Ролята на ВЕИ сектора в енергийната сигурност на България

България трябва да стане ключов играч в преноса на енергия в Европа. Свързаността е следващата голяма политика в енергетиката. Имаме най-големия капацитет на мощности в региона. На шесто място сме по добив на ключови суровини в Европа. Ако искаме да бъдем конкурентоспособни трябва да осигурим най-устойчивите и чисти източници на енергия. Дългосрочната стратегия и политика са изключително важни. Трябват ни надеждни и по-евтини източници на енергия, като ВЕИ. Трябва да осигурим междусистемна свързаност между енергийните мрежи и да има възможност за пренасяне на огромни обеми енергия в ЕС. С тези думи евродепутатът Цветелина Пенкова откри конференцията „Енергийна сигурност – основа за развитие на европейската индустрия. Ролята на България“, която се проведе в Европейския парламент в Брюксел днес.

Ролята на ВЕИ сектора в енергийната сигурност

Много често чуваме как 30-40% от енергийния микс на България трябва да бъде ВЕИ. Това е прекрасно, но тези източници на енергия са различни – вода, слънце, вече чуваме и ядрена енергия. В следващото законодателство трябва да има някакъв микс между отделните видове енергия, защото иначе рискуваме да имаме определен тип ВЕИ, които работят само в даден момент, а в останалото време създават проблеми“, заяви Асен Христов, председател на надзорния съвет на Еврохолд България.

Той подчерта, че нуждата от съхранение на батерии ще бъде много важна.

Батериите не се рециклират толкова лесно и замърсяват. Трябва максимално бързо да поставим този проблем на масата и да го решим. Трябва да се разделят батериите на рециклируеми и замърсяващи. Това залитане по литиево-йонните батерии, които изкарват от 7 до 10 години, трябва да спре. Европейското законодателство е изключително важно и ако се запълни този пропуск с батериите, ще помогнем много за прехода“, предложи той.

Според него ядрената индустрия е бъдещето на енергетиката, но тя е на национално ниво и всяка страна трябва да се грижи за своята ядрена енергия.

България трябва да изгради два нови ядрени блока, тя има нужда от тях. Разпределението на енергията в Европа също е много важно. На границата с България се строят огромни ядрени мощности, в Турция, именно с подкрепа на страни извън ЕС. Ядрените блокове, които ние ще строим също ще бъдат с американски инвестиции“, коментира Асен Христов.

По думите му не може цялата ядрена енергетика да е съсредоточена във Франция и е крайно време да се планира ново разпределение в Европа, тъй като говорим за индустриална революция.

България е един от основните доставчици на цветни метали. Каквато и свързаност да направим, трябва правилно разпределение на ВЕИ и основната базова енергия, която планираме за бъдеще“, посочи още той.

Металите са едно по-добро бъдеще

Главният изпълнителен директор на КЦМ Румен Цонев заяви, че произвеждат 150 млн. тона метали, основно олово и цинк.

Декарбонизацията е нещо много добро и с химични технологии може да се постигнат сериозни резултати. Само с един инвестиционен проект намалихме с 50% въглеродния ни отпечатък“, каза той, подчертавайки, че за индустрията е много важно постигането на кръгов модел.

Без тежка химия, циментова индустрия и металургия не може да бъде постигната нито една от целите на кръговата икономика и ще стигнем някъде по средата на тази Зелена сделка, подчерта Румен Цонев. Според него рециклирането на металите е бъдещето и то ще даде една солидна основа за развитие.

Когато говорим за декарбонизация, ние твърдим, че трябва да вървим в тази посока, но трябва да вървим балансирано, за да има резултат. За целта е необходима базова енергия, а все още в България тя не е достатъчна. Проблемът, който виждаме е, че в ЕС не се обръща почти никакво внимание за съхранение на електроенергия чрез оловно киселинни батерии, те нямат почти никакво съдържание на метали и са почти 100% рециклируеми. Другите видове батерии като литиево – йонните батерии издържат 10-15 години, но какво правим с тях след това?“, попита той, като поясни, че тези видове не съдържат нито един метал, който се произвежда в ЕС.

Енергийна сигурност и контролиране на енергийните системи

Дрийс Ейк, директор публични политики в Solar Power Europe, обясни, че слънчевата енергия е най-евтината енергия, известна на човечеството – под 50 цента на квт/ч.

Използването ѝ е във възход в цяла Европа. Само за една година се произвежда енергия, равна на енергията от 50 големи АЕЦ. Предприятията искат енергия на по-ниски и предсказуеми цени и това е причината да има бум на използването на слънчева енергия“, каза той, пояснявайки, че наскоро в България също е подписано споразумение за закупуване на слънчева енергия.

По думите му ВЕИ позволяват да се извърши преходът към чиста енергия. Целите на RePower.EU. са намаляване на емисиите с 30% по-малко отколкото днес.

Няма съмнение, че гражданите и бизнесът имат нужда от енергийна сигурност и тя може да бъде осигурена от ВЕИ. Примерът на Испания, Италия и Германия, които разчитат на използването на голям дял ВЕИ, но това може да се случи и в България. Не трябва да се изключва никоя технология и да загърбваме фактите. Ядрената енергия е пет пъти по-скъпа в Обединено кралство, отколкото другите. Изграждането на инфраструктура също е бавно“, подчерта Дрийс Ейк.

Според него енергийните преносни системи ще станат проблем, както и съхраняването на енергия и киберсигурността.

Необходимо е да има повече енергийна сигурност. България трябва да обмисли своите планове за развитие на енергийната система и да помисли за използването на слънчевата енергия“, каза той.

Ролята на енергийните одитори

Председателят на Камарата на енергийните одитори Валентина Узунова обясни, че нивото на подготовка на енергийните одитори в България е изключително високо и сме на едно от първите места в Европа по изпълнение на енергийните одити.

Енергийните одити са едни от спиращите елементи за корупционни практики. В доклад на Европейската сметна палата се установява, че 87% от проектите, финансирани с европейски средства в Европа, са били с изготвени енергийни одити, но също така се установява, че само 23% от енергийните одити са направени след изпълнение на мерките за енергийна ефективност.

Енергийните одити предоставят ясна и независима оценка на собствениците на сгради да се възползват от своя потенциал. Енергийните одитори трябва да имат множество технически умения и практики. Тези специалисти трябва да имат комплексни познания, за да следят новостите. Съгласна съм, че не трябва да се ползва само един вид енергия, а трябва да има хибридни системи“, поясни тя.

От 1 януари 2024 особено актуална е нуждата от енергийни одитори за докладите на задължените предприятия. Валентина Узунова призова за създаване на Европейска камара на енергийните одитори.

Нов дизайн на електроенергийната система

Председателят на управителния съвет на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) Константин Стаменов заяви, че България трябва да запази своите рециклиращи предприятия, които работят около 8000 часа годишно, а възобновяемите източници работят около 3000 часа.

Има една дупка от около 5 хил. часа, която трябва да бъде запълнена. Към днешна дата трябва да имаме едни базови мощности и ние трябва да се съобразим с това, което се случва в региона. В нашия регион има много слънце. Трябва да се замислим за новия дизайн на електроенергийната система. Синхронизираните електроенергийни системи са факт и трябва и при нас да направим този микс така, че да си намерим мястото в електроенергийния микс на Европа“, посочи той.

По думите му батериите са временно решение и ще бъде много добре ако могат да се направят от рециклируеми материали, за да не се чудим след това какво да ги правим. Декарбонизацията трябва да ни бута към установени технологии.

Благой Бурдин от Института по електрохимия и енергийни системи към БАН подчерта, че ключовата тема е съхранение на енергия.

ВЕИ имат изключително нисък интензитет на използваемост. Всяка една технология има своето място, а ние обикновено се насочваме само към една. Ако искаме все повече ВЕИ, е необходимо съхранение на енергия“, каза той.

Според него единственото работещо решение е водородът и България има важно стратегическо място на картата на Европа.

Технологиите трябва да се използват. В БАН работим по два важни проекта – за водородни технологии в транспорта и лаборатория за водород. Много е важно правилното оразмеряване на тази система. Водородна зарядна станция е част от тази система. Това познание, което натрупваме, е много важно. Тези технологии трябва да се използват по максимално ефективен начин. За да можем да продължим в този енергиен преход, трябва да подкрепяме изграждането на водородна зарядна инфраструктура, както и технологии за съхранение на енергия, използваща местни ресурси и обща енергийна стратегия“, категоричен е Благой Бурдин.