24.06.2024

Случаите на денга се увеличават – къде в Европа има тигрови комари?

Изменението на климата е причина в Европа да има скок на огнищата на болести, пренасяни от комари, според последните официални данни, цитирани от Евронюз. Миналата година бяха обявени 130 локално придобити случая на треска от денга в ЕС в сравнение със 71 случая през 2022 г., разкри тази седмица Европейският център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC).

Напоследък се наблюдава скок на случаите в Европа, като инвазивните видове комари са открити в 13 страни от ЕС.

Треската денга се разпространява от тигрови комари

Денга – наричана още костна треска поради това колко силна може да бъде болката в ставите – е вирусна и потенциално фатална инфекция, разпространявана сред хората чрез ухапвания от комари. За периода от 2010 г. до 2021 г. в ЕС са докладвани общо само 71 случая.

„Европа вече вижда как изменението на климата създава по-благоприятни условия за разпространение на инвазивните комари в незасегнати преди това райони и заразяване на повече хора с болести като денга“, казва директорът на ECDC Андреа Амон.

Тигровият комар (Aedes albopictus) е преносител на вирусите денга, чикунгуня и зика. Инвазивният вид се разпространява още на север, изток и запад в Европа – най-бързо затоплящият се континент – и вече има самоподдържащи се популации в 13 страни.

Къде се разпространяват тигровите комари в Европа?

Наричан така заради ивичестото си черно-бяло тяло, комарът преди се срещаше само в тропическите райони. Сега популации има в Австрия, България, Хърватия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Малта, Португалия, Румъния, Словения и Испания.

Тигровият комар също така е бил засичан в пристанищата на Обединеното кралство няколко пъти през последните години, но изглежда все още не се е задържал на острова.

„Увеличените международни пътувания от ендемични по денга страни също ще увеличат риска от внесени случаи, а оттам е неизбежна възможността за възникване на локални огнища“, казва Амон.

Това се потвърждава и от последните данни на ECDC. Повече от 4900 европейци са се заразили с денга по време на пътуване в чужбина през 2023 г. – най-големият брой внесени случаи от началото на наблюдението през 2008 г. и увеличение от 1572 случая през 2022 г.

Изменението на климата и Ел Ниньо стимулират разпространението на треска от денга

Миналата година беше регистриран и най-големият брой случаи на денга, докладвани в световен мащаб, с над 6,5 милиона докладвани случая в повече от 80 страни – което доведе до 7300 смъртни случая.

Няколко фактора са виновни за тази епидемия, казват от Световната здравна организация (СЗО). Първо, по-широкото разпространение на тигровия комар, пренасящ денга, и комара с жълта треска (Aedes aegypti) в страни, в които преди това тези видове не са съществували.

Климатичният феномен Ел Ниньо, съчетан с изменението на климата, направи 2023 г. най-горещата година в историята и доведе до по-високи валежи и влажност – също благоприятни условия за комарите.

СЗО отбелязва освен това, че болестта се е развила по-силно в страни, изправени пред политическа и финансова нестабилност, с големи движения на населението и здравни системи, отслабени от пандемията от COVID.

Какви други болести внасят комарите в Европа?

Тигровите комари не са единственият обезпокоителен вид, който навлиза в нови територии, благодарение на изменението на климата. Комарът от жълта треска – също вектор на вирусите на денга, чикунгуня и зика – стигна до Кипър през 2022 г.

„Потенциалът му за установяване в други части на Европа е обезпокоителен поради значителната му способност да предава патогени и предпочитанието му да хапе хора“, предупреждават от ECDC.

През март тази година в Севиля, Испания, беше съобщено за локално придобит случай на инфекция с вируса на Западнонилска треска.

„Въпреки че е изолиран случай, той подчертава, че предаването на вируса на Западен Нил може да се случи много рано през годината, вероятно поради подходящи климатични условия“, добавят от центъра.

В област Пулия, Италия, разпространяващият малария комар Anopheles sacharovi беше идентифициран от учени по-рано тази година, 50 години след като страната беше обявена за свободна от болестта. Смята се, че причина за това са покачващите се температури.