1. КРИБ
в. 24 часа, стр. 2,3 – НЯМА КОЙ ДА РАБОТИ – ПРЕЗ 2050 Г. У НАС 2,5 МЛН. ДУШИ ЩЕ ИЗДЪРЖАТ ДРУГИТЕ 2,8 МЛН.
Публикувана: 04.03.2024 01:30
България ще изгуби 34% от сегашното си трудоспособно население до 2050 г. и по този показател страната ни е с най-лошата прогноза в Европа. Това се посочва в публикувания преди дни анализ на трудовия пазар на континента, изготвен от Allianz Trade.
Цифрата означава, че сегашните 3,7 млн. българи в трудоспособната възраст между 20 и 64 години ще намалеят с 1,2 млн. души. Всъщност и без това броят на работещите у нас в края на 2022 г. за първи път падна под границата от 3 млн. и стигна 2,940 млн. души. А ако прогнозата се окаже вярна, тогава 2,5 млн., които могат да работят, ще издържат останалите 2,8 млн. души. Защото според очакванията на НСИ през 2050 г. населението на България ще е 5391 млн. В момента у нас има 3,7 млн. в трудоспособна възраст, останалите са 2,7 млн. души.
В доклада на Allianz Trade се посочва, че основните причини за това са демографската криза и миграцията, тъй като
България е един от основните донори на работна ръка към други държави
Григор Фиданов, който има хотели по Северното Черноморие, разказа как при наемането на персонал от чужбина се натъква на куп недомислия. Той има служители от Индонезия, Непал, Киргизстан и Турция.
Документите им се обработват от дирекция „Миграция” на МВР и от Агенцията по заетостта, но процедурите често отнемат до 3 месеца – ако е допусната грешка или липса в попълнените книжа, всичко започва отначало. Получаването на личен номер на чужденец също е много бавно, а без него съответният служител не може да бъде регистриран в НАП. Освен това в някои от тези държави България няма дипломатически представителства, което още повече затруднява процеса. Самият Фиданов наема до около 700 работещи всяко лято, но само част от тях са чужденци, и то най-ниско квалифицирания персонал.
Според работодателските организации през последните няколко години у нас са приемани на работа максимум по 2 хиляди мигранти годишно, докато в съседна Румъния броят им миналата година е бил 30 хиляди. „Разликата със северната ни съседка е, че там има лимит по браншове за наемане на работници отвън. Така, както го правят в Австралия и Канада. У нас няма ограничения, но бюрокрацията е тежка и Това спъва процеса”, обясни председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.
Извън нуждата от внос на работна ръка самият вътрешен трудов пазар в България изпитва от доста време дефицит. Това личи най-добре от данните за демографското заместване. Те показват броя на младежите на възраст между 15 и 19 години, съпоставен с хората на възраст между 60 и 64 години. С други думи, представят колко човека ще се включат в пазара на труда в близките 4 години на мястото на всеки 100, които ще се пенсионират.
Средният показател за страната в момента е 65,7, т.е.
100 българи, които ще се пенсионират, ще бъдат заместени от едва 65 души
В това отношение най-добро е положението в Сливен и в столицата. В
София например коефициентът е 80,3, а в Сливен дори е 87,4, т.е. там всеки 100 човека, на които предстои да излязат от пазара на труда, ще бъдат заместени от 87,34души (виж инфографика).
Най-зле е в Кърджали, където този коефициент е едва 46,6 и ако се гледа само той, на местния пазар на труда няма да има кой да замести дори половината от скоро излизащите в пенсия.
Тези числа са до голяма степен условни, защото пазарът на труда зависи не само от възрастта на работещите, а и от квалификацията и образованието им. В Сливен например делът на хората между 20 и 64 години с основно и по-ниско образование е най-високият в страната – 37,7%.
А за Кърджали, независимо че е единствената област извън столицата, в която има прираст на населението, това не помага особено на трудовия пазар. Причината е, че той се получава основно от завръщането в страната на хората, които са я напуснали по време на „голямата екскурзия , а те са изкарали трудовия си живот в Турция и се прибират в родината вече като пенсионери.
Стряскащата липса на хора, които ще могат да работят през 2050 г., не се отнася само за България, а до почти всички страни в Европа с изключение на Ирландия, Дания, Люксембург и Швеция. Само в тях се прогнозира увеличение на работещите. Веднага след България в тази негативна класация идват Литва и Латвия, които ще изгубят съответно 28 и 27 процента от трудоспособното си население до 2050 г.
На четвърто място е Италия със загуба на 26%, но за мащабите на нейния пазар на труда с 23 милиона заети намалението е внушително -с около 6 милиона души. Всъщност най-много ще пострадат 4-те най-големи икономики на ЕБ
– Германия, Франция, Италия и Испания. Според доклада нито една от тях няма да може да се справи без комбинация от мерки – привличане на мигранти, увеличаване на пенсионната възраст, нови политики на пазара на труда, които да приобщят повече пенсионери. Докладът твърди, че ако не се вземат мерки, Германия примерно ще има нужда от 482 хил. мигранти годишно, Италия – от 414 хил., Испания – от 338 хил., а Франция – от 115 хиляди.
Ако се вземат мерки, необходимостта от внос на работна сила намалява, но не значително -ще има нужда от поне по 100 хиляди мигранти всяка година. Най-зле е положението в Германия, където дори възрастта за пенсиониране да се вдигне на 68 години, ще има нужда от поне по 200 хиляди мигранти годишно.
Проблем е това, че привличането на мигранти става все по-трудно, защото демографската криза започва да обхваща Азия и Латинска Америка. Доскоро големите западноевропейски икономики разчитаха на внос на работна ръка от държави като Полша, Румъния, България и останалите от Източна Европа, но потокът вече е сведен до минимум. Единствено в Африка населението на възраст между 20 и 39 години не намалява, но борбата за намиране на квалифицирана работна ръка при всички случаи ще се ожесточава.
Сред възможните мерки и решения, които се посочват в доклада, са увеличаване на реалните работни часове и подобряване на интеграцията и квалификацията на мигрантите, включително постигане на по-висока степен на ангажираност на жените сред тях. Като добър пример се дава Швеция, където перспективите за запазване на работната сила и стабилността на икономиката изглеждат най-оптимистични.
***
България има нужда от още поне 250 хиляди, които да бъдат наети
Различни проучвания за нуждите на българските работодатели от служители показват, че в момента икономиката ни има нужда да наеме допълнително около 250 хиляди души.
„Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) прави редовно анкети и последните цифри показват нуждата от наемане на около 250 хиляди души допълнително”, каза за „24 часа” изпълнителният директор на КРИБ Евгений Иванов.
Проучването, правено от Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ, показва същата цифра. Но президентът на КНСБ Пламен Димитров уточни, че то е проведено, преди да започне рецесията в Германия, и е твърде възможно цифрата да не е актуална. Вероятно е завишена с около 50 хиляди души.
Подробно проучване на анкетен принцип прави и Агенцията по заетостта. Последното й издание от средата на 2023 г. сочи цифрата 268 927 души.
Около 161 хиляди от тези хора, които се търсят, са специалисти е квалификация от определени професии. Най-многобройни са машинните оператори, шивачите, готвачите, строителите, счетоводителите, шлосерите и много други професии.
По-малка, но също многобройна е групата на професиите, които изискват правоспособност или висше образование – търсят се над 58 хиляди души. Това са лекари, медицински сестри, учители, зъболекари, зъботехници, строителни инженери, агрономи, психолози, фармацевти и много други.
Почти толкова голяма – 49 хиляди, е и групата на професиите, за които не се изисква квалификация, например работници в складове, продавачи, общи работници, куриери, носачи и т.н. (24 часа)
http://clippingpoint.net/article/d6de5c0d99e467142a3d4323ecf4cd3a2c50377f
Статията може да бъде прочетена още в:
https://www.dotbg.bg/article/17299378
https://www.24chasa.bg/biznes/article/17294952
2. Работодатели
dnes.bg – Нивата на “работещите бедни” у нас не намаляват от 10 години насам
Публикувана: 04.03.2024 12:55
Русинова: 18 пъти е по-висок рискът за човек да влезе в капана на “работещите бедни”, ако е без образование Образователното равнище оказва силно влияние върху риска от бедност – 18 пъти е по-висок рискът за един човек, ако няма образование, да влезе в капана на т.нар. работещите бедни. Това каза председателят на Икономическия и социален съвет (ИСС) Зорница Русинова в ефира на bTV.
ИСС прие анализ за причините, факторите и тенденциите за наличието и обхвата на групата на така наречените “работещи бедни”, както и препоръки и предложения за законодателни промени за ограничаване на това явление.
Данните показват, че за последните 10 години се наблюдават растящи нива на заетост, но липсва намаляване на нивата на бедност при работещите. Например през 2022 г. в България има 10 на сто работещи бедни (спрямо 7,2 процента през 2013 г.)
Тя посочи, че и за двете групи има пряка зависимост между образователната степен и риска за изпадане в бедност – много по-минимален е този риск за хората със средно и висше образование.
Русинова подчерта и големите регионални различия в заплащането, въпреки че България е малка държава. Най-висок е относителният дял на бедните спрямо линията на бедност за областта в областите Стара Загора – 33.9%, Добрич – 27 %, Ловеч – 26.8%, и Перник – 25.5%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Шумен – 12.9%, Велико Търново – 15.8%, Силистра – 16.1%, и Търговище – 16.2%.
Работещите бедни обикновено са най-вече в области с ниски средни заплати, самите те са със заплати, близки до минималната, като значение има и колко зависими членове на домакинството има, каза Русинова.
В анализа на ИСС се отбелязва, че рискът от бедност сред работещите се променя със структурата на домакинството. Наличието на деца, пенсионери и хора със специфични нужди в домакинството увеличава риска домакинство с работещи членове да попадне под прага на бедността.
Рискът от бедност е най- висок при домакинствата с един работещ и зависими деца (22 % работещи бедни в този тип домакинства). Висок дял на работещи бедни (с по 12,1%) се откриват и в българските домакинства, съставени от сам работещ и двама или повече работещи със зависими деца.
Най-ниска концентрация на работещи бедни в България се открива в домакинства с двама или повече работещи без деца (5,2%). Спрямо домакинствата от двама работещи, но със зависим членове на семейството, има два пъти по-високо ниво на отчетени работещи бедни.
Рискът от бедност при работещите на постоянен договор (8,6% през 2022 г.) е четири пъти по-нисък спрямо лицата с временна заетост (34,7% през 2022 г. в риск от бедност с временна заетост), се отбелязва още в анализа.
По думите на Русинова т.нар. работещи бедни са най-вече в сектора на услугите и в администрации в малки общини. Сезонно заетите също влизат в тази група.
Според ИСС трябва да се ускори процесът по транспониране на европейската директива относно адекватните минимални работни заплати в България. Директивата ще има пряко отражение върху работещите на минимална заплата, които съставляват близо 1/4 от наетите в страната. Делът на назначените на минимална основна работна заплата по трудов договор и пълно работно време устойчиво се задържат на тези нива за последните шест години и така засяга над 400 хил. души в България, пише в анализа.
Председателят на ИСС подчерта, че транспонирането на директивата ще даде предвидимост и за работодателите.
Зорница Русинова посочи, че България е на предпоследно място в ЕС по отношение на дигиталните умения на хората, като е важно държавата да подкрепи малките и средните предприятия чрез различни инструменти – например европейски средства, за да се обучат хората.
Икономическият и социален съвет счита, че трябва да се обърне по- сериозно внимание на процеси от дигиталната трансформация и зеления преход, както и тяхното отражение на пазара на труда. ИСС отчита, че с навлизането на ИИ и новите технологии в пазара на труда ще бъдат закрити работни места и това ще доведе до още по- сериозни различия в заплащането.
(БТА)
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
bglobal.bg – Пазарът на труда върви към стагнация
Публикувана: 03.03.2024 16:35
Автор: Адриан Николов/ИПИ*
Докато само преди година се питахме дали българският пазар на труда върви към фаза на прегряване, то към края на 2023 г. тенденциите сочат по-скоро към стагнация. Безработицата остава ниска, но заедно с нея постепенно намалява и търсенето на труд, а структурните проблеми остават непреодолени.
След кризата на трудовия пазар от пролетта на 2020 г., последвала избухването на пандемията от ковид-19 и ограничителните мерки за бизнеса, пътуванията и социалния живот като цяло, безработицата в България следва своята обичайна сезонна динамика – с пикове през зимните месеци и отчетливо по-ниска безработица през лятото, благодарение на активността на туристическия сектор и земеделието.
От средата на 2021 г. коефициентът на безработица се задържа в диапазона 4-5,5%, което кореспондира на между 140 и 160 хиляди регистрирани лица в бюрата по труда – чувствително по-нисък брой дори в сравнение с периода преди пандемията. По всичко личи, че безработицата в страната е достигнала своето естествено дъно, като тези, които могат да бъдат наети на работа са намерили работни места, а почти всички, които не успяват трайно са преминали в групата на неактивните.
Показателно, е, че въпреки високия деклариран недостиг на труд, останалите безработни не успяват да се реализират – те или имат неподходящи образование и умения спрямо търсенето, или са в региони, където търсенето е ниско.Част от причината за това е профилът на голяма част от безработните лица. Броят на регистрираните в бюрата по труда под 29 г. е намалял значително – до 15-18 хиляди души през различните месеци на 2023 г., в сравнение с над 40 хиляди в пика на пандемията. По-слаб е спадът при трайно безработните – до 35 хиляди души. Доколкото тези две групи срещат особени трудности в намирането на заетост, вероятността да напуснат групата на безработните в близко бъдеще изглежда относително малка.
През 2023 г. започва видим спад на регистрираните в бюрата по труда свободни работни места. От една страна годишният пик на търсенето на труд през пролетта е по-слаб и по-кратък в сравнение с 2021 и 2022 г., а оттам насетне търсенето на работници през цялото лято и есен остава на значително по-ниски равнища. Особено отчетливо е това през последните два месеца на 2023 г., когато регистрираните свободни работни места спадат дори под нивото от периода на най-строги ограничителни мерки. Това от една страна може да отразява намалени очаквания на работодателите на потенциала за експанзия през 2024 г., от друга – напасване към невъзможността за запълване на работните места.
Моментното състояние на пазара на труда се описа най-ясно от кривата на Бевъридж. Според този подход последните месеци на 2023 г. се характеризират както с ниско предлагане, така и ниско търсене на труд – с други думи, пазарът на труд стагнира. Рано е да се каже дали тенденцията е трайна, като по-сигурен индикатор за това ще е търсенето на труд в първите месеци на 2024 г. Въпреки това, охлаждането на пазара на труд има сериозни последствия както за очакваната динамика на заплатите в краткосрочен план, така и за икономическа активност като цяло.
Свитата конкуренция за работници потенциално намалява натиска върху работодателите да повишават възнагражденията, особено предвид спада на търсенето във високотехнологичния сектор. Забавянето на ръста на заетостта от своя страна застрашава пропуск на потенциала за растеж на икономиката заради невъзможността на фирмите да реализират плановете си за експанзия.
Новата картина на пазара на труда от средата на 2023 г. е до голяма степен предизвестена. Промените представляват най-вече окончателната нормализация след шока, породен от ковид и оживлението след премахването на ограниченията. На този фон обаче на преден план отново излизат дългосрочните структурни проблеми – ниските нива на образование и умения на хората извън заетост, регионалните неравенства, слабите политики по преквалификация и активиране.
Това от своя страна поставя на дневен ред острата нужда от реформи на свързаните с пазара на труда системи, така че тези проблеми да се адресират, за да се преодолее рискът от стагнация и оттам пропуснат икономически растеж заради липсващи или пък неквалифицирани работници.
*Материалът е препечатан от блога на ИПИ
https://bglobal.bg/110230-Пазарът-на-труда-върви-към-стагнация
bglobal.bg – Интересът към е-ваучера за храна расте от въвеждането му
Публикувана: 03.03.2024 19:10
Интересът към е-ваучера за храна расте от въвеждането му
От два месеца работодателите могат да предоставят на служителите си дигитални ваучери за храна. От 1 юли ваучерите ще бъдат изцяло електронни, като в момента тече преходен период, в който продължават да се дават и на хартия.
След средата на годината ще могат да се използват хартиените, издадени преди това, според срока, указан на тях. Така се очаква последните хартиени ваучери да отидат в историята най-късно в първите месеци на 2025 г.
По наблюдение на оператори интересът към електронния ваучер е доста висок от страна на работодателите и такива вече се издават.
“Има доста компании, които искат да преминат най-скоро в този модел на работа, тъй като за тях това ще е доста голямо улеснение от гледна точка на администрация – вместо да ги раздават всеки месец на служителите си на ръка, само трябва да зареждат е-ваучера”, каза в интервю за БТА Таня Обущарова, главен секретар на Асоциацията на операторите на ваучери за храна в България.
Дигиталните ваучери могат да бъдат под формата на карта или изцяло виртуални в мобилно приложение, което зависи от избора на работодателя.
“Виждаме интерес и към двата вида. Компании в ИТ сектора с повече служители, които работят от разстояние, предпочитат виртуалните, докато компании, които имат производства и служители във фабрики, избират по-скоро пластиките, но и двата са удобни”, обясни Обущарова.
Големите предимства на дигиталните ваучери са, че с тях може да се пазарува на пос терминал в широка мрежа от търговски обекти и най-вече, че може да се плащат и храни за по-малки суми, а не както беше досега – задължително да се използва цялата сума, посочена на ваучера.
Остава опцията, ако сумата на ваучера не достига, да се допълни с друг вид платежно средство – банкова карта, пари в брой.
Търговската мрежа също се разширява постоянно, като се включват нови обекти.
“За малките търговци, за които имаше притеснения, че не са оборудвани с терминали и може да спрат да приемат ваучери за храна, помагаме да се сдобият с пос терминали от компаниите, които предлагат подобни услуги, и да разширим максимално мрежата, дори в малките населени места, в селата включително, тъй като мрежата по нищо не трябва да отстъпва на тази, която е била досега за ваучерите на хартиен носител”, посочи Таня Обущарова.
Тя допълни, че това е била и една от целите на въвеждането на дигиталните ваучери – от страна на държавата и Министерството на финансите в частност – да се увеличат плащанията с карта, което води и до по-голямо изсветляване на икономиката, да се разшири мрежата от магазини и ресторанти, които имат пос терминални устройства и приемат картови плащания.
Каква е инвестицията за работодателя?
На пазара у нас има 11 лицензирани оператора, тоест конкуренцияте е доста висока, което помага и за избора на работодателите. Първоначалната инвестиция в никакъв случай не е висока и не би трябвало да е спънка дори за по-малките работодатели да използват системата, тъй като в дългосрочен план спестяванията за тях многократно надвишават това по-скоро еднократно вложение, каза главният секретар на асоциацията.
За служителя няма никакви такси – нито за пластиката, нито за използването й след това. Ако има някакви разходи, те са изцяло за сметка на работодателя.
“Това е уредено и по законов път – тъй като е социална придобивка и нейното получаване от служителите не трябва да е обвързано с някаква финансова тежест”, подчерта Таня Обущарова.
Как се проверява каква сума от е-ваучера остава?
Това зависи от издателя, но със сигурност операторът трябва да предостави възможност на потребителите да видят своя баланс.
Експертът даде пример, че това може да става през приложение, където потребителят може във всеки един момент да провери валидността на ваучерите и направените от него последно трансакции. Ако не разполага с приложението или с достъп до интернет, може да се обади на телефон, на който да провери тази наличност. При някои може това да стане и на банкомат, но е важно да припомним, че от ваучерите не могат да се теглят средства – те са единствено и само за разплащане на пос терминал, допълни Обущарова.
Какъв е интересът на фирмите тази година да дават ваучери за храна?
Открояват се няколко тенденции – има доста нови работодатели, които досега не са предоставяли ваучери за храна, защото процесът им се е струвал много тежък административно, но сега се включват в системата или имат интерес да се включат в следващите месеци, каза експертът. По думите на Обущарова фирмите, които досега са предоставяли ваучери на служителите си, увеличават сумите не толкова заради дигитализацията, колкото защото не са стигнали тавана от 200 лева месечно.
“При храните се забелязва по-висока инфлация все още, което всички усещаме, затова и работодателите се опитват едновременно с увеличаване на заплатите да компенсират. Не трябва да се спекулира, че това става за сметка на увеличението на заплати, тъй като то в пъти надвишава сумата на ваучерите за храна”, допълни тя.
Интересът към ваучери с различно предназначение
В закона остана възможността ваучерите за храна да се използват за други цели, но ние като оператори не наблюдаваме особен интерес, съобщи Обущарова. По думите й сред причините за това са, че потребителите са свикнали да ги дават точно за храна и че сумата от 200 лева не е голяма за семейния бюджет на фона на цените. От друга страна няма толкова много доставчици на културни или комунални услуги, които искат да ги приемат, защото това не е задължение, а възможност и трябва да има желание и от двете страни. Наблюдаваме известен интерес от туристическия сектор, имаме хотели и ресторанти, туристически агенции, които ги приемат и има известен брой потребители, които харчат ваучерите си за тези цели, но те са незначителен брой на фона на общия брой потребители, които в момента са 750 000 на месец, обясни главният секретар на браншовата асоциация.
Има ли затруднения в първите два месеца от пускането на е-ваучера?
Като цяло процесът върви доста гладко, поне от гледна точка на асоциацията. Като всеки нов продукт има някои подобрения, които биха могли да настъпят, в началото има вериги, които не са се включили в системата, а потребителите имат очакването, че могат да използват ваучерите си и в тези магазини и ресторанти. Като цяло гледаме да реагираме веднага, когато ни се даде сигнал за подобни случаи, и веднага включваме търговците в мрежата при тяхно желание, посочи Таня Обущарова. Според операторите процесът върви паралелно с увеличаването на потребителите на дигитални ваучери и до юни, когато повечето ще ги ползват, нещата ще си дойдат на мястото.
Абонирай се!
Абонамент за списание BGlobal може да заявите:-във фирма &bd…
https://bglobal.bg/110232-Интересът-към-е-ваучера-за-храна-расте-от-въвеждането-му
dnes.bg – Работите на 3 март? Ето как работодателят трябва да плати
Публикувана: 03.03.2024 13:50
Ако трудът е извънреден, тогава се заплаща допълнително 100% увеличение
По повод националния празник 3 март от Главната инспекция по труда напомнят, че за работа на официален празник се полага минимум двойна надница.
“Ако трудът е извънреден, тогава се заплаща допълнително 100% увеличение. Тъй като 3 март е неделя, почивката ни ще бъде удължена с един неприсъствен ден, който в случая е 4 март. За този ден работещите при ненормиран работен ден или при подневно отчитане на работното време, трудът им се заплаща със 75% увеличение, тъй като това е извънреден труд за тях”, каза пред БНР експертът от Инспекцията Ваня Джупанова.
Тя обясни и какво заплащане ще получат хората, които са на работа по график на 3 и 4 март.
“За работещите по график при сумирано изчисляване на работното време трудът, положен по време на официални празници, не е извънреден. Затова той се заплаща единствено с двойна надница, когато говорим конкретно за 3 март, а за 4 март този труд, тъй като той е предварително зададен по график, той не им се заплаща. Единствено ще им се заплати надницата, която им се полага за 4 март”, каза Джупанова.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
gli.government.bg – За 14-и път бяха наградени най-добрите работодатели, осигуряващи здраве и безопасност при работа
Публикувана: 01.03.2024 16:20
„Инспекцията по труда е ключов партньор на работодателите в усилията им да прилагат в по-пълна степен трудовото законодателство, както и на работещите при защитата на трудовите им права“, каза министърът на труда и социалната политика д-р Иванка Шалапатова при откриването на церемонията по връчването на Годишните национални награди по безопасност и здраве при работа. Те бяха раздадени за четиринайсети път на 29 февруари 2024 г. в конгресен център „Тракия“. Организатор на конкурса е Фондация „Център за безопасност и здраве при работа“ с подкрепата на Главна инспекция по труда.
На събитието присъстваха изпълнителният директор на ИА „Главна инспекция по труда (ИА ГИТ) инж. Екатерина Асенова, заместник изпълнителният директор на Агенцията Цветомила Филипова, директорът на Фонд „Условия на труд“ Виолета Добрева и представители на институции, работодателски и синдикални организации.
Целта на наградите е да бъдат отличени малки, средни и големи предприятия за усилията и инвестициите, които влагат в подобряване на работната среда и опазването живота и здравето на работещите, както и да бъдат популяризирани добрите примери за осигуряване на здравословни и безопасни работни места. Големите предприятия са разделени в три категории според дейността им.
При откриването на събитието министър Шалапатова пожела успех на стартиралата кампания на Главна инспекция по труда „Прибери се у дома след работа. Там някой те очаква!“. Тя апелира към работодателите и социалните партньори да се включат в нея, „за да може да се поздравим с година на нулева смъртност на работните места“.
В своето приветствие към гостите изпълнителният директор на ИА ГИТ инж. Екатерина Асенова подчерта значението на работодателите при изграждането култура на нетърпимост към съзнателното пренебрегване на правилата за безопасност и здраве при работа. Тя представи двете кампании на Агенцията, насочени към превенцията на трудовия травматизъм и апелира към присъстващите за активно участие и общи действия по време на предстоящите регионални конференции „Прибери се у дома след работа. Там някой те очаква!“.
„Няма нищо по-хубаво от това работниците и служителите да се прибират живи и здрави след работа в своите домове“, отбеляза инж. Асенова, която връчи наградите на отличените в категорията „Големи предприятия“ Група 1 и Група 2.
Заместник изпълнителният директор на Инспекцията по труда Цветомила Филипова се включи в награждаването в същата категория, Група 3.
За първа година на класиралите се на четвърто място бяха раздадени поздравителни адреси, за да работят още по-активно за достигане на първите места през следващата година.
В своите думи представителите на наградените работодатели благодариха на организаторите и подчертаха, че инвестициите в здравословните и безопасни условия на труд са безценни, защото те гарантират човешкия живот.
ОТЛИЧЕНИ:
МАЛКИ ПРЕДПРИЯТИЯ (С ДО 50 ЗАЕТИ ЛИЦА)
Първо място – „Хайделберг матириълс вулкан“ АД, гр. Димитровград
– „Хайделберг матириълс вулкан“ АД, гр. Димитровград Второ място – „Елкомо“ ООД, гр. Асеновград
– „Елкомо“ ООД, гр. Асеновград Трето място – „Линде газ България“ ЕООД, ГР. Стара Загора
– „Линде газ България“ ЕООД, ГР. Стара Загора Четвърто място – „Ида Инженеринг“ ЕООД, гр. Кърджали
СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ (от 50 до 250 заети лица)
Първо място – „Кнауф България“ – Завод Марица, село Медникарово
– „Кнауф България“ – Завод Марица, село Медникарово Второ място – „Хайделберг Матириълс Девня“ АД, ГР. Девня
– „Хайделберг Матириълс Девня“ АД, ГР. Девня Трето място – Завод за телефонна апаратура АД, гр. Банско
ГОЛЕМИ ПРЕДПРИЯТИЯ (с над 250 заети лица)
ГРУПА 1 („Строителство“; „Производство на основни метали”; „Добив на въглища, на метални руди и на неметални материали и суровини”; „Производство на химични продукти”; „Сухопътен транспорт”; „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива”; „Растениевъдство и животновъдство”; „Горско стопанство”; „Въздушен транспорт”; „Воден транспорт”; „Производство на изделия от други неметални минерални суровини”)
Първо място – „Рока България“ АД, гр. Каспичан
„Рока България“ АД, гр. Каспичан Второ място – „Ей и Ес Марица Изток 1 Сървисиз“ ЕООД, гр. Гълъбово
„Ей и Ес Марица Изток 1 Сървисиз“ ЕООД, гр. Гълъбово Трето място – „Джи Пи Груп” АД, гр. София
„Джи Пи Груп” АД, гр. София Четвърто място – „Столичен електротранспорт“ ЕАД, гр.София
ГРУПА 2 („Складиране на товари и спомагателни дейности в транспорта”; „Производство на машини и оборудване с общо и специално предназначение; Производство на метални изделия”; „Събиране, пречистване и доставяне на води”; „Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води”; „Събиране и обезвреждане на отпадъци, рециклиране на материали”; „Производство на мебели”; „Производство на дървен материал и изделия от дървен материал”; „Производство на лекарствени вещества и продукти”; „Обработка на кожи, производство на обувки и др. изделия от обработени кожи без косъм”; „Производство на хранителни продукти”; „Производство на напитки”; „Производство на изделия от каучук и пластмаси”; „Производство на облекло”; „Търговия на едро и дребно с автомобили и мотоциклети, техническо обслужване и ремонт”)
Първо място – „Загорка“ АД, гр. Стара Загора
– „Загорка“ АД, гр. Стара Загора Второ място – „Стандарт Профил България“ ЕАД, гр. Стара Загора
– „Стандарт Профил България“ ЕАД, гр. Стара Загора Трето място – „Латекоер България” ЕООД
– „Латекоер България” ЕООД Четвърто място – „Вили Елбе Аутомотив България” ЕООД
ГРУПА 3 („Хотелиерство и ресторантьорство”; „Медико-социални грижи с настаняване”; „Хуманно здравеопазване”; „Образование”; „Държавно управление”; „Далекосъобщения”; „Дейности по обслужване на сгради и озеленяване”)
Първо място – УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ГР. ПЛОВДИВ
– УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ГР. ПЛОВДИВ Второ място – Професионална Гимназия „Генерал Владимир Заимов“, гр. Сопот
СПЕЦИАЛНИ КАТЕГОРИИ:
Предприятие, инвестирало най-много средства за подобряване на безопасните и здравословни условия на труд
Първо място – „Загорка“ АД, гр. Стара Загора
– „Загорка“ АД, гр. Стара Загора Второ място – „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД , гр. София
– „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД , гр. София Трето място – УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив
Най-иновативен специалист по безопасност и здраве при работа
https://www.gli.government.bg/bg/taxonomy/term/422/node/12929
invest-in-bulgaria.com – Тайната на успешната работодателска марка – отношението
Публикувана: 01.03.2024 13:55
Развитието на Employer Branding кампаниите у нас провокира работодателите, но и изгражда култура и очаквания в служителите
Проучванията показват че заплащането е на четвърта позиция при избор на работно място. По-важни са работната среда, екипът, локацията и социалният пакет (допълнителните придобивки). Компаниите все повече се фокусират в създаването на среда, в която хората се чувстват добре и в която искат да се развиват. През последните няколко години развитието на работодателската марка е изключително значим процес за компаниите, тъй като намирането и задържането на таланти (подготвени и мотивирани служители) става все по-трудно. Работодателите обръщат изключително внимание на имиджа си, за да се снижат до минимум щетите от интензивната среда на пазара на труда.
Снимка: 3CON
„Employer branding е дали компанията се брандира извън собствения си екип или се брандира в собствения си екип по правилния начин. С правилния екип всичко може да се направи по-добре. Може би това е по-важната част от комуникацията.“ – категоричен е Юлиян Ефтимов, съосновател и управляващ директор на маркетинг агенция 3CON .
През последните години агенцията работи по развитие на работодателската марка за различни компании, сред които Фактор И.Н. , Медицински комплекс “Доверие” и агенция за недвижими имоти “ Нов Дом 1 ”. Кампанията “Ново начало с НОВ ДОМ 1” получи приз за първо място в категория Emerging leader” от конкура Employer Branding Awards 2024 на b2bmedia. Стажантската програма SWIPE RIGHT на 3CON за втора поредна година бе отличена в категория Innovation in Talent Education.
Динамичната и интересна тримесечна лятна стажантската програма включва уъркшопи с гост лектори от различни сфери на бизнеса, както и работа по реални проекти с ментори от агенцията.
Привличането и задържането на таланти в динамичния пазар на труда
Нормално е в един момент търсенето на работна ръка да повиши предлагането и съответно служителите имат много по голям избор, успокоява Юлиян Ефтимов. Проблемът с липсата на кадри засяга много сектори, а по данни на НСИ за края на миналата година се отчита повишаване на безработицата. Кадри няма, но не са изгубени талантите. Българският предприемач, претърпява проблеми, както всички други, но под друга форма. Иновациите струват пари, но са неизбежни, допълва още маркетинг експертът. Пътят към стабилизирането е труден, но не и невъзможен. Бъдещето е в модификацията.
“Employer Branding е всички действия за работа със служителите – от това как са облечени до това къде работят, как и с кого работят. Всички тези усилия на компанията трябва да работят в тази посока. Не може да говорим на външните аудитории “Компанията носи радост”, а в същото време служителите да спазват почти военен режим от 9 до 5 с 30 мин обедна почивка във фиксирано време. Цялата комуникация на една компания трябва да е в синергия и баланс.” – допълва той.
Привличането и задържането на кадри е изключително сложен процес, особено когато кадри липсват, но този процес предлага на служителите по-голям избор. Нови колеги няма, но това не означава че талантите са изчезнали. Именно тогава започва да се говори за изграждането на всички предимства на работната среда, които са компоненти на работодателската марка – Employer branding.
Днес компаниите срещат наистина големи трудности в тази посока и се надпреварват не кой ще е най-добрият, а кой ще понесе най-малко щети. Измислят различни стратегии, а голяма част ползват външни фирми за Employer branding, за да успеят да задоволят желанията на потенциалните кадри. Задържането и усъвършенстването на таланти става все по-трудно, но успешната Employer branding стратегия би променила облика не само на лидера, но и на успешната му работна среда.
“Не става въпрос само за популярност на бранда на компанията!” – категоричен е Ефтимов. Според него все повече за служителите има значение не само името, но и кой е лидерът, който ръководи компанията, кой е лицето. От определящо значение за избора на служителите е да виждат компанията като общност, като среда, в която да се развиват. Затова и търсенето на обратна връзка от служителите е необходимо да стане практика – реални споделени мнения, не анонимни. И реакциите след тях дават сигнал за свързаност.
Борбата за кадри става все по-ожесточена между компаниите на големия и динамичен пазар на труда. Проблемът с трудното задържане на таланти и тяхното привличане в основата си е свързан работодателя и неговия имидж. Това е едно от основните неща, с които трябва да се заеме ръководителският корпус на една фирма, за да бъде търсена и успешна. Инвестирането в развитие на работодателска марка се търси като практика все повече под най-различни форми и креативности, за да бъде един бизнес примамлив, успешен и уютен за качествени кадри. Добрите служители все повече се интересуват от името, което стои зад тях. Това се забелязва най-вече при поколението Z като основна работна ръка в наши дни. Подготвянето на успешна Employer branding стратегия носи и по-малки щети за бизнеса, превръща един работодател не просто в физическо лице на документи, а в истински лидер, способен успешно да задържи обучен и сплотен колектив.
Последвайте ни в социалните мрежи
https://invest-in-bulgaria.com/2024/02/29/rabotodatelska-marka/
3. Бизнес
agri.bg – CEMA: Трудностите на пазара на земеделска техника остават
Публикувана: 04.03.2024 13:45
Основният индекс за бизнес климата на пазара на земеделски машини в Европа отново пое надолу. Този път обаче доста по-леко в сравнение с резките спадове през предходните месеци. През февруари индексът падна от -50 до -52 при скала от -100 до +100, информира Европейската асоциация на производителите и търговците на агротехника (CEMA).
ЕС въвежда нова категория за комбайни и булдозери на пътя
В момента индексите на бизнес климата за транспортното и животновъдното оборудване са се подобрили до известна степен. Същевременно индексите за производителите на трактори и оборудване за прибиране на реколтата са спаднали до исторически ниски нива.
Като цяло във всички сектори все още над половината от анкетираните оценяват настоящата бизнес среда като неблагоприятна. Две трети от запитаните очакват по-ниски обороти през следващите шест месеца. Стабилизиране се забелязва само в очакванията за предстоящия прием на поръчки. Негативните прогнози в тази посока не се увеличават.
След като натрупаните поръчки достигнаха своя връх в началото на 2023 г., сега обемът на поръчките отбеляза многократно значително намаление и сега съответства на производствен период от 3,9 месеца. Това е все още сравнително високо в дългосрочен план, но по-ниско от началото на всяка година през последните три години.
Вижте още:
CEMA: Оптимизмът на пазара продължава да гасне
Заедно с 40 000 полски фермери, НАЗ и НОКА бяха на протест във Варшава
Вълнуващи тенденции от изложението за винопроизводители в Португалия
https://agri.bg/novini/cema-trudnostite-na-pazara-na-zemedelska-texnika-ostavat
bnr.bg – Студенти от Американския университет в България участват в бизнес състезание
Публикувана: 02.03.2024 19:00
12 отбора от студенти в Американския университет в България участват в поредното бизнес състезание, организирано през уикенда от едноименния клуб във висшето училище. Реални бизнес казуси ще бъдат представени под формата на симулация на световно познатата игра “Монополи”. Всяка година състезанието на бизнес идеи се разширява, като се добавят и нови области, споделя Деница Русинова от студентския бизнес клуб: “Разликата сега е, че освен маркетинг са вкарани финанси, иновации и мениджмънт”. Работата на всеки отбор се наблюдава от директори на големи компании: “Менторите ни ще бъдат 12 изпълнителни директори на компании, което също е доста впечатляващо и досега не сме имали ментори от такова ниво на събитие”. Голям стимул тази година са и наградите на най- добрите бизнес идеи: “Наградата за първи място и за трите отбора, които го спечелят, ще бъде да отидат до Лондон, билети до Лондон и билети за монополи, тъй като това е и темата на събитието”. Има и друга причина големи компании да инвестират в работата на студенския бизнес клуб, признава Деница Русинова, която тази година завършва Американския университет: “Дори конкретна идея да не бъде имплементирана, могат да видят как се гледа на продукта им, как се гледа на услугите им. Много често, всъщност, идеите, които се дават тук, в последствие по един или друг начин биват имплементирани в компаниите”.
novini.bg – С близо 8% поевтинява токът за българския бизнес за утре
Публикувана: 01.03.2024 19:15
Getty Images/Guliver
При средна цена от 127,74 лева (без ДДС) за мегаватчас е търгувана днес електроенергията на Българската независима енергийна борса (БНЕБ), сочат данните от търговията в пазарен сегмент “Ден напред” след затварянето на борсата. Сделките са на база утрешен ден на доставка (2 март).
Енергийната борса затвори вчера при средна цена от 138,50 лв. за мегаватчас. Това означава, че токът за българския бизнес за утре ще е по-евтин със 7,77 процента в сравнение с цената му с ден на доставка за днес.
Средната цена на пиковата енергия (09:00-20:00 часа) за утре e 134,76 лв. за мегаватчас. Извънпиковата енергия (01:00-08:00 ч.; 21:00-24:00 ч.) е изтъргувана при средно 120,73 лв. за мегаватчас.
Най-ниската цена в рамките на днешната сесия, при утрешен ден на доставка, е 107,38 лева за мегаватчас, достигната за периода 13:00-14:00 ч., а най-високата е 183,97 лева за мегаватчас – за 18:00-19:00 часа.
С над 2% поевтинява токът за българския бизнес за утре
Данните от БНЕБ показват, че са продадени общо 88 634,80 мегаватчаса електроенергия.
В пазарния сегмент “В рамките на деня” БНЕБ отчита до момента в 60-минутните продукти общ изтъргуван обем от 6 537,20 мегаватчаса, като среднопретеглената дневна цена е 155,73 лева (без ДДС) за мегаватчас. В 15-минутните продукти среднопретеглената цена е 164,14 лева (без ДДС), а общото количество продадена електроенергия е 666,90 мегаватчаса.
Копирано
http://www.turbulence.tech