Когато президентът на COP29 Мухтар Бабаев излезе на подиума на заключителната среща на върха за климата в Баку в неделя сутринта, надявайки се да сключи трудно постигнато споразумение за глобалното финансиране на климата, той е имал две речи, върху които да акцентира. Едната е за сключването на очакваната сделка, а другата за безизходица, водеща до срив на върха, пише Reuters.
В крайна сметка Бабаев успя да прокара финансовия план от 300 милиарда долара за подпомагане на развиващите се нации да се справят с нарастващите разходи на глобалното затопляне през следващото десетилетие. Той похвали споразумението като пробив, въпреки че голяма част от включените в него участници го заклеймиха като крайно неадекватно.
Ефектът Тръмп
Очакванията за сделка бяха потиснати от притесненията за задаващото се оттегляне на САЩ от глобалното сътрудничество в областта на климата. Предстоящото завръщане на Доналд Тръмп като президент на САЩ, най-голямата икономика в света, най-големият източник на парникови газове в историта и най-доброят производител на нефт и газ, бе сред основните фактори, замъгляващи преговорите в Баку.
Преговарящите на конференцията отбелязаха, че въпреки че американската делегация е помогнала за постигането на сделката за финансиране на климата, страната не е била в състояние да поеме високопоставена лидерска роля, както на предишните срещи на върха за климата, и не е могла да предостави гаранции, че следващата администрацията ще спази обещанията си.
Представители на САЩ на конференцията COP29 се опитаха да уверят глобалните партньори, че пазарните сили, съществуващите федерални субсидии и държавните мандати ще осигурят непрекъснато внедряване на възобновяема енергия, дори ако Тръмп се оттегли от глобалния процес.
Преговорите за климата не преминаха гладко
Бавният темп на напредък, при който глобалните емисии все още нарастват, повиши напрежението и призивите за реформи. Междувременно войната в Украйна и нарастващият конфликт в Близкия изток отклониха глобалното внимание към сигурността и наличието на енергия и накараха много правителства да затегнат кесията си, според експерти.
“Това затрудни получаването на по-големи финансови средства за климата”, казаха наблюдатели на преговорите.
Споразумението за предоставяне на 300 милиарда долара годишно до 2035 г. теоретично би утроило предишните ангажименти на богатите страни да предоставят 100 милиарда долара до 2020 г. Тази по-ранна цел беше постигната изцяло едва през 2022 г. и изтича през 2025 г.
Нежеланието на богатите страни да предложат повече пари и натискът да се сключи дори слаба сделка преди по-големи политически сътресения се превърнаха в основен източник на разочарование за най-слабо развитите страни и малките островни държави, които казаха на конференцията в Баку, че се чувстват отстранени в преговорите.
В един момент от последната част от срещата на върха преговарящите блокове, представляващи и двете групи, напуснаха преговорите в знак на протест, забавяйки сделката с часове.
Защитниците на климата казаха, че въпреки че сделката е по-добра от пълна безизходица, разривите, разкрити от конференцията, както и загубата на доверие в процеса сред по-бедните страни ще представляват проблем за Бразилия, докато се подготвя за COP30.
Страната очаква много по-широка конференция през следващата година в град Белем в тропическите гори на Амазонка – където светът ще начертае дългогодишен курс за по-стръмни съкращения на емисиите и изграждане на устойчивост в борбата срещу изменението на климата.
http://www.turbulence.tech