Ролята и значението на заинтересованите страни в CSDDD

Директивата за дължима грижа на дружествата относно устойчивостта (CSDDD) влезе в сила през 2024 г., но се очаква нейното прилагане да започне през 2027 г. за компании с над 5000 служители и оборот от над 1,5 млрд. евро. През 2028 г. тя ще влезе в сила за компании с над 3000 служители и над 900 млн. евро оборот, а от 2029 г. – за компании с над 1000 служители и с над 450 млн. евро оборот. В България директивата ще засегне 25 компании, а около 500 попадат непряко, тъй като са подизпълнители.

CSDDD въвежда задължения за големите компании за идентифициране и справяне с неблагоприятните въздействия от техните дейности върху правата на човека и околната среда. Разпоредбите обхващат не само дейността на компаниите, но и на техните дъщерни дружества и бизнес партньори в рамките на веригата им на дейност.

Корпоративната отговорност за зачитане на правата на човека има два основни момента – ангажимент за спазване на правата на човека и надлежна проверка – процес на установяване на въздействията върху заинтересованите страни, предприемане на мерки и проследяване на резултатите. Това стана ясно по време на втория уебинар от поредицата Business Talks about Human Rights, организиран от Българската фондация за бизнеса и правата на човека (БФБПЧ), който се осъществява с подкрепата на Посолство на Кралство Нидерландия в България. Той бе на тема „Ролята и значението на заинтересованите страни в Директивата за дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта”.

Кои са заинтересованите страни?

Това е всяко лице, което може да повлияе или да бъде засегнато от дейностите на организацията. Заинтересованите страни се делят на две групи – вътрешни и външни.

Вътрешни заинтересовани страни

Това могат да бъдат служителите в самата компания, или в други компании, които са част от веригата на стойността, клиенти на услугите, продуктите, хора, участващи в тестване на продукти, собственици, доставчици и техните служители.

Външни заинтересовани страни

Външни заинтересовани страни могат да бъдат общността, държавната и местната власт, неправителствени организации, околната среда, индустрии и многостранни инициативи.

Засегнати заинтересовани страни (“носители на права”) са физически лица, чиито човешки права са били засегнатите от дейностите, продуктите или услугите на компанията, намиращи се по-близо до дейността на компанията, които могат да бъдат представени от уязвими групи или тези, които са в риск от изключване и маргинализация – жени, деца, възрастни хора с увреждания, хора от малцинствени или етнически групи, мигранти, местни народи.

Картографиране и оценка на риска

Камелия Димитрова, основател и директор на фондация “Дигнита”, даде пример за картографиране на веригите на доставки, според който картата трябва да включва:

• Доставчици: Кои са те? Къде са разположени (географски)? Какви стоки или услуги предоставят?
• Подизпълнители: Има ли участващи подизпълнители? Къде се намират те? Каква е тяхната роля във веригата на доставки?
• Географско местоположение: Идентифицирането на държавите и регионите, участващи във веригата на доставки, е от решаващо значение, тъй като рисковете в различните региони се различават значително в зависимост от местоположението. Страните със слабо трудово законодателство, високи нива на бедност или конфликтни зони крият по-големи рискове.
• Индустриални сектори: Някои промишлени сектори са с по-висока степен на разпространение на ТХ/ТЕ, като например селско стопанство, строителство, производство на облекло, хотелиерство.

Оценка на риска

• Идентифициране на потенциални рискове, използвайки наличните ресурси (напр. глобален индекс за робство, показателите на МОТ, доклади на НПО, местни сведения). Идентифициране на потенциалните рискове, свързани с всеки доставчик. Това включва разглеждане на фактори като:
• Характер на работната сила: Разчита ли доставчикът на нискоквалифицирани, мигрантски или уязвими работници?
• Географско местоположение: Намира ли се доставчикът във високорискова държава или регион?
• Промишлен сектор: Работи ли доставчикът във високорисков промишлен сектор?
• Практики на доставчика: Процесът на набиране на персонал, договорните условия или практиките за наблюдение на доставчика пораждат ли опасения?
• Анализ на нивата на риска: За всеки идентифициран риск трябва да се направи оценка на неговата сериозност и вероятност. В някои случаи може да се приложи качествен подход (нисък, среден, висок), докато други инструменти предоставят по-количествени механизми за оценка.

Определяне на приоритети

След като се направи оценка на рисковете, е необходимо да се определят приоритети поради ограничените ресурси.

Камелия Димитрова посочи още, че рискови сектори в България за експлоатационни практики са селското стопанство, туризъм, транспорт, строителство, домакинска грижа за възрастни, месопреработвателна промишленост, рециклиране, услуги за разкрасяване.