, които имат сключен договор с бенефициенти по проекти за EE, одобрени за безвъзмездна финансова помощ (БфП), с възложител държавни институции и общински администрации. Отнася се и за проектите, свързани с поддържане и възстановяване на културното наследство на селата, които са финансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗфРСР). По това направление ще се обновя ват църкви и манастири.
Предстои да разширим финансовата подкрепа при отварянето на нови програми и мерки по НПВУ и ЕСИф.
Какъв е процесът за получаване на кредитна линия за строителните фирми, които имат сключен договор с бенефициенти по проекти, одобрени за БфП?
Кандидатстващите за финансиране строителни компании могат да подадат запитване към ББР онлайн през платформата на банката или лично в сградата на ул. „Дякон Игнатий” 1 в София. Процедурата по разглеждане и изготвяне на предложение е облекчена, защото финансирането е насочено към изпълнение на конкретния проект. Кандидатите следва да отговарят на изискванията по програмата, които са публикувани на интернет сайта на ББР. Важно е да имат поне две приключени финансови години с положителен собствен капитал или солидарен съдлъжник, както и да не са задължени към финансови институции по експозиции в просрочие, което да надвишава 30 дни по данни от Централния кредитен регистър.
Целият процес и изискуемите документи са максимално съкратени, като в общия случай не се поставят допълнителни условия извън одобрените по програмата.
На базата на представени първоначални документи – ГфО и междинни отчети, както и договора за получаване на БфП със съответния бенефициент се определя допустимостта на кредитоискателя съобразно определените критерии по двете направления на програмата и размерът на Възможното финансиране от страна на ББР.
Отговарящите на изискванията фирми ще получат предложение с ценови параметри, срокове и обезпечение и специфични условия. След този етап изпращаме допълващ списък с документи и стартира процесът по изготвяне на предложение.
Какви са критериите за определяне размера на кредитната линия за конкретна строителна компания?
При отпускане на оборотно финансиране на фирми със сключен договор за изпълнение на строително-монтажни работи с контрагенти, страна по договор за безвъзмездна финансова помощ, критериите за определяне на размера са следните:
По Направление 1 – за изпълнение на проекти за енергийна ефективност с Възложител държавни институции и общински администрации, ББР може да осигури до 70% от стойността на сключения договор за осъществяване на СМР без ДДС. В случай на предоставено от Възложителя авансово плащане по договора финансирането е до 70% от оставащата част от стойността на договора.
По Направление 2 – за проектите, свързани с поддържане и Възстановяване на културното наследство на селата, които се реализират със средства от ЕЗфРСР, подпомагаме строителите с до 90% от стойността на сключения договор за изпълнение на СМР без ДДС. В случай на предоставено от Възложителя авансово плащане по договора финансирането е до 90% от оставащата част от стойността на договора.
Не бива да се забравя, че банката отпуска оборотно финансиране и без сключен договор за БфП. Размерът на кредитната линия се определя основно на база необходимостта на дружеството от оборотно финансиране, т.е. обследват се сключените към момента договори за изпълнение на СМР, актуваните и разплатени дейности, остатък за изпълнение, съобразено със сроковете. Важни за определянето на размера са още бъдещите потенциални проекти, свързани с участие в процедури по Възлагане на обществени поръчки, или потенциални договори за извършване на СМР в качеството на дружеството като изпълнител или подизпълнител. Като принцип размерът на кредитната линия за оборотни средства се определя от текущата необходимост на дружеството, като се Вземат предвид и бъдещи проекти и прогнози за неговото развитие.
Как ББР ще осигури необходимите ресурси за финансиране на проектите и какви са очакваните обеми на кредитиране?
Ресурсът Вече е осигурен. Индикативният първоначален бюджет на програмата е 45 млн. лв. Доколко той ще остане в тези рамки, зависи в голяма степен от активността на компаниите от строителния бранш. Българската банка за развитие е в готовност да отговори на търсенето.
Какви са предимствата за строителните фирми, които използват финансиране от ББР, в сравнение с други финансови институции?
ББР е единствената банка 100% държавна собственост, която има мисията да помага. За своята 25-годишна история сме подпомогнали 26 172 компании, 7,3 млрд. лева е предоставеното от банката финансиране. Имаме 22-ма международни партньори, които ни подкрепят в помощта ни към българския бизнес.
Основното ни предимство по програмата, насочена към строителните фирми, е в опростените правила за отпускане на финансирането и намалените изисквания за обезпечение – залози на вземания по реда на Закона за особените залози и Закона за договорите за финансово обезпечение. Учредяването на този тип обезпечения е по-евтино и по-бързо от учредяването на ипотеки например. В някои случаи по преценка на банката може да се изисква и предоставяне на допълнително обезпечение.
Цената на осигурения ресурс по програмата е с около 1-процентен пункт по-ниска от обичайния референтен лихвен процент (3-месечен Euribor).
И не на последно място – сроковете на финансирането са съобразени със сроковете на изпълнение на конкретния проект, като се предоставя допълнителен 6-месечен буфер. Така ББР ще осигурява достатъчно време за приключване на проекта, получаване на безвъзмездната финансова помощ, извършване на разплащанията и съответно погасяване на кредита.
Какви са най-значимите проекти и програми, които ББР предлага, и как те влияят на развитието на различни сектори в страната?
ББР безспорно е една от най-стабилните финансови институции у нас и неслучайно бе одобрена за управляващ партньор от Европейската комисия по програма Invest EU – сериозен успех за екипа ни.
Утвърждаваме се като Зелената банка на България. Подкрепяме дейността и развитието на малкия и средния бизнес в три основни сфери: конкурентоспособност на МСП, иновации и дигитализация, устойчива инфраструктура.
ББР предоставя на българските фирми разнообразни програми, разработени изцяло в синхрон с бизнеса, като оборотно и инвестиционно финансиране в размер до 5 млн. лв., финансиране на „зелена” енергия и енергийна ефективност, нишови продукти за определени сектори, както и индиректно финансиране чрез търговски банки.
Инструментът за мостово и допълващо финансиране на безвъзмездната помощ по европейски програми е глътка въздух за предприемачите и отлична ниша за нас.
Помагаме на бизнеса от различни сектори да расте, да промени стратегията си, да увеличи продажбите и да отговори на предизвикателствата на пазара.
С голямо желание подкрепяме хиляди компании, които се развиват и стават емблематични на пазара. Мисията ни е да бъдем рамо до рамо с тях по пътя към големия успех.
Каква е ролята на банката в подпомагането на малките и средните предприятия в страната и какви инструменти предлагате за тяхната подкрепа?
ББР е естествен партньор на българските
МСП за реализацията на проектите им. Тази наша мисия е заложена в Закона за Българската банка за развитие и в одобрената от Министерския съвет стратегия, която изпълняваме.
Банковата ни група включва 4 дъщерни дружества.
Националният гаранционен фонд (НГф) издава гаранции, допълващи обезпеченията, изисквани от търговските банки при отпускането на кредити за българския бизнес.
ББР Микрофинансиране подава ръка на компании без история и микрофирми, нуждаещи се от капитал за оборотни нужди и растеж.
ББР Лизинг помага на бизнеса да се развива в сферата на иновациите, създава условия за технологично обновление на производствените мощности. Подпомага приоритетни за икономиката сектори и региони. фондът за капиталови инвестиции осигурява дялов капитал за растеж на малки и средни предприятия. Компаниите, в които инвестира, разчитат на управленската експертиза и пазарни познания на екипа ни.
Много интересни са проектите на ББР за „зеления” преход. Банката използва натрупания си опит, за да подпомогне малкия и средния бизнес, така че средствата от Националния план за възстановяване и устойчивост да се влеят в икономиката. Една добра възможност е така нареченото мостово финансиране – ако една компания кандидатства по програма за безвъзмездна помощ, на нея са й необходими средства, с които да започне реализацията на проекта си. Много фирми са затруднени да осигурят този ресурс, докато получат средствата от гранта.
Разработваме и финансов продукт за подпомагане на болниците, към който има голям интерес. Тук акцентът е и социален. ББР ще съдейства за закупуване на необходимото ново медицинско оборудване, допринасяйки за развитието на здравеопазването.
Вие сте член на УС и изп. директор на банката. Какви са приоритетите Ви до края на годината, както и на ББР?
Сериозна част от професионалния ми живот е минала в тази институция и съм горд да допринасям за развитието й заедно с опитния, висококвалифициран и мотивиран екип.
Споделям възгледа, че бизнесът е средство за положителна промяна на света. В тази промяна банките имат огромна роля, включително като се ангажират с решаването на социални и екологични проблеми.
Точно в период на кризи, през каквито преминаваме, ББР валидира своята основна мисия и функция, заложени в закона за създаването й. Възможностите и инструментите ни са много, но целта е една – създаването на достъпна среда за финансово подпомагане на малкия и средния бизнес.
Последните ни отчети показват, че ББР печели и изпълнява своите цели. Разполагаме със значителен финансов ресурс, който ни осигурява възможност да се утвърдим в своята ключова роля и да бъдем много активни в подкрепа на българската икономика.
Как бихте задълбочили сътрудничеството си с Камарата на строителите в България?
Вярвам, че ще продължим да развиваме ползотворното си партньорство с КСБ в бъдеще. В основата на добрите отношения винаги стои диалогът и за нас е важно контактът със строителния бранш да се задълбочава. Регулярните срещи ни дават възможност да си „сверяваме” часовника за актуалните нужди на строителните предприемачи и да им предложим оптимално полезните за тях продукти. При възникнала необходимост не изключвам и възможността да създадем още целеви програми.
Бяхте гост на 15-годишнината на в. „Строител”. Как виждате взаимодействието си с изданието и как бихме могли да си бъдем полезни?
Радвам се, че бях сред Вас на това празнично за в. „Строител” събитие. Сърдечно Ви поздравявам по повод юбилея на изключително полезния и четен национален седмичник. Вече 15 години давате цялата задълбочена и обективна информация, от която се нуждае строителният сектор в България. Това е истинско постижение в съвременната медийна реалност, която знаем, че е подчинена на рейтинга и сензацията.
Какво ще пожелаете на екипа и читателите на в. „Строител” за годишнината?
На екипа на „Строител” и на всички мотивирани и дейни хора от Камарата на строителите в България пожелавам и занапред да бъдат все така успешни и дръзновени.
Вие се утвърдихте като вестника на българските строители. Най-голямото признание е оценката на верните читатели, които Ви дават своето доверие вече 15 г. Всеки петък браншът очаква в. „Строител” с голямо нетърпение, защото предоставяте безценна информация по обективен и професионален начин.
Поздравявам Ви за успехите, за отличната работа на екипа и за страхотния натрупан опит през изминалите години. Нека постигнатото Ви носи удовлетворение и гордост.
http://clippingpoint.net/article/d193d2356b7cae04760292e2b229322cdc5fae7d
сп. Капитал, стр. 30,31 – Докато ЕС е зает да регулира цифровите пазари, изостава с иновациите
Публикувана: 19.04.2024 00:37
Проф. Меелис Китсинг, ректор на Естонското бизнес училище
Макар малка по население (едва 1.3 млн. души), Естония има една от най-иновативните икономики 8 ЕС. След промените през 1991 г. страната бързо преминава от селскостопанска икономика към изграждане на ключова инфраструктура, плоски данъци За привличане на чуждестранни инвестиции и бърз растеж. Системата за електронно управление работи успешно от десетилетия, гражданите имат едно от най-високите нива на цифрови умения, а гласуването е изцяло онлайн.
Според проф. Меелис Китсинг, автор на книгата „Политическата икономия на цифровите екосистеми” (Routledge 2021) и ректор на Естонското бизнес училище, успехът се дължи на фактори като свежия финансов ресурс, човешкия капитал и бизнес мрежите, които естонците са изградили. Естонското бизнес училище е единственото частно висше учебно заведение в страната, което инвестира и в частни компании и стартъпи. Негови възпитаници са някои от създателите на еднорози в Естония – например Bolt и други. Преди това Китсинг е работил като ръководител на изследванията в Foresight Center, мозъчен тръст към естонския парламент, бил е съветник в стратегическия отдел на естонската правителствена служба и ръководител на икономическия анализ 6 естонското Министерство на икономиката.
Защо Естония преди години избра да се фокусира върху цифровизацията и каква роля има образованието в този процес?
В Естония поставихме като приоритет цифровото управление още през 90-те години—както в правителството, така и в частния сектор. Тогава бяхме относително бедна страна и трябваше да бъдем много по-ефективни при използването на нашите ресурси.
Например, вместо да се наемат много хора, които да обработват данъчните декларации, ние използвахме цифрови инструменти. Нашите граждани можеха да подават тези декларации онлайн още от 2000 г. И още много подобни възможности. Беше дълъг процес, а образованието имаше важна роля в него.
За това помогнаха и различни правителствени инициативи за обучение, например Tiger Leap, но също така частният сектор, особено водещите банки поведоха собствени обучения и кампании, за да помогнат на хората да се чувстват по-комфортно с новите технологии и да създадат доверие в тях. В този смисъл бих нарекъл сътрудничеството към цифрова трансформация публично-частно партньорство.
Какви са целите на Естонското бизнес училище?
Училището е основано преди 35 години—през 1988 п, от естонци, американци и канадци. Първоначално бяхме по-скоро център за обучение на ръководни кадри, предлагайки знания и опит и в Северна Америка. Постепенно обаче прераснахме в университет. Към момента имаме и докторска програма и се занимаваме и с наука.
Нашата стратегия набляга на цифровизацията, а също и устойчивостта. Странично развиваме дейности, свързани с рисков капитал. В нашата сграда на последния етаж имаме акселератори. Един от тях е Startup wise guys. В скорошната класация на Financial Times той бе класиран на 18-о място в Европа и първи в балтийските и скандинавските страни. Имаме и друг акселератор, свързан с чисти технологии.
Направихме и инвестиции директно в някои стартиращи компании, като Ready Player Ме, която е компания от метавселената с централа в Ню Йорк. Инвестирали сме и в няколко компании за образователни технологии.
Тези инвестиции ни помагат да предложим и по-практически насочено образование. То е необходимо в средата, в която се развиваме. Ние сме единственият частен университет в Естония. В пряка конкуренция сме с всички останали държавни учебни заведения, трябва да намерим начин да бъдем различни и предприемаческият фокус е много важен за нас. Как се създават предприемачи? Има ли роля държавата за това и кои са другите фактори?
Има много дискусии дали човек се научава или се ражда предприемач. В академичните изследвания се срещат много силни аргументи, че всъщност става въпрос за възпитанието. В тази връзка и образованието, ученето са важни, за да станете предприемач.
Ние се фокусираме върху социалните науки в широк смисъл, но се интересуваме предимно от практичното приложение на тези предмети. Предоставяме различен мироглед и друго много важно—бизнес мрежа. По-конкретно—ако погледнете нашите възпитаници, в Естония имаме най-много еднорози на глава от населението (общо 10 на брой) и някои от нашите студенти са сред основателите.
Държавата има роля. Както споменах, Естония извърши много доста радикални реформи в началото на 90-те години, които направиха средата благоприятна за бизнес. Още през 90-те години имахме стартиращи компании, които бяха дигитализирани. Успяхме да се отърсим изцяло от съветската система и да започнем отначало, за разлика от други държави в Централна Източна Европа, където усилията за промяна не бяха достатъчни.
Естония също имаше и малко късмет. Един от първите появили се еднорози беше Skype, основан от трима естонци и един швед в Талин. По-късно, през 2004 г., те продадоха бизнеса си на eBay, а след това Skype бе купен от Microsoft през 2008 г. за 8.5 млрд. евро. Това беше първият еднорог и Skype наистина успя да убеди хората тук, че макар далеч от Силиконовата долина, нещата могат да се случват и по нашите земи. В този смисъл личният пример помогна значително.
Основателите на Skype, които получиха доста пари за продукта си, създадоха свой собствен инвестиционен фонд, наречен Ambient Sound Investment (ASI), и започнаха да подкрепят много естонски стартиращи компании не само в Естония, но и извън нея. Така че свежият финансов ресурс, човешкият капитал и бизнес мрежите от успели предприемачи помогнаха за средата.
По-конкретно единият от двамата братя основатели на друг еднорог—Bolt, в момента е възпитаник на Естонското бизнес училище, това е Мартин Уилиг. Той всъщност работеше в Skype. Единият от основателите на Waze
също навремето бе служител в Skype—това са ценни контакти.
И така, мисля, че това наистина ни помогна да имаме тази екосистема от доста успешни стартиращи компании и че много от тях също са станали еднорози с течение на времето.
ЕС подкрепя или по-скоро пречи на една силна и конкурентна цифрова бизнес среда?
Предизвикателството пред Европа несъмнено е, че нейните еднорози са доста малки. Ако погледнете първите десет компании по пазарна капитализация, там няма европейски. Преди 20 години още имаше европейски компании, които бяха лидери—като Ericsson или Nokia. И бяха на върха на света, но днес ситуацията е различна.
В Европа трябва да създадем истински интегриран цифров единен пазар. В САЩ имат един голям пазар, въпреки че по население ЕС ги превъзхожда—просто трябва да използваме напълно потенциала си.
По отношение на цифровите услуги, цифровите пазари, изкуствения интелект ЕС стига прекалено далеч с регулирането. Има една поговорка, че Америка прави иновации, Китай подражава, а Европа регулира.
В книгата на Арно Брадфорд „Брюкселският ефект” се говори, че имаме толкова голям европейски пазар, задаваме нови регулаторни стандарти и всеки в света трябва да ги следва. Но докато сме заети да регулираме, да предпазим хората от всички лоши ефекти, не успяваме да правим иновации. И аз съм малко загрижен за този аргумент.
Ето конкретен пример, в закона за изкуствения интелект, който европарламентът прие, основно се фокусираме върху използването на изкуствен интелект. Това, което пропускаме обаче, са основополагащите модели на AI, като ChatGPT или OpenAI и т.н. Така ЕС прави живота по-труден и по-скъп за по-малките и средните компании. Защото „големите момчета” като Microsoft или Google могат да се справят с регулаторните трудности, имат ресурсите. Докато по-малките стартиращи компании могат да бъдат смазани от регулаторната тежест.
Но технологичните цикли винаги са по-бързи от регулаторните. Докато ЕС реши, че някой трябва да плати санкции, междувременно технологията е напреднала и ситуацията е различна.
Интервюто взе Моника Върбанова
http://clippingpoint.net/article/620bac54fa83063c35abfb4901e4676e4d09ae09
http://www.turbulence.tech