Търговското споразумение между ЕС и Меркосур разкрива контрапродуктивното отношение на Европа към други сили и обществения скептицизъм по отношение на доверието в него. Това е мнението на водещия учен по земеделие и геополитика Себастиен Абис, предава Euractiv.
Финализирането на търговското споразумение с южноамериканския блок на 6 декември в Монтевидео предизвика силна опозиция в сектора на земеделието и храните в ЕС. Това разделение е очевидно не само сред държавите-членки – Франция и Полша категорично отхвърлиха сделката – но и в самите държави, като фракции в Белгия, Италия и дори обикновено фокусираната върху търговията Нидерландия изразиха загриженост. Според първия дипломат на ЕС Кая Калас финализирането на търговската сделка 25 години след началото на преговорите е толкова свързано с геополитиката, колкото и с икономиката.
„Липсва ни голямата картина, която например в сектора на селското стопанство и търговията с храни засяга в голяма степен Бразилия, но също и Китай. Трябва ясно да разберем, че ние не сме единствените партньори за страните от Южна Америка. ЕС трябва да гледа на света такъв, какъвто е сега, а не такъв, какъвто е бил преди 25 години, когато започна преговорният процес“, казва Абис.
„Хипопотамска стратегия“ срещу европейска наивност
Според френския учен в момента глобалните сили наподобяват поведението на хипопотамите – бързи, агресивни и полигамни.
„Бразилия, Китай и вероятно САЩ на Доналд Тръмп, подобно на хипопотамите, поддържат мрежа от партньорства и могат внезапно да прекъснат връзките или да създадат нови“, обяснява Абис.
В тази среда той вярва, че европейците често проявяват наивност с такива променливи взаимоотношения, което ги излага на риск в конкурентната среда. Това е въпреки търговския излишък на ЕС в хранително-вкусовата промишленост, който го прави предполагаема сила – нещо, за което нито Китай, нито САЩ могат да претендират.
„Европа би трябвало да има стратегическо предимство в износа на селскостопански храни – такова, което е подкрепено от разнообразието и обема на селскостопанските продукти, произтичащи от процеса на разширяване на ЕС. Но липсата на единство на ЕС във външните отношения означава, че блокът губи пазари заради „хипопотамската стратегия“ на конкурентите“, посочва Абис.
Вътрешно недоверие
Позицията на ЕС се влошава и от намаляващото доверие на вътрешния фронт, като Абис отбелязва, че самият договор за Меркосур символизира нарастващо недоверие сред гражданите към елитите на ЕС.
„Някои заинтересовани страни представят преувеличени твърдения за въздействието на договора, отразявайки по-широка липса на доверие у дома. Този скептицизъм е разбираем, предвид променящите се стратегии на ЕС. Ако непрекъснато променяме подхода си, рискуваме да подкопаем доверието си както в държавите-членки, така и в международен план“, обяснява Абис.
Според него блокът също така изглежда пренебрегва необходимостта от запълване на празнини в три важни сектора – торове, морски дарове (на които ЕС е нетен вносител) и биомаса. Последното – добивът на материали, горива и енергия от селското стопанство и горите – ще бъде ключов фокус на предстоящата COP за климата, домакин на която е Бразилия.
„Сделката за чиста промишленост на ЕС, която се очаква да бъде представена от Европейската комисия на 26 февруари като една от водещите инициативи за първите 100 дни, трябва да вземе предвид тези силни и слаби страни“, казва още Абис.