20.05.2024

Преглед на медиите 20.5.2024 (понеделник)

1. КРИБ

sportal.bg – Хилари Клинтън пристигна в България по покана на Кирил Домусчиев

Публикувана: 18.05.2024 17:05

Хилари Клинтън пристигна в България по покана на Кирил Домусчиев

“Дори днес гласовете на жените предприемачи остават нечути, а историите за жените лидери във водещи за мъжете индустрии са вдъхновяващи”. Това заяви собственикът на Лудогорец и председател на най-голямата работодателска организация КРИБ Кирил Домусчиев по време на срещата на учредената от Бил Клинтън “Глобална инициатива на Клинтън” (Clinton Global Initiative – CGI), цитиран от novini.bg.

Той е домакин на срещата, която се провежда в НДК, както и съосновател на Domuschiev Impact, която е партньор на CGI и беше водещ спонсор на срещите на инициативата през 2022 г. и 2023 г. в Ню Йорк. Домусчиев е също и член на Консултативния съвет на инициативата на бившия президент на САЩ.

Срещата в София е част от “Пътя към септември” на CGI – целогодишни срещи за установяване на нови партньорства и намиране на начини за решаване на неотложни глобални проблеми. Финалът на срещите е в Ню Йорк на 23-ти и 24 септември.

Тазгодишната тема на форума “Разчупване на бариерите: Инвестиране в жени предприемачи” е фокусирана върху подкрепата на глобалния напредък на жените лидери в частния и публичния сектор. Сред участниците в срещата са бившия държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън, президентката на Косово Вьоса Османи, Чери Блеър – съпругата на бившия британски премиер Тони Блеър и основателка на Фондация за жените “Чери Блеър” и други.

Домусчиев подчерта, че днешното събитие е призив за действие, призив за разнообразие, призив за промяна.

“Гарантирайки, че гласовете на жените предприемачи ще бъдат чути, ние отключваме нови възможности. Преодоляването на разликата между половете ще даде тласък на икономиката с 3 трилиона долара. Така че нека заедно да проправим пътя към едно по-добро утре”, призова Домусчиев при откриването на форума.

А за бившият държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън, която присъства на събитието каза, че с нейната всеотдайна служба и многобройните ѝ постижения предизвиква пътищата и проправя пътя за жените без ограничения.

“България изпреварва много държави по брой жени лидери, а с директивата “Жените в управителните съвети” броят им само ще се увеличава”, каза пък Хилари Клинтън.

Тя благодари на Домусчиев за ангажимента, благотворителността и за това, че Domuschiev Impact прави всичко възможно да предоставя възможности на хората в България.

“CGI е изключително благодарна, че има партньор тук. Знаем, че много от участниците в CGI са поели ангажимент да отворят вратите, когато става въпрос за неравенство между половете, но все още срещаме отпор, има сили, които искат да държат тези врати затворени, които не виждат ползите от жените в публичния или частния сектор”, разказа бившият държавен секретар на САЩ.

Снимка: Булфото

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg “Домът на Феновете” е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

https://sportal.bg/news-2024051813014997071

Статията може да бъде прочетена още в:

https://dnesplus.bg/bulgaria/kiril-domuschiev-glasat-na-zhenite-predpriemachi-ostava-nechut-vreme-e-tova-da-se-promeni_1156751

http://elhovo.news/?p=317605

https://fakti.bg/bulgaria/881711-kiril-domuschiev-glasat-na-jenite-predpriemachi-ostava-nechut-vreme-e-tova-da-se-promeni

https://www.dotbg.bg/article/17955248

https://politikata.net/571774/

https://www.24chasa.bg/biznes/article/17954681

https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/845722

https://blitz.bg/ikonomika/khilari-klintn-ravnopravieto-na-zhenite-e-nedovrshenata-rabota-na-21-vek_news1018656.html

https://blitz.bg/obshtestvo/kiril-domuschiev-glasovete-na-zhenite-predpriemachi-ostavat-nechuti-dori-v-nashi-dni-vreme-e-za-promyana_news1018657.html

https://www.168chasa.bg/article/17955523

https://www.24plovdiv.bg/novini/article/17955246

2. Работодатели

actualno.com – В повече от половината общини в България заетостта е около и под 50 %

Публикувана: 20.05.2024 13:45

Необходими са по-таргетирани регионални политики за справяне с дисбалансите на регионите в България. Това е една от препоръките на изследването на Съвета за икономически анализи (СИА) “Мултипликаторите на работните места в България”, изготвено от доц. Пламен Ненов, секретар на Съвета и Рада Павлова, младши сътрудник в него, което беше представено днес в Министерския съвет.

На представянето присъстваха заместник-министърът на финансите Стефан Белчев, както и директорът на дирекция “Стратегическо планиране” Радослав Миланов и представители на работодателски организации.

Регионални дисбаланси

Още: Повече компании в България смятат да наемат нови служители през летния сезон

Изследването отчита дисбаланси в нивата на заетост и икономическа активност в България, от което може да се направи изводът, че са необходими по-таргетирани регионални политики, за да се справим с тях, отчете Ненов. Той цитира данни за регионалните икономически неравенства на Агенцията по заетостта, според които повече от 1 милион души в България са неактивни – те нито работят, нито учат, подчерта Ненов. Заетостта е неравномерно разпределена в средата и има ясно изразен регионален профил.

В повече от половината от общините в България заетостта е около или под 50 на сто, сочат данните на Агенцията по заетостта. Пламен Ненов направи извода, представен в изследването, че има потенциал за намаляване на неравенствата и за увеличаване на брутния вътрешен продукт (БВП) в страната чрез увеличение на икономическата активност, за което са необходими специфични регионално таргетирани политики. Те трябва да бъдат ефективни, тоест е нужна информация как местният пазар на труд реагира на промените на търсене на работна сила, отбелязва Ненов в анализа. Ролята на местните мултипликатори на заетост отразява тази информация, а именно как ще реагира местният пазар на труд, ако се увеличи работната сила.

Пламен Ненов поясни, цитиран от БТА, че мултипликаторът представлява общото увеличение в местната заетост в резултат на разкриването на едно работно място. Всяко откриване на работно място води до увеличение на местната заетост с двама заети, обясни механизма на мултипликатора Ненов. По думите му колкото по-висок е този коефициент, толкова по-голям е ефектът от увеличението на работната сила върху общата заетост – стойността на местния мултипликатор е балансът между три икономически фактора – ефект на местното потребление, агломерационен ефект и ефект на “запушването”. При ефекта на местното потребление работещите увеличават потреблението и създават работни места. Агломерационният ефект представлява увеличение на продуктивността на други местни предприятия, което допълнително увеличава търсенето на работа, а при третия ефект на “запушването” пазарът на жилища ограничава общото увеличение в заетостта. Средният местен мултипликатор на заетост е 1,3, изчислява изследването. Това означава, че за една типична община в България увеличението на търсенето на пазара на труд с 10 работни места води до общо увеличение на заетостта с 13 заети. За по-големите общини коефициентът е 1,8, за по-малките 1,1, съобщи Пламен Ненов. В по-големите общини ефектът на местното потребление е по-силен, добави той.

Анализът открива и интересни, асиметрични ефекти, в зависимост от увеличението или намалението в търсенето на работна сила. За по-големите общини при увеличение в търсенето на работна сила мултипликаторите са по-високи. По-малките общини са силно уязвими от отрицателни шокове, каза Пламен Ненов. Интересен извод от изследването е, че има по-високи мултипликатори за общини с по-малка заетост, което се дължи на разликите в напрегнатостта на трудовия или жилищния пазар. Също така мултипликаторите са по-високи, където коефициентът на заетост е по-нисък, отчита още изследването.

Още: Броят млади българи, които нито са работили, нито са учили, намалява през 2023 г.

Основна препоръка на представения анализ е следването на регионализирана стратегия за икономическо развитие, като за различните региони се създадат различни политики, съвместими със стойностите на мултипликаторите. От голяма необходимост е провеждането на същински регионални политики за развитие. За малките общини е нужна диверсификация на местните икономики и по-добро финансиране за организирана дълготрайна грижа за възрастните хора, посочи Ненов. Според него това ще има директен ефект и косвени ефекти, защото ще подобри възможността за активиране на пазара на труда на хората, които се грижат за възрастни роднини. Необходим е също по-добър достъп до финансиране за предприемаческа дейност за малките общини, както и подобряване на тяхната интеграция. Инвестиции в транспортната свързаност на областно ниво също са от ключово значение, според изводите на изследването.

Регистрираните безработни надхвърлят 44 000 души за два месеца

https://www.actualno.com/economy/v-poveche-ot-polovinata-obshtini-v-bylgarija-zaetostta-e-okolo-i-pod-50-news_2225152.html

flagman.bg – Защо държавните служители у нас получават по-високи пенсии

Публикувана: 20.05.2024 13:35

Защо държавните служители у нас получават по-високи пенсии

Автор: Флагман.бг

Общо работещите българи, за които работодателите у нас внасят осигуровки, към края на първото тримесечие на тази година са 2 252 798

Държавните служители у нас получават по-високи пенсии, ето на какво се дължи това, според справка на НОИ.

Общо работещите българи, за които работодателите у нас внасят осигуровки, към края на първото тримесечие на тази година са 2 252 798, като над 2,066 млн. човека се осигуряват за трета категория труд, предава сайтът Pariteni.bg.

От тях родените преди 1960 година са само 186 275 човека. Работещите втора категория труд са близо 111 хил. човека, а с първа само 6362-ма. Държавните служители, работещи при условията на трета категория са близо 44700 души, а тези с първа и втора категория – 209.

Работещите трета категория се осигуряват средно върху 1604 лева, за втора – върху 1775 лева, а за първа – върху 2337 лева, показват още данните на НОИ.

Доста по-високи са сумите, върху които се осигуряват държавните служители – тези трета категория труд плащат вноски средно върху 2198 лева, за първа и втора средният осигурителен доход е 2444 лева. Именно от сумата, върху която човек се осигурява зависи и размерът на пенсията, която ще получава един ден.

В същото време самонаетите, които сами си плащат осигурителните вноски, са 156 217 българи, като само за пенсия се осигуряват 61 611 самонаети. Те се осигуряват средно върху 993 лева или малко над минималната заплата, която от 1 януари стана 933 лева.

3052-ма българи са получили еднократна помощ при смърт през първото тримесечие на тази година, като средната изплатена сума е била 219 лева, показват данните на НОИ. 25 човека са получили еднократна помощ при смърт поради трудова злополука, като те са взели средно по 243 лева.

https://www.flagman.bg/article/321658

bia-bg.com – Синдикатите в здравеопазването настояват за 25% средно увеличение

Публикувана: 20.05.2024 12:00

19.05.2024

Според работодателите това създава риск от фалит на болници

25% средно увеличение на заплатите в здравния сектор искат синдикатите. Според работодателите това създава риск от фалит на болници. Страните не успяват да се разберат и да подпишат нов колективен трудов договор, а срокът на стария изтече.

Ето и един пример какви нови минимални основни заплати се искат в университетските болници и многопрофилните с над 51% държавно участие:

Лекар с една специалност – 2730 лева;

Старша сестра – 2015 лв.

Законът задължава болниците да плащат заплати не по-малки от тези в колективния договор, но само 51 лечебни заведения от общо 181 държавни и общински са постигнали нивата в стария договор. А с новия се искат още по-високи.

Галя Петрова е медицинска сестра в болница в Монтана. Лечебното заведение е постигнало заплатите от последния колективен трудов договор, но Галя иска увеличение. „Смятам, че тези пари, които синдикатите предлагат, би трябвало да бъдат осъществени и е добро дошло за медицинския персонал“, казва тя.

„Трудно изпълними са, особено за държавните и общинските болници, тъй като тези предложения не са обосновани на база някакви конкретни анализи“, смята административният директор на болницата в Монтана Владимир Минчев.

Болниците посочват, че увеличението в цената на клиничните пътеки и процедури е между 8-10%. А исканият от синдикатите ръст на заплатите е с между 25-30%.

https://www.bia-bg.com/news/view/32973/

trud.bg – 4-дневна работна седмица е успешна за всички

Публикувана: 20.05.2024 06:45

Концепцията за по-кратката четиридневна работна седмица не е нова, но в годините около пандемията и особено след нея постепенно започна да се превръща от мечта и експеримент в реалност. Най-мащабното доказателство за това, че този нов модел на работа вече започва да се налага, е приключилият вече доста отдавна най-голям по рода си експеримент във Великобритания, за който разказва Си Ен Ен (CNN). В рамките на този тест в периода от юни до декември 2022 г. на служителите в 61 организации и компании на Острова беше разрешено да изработят 80 на сто от обичайните работни часове, при условие че изпълнят 100 на сто от обичайната си работа. При четиридневната работна седмица часовете за работа седмично спадат от 40 на 32, но принципно компаниите изискват обема на свършената работа да не намалява. Концепцията се тества освен във Великобритания и в САЩ, Ирландия и други страни. В САЩ вече има и конгресмени, които се застъпват за идеята. Близо година и половина след края на експеримента във Великобритания по-голямата част от компаниите, или точно 89 на сто, участвали в него, все още позволяват на служителите си да работят по този начин, а над половината (51 на сто) напълно са официализирали този работен модел, сочи доклад от един от организаторите на теста. Проучването беше разпространено неотдавна от мозъчния тръст “Отономи” (Autonomy), организирал теста съвместно с неправителствените организации “Фор дей уийк глоубъл” (4 Day Week Global) и “Фор дей уийк Ю Кей кампейн” (4 Day Week UK Campaign) и изследователи от университетите в Кеймбридж и Оксфорд, както и от Бостънския колеж. Докладът недвусмислено сочи, че намаленото работно време е било изключително благоприятно както за служителите, така и за компаниите. В края на тестовия период служителите са се чувствали по-добре физически и психически, радвали са се на по-добър баланс между работата и личния си живот и като цяло са били по-удовлетворени. Очевидно успешният експеримент несъмнено ще предизвика още по-сериозен натиск върху работодателите да възприемат по-гъвкаво работно време. И друго проучване, поръчано от сп. “Нюзуик” и реализирано от “Редфилд енд Уилтън стратеджис” (Redfield & Wilton Strategies) сред 4000 работещи американци, достига до подобни изводи. 63 на сто от тях апелират да се премине към четиридневна работна седмица, а 46 процента са на мнение, че това ще увеличи производителността им. Сред различните възрастови групи най-силно за по-кратката работна седмица се застъпват младите хора. 74 на сто от тях изрично посочват, че биха желали да работят само четири дни седмично, а само 8 на сто са против. Според аналитичната платформа Медиум (Medium) въпреки, че средностатистическият американец работи по 8,8 часа на ден, продуктивните часове се оценяват на едва 2-3 часа. Останалите около 6 часа на работа се губят в отлагане на задачи или други непродуктивни дейности. Идеалният брой работни часове на ден е около 3-4, а максимумът е 6 часа. Като се има предвид, че науката подкрепя по-краткия работен ден, изглежда неразумно работодателите да изискват от работниците си да прекарват повече време в работа. Това е особено важно, като се има предвид, че толкова много работа вече се извършва от разстояние, при което “присъствието в офиса” вече не е основателна причина, посочват в Медиум. В анализа се отбелязва, че тенденцията “винаги на повикване”, при която служителите са на разположение чрез мобилни телефони и електронна поща не е добър отговор. На финала си заслужава да споменем, че преди един век не кой да е, а Хенри Форд предлага въвеждането на 5-дневната работна седмица, като я противопоставя на шестте работни дни, но не променя трудовите възнаграждения. Тогава за прилагането на 5-дневния модел на Форд и необходимите промени в законодателството на САЩ са били необходими 14 години. Затова и експерти вече правят прогнози, че новите правила за работна 4-дневна седмица може да станат реалност след десетилетие.

https://trud.bg/4-%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B5-%D1%83%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8/

btvnovinite.bg – Заплатите в здравния сектор: Синдикатите настояват за 25% средно увеличение

Публикувана: 19.05.2024 21:35

25% средно увеличение на заплатите в здравния сектор искат синдикатите. Според работодателите това създава риск от фалит на болници. Страните не успяват да се разберат и да подпишат нов колективен трудов договор, а срокът на стария изтече.

Ето и един пример какви нови минимални основни заплати се искат в университетските болници и многопрофилните с над 51% държавно участие:

Лекар с една специалност – 2730 лева;

Старша сестра – 2015 лв.

Законът задължава болниците да плащат заплати не по-малки от тези в колективния договор, но само 51 лечебни заведения от общо 181 държавни и общински са постигнали нивата в стария договор. А с новия се искат още по-високи.

Галя Петрова е медицинска сестра в болница в Монтана. Лечебното заведение е постигнало заплатите от последния колективен трудов договор, но Галя иска увеличение.

„Смятам, че тези пари, които синдикатите предлагат, би трябвало да бъдат осъществени и е добро дошло за медицинския персонал“, казва тя.

„Трудно изпълними са, особено за държавните и общинските болници, тъй като тези предложения не са обосновани на база някакви конкретни анализи“, смята административният директор на болницата в Монтана Владимир Минчев.

Болниците посочват, че увеличението в цената на клиничните пътеки и процедури е между 8-10%. А исканият от синдикатите ръст на заплатите е с между 25-30%.

https://btvnovinite.bg/bulgaria/zaplatite-v-zdravnija-sektor-sindikatite-nastojavat-za-25-sredno-uvelichenie.html

economic.bg – Стажът – ценна валута на трудовия пазар

Публикувана: 19.05.2024 12:15

Стажовете са валутата, с която бизнесът „купува“ учениците и студентите в търсене на кариерно развитие. Европейският съюз търси начин да облекчи предлагането им, за да се намали текучеството и да се задържат талантите, особено сред 15-29-годишните.

Причината е, че има сериозно „нито-нито“ поколение (което нито работи, нито учи), макар и да намалява до 11,7% в ЕС през 2022 г. Но поради застаряващото население, високата дигитализация и голямото търсене предлагането на стажове е по-предизвикателно. Расте броят на платените стажове със социални придобивки и с маркетингов шум, но за качеството и ползите от него можем да говорим при реалното започване на работа или при завръщане в компанията, предоставила тази възможност.

Често изискване на работодателите е кандидатите да имат предишен опит и това е трудност за младите. Решение на този проблем са стажантските програми, независимо дали в частни компании, неправителствени организации или в администрацията. Тази опция е от полза и за двете страни – студентите и учащите получават нужния им практически опит и препоръки, а работодателите намират на относително ниска (или дори никаква) цена ентусиазирани служители. Стажът е добра възможност за компаниите да обучат нови служители и да изпробват способностите им преди да ги наемат на пълно работно време – т.е. един вид пробен период. След преминаването на успешни стажове, много младежи остават на работа и веднага са ценно попълнение, защото вече познат екипа, работната среда и изискванията на позицията.

Статистиката показва, че близо 90% от компаниите в България предлагат или са предлагали стажантски места, като около 30% имат собствени стажантски програми, а над половината приемат стажанти и без специални програми. Недостигът на квалифициран и дори неквалифициран персонал кара все повече фирми да се обръщат към учебни заведения в търсене на нови кадри. Стажът е първата стъпка в процеса на създаване на добрите отношения работодател-служител.

Според проучване на Евробарометър от април 2023 г. четирима от всеки петима анкетирани младежи са преминали поне един стаж, а за един на всеки петима това е бил първият им професионален опит. 68% са намерили работа след това, като повече от половината от тях са подписали договор със същия работодател. Расте делът на младите европейци със стажове в друга държава – 21%, с сравнение с 9% през 2013 г. Повече от половината стажанти са получили заплащане. През март 2024 г. Европейската комисия предложи да се подобрят условията на труд за стажантите, включително за „справедливо заплащане“, но все още няма решение как да се осигурят по-дълги стажове (над 6 месеца), което е условие и за по-вероятно задържане.

Този предизвикателен контекст е още по-драматичен в България, където, според НСИ за 2023 г., във възрастовата група 15-29 г. неактивните младежи са 13,8%. Па данни от Агенцията по заетостта за периода 2021 г. – 30.06.2023 г. най-често стажуване се осигурява в секторите „Търговия; Ремонт на автомобили и мотоциклети“, „Държавно управление“, „Преработваща промишленост“ и „Професионални дейности и научни изследвания“. Около две трети от младежите са били наети в тях. През 2022 г. в държавни програми и мерки за заетост и обучение са включени 3876 младежи.

Специалистите по управление на човешкия капитал търсят нови решения за привличане на служители. Ето мненията на трима от тях:

Цветелин Николов: Добър трамплин за активните младежи

Снимка Личен архив

Цветелин Николов е съосновател на Pleggi – платформа за подбор на кадри. Активно работи с HR професионалисти и с ученици и студенти в над 6 университета и в няколко училища

Г-н Николов, защо и как се покачи „цената“ на стажовете?

Стажовете се превърнаха в ценен инструмент в процеса по привличане на нови кадри и трамплин за проактивните младежи. Това е естествена промяна, породена от няколко фактора. GenZ е най-новото поколение на пазара на труда и идва със своите “отгледани” от родителите си GenX очаквания и предпочитания за растеж и развитие. Компаниите със стажантски програми, които дават възможност за усвояване на практически умения от ранен етап и се съобразяват с нуждите на новото поколение, са предпочитани. Стажовете са средство за позициониране сред хора без опит.

Все повече компании от различни сфери се борят за едни и същи кандидати. Стажовете дават възможност на компаниите да се откроят, като привлекат проактивни и талантливи младежи още от университета. Те вече не са “носене на кафе”, а дават възможност за включване в реални процеси. Работодателите оценяват поведението на стажантите си в ситуация и техния потенциал за развитие.

Какво прави едно предложение за стаж привлекателно?

Новото поколение изисква баланс между работа-образование и личен живот и е изключително смело в това да рискува потенциална възможност пред загубата на баланс. Кандидатите искат да знаят какво се очаква от тях, лесно да могат да се припознаят и да знаят какви умения ще придобият. Стажът трябва да предлага възможност за развитие на нови умения, знания и възможна кариерна стълбица. Кандидатите търсят подкрепа от ментор. Стажът вече не е безплатен труд и кандидатите очакват възнаграждение, съответстващо НЕ винаги на отговорностите и натрупания им опит, а по-скоро на конкурентни предложения (може и заместители) за единицата време.

Много работодатели няма да харесат написаното, но нищо от това, което се случва, не е лошо. Има огромна дупка както между “учебни институции и учащи”, така и между “учащи и работодатели”, но това не значи, че няма как да се излезе от ситуацията. Начинът е свързан персонализирана комуникация спрямо аудиторията, приемане на нуждите и адаптация на подходи и процеси.

От вашия опит като платформа за набиране на таланти, кои са най-успешните стратегии за привличането на кандидати?

Младите са активни онлайн, но най-желано средство за комуникация за тях е живият контакт. Сътрудничеството с университети позволява на компаниите да достигнат до голям брой потенциални кандидати, но не се заблуждавайте, че с появяване на едно-две кариерни събития годишно ще предизвикате интерес. Съществуват много младежки неправителствени организации с локален, национален, а даже и международен характер, които привличат будни млади хора. Клубовете по интереси са добър вариант за достигане на проактивни младежи с очевиден филтър. Стажовете трябва да предлагат на кандидатите възможност да работят по реални проекти, за да развият реални навици, умения и ценен опит.

Как изглежда идеалният стажант?

Който отговаря със своите умения и компетентности за изпълнение на изискванията на позицията, който намира общ език с екипа и изповядва стремежите на компанията.

Новите европейски регулации за стажовете ще ги оскъпят ли? Как ще повишат качеството им?

Новите европейски регулации имат за цел да гарантират, че стажовете са висококачествени и осигуряват ценен опит. Тези предложения могат да доведат до по-високи възнаграждения. Компаниите може да се наложи да подобрят качеството на програмите си. Но някои може да решат да намалят броя на предлаганите стажантски позиции, за да избегнат разходите.

Стилиана Тодорова: Социалните придобивки са ценени

Снимка Личен архив

Стилиана Тодорова е експерт „Международни отношения“ в ETN International, мрежа от обучителни агенции в Италия, Испания, Ирландия, Германия, Португалия, Гърция и България. Агенцията управлява проекти в рамките на програма Еразъм +, обучителните мобилности на ученици, учители, преподавателски състав, студенти и др.

Г-жо Тодорова, защо стажовете стават все по-ценна “стока” при подготовката и привличането на нови кадри?

За съжаление голяма част от обучителните институции не подготвят добре практически своите ученици/студенти поради липса на кадри, които са в течение с новите тенденции или поради остаряла материална база. Връзката с бизнеса се поддържа трудно, той е забързан и не може “да губи време” с училищата, например. Но на следващия етап се сблъсква с неподготвените завършващи и “топката” отново е в него. Стажовете позволяват отсяването на най-добрите кадри, от една страна, и на тези, които най-добре пасват на екипа, работната динамика и на средата, от друга.

Стажовете в чужбина в рамките на проекти за мобилност имат много ползи. Често те са в компании, които използват напреднали технологии, машини, до които в България не може да се осигури достъп. Мобилностите по програма Еразъм+ имат добавена стойност по отношение повишаване пригодността за заетост. Често са в сектори, в които тук не може да се осигури качествен стаж. Добавена стойност е подобряването на езиковите умения, самостоятелността, увереността, адаптирането и други, които правят младежите по-пригодни за пазара на труда.

Какво прави едно предложение за стаж привлекателно? Къде се срещат работодателите и младежите?

Колкото предложението за стаж е по-близо до желанията и интересите на стажанта, толкова е по-привлекателно. Макар и да звучи малко дискриминативно, когато екипът е млад и стажантът е въвлечен във фирмения живот, тогава е по-отдаден и успешен. Срещата е там, където и двете страни са полезни една на друга.

Как стажовете задържат талантите?

Макар да е по-трудно да се задържат чужди таланти, можем да се похвалим с такива случаи. Средата има по-силно влияние – големият град, позитивното ни отношение, възможностите за забавление на младите хора, отколкото конкретната компания. Много важна е и заплатата, която се предлага. А в София, предвид многото аутсорсинг компании, хората с майчин чужд език са изключително ценени и предлаганите възнаграждения са привлекателни. Социалните придобивки определено са “кукичка” за младите хора.

Как изглежда идеалният стажант?

Идеалният стажант е мотивиран, инициативен, любознателен и проактивен. Най-честите грешки на работодателя са да дава повече, отколкото конкретния стажант е мотивиран да “вземе”. Но и понякога работодателят забравя, че стажантският труд по програма Еразъм+ е безплатен и не може да очаква същото отношение както на служителите си, чиито труд се заплаща.

Георги Тодоров: Най-много привличат личните истории

Снимка Личен архив

Георги Тодоров има 15 години опит като консултант и мениджър „Човешки ресурси“ в реализирането на проекти по организационно развитие, обучения, подбор, формиране и развитие на екипи в организации с различна сфера на дейност.

Г-н Тодоров, защо стажовете стават все по-ценна “стока” при подготовката и привличането на нови кадри?

Липсата на кадри насочва специалистите по човешки ресурси към практики, с които да привлекат будни младежи с желание за развитие в България. Не всяка компания предлага стажантски програми. Те са по-скоро с имиджова и маркетинг стойност, с потенциален ефект след 3-4 години, когато някой би си спомнил и би избрал фирмата за първа сериозна работа. Ако има стойност, то тя е за кандидатите, които да видят нещата от „кухнята“.

Кога стажът „работи“?

Стажът става ефективен, когато има някой ангажиран и въвлечен в процеса, а не просто младежите да са захвърлени някъде с най-досадните задачи. Нужно е компанията да има реална представа в какво да ги включи. Съвременна работна среда от по-приобщаващ тип би помогнала за създаване на продуктивни отношения и резултати.

Кои са най-успешните стратегии за привличането на подходящите кандидати?

С лични истории. Например, бивши стажанти привличат нови, като разказват за пътя, през който са преминали. Тези стратегии успяват, когато се изработват от хора, които участват в процеса на обучение и насочване.

Текстът е част от бр. 120 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.

https://www.economic.bg/bg/a/view/stajyt-cenna-valuta-na-trudovija-pazar

economic.bg – Над 1 млн. българи не искат да работят или учат – какво да правим?

Публикувана: 19.05.2024 09:40

Сред по-интересните новини от седмицата беше изнесената от Агенция по заетостта нова оценка на общия брой на неактивните в трудоспособна възраст – над 1 милион души. Въпреки че пълен анализ на неактивността и характеристиките ѝ на АЗ все още не е достъпен, можем да маркираме няколко насоки за реформи, които биха могли да помогнат с активирането на тази голяма група, която изглежда все по-важна на фона на ниската безработица и все по-трудното намиране на кадри.

Данните на НСИ позволяват относително детайлен поглед към хората извън работната сила. Сред тях – общо 1,05 милиона души на възраст между 15 и 64 години – повече от половината са със средно образование, а от тях – 200 хиляди души имат професионално, което означава, че разполагат поне с необходимата база и достатъчна грамотност, за да бъдат обучени на релевантни на нуждите на пазара на труда умения. При други почти 450 хиляди души обаче образованието е основно и по-ниско, което означава, че активирането им предполага и елемент на дообразоване. Прави впечатление сериозният превес на жените – 594 хиляди души, което отразява ролята им в семейството, отглеждането на деца и домакинския труд. От гледна точка на урбанизацията големият брой неактивни – 713 хиляди – са в градовете, където са струпани почти всички нови и свободни работни места.

Лошата новина е, че сред тези над 1 милион души, 928 хиляди не желаят да работят. Основната причина за това е участието в някаква форма на образование, като в тази категория са 423 хиляди души. Доколкото тези понастоящем неактивни в близко бъдеще ще навлязат на пазара на труда, при това с висше или поне средно образование, специални мерки и подходи към тях надали са необходими. Заболяване или нетрудоспособност възпират 140 хиляди души, като това е групата, за която българският пазар на труда остава изключително трудно достъпен. Семейният труд и личните причини възпират 235 хиляди души, очаквано над 2/3 от тях са жени.

Така описаните характеристики ясно демонстрират, че единен подход към неактивните е невъзможен, както и че при част от тях активирането изглежда почти невъзможно – такива са, да речем, жените-домакини във високодоходните домакинства. Това обаче не означава, че няма мерки, които биха могли поне в известна степен да намалят неактивността и да насочат допълнителен човешки ресурс към пазара на труда. На първо място, неактивните трябва да бъдат намерени и идентифицирани, и в тази посока е предложеният от Агенция по заетостта регистър на неактивните, който да съдържа техните характеристики, особености и индивидуални потребности.

Намирането включва активен подход – докато безработните се насочват сами към бюрата по труда, неактивните се нуждаят от побутване към допълнителна квалификация или пък търсене на работа. Това ще отнеме допълнително усилие както от страна на работодателите, които не успяват да намерят търсените работници, така и от държавата – за медиатори, информационни кампании, обучения. По тази причина е редно да се помисли както за прехвърляне на фокуса на активните политики на пазара на труда от създаване на субсидирана заетост към кариерно ориентиране и обучения, така и за поощрения за работодатели, склонни да обучават работници и неактивни.

От ключово значение е повишаването на гъвкавостта на пазара на труда – како видяхме, немалка част от неактивните са домакини и хора с увреждания. Тези групи могат да се възползват най-пълноценно от създаването на повече възможности за почасова работа и работа от разстояние, която да им позволи да съчетават заетост с останалите си житейски роли. България засега остава на дъното на ЕС по застъпването на тези модели на работа. Работата на по-малко часове би могла да доведе до активиране и на част от студентите и учениците, които формират почти половината неактивни днес. Като окуражителна промяна можем да приемаме увеличението на броя на разрешенията за наемане на лица до 18-годишна възраст, издадени от Главна инспекция по труда през последните години.

Не по-малка важност има регионалният подход към активирането – профилът на неактивните различните части на страната се различава, а е възможно и желаната от тях заетост да може да бъде намерена другаде. Не можем да не споменем и провалената интеграция на ромите, които съставляват немалка част от неактивните, а са изправени пред едни от най-сериозните пречки пред намирането на работа в светлата икономика.

Накрая, не е невъзможно част от днешните неактивни да се насочат към пазара на труда без външна помощ. Това би бил логичен резултат от ръста на заплатите и подобряването на стандарта на живот на работещите, в хода на сближаването със средноевропейското ниво икономическо развитие. Създаването на повече добре платени работни места е сред факторите, които могат „от само себе си“ да генерира и повече предлагане на труд, за който все още не е достигната „правилната“ цена.

https://www.economic.bg/bg/a/view/nad-1-mln-bylgari-ne-iskat-da-rabotjat-ili-uchat-kakvo-da-pravim

3. Бизнес

investor.bg – Smart Lady и Шери Блеър дискутираха бъдещето на устойчивия бизнес

Публикувана: 20.05.2024 14:25

Дами, чиито компании са финансирани от програмата на Fibank в подкрепа на жени предприемачи, и участнички в „Менторите БГ” се срещнаха със създателката на Cherie Blair Foundation for Women

Препоръчан материал от партньор на investor.bg

Създателката на Cherie Blair Foundation for Women – Шери Блеър, нейният изпълнителен директор Дивия О’Конър и Ивайло Димитров, старши съдружник в правната компания на Шери Блеър (Omnia Strategy LLP), бяха специални гости на работен обяд, иницииран от Smart Lady – програмата на Fibank в подкрепа на жените предприемачи в България. Срещата събра дами с финансирани от Smart Lady бизнеси и участнички в националната програма „Менторите БГ”. Дискутираната тема в столичния Residence Exclusive Club бе „Стимулиране на жените да развиват устойчив бизнес”.

„За мен бе огромно удоволствие да се срещна с общността на Smart Lady и да се запозная с невероятните им истории! Поздравявам Първа инвестиционна банка за тази прекрасна инициатива, движена от иновативното мислене”, заяви Шери Блеър, адвокат с утвърден международен авторитет и социален предприемач.

Всепризнат защитник на човешките права, тя основава фондацията си през 2008 г. и от тогава с партньорите й променят бъдещето на над 250 000 жени от повече от 100 държави с ниски и средни доходи. С помощта на глобалната си менторска платформа, образователното мобилно приложение HerVenture и тренинг програмите си за жени Cherie Blair Foundation стимулира женския успех в бизнеса и позитивното му въздействие върху локалните общности, икономики и околна среда.

Снимка: Fibank

Мисията да разгръщат потенциала на жените предприемачи чрез достъп до средства, технологии и ноу-хау ги приближава максимално до философията на Smart Lady, чиято общност включва повече от 1100 българки със стартиращи, или вече съществуващи компании. Fibank – една от най-големите банки в България с мажоритарни акционери Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев, е инвестирала над 120 млн. лв. в Smart Lady с фокус върху развитието на жените в бизнеса. Освен банкови продукти с преференциални условия програмата им осигурява и достъп до менторски сесии и обучения. Подкрепата на бизнеси с устойчив производствен цикъл е друга ценност, която свързва Smart Lady и Cherie Blair Foundation for Women. Чрез създадения през 2021 г. Sustainable Lady Fund програмата на Първа инвестиционна банка застана зад 12 дами, чиито проекти варират от авиация и търговия, през социални услуги и земеделие, до еко животновъдство.

„Целта на програмата Smart Lady беше да се превърне в доверен бизнес партньор на жените предприемачи. През първите години фокусът ни беше в това да насърчим жените да стартират и развиват бизнес, давайки им не само идеалният продукт, но и подкрепата от която се нуждаят под формата на дамска бизнес общност, обучения и тренинги. В последните години се стремим да стимулираме женското предприемачесто за устойчив преход към кръгова икономика, повишавайки дигиталните и бизнес умения на жените предприемачи за преход към устойчив бизнес”, коментира Илона Станева, директор „Маркетинг и реклама” във Fibank.

С мисъл за отпечатъка на бизнеса върху околната среда се обучават и кандидатките в текущата Национална менторска програма – „Менторите БГ”, подкрепяна от Smart Lady. От старта си през 2023 г. до сега тя е притегателен център за обучение на над 110 участнички, сред които и три дами от Йемен, Афганистан и Украйна, избрани да се обучават в програмата от Върховния комисариат за бежанците на ООН в България.

https://www.investor.bg/a/539-banki-i-zastrahovateli/394401-smart-lady-i-sheri-blear-diskutiraha-badeshteto-na-ustoychiviya-biznes

pbnovini.com – Първа компания от хазартния бизнес си тръгва от България

Публикувана: 20.05.2024 14:10

Първа компания от хазартния бизнес спира дейността си в България. Според лаконичното съобщение на сайта на betway има вероятност замразяването да е временно, а решението се определя като „трудно“. Букмейкърът спира на 27 май и в момента разпраща имейли с информация на клиентите си.

Това е пряко последствие от законодателната промяна, гласувана в последните дни на 49-ото народно събрание. С нея се забранява рекламата на хазарт в медиите. Допуска се само външна реклама върху билбордове, които се намират на разстояние не по-малко от 300 метра от училища, детски градини, университети, върху самите хазартни зали, както и върху спортни съоръжения и екипировка, с изключение на тази за деца. Аргументът на вносителите ГЕРБ и ДПС бе, че така ще повлияят на хората, които играят хазарт и са стигнали до зависимост. От няколко години НАП подържа регистър на хазартнозависимите лица у нас и в него фигурират над 36 000 българи, като бройката им лавинообразно расте. Вписването в този регистър обаче е доброволно, от страна на човека, който е осъзнал зависимостта си.

Хазартната компания betway е основана през 2006 г. с централа в Малта и предлага спортни залагания и онлайн казино. Betway има офиси още в Лондон и Южна Африка.

Компанията получи лиценз от НАП в началото на 2022 г., който е със срок до началото на 2027 г., показва справка на Economic.bg в регистрите на Агенцията.

Освен, че е популярна за онлайн спортни залагания, Betway спонсорира местни и международни спортни отбори, включително Уест Хем Юнайтед от Висшата лига./Вестник Марица

https://www.pbnovini.com/balgariya/2024/parva-kompaniya-ot-hazartniya-biznes-si-tragva-ot-balgariya/

iskra.bg – И бизнесът, и държавата печелят, ако инвестират в интегритет

Публикувана: 17.05.2024 23:35

„Инвестициите в интегритет създават много по-голяма стойност, отколкото, ако харчите пари за подкупи.“

С тези думи Франсоа Валериан, председател на Борда на директорите на Тransparency International, откри форума „Устойчиво развитие и бизнес интегритет“, организиран в София от Министерството на икономиката и индустрията и Асоциация „Прозрачност без граници“.

„Днес инвеститорите оценяват високо фирмите, които влагат средства и усилия в интегритет. Тези вложения носят по-добри приходи и намаляват разходите“, обясни Франсоа Валериан.

Той беше категоричен, че държавите и правителствата също печелят, когато инвестират в интегритет – от намаляване на санкциите, от привличане на инвеститори, от по-висок рейтинг.

Напредъкът на България в процеса по присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) беше сред основните от акцентите на форума.

Присъединяване на България към ОИСР е национален приоритет, който не се влияе от политическата динамика. Министерството на икономиката и индустрията е сред най-ангажираните институции в този процес. Това заяви заместник-министърът на икономиката и индустрията Николай Павлов по време на откриването на форума. Той акцентира върху важността на решението на България да се присъедини към ОИСР:

„Това е решение за бъдещето, но и важно решение за настоящето, защото реформите, които трябва да направим, освен членство, ще ни осигурят и по-конкурентна икономика.“

Глобалният доклад на ОИСР за корпоративна устойчивост за 2024 беше представен в София от д-р Хендрик Босхамър, икономически анализатор в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Какви са международните стандарти за бизнес интегритет и кои са добрите практики в контекста на глобалната рамка на Целите на ООН за устойчиво развитие и европейската нормативна рамка за отчетност на устойчивостта беше темата на първия панел от програмата.

Втората панелна дискусия се фокусира върху значението на новите изисквания и регулации за устойчивия инвестиционен и финансов климат. В нея се включиха национални и международни експерти, представители на бизнеса, финансовия сектор и академичната общност.

„Става въпрос за конкретни европейски регулации, които се трансформират в български закони”, обясни Калин Славов, изпълнителнителен директор на „Прозрачност без граници“.

Според него правилата имат съвсем прагматични измерения и се отнасят освен към членството ни в ОИСР, но също и към ПВУ, и към споразумението ни с ЕК за текущия финансов период.

Ако не бъдат покрити тези критерии, българският бизнес ще загуби конкурентни предимства, ще се окаже изключен от възможност за партньорства с чужди компании, които ще отговарят на изискванията. Нещо повече: при неспазване на приетите критерии и непокриване на законовите норми банковият сектор няма да предоставя финансиране, предупреди Славов. Въвеждането на пактовете за интегритет трябва да стане с общи усилия: на бизнеса, правителството и на публичния сектор, категоричен е той.

„Бъдещето ни не започва от утре, то вече е дошло и ние не сме разбрали“, заяви изпълнителният директор на „Прозрачност без граници“.

https://www.iskra.bg/i-biznesat-i-darzhavata-pechelyat-ako-investirat-v-integritet/