05.03.2024

Преглед на медиите 5.3.2024 (вторник)

1. КРИБ

industryinfo.bg – КРИБ стартира нов проект в помощ на зеления преход и дигитализацията на българския бизнес

Публикувана: 05.03.2024 11:45

Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) стартира проект за разработване и реализиране на програми, инструменти и модели за адаптация на предприятията и заетите лица към промените, свързани с прехода към зелена и кръгова икономика и дигитализацията в развитието на човешките ресурси и пазара на труда, а също така и за прогнозиране на потребностите от нови умения и за реализация на стратегии за учене през целия живот.

Проектът ще се реализира в партньорство с Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и с финансиране по процедура “Социално партньорство” по програма “Развитие на човешките ресурси” 2021-2027, съфинансиран от Европейския социален фонд.

“Ефективното използване на ресурсите и преходът към зелена и кръгова икономика са ключови за засилване на конкурентоспособността на икономиката, създаване на условия за растеж и откриване на нови работни места”, посочи изпълнителният директор на КРИБ Евгений Иванов, ръководител на проекта. “Именно по тази причина проектът е насочен към разработване и въвеждане на модели и практики, извлечени или тествани от реалния бизнес, за преодоляване на различни предизвикателства и адаптиране на работната сила към променящите се изисквания за умения и компетенции”, допълни Иванов.

Партньорство с браншови организации от 5 основни сектора

“Предвидените дейности са насочени към предприятия и заети лица от 14 административни области на страната и към 5 основни сектора: строителство, сигурност, облекло и текстил, автомобилен сектор и добивна промишленост”, поясни Галя Петрова, координатор на проекта. В сектор строителство КРИБ ще работи с Камарата на строителите в България (КСБ), в сектор сигурност – с Националната асоциация на фирми за търговска сигурност и охрана (НАФТСО), в сектор облекло и текстил – с Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ), в авторобилния сектор – с Аутомотив Клъстер България, в сектор добивна промишленост – с Българската минно-геоложката камара (БМГК).

В рамките на проекта също така ще бъдат реализирани кампании на регионално ниво за отличаване на предприятия с добри практики в сферата на екологичното, социалното и корпоративното управление (ESG).

“Проектът е част от отделна ос на оперативната програма, чийто цялостен бюджет е 52 млн. лв. Целта на всички проекти, включени в него, е да подготвят българските фирми за зеления преход и дигитализацията. Полза от него ще имат и всички български граждани в трудоспособна възраст”, подчерта ръководителят на управляващия орган на програма “Развитие на човешките ресурси” Цветан Спасов.

Проектът ще се изпълнява до края на 2027 г. Бюджетът му е 7,2 млн. лв.

: КРИБ

Ключови думи: КРИБ дигитализация зелен преход Аутомотив Клъстер България

Област: Бизнес

https://industryinfo.bg/article/32732-krib-startira-nov-proekt-v-pomosht-na-zeleniia-prehod-i-digitalizaciiata-na-balgarskiia-biznes

dnesplus.bg – 65 нови служители заместват 100 пенсиониращи се

Публикувана: 04.03.2024 18:10

България ще изгуби 34% от сегашното си трудоспособно население до 2050 г. и по този показател страната ни е с най-лошата прогноза в Европа. Това се посочва в публикувания преди дни анализ на трудовия пазар на континента, изготвен от Allianz Trade. Цифрата означава, че сегашните 3,7 млн. българи в трудоспособната възраст между 20 и 64 години ще намалеят с 1,2 млн. души. Всъщност и без това броят на работещите у нас в края на 2022 г. за първи път падна под границата от 3 млн. и стигна 2,940 млн. души. А ако прогнозата се окаже вярна, тогава 2,5 млн., които могат да работят, ще издържат останалите 2,8 млн. души. Защото според очакванията на НСИ през 2050 г. населението на България ще е 5,391 млн., пише „24 часа“.

В момента у нас има 3,7 млн. в трудоспособна възраст, останалите са 2,7 млн. души.

В доклада на Allianz Trade се посочва, че основните причини за това са демографската криза и миграцията, тъй като България е един от основните донори на работна ръка към други държави. Според данните около 50% от мигрантите към трудовия пазар в EС са дошли от България, Румъния и Полша. В същото време се оказва, че у нас не са правени изчисления за нуждата на внос на работници, с които може да се намали дефицитът на трудещи се.

Григор Фиданов, който има хотели по Северното Черноморие, разказа как при наемането на персонал от чужбина се натъква на куп недомислия. Той има служители от Индонезия, Непал, Киргизстан и Турция. Документите им се обработват от дирекция “Миграция” на МВР и от Агенцията по заетостта, но процедурите често отнемат до 3 месеца – ако е допусната грешка или липса в попълнените книжа, всичко започва отначало. Получаването на личен номер на чужденец също е много бавно, а без него съответният служител не може да бъде регистриран в НАП. Освен това в някои от тези държави България няма дипломатически представителства, което още повече затруднява процеса. Самият Фиданов наема до около 700 работещи всяко лято, но само част от тях са чужденци, и то най-ниско квалифицирания персонал.

Според работодателските организации през последните няколко години у нас са приемани на работа максимум по 2 хиляди мигранти годишно, докато в съседна Румъния броят им миналата година е бил 30 хиляди.

“Разликата със северната ни съседка е, че там има лимит по браншове за наемане на работници отвън. Така, както го правят в Австралия и Канада. У нас няма ограничения, но бюрокрацията е тежка и това спъва процеса”, обясни председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.

Извън нуждата от внос на работна ръка самият вътрешен трудов пазар в България изпитва от доста време дефицит. Това личи най-добре от данните за демографското заместване. Те показват броя на младежите на възраст между 15 и 19 години, съпоставен с хората на възраст между 60 и 64 години. С други думи, представят колко човека ще се включат в пазара на труда в близките 4 години на мястото на всеки 100, които ще се пенсионират. Средният показател за страната в момента е 65,7, т.е. 100 българи, които ще се пенсионират, ще бъдат заместени от едва 65 души.

В това отношение най-добро е положението в Сливен и в столицата. В София например коефициентът е 80,3, а в Сливен дори е 87,4, т.е. там всеки 100 човека, на които предстои да излязат от пазара на труда, ще бъдат заместени от 87,34 души. Най-зле е в Кърджали, където този коефициент е едва 46,6 и ако се гледа само той, на местния пазар на труда няма да има кой да замести дори половината от скоро излизащите в пенсия.

Тези числа са до голяма степен условни, защото пазарът на труда зависи не само от възрастта на работещите, а и от квалификацията и образованието им. В Сливен например делът на хората между 20 и 64 години с основно и по-ниско образование е най-високият в страната – 37,7%. А за Кърджали, независимо че е единствената област извън столицата, в която има прираст на населението, това не помага особено на трудовия пазар. Причината е, че той се получава основно от завръщането в страната на хората, които са я напуснали по време на “голямата екскурзия”, а те са изкарали трудовия си живот в Турция и се прибират в родината вече като пенсионери.

Стряскащата липса на хора, които ще могат да работят през 2050 г., не се отнася само за България, а до почти всички страни в Европа с изключение на Ирландия, Дания, Люксембург и Швеция. Само в тях се прогнозира увеличение на работещите. Веднага след България в тази негативна класация идват Литва и Латвия, които ще изгубят съответно 28 и 27 процента от трудоспособното си население до 2050 г. На четвърто място е Италия със загуба на 26%, но за мащабите на нейния пазар на труда с 23 милиона заети намалението е внушително – с около 6 милиона души.

Всъщност най-много ще пострадат 4-те най-големи икономики на ЕС – Германия, Франция, Италия и Испания. Според доклада нито една от тях няма да може да се справи без комбинация от мерки – привличане на мигранти, увеличаване на пенсионната възраст, нови политики на пазара на труда, които да приобщят повече пенсионери. Докладът твърди, че ако не се вземат мерки, Германия примерно ще има нужда от 482 хил. мигранти годишно, Италия – от 414 хил., Испания – от 338 хил., а Франция – от 115 хиляди.

Ако се вземат мерки, необходимостта от внос на работна сила намалява, но не значително – ще има нужда от поне по 100 хиляди мигранти всяка година. Най-зле е положението в Германия, където дори възрастта за пенсиониране да се вдигне на 68 години, ще има нужда от поне по 200 хиляди мигранти годишно. Проблем е това, че привличането на мигранти става все по-трудно, защото демографската криза започва да обхваща Азия и Латинска Америка. Доскоро големите западноевропейски икономики разчитаха на внос на работна ръка от държави като Полша, Румъния, България и останалите от Източна Европа, но потокът вече е сведен до минимум.

Единствено в Африка населението на възраст между 20 и 39 години не намалява, но борбата за намиране на квалифицирана работна ръка при всички случаи ще се ожесточава. Сред възможните мерки и решения, които се посочват в доклада, са увеличаване на реалните работни часове и подобряване на интеграцията и квалификацията на мигрантите, включително постигане на по-висока степен на ангажираност на жените сред тях. Като добър пример се дава Швеция, където перспективите за запазване на работната сила и стабилността на икономиката изглеждат най-оптимистични.

България има нужда от още поне 250 хиляди, които да бъдат наети. Различни проучвания за нуждите на българските работодатели от служители показват, че в момента икономиката ни има нужда да наеме допълнително около 250 хиляди души.

“Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) прави редовно анкети и последните цифри показват нуждата от наемане на около 250 хиляди души допълнително”, каза за “24 часа” изпълнителният директор на КРИБ Евгений Иванов.

Проучването, правено от Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ, показва същата цифра. Но президентът на КНСБ Пламен Димитров уточни, че то е проведено, преди да започне рецесията в Германия, и е твърде възможно цифрата да не е актуална. Вероятно е завишена с около 50 хиляди души. Подробно проучване на анкетен принцип прави и Агенцията по заетостта. Последното ѝ издание от средата на 2023 г. сочи цифрата 268 927 души.

Около 161 хиляди от тези хора, които се търсят, са специалисти с квалификация от определени професии. Най-многобройни са машинните оператори, шивачите, готвачите, строителите, счетоводителите, шлосерите и много други професии. По-малка, но също многобройна е групата на професиите, които изискват правоспособност или висше образование – търсят се над 58 хиляди души. Това са лекари, медицински сестри, учители, зъболекари, зъботехници, строителни инженери, агрономи, психолози, фармацевти и много други.

Почти толкова голяма – 49 хиляди, е и групата на професиите, за които не се изисква квалификация, например работници в складове, продавачи, общи работници, куриери, носачи и т.н.

https://dnesplus.bg/bulgaria/65-novi-sluzhiteli-zamestvat-100-pensionirashti-se_1149986

2. Работодатели

econ.bg – Все повече работодатели вдигат ваучерите за храна на 200 лв.

Публикувана: 05.03.2024 11:35

От два месеца работодателите могат да предоставят на служителите си дигитални ваучери за храна. От 1 юли ваучерите ще бъдат изцяло електронни, като в момента тече преходен период, в който продължават да се дават и на хартия.

След средата на годината ще могат да се използват хартиените, издадени преди това, според срока, указан на тях. Така се очаква последните хартиени ваучери да отидат в историята най-късно в първите месеци на 2025 г.

По наблюдение на оператори интересът към електронния ваучер е доста висок от страна на работодателите и такива вече се издават.

“Има доста компании, които искат да преминат най-скоро в този модел на работа, тъй като за тях това ще е доста голямо улеснение от гледна точка на администрация – вместо да ги раздават всеки месец на служителите си на ръка, само трябва да зареждат е-ваучера”, каза в интервю за БТА Таня Обущарова, главен секретар на Асоциацията на операторите на ваучери за храна в България.

Дигиталните ваучери могат да бъдат под формата на карта или изцяло виртуални в мобилно приложение, което зависи от избора на работодателя.

“Виждаме интерес и към двата вида. Компании в ИТ сектора с повече служители, които работят от разстояние, предпочитат виртуалните, докато компании, които имат производства и служители във фабрики, избират по-скоро пластиките, но и двата са удобни”, обясни Обущарова.

Големите предимства на дигиталните ваучери са, че с тях може да се пазарува на пос терминал в широка мрежа от търговски обекти и най-вече, че може да се плащат и храни за по-малки суми, а не както беше досега – задължително да се използва цялата сума, посочена на ваучера.

Остава опцията, ако сумата на ваучера не достига, да се допълни с друг вид платежно средство – банкова карта, пари в брой.

Търговската мрежа също се разширява постоянно, като се включват нови обекти.

“За малките търговци, за които имаше притеснения, че не са оборудвани с терминали и може да спрат да приемат ваучери за храна, помагаме да се сдобият с пос терминали от компаниите, които предлагат подобни услуги, и да разширим максимално мрежата, дори в малките населени места, в селата включително, тъй като мрежата по нищо не трябва да отстъпва на тази, която е била досега за ваучерите на хартиен носител”, посочи Таня Обущарова.

Тя допълни, че това е била и една от целите на въвеждането на дигиталните ваучери – от страна на държавата и Министерството на финансите в частност – да се увеличат плащанията с карта, което води и до по-голямо изсветляване на икономиката, да се разшири мрежата от магазини и ресторанти, които имат пос терминални устройства и приемат картови плащания.

На пазара у нас има 11 лицензирани оператора, тоест конкуренцияте е доста висока, което помага и за избора на работодателите. Първоначалната инвестиция в никакъв случай не е висока и не би трябвало да е спънка дори за по-малките работодатели да използват системата, тъй като в дългосрочен план спестяванията за тях многократно надвишават това по-скоро еднократно вложение, каза главният секретар на асоциацията.

За служителя няма никакви такси – нито за пластиката, нито за използването й след това. Ако има някакви разходи, те са изцяло за сметка на работодателя.

“Това е уредено и по законов път – тъй като е социална придобивка и нейното получаване от служителите не трябва да е обвързано с някаква финансова тежест”, подчерта Таня Обущарова.

Как се проверява каква сума от е-ваучера остава?

Това зависи от издателя, но със сигурност операторът трябва да предостави възможност на потребителите да видят своя баланс.

Експертът даде пример, че това може да става през приложение, където потребителят може във всеки един момент да провери валидността на ваучерите и направените от него последно трансакции. Ако не разполага с приложението или с достъп до интернет, може да се обади на телефон, на който да провери тази наличност. При някои може това да стане и на банкомат, но е важно да припомним, че от ваучерите не могат да се теглят средства – те са единствено и само за разплащане на пос терминал, допълни Обущарова.

Какъв е интересът на фирмите тази година да дават ваучери за храна?

Открояват се няколко тенденции – има доста нови работодатели, които досега не са предоставяли ваучери за храна, защото процесът им се е струвал много тежък административно, но сега се включват в системата или имат интерес да се включат в следващите месеци, каза експертът. По думите на Обущарова фирмите, които досега са предоставяли ваучери на служителите си, увеличават сумите не толкова заради дигитализацията, колкото защото не са стигнали тавана от 200 лева месечно.

“При храните се забелязва по-висока инфлация все още, което всички усещаме, затова и работодателите се опитват едновременно с увеличаване на заплатите да компенсират. Не трябва да се спекулира, че това става за сметка на увеличението на заплати, тъй като то в пъти надвишава сумата на ваучерите за храна”, допълни тя.

Интересът към ваучери с различно предназначение

В закона остана възможността ваучерите за храна да се използват за други цели, но ние като оператори не наблюдаваме особен интерес, съобщи Обущарова. По думите й сред причините за това са, че потребителите са свикнали да ги дават точно за храна и че сумата от 200 лева не е голяма за семейния бюджет на фона на цените. От друга страна няма толкова много доставчици на културни или комунални услуги, които искат да ги приемат, защото това не е задължение, а възможност и трябва да има желание и от двете страни. Наблюдаваме известен интерес от туристическия сектор, имаме хотели и ресторанти, туристически агенции, които ги приемат и има известен брой потребители, които харчат ваучерите си за тези цели, но те са незначителен брой на фона на общия брой потребители, които в момента са 750 000 на месец, обясни главният секретар на браншовата асоциация.

Има ли затруднения в първите два месеца от пускането на е-ваучера?

Като цяло процесът върви доста гладко, поне от гледна точка на асоциацията. Като всеки нов продукт има някои подобрения, които биха могли да настъпят, в началото има вериги, които не са се включили в системата, а потребителите имат очакването, че могат да използват ваучерите си и в тези магазини и ресторанти. Като цяло гледаме да реагираме веднага, когато ни се даде сигнал за подобни случаи, и веднага включваме търговците в мрежата при тяхно желание, посочи Таня Обущарова. Според операторите процесът върви паралелно с увеличаването на потребителите на дигитални ваучери и до юни, когато повечето ще ги ползват, нещата ще си дойдат на мястото.

https://econ.bg/Научи-за/Все-повече-работодатели-вдигат-ваучерите-за-храна-на-200-лв-_l.a_i.805745_at.10.html#comments

trafficnews.bg – Организации с призив към работодателите – да наемат бежанци за свои работници

Публикувана: 04.03.2024 23:20

Организации с призив към работодателите – да наемат бежанци за свои работници. Така безработните у нас ще могат да запълнят секторите с дефицит на кадри. 2023 година показва най-голям брой лица потърсили закрила у нас за последните десет години – общо 22 518 души. За същия период, данните показват, че най-много са били мигранти от Сирия и Афганистан. Това се променя след като започва войната в Украйна – за две години у нас временна закрила са получили близо 175 хиляди украинци. През 2023 г. в бюрата по труда са кандидатствали над 1 950 бежанци, като близо 1 400 от тях са били наети. Голяма част обаче срещат трудности при намирането на работа. Ахия Хомси казва, че е от първите сирийски бежанци у нас. Влиза в страната ни през 2013 г. Близо 10 години е бежанец, но днес има българско гражданство. „Осем години работих напразно”, обяснява Мохамед Ахия Хомси. Според него основни проблеми при намирането на работа на бежанците у нас са, че никой не ги запознава с правилата на системата, както и с ниското заплащане, въпреки уменията. „Да научим правилата е по-важно от езика. Аз разбрах за внасянето на осигуровки, например, след осем години. В началото никой не ми обясни”, посочва той. Основна бариера за бежанците от Близкия Изток е езикът, който за украинците е значително по-лесен за усвояване. „Украинците определено лесно навлизат в работния процес. Част от тях са с български корени има такива, които са бесарабски българи”, казва собственикът на хотели Преслав Луканов. „Украинците са бежанци, и сирийците са бежанци. Трябва да бъдат наравно, но хората гледат на сирийците по съвсем друг начин”, подчертава Ахия Хомси. За да имат равен шанс, Фондацията за достъп до права и Агенцията за бежанците на ООН насърчават работодателите да дадат възможност за работа на потърсилите закрила у нас. „Голяма част от тях посочват, че градът няма значение. Тоест те са готови да работят само им трябва свързване с работодателя. Платформата е само от 2-3 дни, така, че тепърва предстои да достигнем до повече работодатели”, съобщава координаторът на платформата за заетост към ФАР Мария Нецова. В търсене на работа към платформата се обръщат над 300 бежанци. Част от които с умения в IT сектора, правото и медицината, пише Нова.

https://trafficnews.bg/bulgaria/organizatsii-priziv-kam-rabotodatelite-da-naemat-bezhantsi-305059/

segabg.com – Нито е хоум, нито е офис – чисто депутатска идиотия

Публикувана: 04.03.2024 19:50

Всичко, навсякъде, наведнъж – така с три думи ще се обърка с работата от вкъщи в най-скоро време. Новите текстове в Кодекса на труда вече са почти в кърпа вързани, въпреки че в социалната комисия на парламента безусловно ги хареса само Георги Гьоков от БСП, а той смята за екзотика човек да работи от вилата на морето. “Очаквахме по-революционен текст”, каза Деница Сачева от ГЕРБ. Но след критиките и тя, и останалите дружно подкрепиха промените, за да се пуска текстът да върви, пък после да се оправя (депутатите му казват прецизиране). Както обикновено, това законодателно безобразие се прави като имитация на изисквани от България реформи, в случая за парите по Плана за възстановяване и устойчивост.

С промените в Кодекса на труда се въвежда изискване мястото на работата от разстояние да се посочва в трудовия договор. Това автоматично означава, че когато отидем в друг град, ще трябва да подписваме допълнително споразумение към трудовия договор. Това пък автоматично означава, че всяка наша стъпка извън уговореното в договора ще трябва да се обявява пред НАП вместо да е просто въпрос на разбиране между работодател и служител. Отделно всяко конкретно работно място извън офиса ще трябва да се опише писмено на работодателя и той да го съхранява в определен срок.

Сегашната свободия, твърдят вносителите,

пречи и кара хората да се страхуват от дистанционната работа.

Работодателят не знаел къде е подчиненият му, а подчиненият нямал сигурност, защото нямал обособено работно място. Затова сме били последни в Европа по работещи от разстояние. С допълнителна регулация министерството смята, че ще отпуши работата от разстояние, по която – каква изненада – сме най-зле в ЕС. Ефектът обаче поразително ще се размине със замисъла – хоум офисът ще стане толкова невъзможен, че сигурно и пандемия няма да може да го възстанови.

Между първо и второ четене на законопроекта Божидар Божанов направи опит да спести “един тон уведомления към НАП” на хората, но отвсякъде го парираха депутати, които по тези въпроси явно са още във времето на Флинтстоун

По силата на съвременните политически перверзии,

в ПГ на ГЕРБ-СДС решили Деница Сачева знаково да го подкрепи, но останалите да се въздържат – така хем са за революцията, хем за статуквото. Облекченията – далеч от съвършени, се подкрепяха от всички бизнес организации поради липса на алтернатива, но социалното министерство ги разби на пух и прах с високомерната констатация, че не законите се адаптират към реалността, а обратното.

Божанов предлагаше смяната на мястото в рамките на 6 месеца да не се считат за промени в трудовия договор, а в комисията беше готов да се откаже от шест месеца и да ги замени с 30 дни. Освен това предлагаше мястото на работата от разстояние да не влиза в трудовия договор. Третата му поправка беше всяка промяна да се заявява от служителя и да получава съгласие от работодателя в писмена форма, което може да стане и по имейл без е-подпис. Тези промени поне отчитаха факта, че населеното място не може да бъде важен критерий за работата от разстояние.

Идеята, че на един частен бизнес може да се придаде тласък с допълнителна регулация и административна тежест, сама по себе си е много тревожна диагноза за дефектите в мисленето на нашата администрация и

откъснатостта й от реалността

Всички идеи за облекчения бяха “разбити” от зам.-министъра на труда Николай Найденов с удивителна “аргументация”. Той заяви, че облекченията, предложени от Божанов, всъщност са затруднения – “вместо един, ще има два документа за обмяна”. Според зам.-министъра, от юридическа гледна точка размяната на документи се счита за сделка, тъй че на практика два разменени имейла представляват промяна в договора. Подгласяха му представителите на КНСБ, според които да се правят промени за по шест месеца с размяна на обикновен мейл “води до голяма несигурност”. Защото как ще се контролира целият този произвол?!

Противниците ораторстваха, че облекченията ще променят фатално духа на Кодекса, сякаш този дух не е от допотопната 1987 г. и няма въпиюща нужда от здраво разтърсване. Бяха повдигнати въпроси, които не стъпват на никаква реална почва. Без място на работа, изтъкнаха например от ДПС, трудовият договор можело да се окаже граждански. Мястото на работа било неотменим атрибут на трудовия договор, казаха и от КНСБ. Така е, но има малък “нюанс” – според кодекса въпросният неотменим атрибут в договора е седалището на работодателя, а не всяка паланка, откъдето реши да поработи за няколко дни неговият подчинен, поради което сега няма изискване да се посочва всяко движение на служителя. Нямало да се знае как човек ще се завръща в офиса при необходимост и как ще се осигуряват защитени интернет връзки, твърдеше МТСП (сякаш в бизнеса малки деца управляват други малки деца).

Оказа се, че всички тези колизии всъщност идват от факта, че пишещите правилата и ползващите ги се разминават с 30-40 години във времето. От дума на дума в дискусията в комисията беше изплюто

едно старателно укривано от публиката камъче

Авторите на законопроекта се занимават само с хипотезите, в които работното място е фиксирано. Защо, след като уж отговарят на новите реалности – само те си знаят. Този факт е добре замаскиран в мотивите, където няколко пъти се споменава за “различни работни места”, гъвкавост и пр. Всъщност истинската мобилна работа – иначе казано реалността на хиляди хора, е нещо трето, което тепърва ще се урежда законодателно. “Действително си заслужава идеята да помислим да регламентираме по по-обмислен начин мобилната работа”, каза Найденов. Което

от неговата уста прозвуча направо като заплаха.

Що за птица е работата от разстояние, ако не е мобилна работа? Представете си 80-те години на миналия век и тогавашните технологии, и ще сте пристигнали в това, което нашето социално министерство разбира под работа от разстояние – иначе казано, това е работа от вкъщи на служител, който иначе има служебно работно място. Тази фиксирана работа от разстояние в голяма степен бе уредена с промени в КТ преди 13 години, които отразяваха общите европейски правила. Новите промени на практика са отстъпление от тези текстове – връщане в годините отпреди общите европейски правила и 2011 г.

Най-удивителното нахалство на тези промени

е, че те трябва да развиват високотехнологичния сектор. По-точно казано, те трябва да хвърлят прах в очите на Брюксел, че правим нещо по този въпрос. В реформа 11 на ПВУ четем следното: “Дистанционната работа се прилага все повече в съвременните форми на заетост. Съществуващият Кодекс на труда не отговаря на съвременните взаимоотношения между работодател и служител в условия на дистанционна работа”. Резултатът подсказва, че авторите от МТСП са разбрали превратно задачата и са отдалечили още повече кодекса от съвремието. При това очевидно знаят това, защото ни обещават истинска реформа. Ама друг път. И като си затварят очите по правилото “дайте да върви”, депутатите стават съучастници в тази измама.

Невероятно е, че според социалното министерство това е пътят България “да се превърне в едно от местата, където “дигитални номади” да предпочитат да живеят и инвестират своите средства”. Разбира се, че ще стане точно обратното – всички дигитални номади ще се разбягат при първото съчинение “моят хоум офис”.

https://www.segabg.com/category-observer/nito-e-houm-nito-e-ofis-chisto-deputatska-idiotiya

3. Бизнес

bglobal.bg – Бизнес активността в еврозоната показва признаци на възстановяване през февруари

Публикувана: 05.03.2024 14:40

Бизнес активността в еврозоната показва признаци на възстановяване през февруари

Секторът на услугите се разшири за първи път от юли, компенсирайки по-значително свиване в производствения сектор, сочи проучване на Хамбург къмършъл банк

Бизнес активността в еврозоната показва признаци на възстановяване през февруари, тъй като секторът на услугите се разшири за първи път от юли, компенсирайки по-значително свиване в производствения сектор. Това съобщи Ройтерс, позовавайки се на най-новите данни от проучване на “Хамбург къмършъл банк” (Hamburg Commercial Bank, HCOB), съставено и публикувано от Ес енд Пи Глоубъл (S&P Global).

Композитният Индекс на мениджърите по доставките – Пи Ем Ай (PMI) скочи до 49,2 пункта през февруари спрямо 47,9 пункта през януари. Предварителната оценка бе за по-скромен ръст – до 48,9 пункта. Числото за февруари представлява максимум от юни 2023 г.

Така показателят достига най-високата си стойност от юни 2023 г., но остана под границата от 50 пункта, разделяща растежа от свиването.

По отношение на сектора на услугите Пи Ем Ай индексът се повиши от 48,4 пункта до 50,2 пункта, също надскачайки предварителната оценка (50 пункта).

“Секторът на услугите може да започва по-добре от очакваното годината. Въпреки че темпът на растеж е незначителен, той се допълва от положително развитие на други Пи Ем Ай подиндекси”, коментира Сайръс де ла Рубия, главен икономист в “Хамбург къмършъл банк”.

Показателят, обхващащ новите бизнеси, беше “на косъм” от достигането на равновесно положение. Оптимизмът за предстоящата година беше най-висок от повече от година, а фирмите наеха повече нови работници. Индексът за заетостта в сектора на услугите се повиши до осеммесечен връх от 52,7 пункта.

“Докато заетостта традиционно се счита за изоставаща, тази тенденция подсказва нарастващо чувство на оптимизъм и сочи към продължаващо възстановяване на сектора”, каза Де ла Рубия.

Има обаче и признаци за нарастване на инфлационния натиск, свързан с индексите на цените на суровините и на крайната продукция. Индексът на цените на производител достигна деветмесечен връх от 54,4 пункта спрямо 54,2 пункта през януари.

В Германия композитният Пи Ем Ай индекс отслабва допълнително през февруари, спадайки от 47 пункта до 46,3 пункта. Секторът на услугите е отбелязал влошаване, като съответният индекс достига 48,3 пункта при 47,7 пункта през януари, но все пак остава леко над очакванията (48,2 пункта).

Във Франция композитният Пи Ем Ай индекс се увеличи от 44,6 пункта през януари до 48,1 пункта през февруари. При услугите подобрението също е съществено – от 45,4 пункта до 48,4 пункта.

Италия записва растеж на бизнес активността и през февруари, след като през януари показателят премина за първи път от май 2023 г. границата от 50 пункта. Италианският композитен Пи Ем Ай достигна 51,1 пункта през януари, максимум от април 2023 г., спрямо 50,7 пункта, регистрирани за януари 2024 г. За сектора на услугите Пи Ем Ай индексът достига дори по-висока стойност през февруари – 52,2 пункта, в сравнение с 51,2 пункта през предния месец.

(От БТА)

https://bglobal.bg/110241-Бизнес-активността-в-еврозоната-показва-признаци-на-възстановяване-през-февруари

bloombergtv.bg – Какво може да се купи с $1 млн. на най-скъпите пазари на имоти в света?

Публикувана: 05.03.2024 13:50

Най-скъпият пазар на недвижими имоти в света е този в Монако. Един милион долара, похарчени за имот в бляскавия европейски град-държава се равняват на едва 172 кв. фута (16 кв. м), според Knight Frank. Това е най-малката площ сред изследваните 30 първокласни пазара на градове и втори жилища. Хонконг е на второ място с 237 кв. м, а Сингапур е на трето място с 344 кв. м. Това коментира редакторът Милен Симеонов в предаването “Бизнес старт” с водеща Роселина Петкова.

Продажбите на луксозни недвижими имоти в световен мащаб намаляха през миналата година поради високите лихвени проценти. Въпреки това цените останаха високи, тъй като предлагането продължава да бъде ограничено. Резултатът е, че с 1 млн. долара купувачите няма да стигнат значително далеч при покупката на първокласни имоти. В Ню Йорк тази цена се равнява на 366 кв. м. В Париж тя е 431 кв. м, а в Шанхай – 452 кв м.

В Дубай рязкото нарастване на търсенето на фона на притока на емигранти накара купувачите да се редят на опашки за жилища за милиони долари. За един милион долара в Дубай купувачите получават три пъти повече пространство, отколкото в Лондон.

Рубриката отговори и на въпроса кои са най-добрите места в световен мащаб за получаване на златна виза, като Португалия продължава да бъде лидер в това отношение. Слънчевата страна предлага достъпно и високо качество на живот, както и лесен достъп до други европейски държави и ясен път към европейско гражданство, според индекс на консултантската компания Henley & Partners. Австрия и Гърция са на второ място в класацията.

Въпреки че имаше призиви за премахване на програмите за пребиваване чрез инвестиции, които позволяват на чуждестранните инвеститори да получат възможност за постоянно пребиваване в дадена страна чрез първоначално плащане, тези така наречени златни визи продължават да процъфтяват.

Европейските държави заемат високо място в индекса, тъй като много от тях предлагат сравнително лесни пътища за получаване на гражданство, позволяват на инвеститорите да пътуват без визи в Европейския съюз и да създадат бизнес или да живеят на континента на изгодни цени.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването “Бизнес старт” може да намерите тук.

https://www.bloombergtv.bg/a/16-biznes-start/127766-kakvo-mozhe-da-se-kupi-s-1-mln-na-nay-skapite-pazari-na-imoti-v-sveta

bloombergtv.bg – Ученик взе награда на БАИТ за гласово управление на компютър от незрящи

Публикувана: 05.03.2024 13:50

Изкуственият интелект ще разшири възможностите пред хората в неравностойно положение. Чрез новите технологии хора могат да възвърнат своя слух чрез импланти, да компенсират нарушеното си зрение. AI ще може да подобри тези системи, като ги напасне по-лесно към нуждите на всеки отделен човек. Това коментира Ангел Чолаков, ученик от СПГЕ “Джон Атанасов”, в предаването “Бизнес старт” с водещ Роселина Петкова.

Чолаков взе младежката награда на българската IT асоциация с проект за приложение, което помага на незрящите да използват компютър по възможно най-лесен начин, дори да имат слаби компютърни познания.

“Приложението улеснява цялостния процес за използване на компютър, като свежда управлението до това потребителят да натиска единствено бутоните от 0 до 9 и Enter. Всичко останало потребителят просто го казва на компютъра и гласовата технология го разпознава.”

Образователната система трябва да разпознае опасностите и ползите от употребата на изкуствен интелект, смята Чолаков. Прехвърлянето на писането на домашните към чат бот ще попречи на развитието на критично мислене и способността да се извлича информация.

“Образованието трябва все повече да интегрира изкуствения интелект… Може да се направят учебни материали с AI, които да са доста по-добре от предишните, и трябва да се научат учениците как да ползват AI по правилния начин.”

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването “Бизнес старт” може да намерите тук.

https://www.bloombergtv.bg/a/16-biznes-start/127767-uchenik-vze-nagrada-na-bait-za-glasovo-upravlenie-na-kompyutar-ot-nezryashti