Рециклиране или ограничаване на производството – какъв е отговорът за справяне с проблема с пластмасата?

Страните продължават преговорите в Бусан, Южна Корея, за изготвянето на договор за намаляване на замърсяването с пластмаса. Срещата навлиза в заключителната си част, а евентуалното споразумение трябва да стане правно обвързващо – две години след първото решение за справяне с проблема. Но все още има няколко пречки, когато става въпрос за най-добрия начин за справяне със замърсяването с пластмаса и това възпрепятства напредъка в разговорите. Един от най-спорните въпроси е дали трябва да има ограничение за това колко пластмаса могат да произвеждат компаниите, предава Евронюз.

Рециклиране на пластмаса: Какви са различията?

От една страна има държави и групи, включително ЕС, които смятат, че въвеждането на мерки за намаляване на производството на пластмаса трябва да бъде съществена част от амбициозен договор. От друга страна са страните и компаниите, произвеждащи петрол и пластмаса, които смятат, че проблемът със замърсяването започва с отпадъците. Такива като Саудитска Арабия, Иран и Русия казват, че управлението на отпадъците трябва да бъде отговорът и изразиха противопоставяне на ограничаването на производството на пластмаса.

На пръв поглед това изглежда като разумен подход. Със сигурност подобряването на усилията за рециклиране на пластмаси ще помогне за замърсяването? На теория повечето пластмаси могат да се рециклират. Различни видове – като поливинилхлорид (PVC), полипропилен (PP) и полиетилен (PE) – не могат да бъдат рециклирани заедно. Разделянето им е трудоемък и скъп процес. Предметите, направени от множество материали, често не могат да бъдат разделени. Повечето пластмаси могат да бъдат рециклирани само един или два пъти, преди да се разградят.

В резултат на това по-малко от 10% от 400 милиона тона пластмаса, произвеждана всяка година, се рециклират, според Програмата на ООН за околната среда. Пластмасовата индустрия подкрепя алтернативни методи като химическото рециклиране, но има малко доказателства, които да предполагат, че това може да се направи в мащаба, необходим, за да бъде работещо решение.

„В свят, в който експертите прогнозират утрояване на производството на пластмаси до 2050 г., увеличаването на събирането и рециклирането дори с 50% изобщо няма да реши проблема със замърсяването“, заяви министърът на енергийния преход на Франция Агнес Пание-Рунашер пред френски медии по-рано тази седмица.

Ще проработи ли ограничаването на производството на пластмаса?

Необходимостта производството да бъде ограничено е позиция, подкрепена и от научни изследвания. Проучване, публикувано в списание Science точно преди началото на преговорите в Бусан, установи, че производството трябва да бъде намалено, за да се справим с глобалния проблем с пластмасовото замърсяване. В него се казва, че количеството неправилно управлявани отпадъци – тези, които не се изгарят, рециклират или завършват на депото, а вместо това попадат в околната среда – ще се удвои до 121 милиона тона до 2050 г. без ограничения върху производството. Продължавайки с обичайния бизнес подход, светът ще генерира достатъчно отпадъци между 2010 г. и 2050 г., за да покрие Манхатън с купчина пластмаса, 10 пъти по-висока от Емпайър Стейт Билдинг.

Изследователите предложиха четири ключови мерки, необходими за справяне с проблема: изискване новите продукти да бъдат направени от най-малко 40% рециклирани материали, инвестиране на 50 милиарда долара в разширяване на инфраструктурата за управление на отпадъците, въвеждане на данък върху пластмасовите опаковки и ограничаване на новото производство на нива от 2020 г. Въпреки че всяка от тези мерки играе известна роля в справянето с проблема, според авторите на доклада без ограничение на производството другите елементи ще трябва да бъдат невероятно амбициозни, за да успеят.

Не става въпрос само за пластмасата, която попада в околната среда. През целия си жизнен цикъл пластмасата, произведена в световен мащаб, причинява почти три пъти повече емисии на парникови газове от авиацията. Около 90% от тези емисии идват от процеса на извличане на изкопаеми горива и превръщането им в пластмаса. Проучването установи, че без някои ограничения върху създаването на нови пластмаси, емисиите от пластмасовата система ще се увеличат с 37% до 2050 г. Това е същото като почти 9000 електроцентрали, захранвани с природен газ, работещи за една година.