Пренасянето на иновациите във водещи световни индустрии е от решаващо значение и FP10, следващата водеща програма за финансиране на научноизследователска и развойна дейност на ЕС след приключването на Horizon Europe, предлага шанс за преодоляване на тази празнина.
Това пише в свой анализ в Euractiv Кийрън Хъмфрис, научен сътрудник в Института по икономика на климата (I4CE).
В ерата на Зелената сделка Европа се отчете с рекордни инвестиции и нови проекти. И все пак 2024 г. донесе равносметка. Забавящото се търсене на термопомпи и електрически автомобили, китайският индустриален свръхкапацитет и атрактивните субсидии в САЩ и Канада накараха европейските чисти технологии усилено да се конкурират. Затваряния, съкращения и блокирани проекти – включително нашумелия колапс на шведския производител на батерии Northvolt – разтърсиха сектора. Законът на ЕС за нулева промишленост и предстоящата сделка за чиста промишленост имат за цел да подкрепят производството на чисти технологии, но наваксването не е достатъчно. За да бъде лидер в световен мащаб, ЕС трябва да се съсредоточи върху следващата вълна, включително нови химикали за батерии и възобновяеми енергийни източници от следващо поколение – „Cleantech 3.0“.
Иновационната конкурентоспособност на ЕС изостава
ЕС остава лидер в иновациите за чисти технологии, отговорен за 30% от глобалните зелени изобретения между 2016 г. и 2021 г. Патентоването на дейността обаче се забави, а инвестициите в научноизследователска и развойна дейност на Китай, които се захранват с най-съвременна индустриална екосистема, застрашават позицията на Европа. Разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в ЕС бяха 2,25% от общия БВП през 2023 г., доста под целта от 3% и далеч зад САЩ (3,59%) и Южна Корея (4,85%). Само пет държави-членки надвишават прага от 3%, а ревизираните фискални правила на ЕС принуждават страни като Франция да намалят публичните бюджети за научни изследвания.
Horizon Europe, водещата програма на ЕС за финансиране на НИРД, има решаваща роля. Като се възползва от единния пазар, програмата подкрепя трансгранично сътрудничество, отключвайки иновации в мащаб, който може да се конкурира със световните икономически сили на изток и запад. Horizon обаче не е без недостатъци. Кандидатите се сблъскват с нисък процент на успех, като само 16% от предложенията са финансирани. Друг проблем е тромавата бюрокрация. Междувременно бюджетът от 95,5 милиарда евро беше многократно атакуван, за да покрие други приоритети, като лихвените плащания по Фонда за възстановяване на ЕС. Допълненията, които бяха успешни, като Европейския съвет за иновации (EIC), който превръща иновациите в мащабируем бизнес, са значително недофинансирани. Политиците в Брюксел сега имат възможност да променят курса. Дебатите по FP10 вече набират скорост.
FP10 може да стимулира зелената индустриална политика на ЕС
Новата Европейска комисия планира Закон за иновациите, за да запълни празнината в научноизследователската и развойна дейност, заедно с обновен пакет за финансиране по FP10. Първоначалните признаци обаче предполагат разминаване между дневния ред на ЕС за иновации и неговата стратегия за екологична промишленост съгласно Споразумението за чиста промишленост. Поддържането на тези две области отделно би било грешка. Политиката за иновации е основен фактор в индустриалната стратегия и подкрепата за чисти технологии от следващо поколение е от съществено значение за осигуряване на дългосрочната конкурентоспособност на ЕС – и за разработване на решенията, необходими за постигане на нетна нула. Докато FP10 се оформя, политиците трябва да свържат програмата изрично със Споразумението за чиста промишленост. Това изисква правилното управление, което да ръководи решенията за финансиране и да приведе научноизследователската и развойна дейност в съответствие с други инструменти на ЕС като Фонда за иновации.
Докладът „Хейтор“ относно бъдещето на политиката на ЕС за научноизследователска и развойна дейност предлага независим Европейски съвет за технологии и индустриална конкурентоспособност, съставен от изследователи и бизнес лидери. Оставянето на управлението само в ръцете на частния сектор би било твърде амбициозно. Вместо това FP10 трябва да се стреми да използва по-добре съществуващите експертни структури, като например плана SET на Комисията за чисти технологии, за насочване на решенията и идентифициране на технологии от следващо поколение, които могат да изградят конкурентно предимство на ЕС. Индустриалната стратегия се нуждае от хармонизиран подход и държавите-членки трябва да бъдат включени в плановете на ЕС за научноизследователска и развойна дейност за чисти технологии. Комисията обяви, следвайки препоръката на Марио Драги, нов инструмент за координация на конкурентоспособността, който ще стартира през следващия мандат. Това може да бъде платформа за съвместна политика и съвместно финансиране на научноизследователска и развойна дейност в целия ЕС.
FP10 може да се комбинира с национални бюджети за съфинансиране на обещаващи проекти, освобождавайки държавите-членки да подкрепят тези индустрии от следващо поколение, дори когато са ограничени от фискалните правила на блока. Марио Драги предупреди за „бавната агония“ на икономическия упадък без смели действия. Превръщането на FP10 в част от една наистина европейска зелена индустриална стратегия би било точно това – и ще осигури мястото на блока в технологиите на бъдещето.
http://www.turbulence.tech