Причиняват ли топлинните вълни лятна енергийна бедност в Европа?

Всяка зима милиони европейци се борят да затоплят домовете си при минусови температури, докато сметките им за електричество растат. В момента над същите хора е надвиснала друг вид енергийна бедност. Затоплящият се свят води до рекордни температури на целия континент година след година. Мнозина се борят да поддържат домовете си хладни насред екстремните горещини. Очакванията се, че изменението на климата само ще влоши този проблем, предава Евронюз.

Европа е най-бързо затоплящият се континент на планетата, като температурите се повишават около два пъти повече от средните за света. Експертите прогнозират, че броят на европейците, изложени на екстремни горещини, ще нарасне от 10 милиона на 100 милиона до 2100 г.

Световната здравна организация (СЗО) препоръчва да се стои далеч от топлина и да се поддържа дома хладен при екстремни температури навън. За значителна част от хората в Европа последното не е възможно.

До 19 процента от европейските домакинства нямат комфортна прохлада през лятото, според данни на Евростат. Лошата изолация, липсата на вентилация, липсата на защита от слънцето и оскъдните възможности за климатизация оставят милиони хора изложени на потенциално опасна топлина.

Всяко лято е по-горещо и за по-дълъг период от време

Базираната в Лисабон климатична неправителствена организация Zero Portugal наскоро проведе проучване, за да разбере дали домакинствата страдат от свързан с температурите дискомфорт както през зимата, така и през лятото. От 315 анкетирани, почти 55 процента казват, че се борят през цялата година, когато става въпрос за адекватно отопление или охлаждане на домовете им.

Отвъд границата в Испания ситуацията не е много по-добра. Базираната в Барселона организация с нестопанска цел Ecoserveis е част от проекта CoolToRise, който има за цел да намали процентът на енергийна бедност през лятото сред европейските домакинства.

Ecoserveis провежда семинари, за да помогне на хората да се научат как да управляват сметките за електричество и да представи стратегии за справяне с горещините през лятото. Неправителствената организация е виждала подобни, постоянно нарастващи проблеми с целогодишната енергийна бедност.

Енергийната бедност през лятото е по-сериозно предизвикателство

Много от домовете, с които работи друга испанска неправителствена организация – ECODES, се борят както през лятото, така и през зимата, но справянето с енергийната бедност през лятото е много по-трудно.

„Когато живеете в гъста градска зона с малко дървета и паркове, самият град събира топлина, която се отделя през нощта, което прави по-трудно охлаждането на дома“, обяснява Хавиер Тобиас, архитект и мениджър на проекти за сгради за ЕКОДИ.

„Срещу тукашния студ можете да носите по-топли дрехи, да слагате повече одеяла или да избегнете част от проникването на въздух с защитни ленти. Но когато домът ви достигне 30º C и остане така през целия ден , можете да направите много малко, за да подобрите положението“, добавя той.

Домакинствата на ECODES съобщават за проблеми със съня и здравословни проблеми, като раздразнителност и обриви от изпотяване.

Горещите домове – риск за здравето

Рискът от топлинно изтощение е особено висок за по-възрастните хора и въпреки че шансовете за топлинен удар на закрито да са ниски, опасността все още съществува.

Тъй като летата стават все по-горещи, домовете в Европа трябва да се адаптират, за да предотвратят опасните рискове за здравето, свързани с рекордните температури.

Екстремните горещини убиват повече от 175 000 души годишно в Европа според Световната здравна организация. Топлинният стрес е водещата причина за свързани с климата смъртни случаи на континента. Екстремните температури изострят хронични заболявания, включително сърдечно-съдови, респираторни и мозъчно-съдови заболявания, психичното здраве и състояния, свързани с диабета.

Френската фондация за жилищно настаняване на хора в неравностойно положение (FAP) посочва изследване, което показва, че един на всеки седем души във Франция живее в район, който ще бъде изложен на повече от 20 необичайно горещи дни всяко лято до 2050 г.

Има ли решения за лятната енергийна бедност в Европа?

Движението Build Better Lives, група от 90 НПО за социална справедливост, здравеопазване и опазване на околната среда, призовава за достъпни ефективни решения, които да помогнат на хората да поддържат домовете си удобни и да намалят сметките за енергия.

„Енергийната бедност се превръща в целогодишен проблем за мнозина, домовете и градовете ни трябва да бъдат адаптирани да се справят както с ниските, така и с горещите температури“, казва съоснователят на движението и енергиен активист в Climate Action Network Моника Видал.

Според нея трябва да преосмислим начина, по който проектираме нашите сгради и градове, като ги адаптираме, за да намалим сметките за енергия както от отопление, така и от охлаждане. Видал добавя, че вече съществуват решения за подготовка на европейските домове за зимни и летни температури.

Това включва по-добра изолация, засенчване на прозорци със сенници и използване на по-ярки цветове за фасади или покриви, които помагат да се поддържат сградите хладни. Градовете могат да бъдат озеленени, като се добавят дървета и паркове, за да се предотврати превръщането им в бетонни и стоманени топлинни острови.

Тези пасивни методи за охлаждане намаляват необходимостта от климатизация. Тъй като се очаква глобалното търсене на механично охлаждане да се утрои до 2050 г., подобреният дизайн на сградите и градското планиране ще помогнат за избягване на емисиите.

Необходими са и по-добри системи за предупреждение, за да се пазят хората в жегата. Атина, един от градовете, които се очаква да пострадат най-много от горещи вълни и суша до средата на века, е добър пример. Градът назначи главен топлинен директор през 2021 г. Една от основните препоръки от това назначение беше да се наименуват и категоризират горещите вълни, което позволява на обществеността да ги идентифицира по-добре и да реагира на тях.

Тези решения обаче трябва да бъдат придружени от стабилна политика и социални гаранции, за да се гарантира, че никой не е изоставен. Въпреки че средствата от ЕС са налични чрез схеми като фонда NextGeneration, малко е направено за изпълнение на обновяването на домовете.

„Правителствата трябва първо да дадат приоритет на най-уязвимите домакинства, независимо дали това са семейства с ниски доходи, възрастни граждани или наематели, живеещи под наем, като гарантират, че изграждаме по-добър живот за всички“, заключава Видал.