1. КРИБ
economic.bg – Преходът в Стара Загора не е справедлив, но пред региона има възможности
Публикувана: 28.03.2024 15:25
При традиционно голям интерес премина поредното събитие, част от проекта „Преход на възможностите“, финансиран с европейски средства. На кръглата маса „Реализиране на възможностите – Стара Загора“ присъстваха над 40 човека – представители на работодателските и синдикалните организации, неправителствения сектор и малкия и среден бизнес.
В първия панел на събитието, озаглавен „Бизнес и умения на бъдещето след прехода“, участниците дискутираха предизвикателствата и възможностите, свързани с преминаването на старозагорския регион към неутрална по отношение на климата икономика. Повечето участници констатираха, че този преход за Стара Загора не е справедлив предвид вече обявените съкращения на хора от тецовете.
В рамките на дискусията обаче бяха представени и възможности, които се откриват пред работещите в топлоцентралите от Маришкия басейн, както и пред самия бизнес, който също ще бъде засегнат от зеления преход.
Ние сме в прехода и отдавна говорим, че той трябва да бъде справедлив. Той обаче вече официално не е справедлив. Един човек да си загуби работата, значи преходът не е справедлив“, коментира вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов.
В края на панела обаче той заяви, че е обнадежден за работниците, които предстои да бъдат освободени (засега 160 човека от ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ – бел. ред.), тъй като на дискусията бяха представени доста възможности и програми за преквалификация и за финансиране на проекти извън въглищата, финансирани по политиката на сближаване на Европейския съюз.
Образование и преквалификация
Бизнесът и синдикатите се обединиха в мнението си, че е много важно да се използват възможностите за финансиране на курсове за квалификация и преквалификация, така че хората, напускащи тецовете и мините, лесно да намерят новото си кариерно развитие. Такива програми има и Министерството на труда и социалната политика вече предлага варианти за хората, които ще бъдат освободени от ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“, съобщи ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“.
Но като цяло процесът се оказва труден – мудни административни процедури, недостатъчно добре работещи решения за бизнеса и не на последно място – нежелание от страна на самите хора да се обучават и преквалифицират.
Стефан Шоселов, председател на КРИБ-Стара Загора, коментира, че центровете за професионално обучение не успяват да подготвят достатъчно добре работниците, които искат да се преквалифицират. Според него на тях им липсва практическата част – т.е. обучаващите се излизат с теоретични познания, които обаче не са достатъчни за спецификите на предприятията в региона.
Той предлага да се въведе ваучерна система, която да покрива определен изпитателен срок на работника в предприятието, след който, ако се справил с работата, фирмата поема заплатата му.
Няма нужда да се създават изкуствени организации за обучение, а да се обучават в нашите предприятия“, категоричен е той.
В крайна сметка присъстващите на кръглата маса – и бизнесът, и синдикатите, и неправителственият сектор – се разбраха да организират регулярни срещи, на които да обсъждат спорните въпроси около прехода.
По време на кръглата маса Шоселов представи и съвместния европейски проект, който изпълнява КРИБ и КНСБ, чиято цел е да проучи нуждите от работни умения за успешен зелен преход. Проектът е насочен към предприятия и заети лица от 14 административни области на страната от 5 сектора – строителство, сигурност, облекло и текстил, автомобилен сектор и добивна промишленост – едни от най-засегнатите от зеления преход.
Проектът ще определи от какви нови умения и знания имат нужда заетите в тези сфери, за да се осъществи преходът към зелена и кръгова икономика и дигитализацията – т. нар. „двоен преход“.
Вицепрезидентът на КНСБ припомни, че във Фонда за справедлив преход има 270 млн. лв. за обучение и преквалификация. Той обаче изрази съмнение, дали бизнесът въобще е стигнал до тези програми и съжаление, че работниците в страната по принцип не са склонни да се възползват от тях.
Българинът не обичат много да се учи, за съжаление. Но няма как оттук нататък да си запазим работното място, ако не се учим цял живот. Българинът трябва да знае, че оттук нататък ще му е много важно да се учи“, категоричен е Огнян Атанасов.
В момента синдикалната организация изпълнява свой проект за картографиране на уменията на работниците в региона.
Но има съпротива от хората в мините и тецовете. За тях щом им картографираш уменията, има някакъв проблем. Нашата задача е да ги убедим, че ще е полезно за тях. Картографирането е част от Териториалните планове, които много закъсняха, но все пак ги вкарахме в програмата за човешки ресурси“, каза Атанасов.
Той обясни, че картографирането ще обхване 15 000 пряко заети в Маришкия басейн и 30 000 косвено засегнати. Има разработена електронна анкетна карта и методология. Картографирането няма да е просто социология, а разговор с всеки отделен човек, който ще бъде засегнат от прехода, обясни вицепрезидентът на КНСБ.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Статията може да бъде прочетена още в:
bnr.bg – Ректорът на ИУ-Варна: Свиване на приема „Държавна поръчка“ и прекласиране на студентите всяка година ще повишат мотивацията
Публикувана: 28.03.2024 17:40
До 2030 г. 30% от българите в активна възраст да имат възможност да преминат през допълнително обучение, квалификация, етл. преквалификация. Това е една от големите цели на Министерство на труда и социалната политика, обяви във Варна ресорният министър в оставка Иванка Шалапатова. Към момента едва 7 % от трудоспособните българи преминават допълнителни обучения. Тя участва в конференцията „Време е за Update“ по програма „Развитие на човешките ресурси“ в Икономически университет. Целта на форума е стимулиране на сътрудничеството между образователната система и бизнеса, за да се дипломират кадри, готови веднага да започнат работа.
Предложения за повишаване на мотивацията на студентите да учат направи проф. д-р Евгени Станимиров, ректор на Икономически университет – Варна. Най-важните от тях са свиване на приема „Държавна поръчка“ и рязко вдигане на субсидията в недофинансираните направления и въвеждане в Закона за висшето образование на процедура с ясен критерий за прекласиране на студентите след всяка година – тези, които не се справят добре минават в „Платен прием“ за следващата година, а тези в „Платен прием“, които се справят най-добре минават „Държавна поръчка“. Следващата година се прави ново прекласиране. Познайте дали ще има или няма да има мотивация. Аз мисля, че ще има, подчерта проф.Станимиров.
Умения на бъдещето: анализ на данни, разпознаване на фалшиви новини, безопасно използване на дигитални услуги
Почтеност – лична и професионална е едно от ней-важните очаквания на работодателите (94%) към наетите от тях. Това показва проучване на МТСП сред бизнеса, обяви още Иванка Шалапатова. На второ място са самоконтролът и дисциплината, след това: комуникационни умения, работа в екип, умение за анализ на данни, разпознаване на фалшиви новини и невярна информация, умението за безопасно използване на дигитални услуги и технологии, умението да защитават данните си.
40 хил. млади българи, в активна възраст, не работят, подчерта министърът на труда и социалната политика в оставка. Често причините са недостатъчната им образованост или липсата на умения, каквито работодателите търсят. В тази връзка тя обяви, че ще има и програма за младежка заетост, която да улесни наемането на младежи без никакъв стаж или с минимален такъв. Това ще са програми за обучение и стажове, вкл. по време на работа. Те ще са по програма за развитие на човешките ресурси до 2027 г. , чрез кариерните центрове на Агенцията по заетостта, допълни Шалапатова.
Основни участници в събитието са представители на институциите и местната власт, национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите като КНСБ, Съюз за стопанска инициатива, Варненската търговско-индустриална камара, Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), ИКТ клъстер – Варна, университетски преподаватели, местни работодатели.
Форумът е заключителен за Националната кампания „Време е за Update“, която е част от Европейската година на уменията. Последното, от общо осем събития, е в Икономическия университет, с участието на Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“, КНСБ, Съюз за стопанска инициатива, Варненската търговско-индустриална камара, Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Клъстер – Варна и местни работодатели.
2. Работодатели
actualno.com – Умения вместо дипломи – какво искат работодателите?
Публикувана: 29.03.2024 14:20
Все повече компаниите ще избират своите кандидати за работа не на база дипломи и брой години на определена позиция, а на база умения. Това е една от тенденциите, които очертава международната организация Top Employers Institute в свое проучване, публикувано в края на 2023 г. под името „Тенденциите в трудовия свят“ („The World of Work Trends“).
Анализът посочва, че организациите много повече ще се фокусират върху това притежава ли кандидатът нужните умения, а не върху това как точно са придобити те.
Според Евелина Цонева, мениджър „Управление на таланта“ в Yettel, тази тенденция вече е навлязла и на българския пазар. Разговаряме с нея за това какво става важно за работодателите и как се променя процесът на подбор.
Компанията е първият и единствен телеком у нас, сертифициран с международния сертификат Top Employer. С него Top Employers Institute отличава компании от цял свят за високото качество на работодателските им практики.
Уменията – все по-ценна валута
Причините за това се крият в множество фактори – изострената конкуренция между компании от различни сектори, недостатъчният брой кадри на фона на голямо търсене, както и появата на напълно нови умения, от които бизнесът ще има все по-голяма нужда.
Евелина Цонева
„Образованието дава основата и помага на човек да се ориентира в каква сфера иска да поеме. Оттам нататък обаче компетенциите, които ще усвои, до голям степен оформят кариерния му път“, посочва Евелина Цонева. Добавя, че уменията, които бизнесът търси, се променят с много бърз темп, а средата дава много нови възможности за това. „Да придобиеш ново умение днес е много по-достъпно от преди. Има много нови и различни начини извън класическите бакалавърски и магистърски програми – като например, международни обучаващи организации, специални приложения и онлайн курсове. Това ти позволява да опиташ различни области и ако ти харесат, да продължиш развитието си в тях“, посочва тя. Добавя и че компаниите все повече подкрепят развитието и дори преквалифицирането на служителите си именно по този начин, за да си осигурят адекватно и съвременно знание.
Как се променя подборът
Всичко това разбираемо променя и процеса по подбор. „Това, което по естествен начин отпада, са изискванията за конкретно образование и университет, както и годините опит в даден бранш и на определена позиция“, казва Цонева. Според нея, тези изисквания не просто са остарели – те генерално не успяват да се валидират като релевантни през годините.
„Именно затова е много важно в процеса на интервюто да разберем дали човекът наистина притежава нужната компетенция. Затова към компетентностното интервю се добавя конкретна задача или казус за решаване“, обяснява тя.
Точно това е и подходът, който прилагат в Yettel. От години компанията обучава своите мениджъри и HR специалисти да провеждат т.нар. competency-based интервюта – фокусирани върху уменията и експертизата. През изминалата година от телекома започват да обучават лидерите си и по темата за неосъзнатите предразсъдъци – целта е те да привличат повече различни хора в екипите си, да не съдят по възраст или пол, а единствено по умения и това, което е необходимо за бизнеса.
„По този начин създаваме равнопоставеност на работното място и даваме нови възможности за развитие на хората“, казва тя.
На фокус – „меките“ умения
Стигаме и до въпроса какви умения трябва да развиват компаниите днес у своите лидери и екипи. Според Евелина Цонева, фокусът трябва да е върху „меките“ умения – управление с емоционална и социална интелигентост, управление на промяната и на конфликти, работа с различните поколения и със самия себе си са част от посоките, върху които съвременният лидер трябва да насочи вниманието си.
По думите ѝ, наред с развитието на дигиталните умения, изключително важно е лидерите да бъдат гъвкави, адаптивни, автентични в поведението си и да умеят да мислят стратегически. „На това са подчинени и лидерските програми, които правим за лидерите на всякакви нива“, добавя тя.
През изминалата година близо 160 управители на магазини участват в изцяло обновената академия за нови лидери – The Path to Leadership. Ежегодно тя подготвя и близо 30 служители от централата за първата им мениджърска позиция – учи ги да осъзнаят лидерската си роля, да поставят цели и да измерват резултати, да управляват динамиката в екипа и да водят трудни разговори.
„Когато говорим за лидерите, поставяме фокус върху меките умения. При останалите служители обаче търсим баланса – между обучения, които дават техническите знания, и програми, които ги учат да прилагат натрупаното знание в реална бизнес сред и да работят успешно с колегите си в динамиката на един бързо развиващ се бизнес“, казва мениджърът „Управление на таланта“.
Затова и телекомът предлага микс от програми, с които развива различни умения и компетенции у своите служители – от образователната програма EduGrants, която дава достъп до различни курсове и международни професионални квалификации като CIMA, mini MBA и MBA Executive, до менторската програма „Ментор до теб“, в която хора на ръководни позиции влизат в ролята на ментори на свои колеги, споделят с тях своите знания и опит и така допринасят за тяхното израстване.
eufunds.bg – „Регионална среща на социално отговорните работодатели – устойчиво развитие и отговорен бизнес“ се проведе в Бургас
Публикувана: 28.03.2024 17:55
На 27 март експерти от Областен информационен център – Бургас взеха участие в „Регионална среща на социално отговорните работодатели – устойчиво развитие и отговорен бизнес“, която се проведе в Индустриален и логистичен парк Бургас. По време на форума бяха представени възможностите за развитие на условията в България за реализиране на социална отговорност, партньорството между институциите, както и прилагане на добри примери и успешни практики, осигуряване на съвременни модели на приобщаваща заетост и по-добър живот за хората с увреждания. Разгледани бяха и актуални възможности за европейско финансиране на микро-, малки и средни предприятия. Присъстващите бяха запознати с актуални и предстоящи процедури по Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“. Представители на едни от най – големите работодатели в региона, в лицето на “Победа АД” и “Денито ООД” , както и на най-бързо развиващата се сред софтуерните компании в Бургас „Орбис Груп БГ ЕАД”, споделиха устойчиви модели на предприемачество и поет социален ангажимент. Панелисти на дискусията бяха Ана Янчева – управител на Областен информационен център – Бургас, Мая Казанджиева – директор дирекция „Здравеопазване, социални дейности и младежки политики” в Община Бургас, Ивелин Георгиев – председател на Управителния съвет на Национална асоциация на социално отговорните работодатели (НАСОР), Марина Дичева – координатор на Регионалния център за развитие на социалната икономика в Бургас към Министерство на труда и социалната политика, Георги Георгиев – председател на Национален алианс за социална отговорност, Петър Иванов – изпълнителен директор на Индустриален и логистичен парк Бургас. На срещата присъстваха представители на Министерство на труда и социалната политика, Изпълнителна агенция за насърчаване на малкия и среден бизнес, Община Бургас, Национална асоциация на социално отговорните работодатели, експерти и представители на организации и заинтересовани страни.
https://www.eufunds.bg/bg/node/15320
3. Бизнес
3e-news.net – Бизнес климатът през март остава приблизително на нивото си от февруари до 23%
Публикувана: 29.03.2024 15:25
През март 2024 г. общият показател на бизнес климата остава приблизително на нивото си от февруари (от 22.6% на 23.0%). Повишение на показателя се наблюдава в търговията на дребно и сектора на услугите, докато в промишлеността и строителството е регистрирано понижение. Това показва традиционното проучване на НСИ след анкета с мениджъри. Така за втори пореден месец стопанската конюнктура не се променя съществено. През януари 2024 г. общият показател на бизнес климата в България се е повишил с 3 пункта в сравнение с декември 2023 г., когато показателят е намалял с 1.8 пункта спрямо предходния месец. намалява с 0.5 пункта (от 24.0% на 23.5%), което се дължи на неблагоприятните оценки на промишлените предприемачи за настоящото бизнес състояние на предприятията. Според тях през последния месец има известно увеличение на осигуреността на производството с поръчки, което обаче не е съпроводено с повишени очаквания за производствената активност през следващите три месеца.
Най-сериозните затруднения за дейността остават несигурната икономическа среда и недостигът на работна сила, посочени съответно от 45.1 и 36.2% от предприятията.
Относно продажните цени в промишлеността преобладаващата част от мениджърите предвиждат те да останат без промяна през следващите три месеца.
През март спада с 1.7 пункта (от 27.2% на 25.5%) (фиг. 6 от приложението) в резултат на резервираните оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. По-умерени са и мненията им относно настоящата и очакваната строителна активност.
Основните проблеми за развитието на бизнеса продължават да бъдат свързани с несигурната икономическа среда, недостигът на работна сила и цените на материалите. Същевременно презпоследния месец се наблюдава и засилване на отрицателното въздействие на фактора „конкуренция в бранша“.
По отношение на продажните цени в строителството очакванията на мениджърите са за запазване на тяхното равнище през следващите три месеца.
се увеличава с 1.2 пункта (от 24.9% на 26.1%), което се дължи на позитивните оценки и очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията.
Оптимистични са и прогнозите им за обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца.
Несигурната икономическа среда остава основната пречка за дейността в сектора, следвана от конкуренцията в бранша, недостига на работна сила и недостатъчното търсене.
Относно продажните цени прогнозите на търговците на дребно са те да останат без промяна през следващите три месеца.
През март се покачва с 3.6 пункта (от 12.9% на 16.5%) главно поради подобрените очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Позитивни са и прогнозите им относно търсенето на услуги през следващите три месеца.
Несигурната икономическа среда, конкуренцията в бранша и недостигът на работна сила продължават да са основните фактори, ограничаващи в най-голяма степен развитието на бизнеса.
Преобладаващата част от мениджърите очакват продажните цени в сектора на услугите да запазят своето равнище през следващите три месеца.
utroruse.com – България все по-категорично се позиционира като бизнес дестинация за продукти и услуги с висока добавена стойност
Публикувана: 29.03.2024 10:45
България предлага подходящи условия за развитие на преработвателната индустрия и аутомотив бранша. Интересът към сектори като механика, мехатроника, Ай Ти (IT) и роботика също е висок сред инвеститорите през последните години. Това каза в интервю за БТА новият главен управител на Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) Соня Миклай, която вече месец заема този пост. По думите й иновациите играят ключова роля за развитието на тези сектори, стартъп общностите също се явяват важен фактор в този процес. Напредвайки с дигиталната трансформация и използването на нови технологии в процеса на работа, България все по-категорично се позиционира като бизнес дестинация за създаване на продукти и услуги, които са с висока добавена стойност, смята главният управител на ГБИТК.
В момента в Германо-Българската индустриално-търговска камара оказваме съдействие и подкрепа на потенциален германски инвеститор от автомобилния сектор. Голяма част от текущите ни запитвания са свързани с търсенето на партньори и поддоставчици в областта на машиностроенето и строителството. Наблюдаваме и засилен интерес на български фирми към експанзия на германския пазар, каза Соня Миклай.
Двустранните икономически отношения
Забавянето на икономическия растеж в Германия ще се отрази с голяма вероятност върху развитието на българската икономика поради силните търговски и инвестиционни връзки между двете страни, каза Соня Миклай. Според нея е възможно да има отражение в износа на България към Германия, както и да има намаляване на преките германски инвестиции в България. Това би се отразило върху растежа на българската икономика и създаването на нови работни места, допълни главният управител на Камарата.
“България се утвърди като важен играч в глобалната автомобилна индустрия, специализирана в производството на компоненти и електронни модули, и е предпочитан партньор от водещи германски производители на автомобили. Геополитическите рискове, високите цени на електроенергията и процесите, свързани с технологичната трансформация остават като предизвикателства пред автомобилната индустрия, особено за доставчиците на автомобилни части и компоненти”, коментира Миклай.
Според последните данни обемът на търговията между Германия и България през 2023 г. е в размер на 11,8 милиарда евро. Въпреки положените усилия не успяхме да достигнем рекорда от 12 милиарда евро, поставен през 2022 г., което означава спад от 2,2 на сто, каза главният управител на ГБИТК и допълни, че това поставя България на 39-о място в света като търговски партньор на Германия. Що се отнася до вноса и износа, България е изнесла стоки на стойност от 6 милиарда евро към Германия, където се отбелязва спад от 10,8 на сто. В същото време стойността на стоките, внасяни от Германия, е нараснала с 8,5 на сто спрямо 2022 г., достигайки 5,9 милиарда евро, отбеляза Миклай. По данни на БНБ преките нетни чуждестранни инвестиции в България от Германия възлизат на 126,5 милиона евро през 2023 г.
Предизвикателствата пред германския бизнес в България
Сложната и непредсказуема регулаторна среда и върховенството на закона са сред най-честите болки, които представителите на германския бизнес споделят, коментира главният управител на ГБИТК. Тя посочи, че от резултатите през 2023 г. от анкетата за бизнес средата в България, която Камарата провежда ежегодно от 2005 г. сред своите членове, е видно, че бизнесът в България очертава липсата на квалифицирани кадри и проблемите, свързани с борбата с корупцията, като едни от основните предизвикателства, пред които е изправен. Резултатите от тазгодишното допитване ще бъдат оповестени през юни, каза Миклай.
Задачите пред ГБИТК
Една от първите и най-неотложни теми, върху които ще фокусираме работата си, е пълното присъединяване на България към Шенгенското пространство, за да могат компаниите да пътуват свободно по пътищата в рамките на Европейския съюз, тъй като това е един от най-важните въпроси за нашите компании, каза главният управител на ГБИТК. Друга много важна тема за членовете ни, наред с недостига на квалифицирани кадри, е присъединяването на България към еврозоната. Когато пътувам в Германия, никога не се уморявам да говоря за България и нейния потенциал – самата аз съм пример за това, тъй като се върнах в България отново и избрах да работя тук, допълни Миклай.
Следва пълният текст на интервюто:
Госпожо Миклай, кое ще е основното предизвикателство в работата Ви България като главен управител на най-голямата двустранна камара? С какво ще бъде полезен натрупаният Ви опит в Египет и Тунис?
– Много се радвам да съм отново в България. Щастлива съм да работя със своя екип и заедно да продължим да допринасяме за развитието на двустранните германо-български икономически отношения. Голяма чест е за мен да бъда начело на Камарата, където преди много години бях и практикант. За мен е важно да работим за запазване на позицията си на най-голямата двустранна външнотърговска камара в България и да предлагаме допълнителна добавена стойност за нашите членове.
От опита си в Египет и Тунис донесох идеи за събития и инициативи, чрез които нашите членове да засилват още повече усещането си за принадлежност към нашата бизнес общност. Надявам се, ще проявите разбиране, че няма да споделя идеите си в момента. Следете нашите канали, за да научвате най-актуалната информация. Вероятно ще има и предизвикателства, но вярвам, че ще успеем да се справим.
Кои ще са основните Ви приоритети в краткосрочен план – за тази година, в средносрочен и дългосрочно?
– Както вече споменах, в краткосрочен, както и в дългосрочен план искаме да запазим лидерската си позиция в страната и да сме атрактивни за нашите членове и партньори.
Ще запазим традиционните си събития, но вярвам, че ще се родят и нови формати, които ще измислим, заедно с нашите членове и партньори.
Една от първите и най-неотложни теми, върху които ще фокусираме работата си, е пълното присъединяване на България към Шенгенското пространство, за да могат компаниите да пътуват свободно по пътищата в рамките на Европейския съюз, тъй като това е един от най-важните въпроси за нашите компании.
Друга много важна тема за членовете ни, наред с недостига на квалифицирани кадри, е присъединяването на България към еврозоната. Когато пътувам в Германия, никога не се уморявам да говоря за България и нейния потенциал – самата аз съм пример за това, тъй като се върнах в България отново и избрах да работя тук.
Какви са вашите първи впечатления за проблемите, които среща германският бизнес, който работи в страната, и като цяло от бизнес климата в България?
– Като човек, който е прекарал част от кариерата си в подпомагане на германски компании да установят и развиват присъствие, включително в България, и от интензивните разговори, които провеждам последните седмици с представители на бизнеса в страната, мога да споделя първоначални наблюдения относно предизвикателствата, пред които са изправени компаниите.
Например сложната и непредсказуема регулаторна среда и върховенството на закона са сред най-честите болки, които представителите на германския бизнес споделят.
От резултатите през 2023 г. от анкетата за бизнес средата в България, която ГБИТК провежда ежегодно от 2005 г. сред своите членове, е видно, че бизнесът в България очертава липсата на квалифицирани кадри и проблемите, свързани с борбата с корупцията, като едни от основните предизвикателства, пред които е изправен. На официална пресконференция през месец юни тази година ще оповестим резултатите от тазгодишното допитване.
Как ще се отрази забавеният растеж на германската икономика върху българската? Кои ще са основните засегнати сектори у нас?
– Забавянето на икономическия растеж в Германия ще се отрази с голяма вероятност върху развитието на българската икономика поради силните търговски и инвестиционни връзки между двете страни. Възможно е да има отражение в износа на България към Германия, както и да има намаляване на преките германски инвестиции в България. Това би се отразило върху растежа на българската икономика и създаването на нови работни места.
България се утвърди като важен играч в глобалната автомобилна индустрия, специализирана в производството на компоненти и електронни модули, и е предпочитан партньор от водещи германски производители на автомобили. Геополитическите рискове, високите цени на електроенергията и процесите, свързани с технологичната трансформация остават като предизвикателства пред автомобилната индустрия, особено за доставчиците на автомобили части и компоненти.
Какво показват последните данни за равнището на стокообмена между България и Германия? Какви са данните за инвестициите? Има ли отлив на германски инвеститори, ако това е така, то в кои сектори?
– Според последните данни обемът на търговията между Германия и България през 2023 г. е в размер на 11,8 милиарда евро. Въпреки положените усилия не успяхме да достигнем рекорда от 12 милиарда евро, поставен през 2022 г., което означава спад от 2,2 на сто. Това поставя България на 39-о място в света като търговски партньор на Германия. Що се отнася до вноса и износа, България е изнесла стоки на стойност от 6 милиарда евро към Германия, където се отбелязва спад от 10,8 на сто. В същото време стойността на стоките, внасяни от Германия, е нараснала с 8,5 на сто спрямо 2022 г., достигайки 5,9 милиарда евро.
По данни на БНБ преките нетни чуждестранни инвестиции в България от Германия възлизат на 126,5 милиона евро през 2023 г.
В момента в Камарата оказваме съдействие и подкрепа на потенциален германски инвеститор от автомобилния сектор. Голяма част от текущите ни запитвания са свързани с търсенето на партньори и поддоставчици в областта на машиностроенето и строителството. Наблюдаваме и засилен интерес на български фирми към експанзия на германския пазар.
Как се промени профилът на германския инвеститор за последните години – кои са основните сектори сега?
– България предлага подходящи условия за развитие на преработвателната индустрия и аутомотив бранша. Интересът към сектори като механика, мехатроника, Ай Ти (IT) и роботика също е висок сред инвеститорите през последните години. Иновациите играят ключова роля за развитието на тези сектори, стартъп общностите също се явяват важен фактор в този процес. Напредвайки с дигиталната трансформация и използването на нови технологии в процеса на работа, България все по-категорично се позиционира като бизнес дестинация за създаване на продукти и услуги, които са с висока добавена стойност.
https://utroruse.com/article/1004738/
сп. Капитал, стр. 76,77,78 – Инвестициите намаляват, но растежът не
Публикувана: 29.03.2024 01:36
Рисковото финансиране в сектора пресъхна, което провокира някои компании да потърсят алтернативи.
Под сянката на високите лихви и пресъхналото финансиране – така премина последната година за финансовите технологии в България и по света. На този фон обаче и въпреки спадналите инвестиции в бизнес някои компании търсят алтернативно финансиране през платформи като фондовата борса. В България тази година станахме свидетели и на първото голямо придобиване на финтех компания от голям финансов фонд – Advent придоби MyPos при оценка 100 млн. долара.
Представители на сектора обаче коментират, че ако не се работи в посока на развитие на талантите и уменията, както и фокусиране на фондове в дийп тех сектора и науката, от това ще пострада цялата екосистема. Наличието на инфраструктура също е ключово – магистрали и електропроводи не са достатъчни, нужна е дигитална такава, защото в това отношение България вече изостава. Ако преди 10 години тя беше с най-добрия високоскоростен интернет, сега това не е така.
Има обаче поне две добри новини за сектора в България – въпреки поспадналите инвестиции и съкращения на персонал бизнесът и оборотите на компаниите продължават да растат; през тази година пък се очаква да тръгнат нови потоци от инвестиции за подкрепа на компании. В миналото финтех фирмите винаги са били едни от най-облагодетелствани от финансирането, като може да се очаква, че такова ще е и бъдещето. Това е обяснимо поради факта, че те са и с най-голям дял сред стартиращите компании с нови disruptive модели.
За България нямам обобщена статистика за потоците от инвестиции и броя на сделки във финтех екосистемата. За съжаление се е провалило и създаването навреме на годишния доклад на Българската финтех асоциация (БФА) за миналата година по независещи от нея причини. Очаква се той да излезе по-късно през годината. А по света глобалните инвестиции във финтех се сринаха до 113 млрд. долара през 2023 г. Това е спад с 42% спрямо 196 млрд. долара през 2022 г. и е най-слабият резултат от 2017 г. според доклад на KPMG Pulse of Fintech от февруари.
“Инвестициите намаляха в световен мащаб, и то не само заради покачването на лихвите, а като цяло поради промяна в стабилността на инвестиционната среда, особено при технологичните компании”, коментира пред “Капитал” Светослав Димитров, секретар и част от управителния съвет на БФА. “Българските фондове си изхарчиха парите и сега чакат следващия рунд. Аз очаквам, знаейки какви са обявените планове, финтех да продължи да бъде тяхна основна сфера на инвестиции”, допълва секретарят на БФА.
В края на 2023 г. изтече мандатът на фонд мениджърите, управляващи средства от държавния Фонд на фондовете (ФнФ), което значително ограничи възможностите за набиране на рисков капитал в страната. Сушата обаче няма да продължи дълго. В следващите 2 години ФнФ планира да подкрепи българските компании с 350 млн. евро капитал през 8 нови фонда. А в същия период Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) ще разпредели 400 млн. евро рисков капитал в поне 5 нови фонда. Тези и редица други финансови инструменти обявиха представители на институциите по време
на годишната конференция на “Капитал” Financial Summit 2024.
“В последните 10 години българската екосистема преживя огромен ръст, но до голяма степен концентриран в столицата. Въпросът е как ще излезем извън София”, коментира по време на разговора Росен Иванов, партньор във фонда за рисков капитал Black Peak Capital. Затова и подпомагаме компании извън столицата, новият мандат на ФнФ за фонд “Предприемачество” предвижда 50% от ресурса на обща стойност от 100 млн. евро да бъде разпределен в компании, базирани извън Югозападна България.
Растеж на фона на стагнация
Проверка на “Капитал” показва, че оборотите на компаниите от сектора продължават да се повишават през 2022 г. и 2023 г. по данни от представители на бранша. “Когато създавахме асоциацията 2017-2018 г., имаше много на брой стартъпи и идеи, докато сега вече виждаме компании, които са сравнително установени, с персонал, с работещ бизнес“, обяснява Димитров. “Общо взето, активните компании, които работят и се развиват, наистина успяха значително да увеличат оборотите си през миналата година.”
От просто идеи, през стартъпи до бизнеси за стотици милиони, едни от най-големите български компании вече са именно от сектора на финансовите технологии. През 2022 г. PayHawk, компания за фирмени разплащания и карти, се превърна в първия български еднорог, постигайки оценка милиард долара. Към края на декември за дружеството работят 196 души – с 40 повече спрямо година по-рано.
Все пак през последните две години оценките се промениха и не е ясно дали българският сектор все още държи подобна оценка. Друг представител на финтех сектора, който често остава извън полезрението, “Трейдинг212”, също би постигнал висока оценка на фона на своята рентабилност. Двамата основатели на приложението за търговия с акции, Иван Ашминов и Борислав Иванов, обаче не допускат нови външни инвеститори в бизнеса за търговия с акции.
Според доклад на “Кеймбридж” и Световния икономически форум от януари дигиталните разплащания са най-големият сектор от финтеха. Близо една трета от компаниите глобално влизат в сегмента. В България също има множество представители: “Пейнетикс”, “Пейсера”, “Пейсейф”, “Изипей”, MyPos и други. Според Дрю Пропсън, ръководител технологии и иновации във финансовите услуги към Световния икономически форум, приблизително 25% от общото капиталово финансиране във финтех от 2000 г. насам отива във фирми за дигитални разплащания. “Очакваме финтехът да остане най-големият сегмент до 2030 г.”, посочва Пропсън в доклада. Вторият по големина бизнес модел е цифрово кредитиране (27%), следван от insurtech (17%), докато дигиталното набиране на капитал и дигиталното банкиране и спестявания представляват съответно 14% и 12%.
Алтернатива ми дай
Липсата на финансиране от рисковите фондове принуди някои компании да потърсят други варианти, като се насочиха към борсата. През февруари застрахователния финтех “Болерон” набра 3 млн. лева през BEAM – пазара за малки и средни предприятия на БФБ. Подобен ход обмисля и “Пейсера България”, в чиито планове е увеличение на капитала с 2 млн. лв. При пълно записване на предложените акции това ще се равнява на дял от малко над 17.5% и ще оцени компанията на поне 11 млн. лв. Основната цел на листването на BEAM е по-скоро регулаторна – капиталово подплатяване, така че да може да се получи лиценз за електронни пари от БНБ. Paysera е приложение, което позволява откриването на разплащателни сметки в различни държави и валути, като има около 50 хил. регистрирани клиента (индивидуални и бизнес), но от тях активни са 10 хил. български компании със собствен IBAN.
“Това е фазата на развитие на всеки стартъп. Борсовият пазар е добра възможност за такъв тип компании да намират финансиране”, казва Димитров. И допълва: “Нормално е за този тип компании и бизнес модели, които са се пробвали и са видели, че работят.”
Други предприеха друг подход и продадоха бизнеса си. През април 2023 г. френската компания за разплащания Ingenico придоби българската Phos. Българската компания предлага технология, която превръща всеки Android смартфон или таблет
В POS терминал и така помага на дребни търговци лесно да въведат картови или Apple Pay и Google Pay разплащания в бизнеса си. “Вярвам, че като поставяме началото, всъщност проправяме път и за други такива сделки занапред”, заявява тогава пред “Капитал” Валери Вълчев, акционер във “Фос България” през британското Phos Services и председател на БФА.
Малко по-късно, през октомври, американският фонд Advent заяви намерението си да придобие българската myPOS, която предлага POS терминали за малки и средни бизнеси в страната и чужбина. Сделката приключи официално през февруари 2024 г. Advent е познат в България като първия приватизатор на БТК. Стойността и на двете сделки не е посочена, но според Reuters оценката е 100 млн. евро. Сделката става обаче на международно ниво – придобиваното дружество е регистрирано във Великобритания – myPOS World Ltd, чиято основна дейност е предоставянето на платежни решения – мобилни POS терминали и софтуер на малки и средни фирми. Приходите му за 2022 г. са нараснали с 40% до 60.2 млн. евро, а печалбата леко се свива до 5.4 млн. евро.
Неизбежните съкращения
Развитието на изкуствения интелект, покачването на лихвените проценти и желанието на инвеститорите за рентабилност и ефективност доведе до съкращения на стотици хиляди служители в технологичния сектор глобално. Вълната от съкращения достигна и България. “В българския финтех сектор се случва обратната тенденция. Някои компании, които са собственост на чуждестранни компании, сигурно са уволнявали. Но българските компании и българският финтех продължават активно да набират персонал. Така че тази вълна, която дойде от чужбина и беше свързана с уволняване на служители, беше добре дошла за българския финтех, за да си намерят качествени кадри, защото на пазара просто няма”, казва Светослав Димитров. И заключава: “Виждаме как нашия сектор, в по-голямата си част стартъп, започва да променя постепенно облика си, но без да губи иновативността си. Лекото разсейване на финансовите пазари е възможността, която нашите членове да оползотворяват. Това това е изводът ни за 2023г.”
***
Забавеното картографиране
С картографирането на българската финтех сцена обикновено се заема Българската финтех асоциация. Според последния доклад на организацията от 2022 г. В България има над 150 компании, които генерират над 1.8 млрд. евро оборот. “Тази година имахме проблеми с данните”, споделя пред “Капитал” Георги Пенев, директор на Българската финтех асоциация, относно липсата на издание от 2023 г. “Най-простата база данни, именно тази, която трябва да ни покаже колко са заетите, какъв точно е оборотът на членовете и прочие, се поддържа от “Сиела” и не е достъпна”, навлиза в детайли пред “Капитал” Светослав Димитров, секретар и част от управителния съвет на БФА. Докладът за състоянието на българския финтех все пак се очаква да излезе през юни и ще обхване последната година.
http://clippingpoint.net/article/020fc916e06c5993d04b1dd33693a3a3acb78838
http://www.turbulence.tech