1. КРИБ
marica.bg – Откриват почетното консулство на Румъния в Пловдив
Публикувана: 01.04.2024 15:45
Почетното консулство на Румъния в Пловдив, ще бъде официално открито на 5 април /петък/, в 11 ч., в Конгресния център на Международен панаир Пловдив, където ще бъде и представителството. Лично посланикът на Румъния у нас Н. Пр. Бръндуша Предеску, ще представи почетния консул д-р инж. Димитър Белелиев.
През декември 2023 г. Министерският съвет даде съгласие за откриване на консулски офис на северната ни съседка под тепетата. Почетното консулство ще обхваща територията на областите Пловдив, Ловеч, Габрово, Хасково, Кърджали, Смолян, Пазарджик, Благоевград и Кюстендил.
Д-р инж. Димитър Белелиев е председател на Управителния съвет на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), председател на СД на ЦЕРБ ЕАД. През 2020 г. основава “АмонРа Енерджи” АД – един от най-големите сертифицирани центрове за доставка на продукти и предоставяне на решения за соларна енергетика на Балканския полуостров и първата фотоволтаична компания, листната на Българската фондова борса, сегмент BEAM.
Има близо 30-годишен опит като ръководител и инвеститор в енергетиката. От 2002 г. до сега е председател на Съвета на директорите на най-старото и най-голямо българско предприятие за поддръжка на големи генериращи мощности в енергетиката – „Централна енергоремонтна база“ (ЦЕРБ). Председател е на Контролния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България – КРИБ (от 2014 г. до момента), оглавява УС на Сдружение за българско-украинска дружба и сътрудничество, член е на УС на Научно-техническия съюз на енергетиците в България. Магистър по икономика със специалност „енергиен бизнес“ от УНСС в София. Има и докторска степен на тема „Оценка на енергийната сигурност на България“, защитена в УНСС. Автор е на публикации по теми, свързани с енергийната сигурност.
В качеството си на почетен консул д-р инж. Димитър Белелиев ще съдейства за засилване на двустранните търговско-икономически, културни и образователни връзки между България и Румъния.
Преди няколко месеца в интервю за “Марица”, той коментира различни казуси на тема енергетика.
https://www.marica.bg/plovdiv/gradat/otkrivat-pochetnoto-konsulstvo-na-rumaniq-v-plovdiv
money.bg – Как нашите балнеокурорти и СПА туризъм привличат германски и австрийски туристи
Публикувана: 02.04.2024 11:10
Д-р Сийка Кацарова е завършила “Маркетинг и мениджмънт” в Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”, след което специализира “Международен маркетинг и мениджмънт” във Виена. През юли 2022 г. защитава докторска дисертация в Медицински университет “Проф. Параскев Стоянов” – Варна. От началото на трудовата си кариера, Сийка Кацарова се занимава с туризъм, като преминава през “Пампорово” АД, и е била търговски директор в “Шарлопов Груп”. А от 2007 г. тя стартира обществено-полезната дейност в сферата на туризма, като основател, а впоследствие и председател на УС до днес, на неправителствената организация Български съюз по балнеология и СПА туризъм, както и вицепрезидент на Европейската СПА асоциация. По инициатива на Кацарова и с ключовото й участие като експерт, е сформирана работна група към Министерството на туризма, която създава регулация в сектора медикъл/СПА и СПА туризъм, като изработва Наредба за сертифициране на балнеолечебен (Медикъл/СПА), СПА, уелнес и таласотерапевтичен център. Благодарение на активността й като председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм, през 2019 г. България е включена в елитния списък на Националната асоциация на германските здравноосигурителни каси , като страна, в която разходите направени за възстановяване и рехабилитация се признават и възстановяват. Български съюз по балнеология и СПА туризъм се превърна в национално продуктово туристическо сдружение, обединяващо най-големите инвеститори в сектор медикъл/СПА и СПА туризъм – повече от 100 от най-добрите 4 и 5-зваздни хотелски комплекси в страната. Към настоящия момент Сийка Кацарова заема длъжностите: Председател на Управителния съвет на Български съюз по балнеология и СПА туризъм Вицепрезидент на Европейската СПА асоциация Член на Управителния съвет на Германо-Българската индустриално-търговска камара Основател и управляващ партньор в “МедСПА БГ” – компания, оперираща в сферата на медицинския туризъм Наскоро стана известно, че български медикъл СПА хотели в курортните комплекси “Златни пясъци” и “Албена” са подписали договори със застрахователни компании в Австрия.
Г-жо Кацарова, бихте ли обяснили какво означава това на практика за българския балнеоложки сектор и туризма ни като цяло?
Проектът “България – дестинация за качествен здравен туризъм” (в направленията медикъл СПА, СПА и уелнес) стартира, с подкрепата на Министъра на туризма Зарица Динкова и под ръководството на Посланика на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм – Меглена Плугчиева, която имаме късмета да приеме присърце каузата ни по препозициониране и ребрандиране на имиджа на България на един от най-изискващите Европейски пазари – пазар Австрия. От години се говори за желанието за промяна на имиджа на дестинация България и привличането на клиенти от пазари с по-висок стандарт на живот, така че този пробив е “стъпка” в тази посока. Това означава, че сертифициран според Наредба 4 на Министерството на туризма и Министерството на здравеопазването, медикъл СПА или СПА център ще донесе допълнителен приход на курорта или комплекса и в много от случаите, сумата за пакет по превенция или профилактика надвишава сумата за нощувките. Първите пилотно селектирани партньори на австрийските застрахователни компании доказват, че качеството на продукта ни в областта на балнеологията е на европейско ниво. Ефектът, който би имал върху балнеоложкия ни туризъм е и устойчивост, изразена в запазване на човешкия капитал, работещ в центровете, както и увеличаване на “крилата” на сезона. Не на последно място искам да вярвам, че клиентите от Австрия ще видят България с положителен поглед, което със сигурност би помогнало и в политически план. Туризмът е и политика, и то с приятен и с директен резултат. Бих искала да добавя, че ни предстои много допълнителна работа по проекта, за да се популяризира сред потребителите, притежаващи частни здравни осигуровки, като се и мултиплицира и в други центрове. Предстои ни и работя по темата публични застрахователни компании, но тук предпочитам да замълча и по тази тема да се изказва човекът, на който всички ние разчитаме да “отвори вратата” с опита, репутацията и контактите си в областта ма дипломацията – Посланик Плугчиева – разбира се, с подкрепата на министъра на туризма и министъра на здраввопазването. Бих желала да благодаря на Посланика ни във Виена – г-жа Десислава Найденова, за нейното съдействие.
Всъщност, германската Асоциация на здравноосигурителните каси първа включи България към държавите, в които възстановява разходите за провеждане на балнеоложки процедури. Имате ли данни какви са резултатите за миналата година?
Да, благодарение на Германо-Българската търговско индустриална камара (ръководителите по това време Митко Василев и г-жа Кармен Щрук) през 2019 година ние влязохме в списъка на германските публично-частни каси. За съжаление, по време на Ковид пандемията (2020-2022 г.) и по време на последващото служебно правителство, проектът по информиране на България с този продукт спря. Ние обаче не спряхме. Четири медикъл СПА центъра сключиха директни договори с втората по големина застрахователна компания – ТК (10 млн. застраховани). И всъщност тези 4 центъра (Медика Албена, “Аква ѝаус” – “Свети Константин и Елена”, “Енканто” – “Златни пясъци” и “Палас” – “Слънчев ден”) правят самостоятелни информационни кампании, използвайки собствените си бюджети. През януари 2024 година начертахме план , започнал да се изпълнява през март 2024-та, с целеви информационни кампании, за които получихме подкрепа от страна на министъра на туризма Зарица Динкова и екипа й. Но сега не знам как ще продължим, “замръзнали” сме в очакване, тъй като сме неправителствена организация (НПО) – издържаме се от членски внос, който реинвестираме в дейностите на съюза и разчитаме на подкрепа от министерство за целеви кампании. Насочихме се и към общините, с които тепърва ще решаваме кой пазар е приоритетен за тях и искат ли да се включат със средства. По моя неофициална информация, имаме под 500 клиенти, ползвали тази възможност. Като тази цифра включва и клиенти в медикъл СПА центрове на Южното Черноморие и вътрешността на страната, които са взели фактури от медикъл СПА центровете за реимбурсация в Германия.
Има ли значение или предпочитания за нашите хотели и балнеоложки центрове, по кой от двата начина се изплащат средствата за посетилите ги чуждестранни граждани – съответно от застрахователни компании или по здравна каса?
В Германия няма монополна здравна каса, както е у нас. Системата е различна. Здравеопазването в Германия се финансира от система със задължителни вноски, която осигурява безплатно здравеопазване за всички, чрез здравноосигурителни каси. Застрахователните плащания се основават на процент от дохода, разпределен между служител и работодател. Здравното осигуряване в Германия е разделено между задължителните и частните схеми . Задължителното здравно осигуряване, т.нар. Gesetzliche Krankenversicherung (GKV), заема централно място в системата на здравеопазването във Федерална република Германия. Около 88% от населението се покрива от задължително здравно осигуряване, което е задължително за всички с брутен доход под 5062 евро на месец. Частните схеми за здравеопазване могат да осигурят цялостна здравна услуга за тези, които се откажат от GKV, или допълващо покритие за тези, които остават в нея. Освен това, има и PKV – Асоциация на частните здравно-осигурителни каси (включва около 40 германски застрахователни компании). Частните здравноосигурителни планове обхващат по-широк избор от медицинско и стоматологично лечение от държавната система, и като цяло осигуряват широко географско покритие. И тук е важно да поставим въпроса къде е превенцията в политиката на Министерството на здравеопазването на България. Като изключим темата с ваксините, които не са единственото средство за превенция, и профилактичните годишни прегледи, друго няма. Нямаме програми в България, които да дават възможност чрез здравната си осигуровка да посетиш балнеокурорт с цел превенция . Имаме профилактика – която обхваща около 50 000 човека годишно. Това е!!
Г-жо Кацарова, в тази връзка, какво ще кажете за развитието на балнеологията и СПА туризма у нас? А каква е ролята и приноса на Български съюз по балнеология и СПА туризъм?
Българските балнеокурорти имат изключително важна роля за по-добрата устойчивост на здравето на човека. 1 евро вложено в превенция, спестява 7 евро за лечение (според изследване от 2021 г., правено от Германската спа асоциация). СПА туризмът има реална възможност да се превърне в социален туризъм и един от основните инструменти за стимулиране на вътрешния туризъм. Необходима е политика от страна на държавата за одобряване на програми за превенция, които да получат частично съфинансиране. В началото на 2020 г. проект на Български съюз по балнеология и СПА туризъм, наречен “Ваучери за здравна превенция (здравна почивка)”, беше подкрепен от работодателските организации, в които организацията директно членува (Конфедерация на работодателите и индустриалците в България – КРИБ) или индиректно членува, чрез свои членове (Асоциация на индустриалния капитал в България и Българска стопанска камара – БСК). Проектът е предложен като инструмент за насърчаване на здравния туризъм с очертаване преките ползи за икономиката при въвеждане на програмата , като: -Принос за развитието на вътрешния туризъм и преоткриването на България като любима дестинация за почивка. -Значително финансово въздействие върху консолидирания държавен бюджет, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Най-съществено въздействие се очаква върху разширяване капацитета за настаняване, чрез инвестиции в сферата на туризма. А възстановяването на една такава инвестиция се прогнозира за срок от две години – годината на издаване на календарен ваучер и непосредствено следващата. -Оказване на значително влияние за развитието на туризма по региони, както и развитието на местната икономика. -Създаване на нови работни места в сектора на туризма. -Увеличение на наличните средства за инвестиции и разработване на нови услуги в сектор “Туризъм”. -Допринасяне за значителен ръст в различни икономически сектори – производство на храни, търговия с храни, транспорт и др. -Насърчаване на работодателите да наемат служители на трудови договори, за да се възползват от данъчните предимства, предоставящи ваучерите за здравна превенция (здравна почивка). -Насърчаване на инвеститорите в сектор “Туризъм” да декларират приходите си, чрез включването им в мрежовата принадлежност на системата за ваучери. Така декларират сумите за използваните при тях ваучери за здравна превенция (здравна почивка), съответно заплащат данъци върху тях. Посочен бе и прекият ефект върху здравния статус на работещото население от въвеждане на ваучери за здравна превенция (здравна почивка), свързан с повишаване работоспособността на служителите.
По-конкретно, кои селища у нас с развита балнеология са “рекордьори” за миналата година като брой посещения и/или във финансово изражение?
Бих посочила Велинград, като дестинацията с най-голям брой медикъл спа и спа хотели. На висока посещаемост се радват и село Баня (Разлог), Сапарева баня, както и известните ни от столетия курорти Павел баня, Сандански, Хисар. Г-жо Кацарова, според Вас, какво би подпомогнало по-бързото развитие и по-високата посещаемост на нашите балнеоложки центрове с лековити минерални води? Инфраструктурата е на първо място – необходимо е отпускане на целеви средтства, които да се инвестират от страна на общините в саниране на: тръби, чешми, минерални бани, зелени алеи за теренно лечение… За да заприличат все повече от нашите здравни курорти на европейските, е необходимо целево финансиране и планиране!!! Имаме добрия пример в това отношение на дестинации като “Свети Константин и Елена”, “Албена”, Хисар, които по нищо не отстъпват на европейския облик на дестинации с многогодишна история. Имаме обаче и дестинации, където като излезеш от хотела, виждаш яркия контраст с инфраструктурата наоколо, чието поддържане и развитие е грижа на съответната община, а не на инвеститора в хотела. И която община би трябвало да полага грижи за инфраструктурата, ако искат да имат целогодишно гости – които съответнво допринасят и за местната икономика. В този процес може да помогне и целевата информационна кампания на пазарите в Германия и Австрия , на които вече имаме пробив.
starozagorskinovini.com – „Любима“ на миньори и енергетици зам.-министърка обещала съдействие за изграждане на индустриални зони във въглищните региони
Публикувана: 01.04.2024 18:50
Днес от пресцентъра на Областна администрация съобщиха подробности от провелата се на 22 март среща в МРРБ на кметовете от област Стара Загора и областния управител Ива Радева със зам.-министрите на ведомството Ангелина Бонева и Николай Найденов, на която е бил обсъден етапът на инвестициите в развитието на засегнатите от прехода региони. По време на срещата кметовете са настояли за ясен и прозрачен начин на разпределение и оползотворяване на средствата по Фонда за справедлив преход, по възможност с прякото участие на общините и в синхрон с принципите на местното самоуправление и партньорското участие. Зам.-министър Найденов е поел ангажимент да съдейства по въпроси за транспортната свързаност и качественото устройствено планиране във връзка с предстоящите проекти на местно ниво. Зам.-министър Ангелина Бонева е припомнила, че МРРБ е водеща институция по отношение на интегрираните инвестиции и тези, свързани със Зеления пакт на ЕС. Тя е уверила, че „министерството и конкретно екипът на Управляващия орган на Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. ще работи активно по стратегическия приоритет от териториалните планове на трите засегнати региона, насочен към процедурата за изграждане на индустриални зони“. Областният управител на Стара Загора Ива Радева е обяснила актуалния статус на създаването на под-комитет за справедлив преход на местно ниво, който да е гарант за местното навременно участие в процесите на вземане на конкретни решения. Участниците в срещата обсъдили и въпроси, свързани с подкрепата за работната сила във въглищните региони. От страна на КРИБ – Стара Загора, чийто представител също се включил в нея, са били очертани нуждите на работодателите и подходите за привличане на нови стратегически инвеститори. Медията ни припомня, че срещата в МРРБ беше провокирана от кметовете на област Стара Загора, които на 18 март дадоха съвместен брифинг в присъствието на областния управител, на който категорично се обявиха срещу разпределението на средствата в изготвената от чиновници на министерството Индикативна програма за зелен преход, които са половината от парите, които ще бъдат получи по т.нар. европейска Зелена сделка. Тогава кметовете обявиха, че искат реални проекти, реални създадени работни места, предпоставки за което са изграждането на индустриални зони, а не просто едни средства да бъдат разпределени към частния сектор без ясни критерии и гаранции, че въпросните работни места ще бъдат създадени. Припомняме също, че заради Териториалните планове за справедлив преход Ангелина Бонева се оказа „любимият“ министър на миньорите и енергетиците от „Марица изток“, които на два пъти я изгониха – веднъж от станцията на Мините на Старозагорските бани, втори път от Раднево. Дали обещаното по време на срещата от зам.-министър Ангелина Бонева ще се случи е трудно да се гадае, тъй като предстоят нови избори. А до сформирането на ново правителство кметовете на Стара Загора, Раднево и Гълъбово нямат полезен ход въпреки отправените през годините им апели за плавен преход, без сътресения, който да включва продължаване работата на комплекс „Марица изток“ в близките 5-7 години паралелно с алтернативи за създаването на реални работни места. А не наливането на стотици милиони по Териториалните планове и Плана за възстановяване и устойчивост в частни фирми, близки до властта, без никаква гаранция, че те ще създадат устойчива заетост. (СН)
2. Работодатели
actualno.com – Болниците генерират милиарди приходи в икономиката, но секторът страда от кадрова криза
Публикувана: 02.04.2024 14:00
Общият икономически отпечатък на лечебните заведения е близо 7 млрд. лв., и представлява 4,2% от БВП. Добавяйки индиректни и индуцирани ефекти, въздействието върху икономиката нараства до 11,6 млрд. лв.
Това сочат данните от първото у нас и в Европа проучване за Икономическия принос на лечебните заведения в България, поръчано от БЛС и осъществено от IQVIA. То има за цел да покаже макроикономическия отпечатък на българските лекари и медицински специалисти, лечебни заведения от извънболничната и болнична помощ чрез измерване на приноса им към националната икономика.
Лекарските практики, болниците и другите лечебни заведения и техните служители допринасят с около 1,2 млрд. лв. към държавния бюджет чрез корпоративни данъци, осигурителни вноски и данъци върху доходите на физическите лица, показват още данните.
Здравеопазването е сред топ 5 на работодателите в България. Дейностите на лекарските практики, болниците и други лечебни заведения подпомагат и създаването на около 460 000 работни места в други сектори на българската икономика.
Като работодатели, лечебните заведения изплащат в заплати близо 2,8 млрд. лв. на над 106 000 работещи в здравната система. Лечебните заведения плащат около 80 млн. лв. корпоративни данъци и приблизително 890 млн. лв. осигурителни вноски. Освен това разходите за услуги, предоставяни от лекарски практики, болници и други лечебни заведения увеличават общия доход на домакинствата в икономиката с около 3.8 млрд. лв.
“Здравната система по никакъв начин не е бреме за икономиката на държавата, напротив тя е един от основните двигатели на икономиката”, каза председателят на БЛС д-р Иван Маджаров. По думите му средствата на държавата в здравеопазването трябва да се възприемат като инвестиции, не като разходи. Той предупреди, че кадрите в системата са най-важни и за пореден път наблегна на сериозната кадрова криза в сектора.
Мерки и инвестиции
Проучването изследва и приносът на лекарските практики, болниците и другите лечебни заведения като дял от БВП, който е близо 4,7% през 2021 г. и 4,2% през 2022 г. Разходите на България за здравеопазване като процент от БВП са тясно свързани с дейността на лечебните заведения и са средно с 2,5% по-ниски от средните за ЕС. В тази връзка експертите предупреждават, че без мерки за увеличаване на инвестициите в здравеопазването, които да ги доближат по близо към средните за ЕС, до 2027 г. дейностите на лечебните заведения се очаква да намалеят като дял от БВП до 3.7 на сто.
В заключение д-р Иван Маджаров заяви, че при вземането на решения политиците трябва да се базират на данни и анализи, да се прилагат икономически механизми и там, където е необходимо, държавата да се намесва с непопулярни мерки, какъвто е случая с кадровата криза в сектора.
investbg.net – Кои са най-търсените професии + инфографика
Публикувана: 02.04.2024 08:30
Адриан Николов, ИПИ
И през 2023 г. търсенето на труд остава високо, но силно неравномерно разпределено между отделните региони на страната и различните професии, сочи актуалното Проучване на потребностите от работна сила на Агенция по заетостта сред работодателите. Докато сред професиите с най-високо търсене остават машинните оператори, шивачите и готвачите, то при специалистите с висше образование анализът отчита значителен дефицит на медицински сестри, лекари и учители. В настоящия текст се спираме само на непосредствените потребности на работодателите, а дългосрочните очаквания и структурни дисбаланси ще разгледаме в предстоящ анализ
Индикативен за състоянието на пазара на труда е делът на работодателите, които срещат трудности в наемането на работници, като за 2023 г. това са 64% от включените в допитването. На национално ниво посочената за 12 месеца след провеждането на анкетата обща потребност от работна сила на предприятията в периода – е 268 хил. души, което надхвърля значително регистрираните по последни данни за декември безработни, чиито брой достига 158 хил. души. Очаквано, най-често посочваната причина – според 38% от работодателите – за невъзможността за запълване на недостига е липсата на квалификация или образование на кандидатите.
Най-общият поглед към разпределението на търсенето на труд сочи, че индустрията ще продължава да генерира най-много работни места в непосредствено бъдеще, с 31% от заявените потребности. Сериозно покачване обаче има и в сферата на търговията, транспорта, хотелите и ресторантите (25% от търсенето), най-вече в резултат на значително по-бързото от очакваното възстановяване на туризма. Значителни дефицити (17%) има и в държавното управление, образованието и здравеопазването, съсредоточени най-вече в училищата и болниците. Растящият отрасъл на строителството се нарежда на четвърто място с 14% от общото търсене на работна ръка, а далеч назад на пето място с 5% е селското стопанство.
При квалифицираните специалисти най-острият регистриран недостиг е при машинните оператори – 14,8 хил. души, следван от шивачите (8,7 хил.), готвачите (8,6 хил.), строителите (8,3 хил.) и сервитьорите и барманите (6,5 хил.). Интересно е, че търсенето е разпределено най-общо в две категории – професии, в които съществува недостиг на квалифицирани специалисти и такива, в които равнищата на заплащане не са конкурентни спрямо останалата част от икономика (и не само националната, но и отворения общ пазар на труд в ЕС), и съответно няма търсене на работни места в тях. Особено видимо е това в професиите, свързани със шивашката индустрия, както и в туризма.
Article source: http://www.economynews.bg/кои-са-най-търсените-професии-+-инфографика-news112064.html
в. 24 часа, стр. 6 – 10 хил. безработни ще тръгнат на работа с пари от държавата
Публикувана: 02.04.2024 01:01
27 хил. българи получиха електронни ваучери за дигитални умения, а 889 вече са завършили курс
9926 безработни ще започнат работа по програми, проекти и мерки за заетост. Над 9000 души пък ще бъдат включени в обучения, за да станат по-конкурентни на пазара на труда. Това предвижда Националният план за действие по заетостта през 2024 г. финансирането е 88 млн. лева – с 15 млн. повече спрямо 2023 г.
Благодарение на мерките се очаква коефициентът на безработица да падне с 4%, а заетостта на хората между 20-64 г. да стигне 77%
Трудовите възнаграждения на включените в субсидирана заетост на пълен работен ден са съобразени с минималната заплата и са увеличени от 780 на 933 лв. Повишени са и заплатите на младежите, включени в програма „Старт на кариерата” – на 1100 лв.; на младежките и ромските медиатори 1140 лв.; на психолозите и мениджърите на случи, работещи по Национална програма .Активиране на неактивни лица”- на 1280 лв.
През 2024 г. стартира изпълнението на насърчителната мярка по чл. 36 от Закона за насърчаване на заетостта. По нея се стимулират работодателите да наемат безработни в неравностойно положение чрез предоставяне на пари за заплати, социални и здравни осигуровки, средства за професионално обучение и средства за отговорно лице ментор. По тази мярка се предвижда заетост за срок до 9 месеца на 1000 безработни и обучение на 100 души.
По Регионалните програми за заетост на 28-те области се предвижда работа да започнат 1950 безработни. По проект „Красива България” ще се осигури заетост в областта на строителството на 300 души.
Освен пари за самите обучения се осигурява и стипендия от 15 лв. на присъствен ден. Покриват се и транспортни и квартирни разходи на безработните лица, участващи в обучение за ограмотяване, придобиване на професионална квалификация или обучение по ключови компетентности. Така за разстояние до 50 км от населеното място е 6 лв. на присъствен ден, а за над 50 км – до 20 лв.
А когато обучението е над месец.се поема и отиване, и връщане до родния град или село – до 80 лв. на ежемесечно. Квартирните разходи пък са до 50 лв. на ден.
Пари се предвиждат и за насърчаване на териториалната мобилност на безработните. За тях се дават до 50% от действително направените ежедневни транспортни разходи. А за транспортни разходи за представяне пред работодател – до 20% от трудовото възнаграждение за субсидирана заетост (до 186,60 лв.).
За насърчаване на териториалната мобилност на наетите се дават до 150 лв. месечно.
Средства за насърчаване на безработни лица, за наемане на работа в населено място, което е на повече от 50 км от населеното място по настоящ адрес – 400 лв. месечно.
Предвидени са и средства за квалификация под формата на кредит по предмета на стопанската дейност и/или нейното управление по одобрения бизнес проект -1000 лв. максимален размер. При успешно завършване на обучението се опрощава половината от ползвания кредит.
Допълнителни средства се дават за наемане на друг безработен без право на парично обезщетение – четирикратен размер на субсидираното трудово възнаграждение, или 3732 лв.
До 5000 лв. се дават за започване на самостоятелна стопанска дейност от безработни, които са регистрирали микропредприятие. Бизнес проектът обаче трябва да е одобрен от териториалното поделение на Агенцията по заетостта.
500 лв. могат да се отпуснат и за разходи за ползвани външни консултантски и съпътстващи услуги. За да са конкурентоспособни,
500 хил. ще преминат през безплатно обучение за дигитални умения
Кандидатстването за електронни ваучери става единствено чрез подаване на електронно заявление за участие през сайта на Агенцията по заетостта www.az.government.bg. Всеки може да избере вида на обучението и доставчика, който го предоставя, както и дали ще учи онлайн, или присъствено. В обучение могат да се включат и безработни, и заети лица, като фокусът е и върху хората в неравностойно положение, тези без дигитална грамотност, хора с ниско равнище на образование, с ниски/или без дигитални умения, по-възрастни и други.
Целта е да се включат хора с ниско равнище или нямащи дигитални умения или компетенции, в курсове за придобиване на цифрова компетентност базово ( ниво1 и 2 съгласно DigComp) и средно(ниво 3-4 съгласно DigComp). Ако човек влезе през първото ниво, ще му бъде предоставена възможност да се включи и в средните нива, уточни Спасов. Всеки одобрен може да получи по един сертификат за базово и един за средно ниво. „Инвестицията поставя специален фокус върху лицата в неравностойно положение, без дигитална грамотност, лица от ромски произход, лица с ниско равнище на образование, ниски или без дигитални умения, по-възрастни лица и други”, обясниха от социалното министерство.
От 21 декември до 26 март пък са издадени ваучери за обучение по „Цифрова компетентност” на 27 361 души, като 3187 от тях са анулирани.
5868 българи са включени в обучение, а 889 вече са успешно завършили. (24 часа)
http://clippingpoint.net/article/6e481acd3b92a4d07938e62d54122fa36e934bfe
money.bg – Средната заплата в столицата мина 3000 лева: Кои са най-печелившите сектори
Публикувана: 02.04.2024 15:20
София концентрира над половината от добавената стойност на услугите в националната икономика и около ¼ от добавената стойност на индустрията в България. Водещ за бизнес развитието на столицата до голяма степен е продължаващият ръст в информационните и комуникационните технологии, става ясно от новия доклад “Икономически и инвестиционен профил на София 2024”, поръчан от общинската агенция за инвестиции – Инвест София, на Института за пазарна икономика. Дигиталният сектор задава икономическата динамика през последните години – от гледна точка на ръст на добавената стойност, инвестициите, работните места и възнагражденията. Индустриалният подем в покрайнините на София е предпоставка за разширяване на икономическия отпечатък на столицата. Водещото място на дигиталния сектор, който премина успешно през пандемията и отчита много добра динамика в последните години, предполага продължаващ ръст на инвестициите, добавената стойност и работните места. Въпреки навлизането на дигиталните компании във вторичните центрове в страната, София продължава да доминира, оставайки основна дестинация за технологични компании. Топ 100 на най-големите IT работодатели в България Близо две трети от тях са чуждестранни компании Данните в доклада сочат още, че секторът на информационните и комуникационните технологии е сред индустриите с най-голяма тежест сред чуждестранните инвестиции в София, които са в размер на 3,1 милиарда евро. Общо в столицата броят на заетите е близо 700 хил. души на възраст 15-64 г. Разпределението на наетите по сектори следва общо структурата на икономиката. През 2022 г. най-много работещи са съсредоточени в търговията (144 хиляди души), но ИТ сектора постепенно се приближава – ИТ индустрията вече наема 106 хиляди души в София. Взети заедно административните и професионалните дейности достигат 122 хиляди работещи. Общият брой на наетите по трудово и служебно правоотношение в столицата е нараснал със 7,5 хиляди души спрямо 2021 г., с което изравнява предишната рекордна стойност от 2019 г. Новата заетост вече разширява столичния пазар на труда отвъд размера му отпреди ковид-пандемията, а и този показател подкрепя извода, че краткосрочното свиване е напълно преодоляно. През последното десетилетие средната месечна заплата в София се е утроила, като средната стойност през 2023 г. приближава 2800 лв., а към края на годината вече надхвърля 3000 лв. Прави впечатление, че от началото на пандемията темпът на нарастване на заплатите на работещите в столицата е отчетливо по-бърз в сравнение с останалата част на страната. Това е резултат както от значително по-бързото възстановяване на икономиката на София от кризата, така и от въздействието на високото и трудно за задоволяване търсене на кадри във високотехнологичния сектор, което тласка нагоре заплатите на работещите в него. Брутният вътрешен продукт на София достига 75 млрд. лв. през 2023 г., като столичната икономика има дял от над 40% в икономиката на България. София има над двойно по-голяма тежест на икономическата карта спрямо дела на своето население – около 20% от населението на страната е съсредоточено в столицата. ИТ обявите за работа намаляват с 34%, докато кандидатите се увеличават двойно конкуренцията за едно работно място през последната година се е увеличила три пъти
3. Бизнес
investor.bg – Експерт: Износът на България за Германия се свива с 10% през 2023 г.
Публикувана: 02.04.2024 12:45
Фалитите на германски компании са се увеличили с 22% през изминалата година спрямо 2022 г., каза Пламен Димитров от „Кофас България“
За 2023 г. износът на България за Германия намалява с 10% спрямо 2022 г. Това каза Пламен Димитров, управител на „Кофас България“, в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria. Така той коментира отражението на влошената икономическа ситуация в Германия върху българския бизнес.
В момента момента външнотърговският ни баланс с Германия е отрицателен, а 12 месеца назад беше положителен, обясни Димитров.
„За 2024 г. ръстът на фалиралите компании в Германия и като сума, и като бройки ще бъде по-висок от миналата година, който пък беше по-висок от 2022 г.“, каза той.
Числата, които притесняват нас като застрахователи, са, че компаниите, обявили фалит в Германия през 2023 г., са 22% повече, отколкото през 2022 г., каза Димитров. Зад всяка една компания, която фалира, има искове относно размера на фалита, които идват от кредиторите. За миналата година това число е с огромен ръст – 85%, като трябва да се има предвид, че много по-големи компании са фалирали през 2023 г. в сравнение с 2022 г., обясни той.
Български износители станаха потърпевши именно от износ към компании, които обявиха фалит миналата година. Според Димитров на първо място причината за това е проблемът с търсенето, тъй като то определено не е каквото беше преди и потребителите много по-трудно взимат решение за покупка на каквото и да е ниво.
„България е един от най-големите износители на велосипеди в Европа. Износът към Германия дава хляб на много български компании, а в момента търсенето е под нулата. Ние сме в ситуация, в която в този бизнес могат да последват съкращения заради намаляващото търсене на германците към електрически велосипеди“, каза Димитров.
При близо 20 хил. фалирали компании в Германия за 2023 г. – 17% са от строителния сектор, а в търговията на едро и дребно – 16%. Индустрията, в която най-много фалират компаниите в Германия, е транспорт и логистика, а това показва колко рисков е един сектор. Това е и секторът, в който има много български компании.
По отношение на загубените суми първенец са високите технологии – по-малко компании фалират, но повличат със себе си много повече кредитори. Това е ясен извод, че Германия вече не е толкова конкурентоспособна, колкото беше в предишни години, смята Димитров.
Последните 12 месеца не бяха никак добри за германската икономика, а очакванията за следващите 12 са още по-лоши, обобщи управителят на „Кофас България“.
Според Димитров проблемите в германската икономика трябва да бъдат решавани на по-глобално ниво с максимално малка интервенция в бизнеса, да остават потребителите да решават и да бъдат отнети големите тежести на немския бизнес така, че той да бъде по-конкурентоспособен. Бизнесът в Германия трябва да може да се състезава при равни други условия с останалия свят – нещо, което в момента не му се позволява.
Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да гледате тук.
investor.bg – Сингапур е най-доброто място в света за правене на бизнес
Публикувана: 02.04.2024 11:50
Гърция е страната, която подобрява най-значително бизнес средата си, според индекс на EIU
Сингапур, Дания и САЩ са най-добрите места в света за правене на бизнес, сочи класация на Economist Intelligence Unit за бизнес средата, цитирана от CNBC.
„Сингапур ще остане най-доброто място в света за правене на бизнес, както през последните 16 години“, коментира ръководителката на прогнозите и анализаторка за Европа в EIU Прианти Рой.
Факторите, които правят южноазиатската страна водеща бизнес дестинация, са политическата ѝ стабилност и вниманието на правителството върху помощта за местните компании от частния сектор да се модернизират в технологично отношение, допълва тя.
Индексът на EIU оценява привлекателността за правене на бизнес на 82 страни и територии, измерена въз основа на индикатори като инфлация, разходи за живот, икономически растеж и фискални политики.
Индексът подсказва също кои икономики са в по-добра позиция за растеж от други и е „ефективен начин да се установи къде скоро може да се очаква ръст на инвестициите“, отбелязват анализаторите на EIU.
Дания и САЩ заемат съответно второ и трето място в класацията. Дания, с нейните „стабилни макроикономически основи“ и висококачествен транспорт и дигитална инфраструктура, е една от най-привлекателните локации за бизнес в света, отбелязва Рой.
Пазарните възможности ще останат благоприятни в САЩ, особено с малкото ограничения за търговия в чужбина и инвестиции в САЩ, счита тя.
„Според прогнозите Сингапур, Дания и САЩ ще бъдат страните с най-добра бизнес среда през идните пет години“, сочи докладът.
Германия и Швейцария заемат съответно четвърто и пето място, а Канада, Швеция, Нова Зеландия, Хонконг и Финландия допълват топ десет на най-добрите места в света за правене на бизнес.
„Всички те са развити икономики и имат дългогодишно силно представяне в нашия индекс, затова обичайно са сигурен залог за инвестиции“, отбелязват авторите на доклада, но предупреждават, че ръстът на брутния вътрешен продукт на тези страни вероятно ще остане стабилен и относително бавен.
Гърция, Катар и Индия са страните с най-голям напредък в индекса. Гърция е постигнала най-голямото подобрение на бизнес климата в класацията на EIU благодарение на осъществените от пробизнес ориентираното правителство реформи, сочи докладът.
Реформите за свободен пазар, обещани от президента на Аржентина Хавиер Милей, целящи да засилят частното предприемачество и да привлекат чуждестранни инвестиции, изстрелват страната до второто място сред икономиките с най-голямо подобряване на бизнес средата.
Индия, която е на трето място сред страните с най-голямо подобрение на бизнес средата, е единственият пазар на единична страна, който предлага потенциал за растеж, сравним с този на Китай, отбелязват авторите на доклада и допълват, че младото население на страната говори добре за работната ѝ сила и търсенето в бъдеще.
В десетката попадат още Ангола, Катар, Кения, Доминиканската република, Венецуела, Литва и Сърбия.
http://www.turbulence.tech