Тихата дигитална революция в селското стопанство на Европа

В полетата на Европа тихо се разгръща революция – но не става въпрос за бунт с вили и факли, а за дронове и данни. Иновациите, невидимата ръка, ръководеща тази трансформация, посяват семената на нова земеделска епоха, пише Euractiv.

През цялата човешка история селското стопанство е било инструмент за справяне с някои от най-неотложните предизвикателства пред човечеството чрез увеличаване на производството на храни до нива, които мнозина са смятали за невъзможни. Сега контурите на традиционното земеделие се преначертават чрез овладяване на процесорна мощност вместо конски сили.

Прецизното земеделие, задвижвано от AI и IoT, заменя догадките с решения, базирани на данни, оптимизирайки добивите и опазвайки ресурсите. Биотехнологиите отключват генетичния потенциал на културите, като ги укрепват срещу изменението на климата и вредителите.

Вертикалното земеделие, свидетелство за човешката изобретателност, предизвиква самото понятие за „поле“, превръщайки градските пейзажи във фабрики за храна. Тази вълна от иновации не само прекроява селското стопанство, но и предефинира връзката ни с храната, природата и в крайна сметка със самите нас. Технологичните пробиви култивират бъдеще на изобилие и устойчивост.

Хранителни системи, сложни предизвикателства

Специалният доклад на Междуправителствената група по изменение на климата (IPCC) за изменението на климата и използването на земята изчислява, че една пета до една трета от глобалните емисии на парникови газове се дължат на нашите хранителни системи: 9-14 % са причинени от растениевъдство и животновъдство във ферми, 5-14 % от използването на земята и 5-10 % от веригата на стойността на производството на храни.

В Европа селското стопанство допринася за повече от 10% от общите емисии на парникови газове в ЕС и е водеща причина за загуба на биологично разнообразие и потребление на прясна вода. Това е четвъртият по големина сектор, който е отбелязал малък напредък в смекчаването на въздействието си върху околната среда от 1990 г. насам.

Чрез своята Европейска зелена сделка ЕС се ангажира да намали емисиите с 55% до 2030 г. и да стане въглеродно неутрален континент до 2050 г. Също така бе поставена и междинна цел за 90% нетно намаление на емисиите до 2040 г.

В основата на сделката е стратегията „От фермата до трапезата“, която има за цел да направи хранителните системи здрави и устойчиви. Тази стратегия е съсредоточена върху доказани подходи в селското стопанство, често наричани „интелигентно към климата земеделие“.

Полета на недоволство

Въпреки това убеждаването на европейските фермери да възприемат практиките за постигане на тези смели климатични цели беше посрещнато със съпротива. По-рано през годината протести на фермери избухнаха в много страни в Европа, изразявайки недоволство от различни взаимосвързани въпроси.

В отговор на протестите и нежеланието да се вземат непопулярни решения преди изборите за ЕП през юни, ЕС отмени в последния момент целта за намаляване на емисиите от селското стопанство от пътната си карта за климата до 2040 г. Също така беше оттеглено предложението за закон на ЕС за намаляване на пестицидите и беше отложена целта фермерите да оставят част от земята без угар, за да подобрят биоразнообразието.

В последния план на Европейската комисия се казва, че „всички сектори“ трябва да допринесат за усилията, но премахна споменаването на възможно 30% намаляване на селскостопанското замърсяване между 2015 г. и 2040 г. Комисията също така премахна препоръките към гражданите да променят поведението си и натиска за край на субсидиите за изкопаеми горива.

Въпреки че това решение може да предложи временно облекчение както за фермерите, така и за политиците, то също така проправя пътя за едно „по-предизвикателно“ постигане на устойчиви земеделски практики.

Съвместни и иновативни решения

Въпреки напрежението в различни европейски страни, доклад на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) установи, че фермерите приемат или се опитват да приемат няколко мерки за намаляване на емисиите от земеделието, много от които са част от Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС.

В исторически план тази политика се фокусира върху производителността и ефективността, често за сметка на околната среда. Въпреки това, тя започна да дава приоритет на опазването на околната среда наред с добивите с течение на времето.

Докладът подчертава няколко често подкрепяни мерки от държавите-членки на ЕС, включително оптимизиране на диетата на добитъка, подобряване на системите за управление на оборския тор, намаляване на прилагането на азотни торове и насърчаване на практики, които подобряват съхранението на въглерод в почвата.

Високи разходи за инфраструктура

Докладът също така отбеляза, че високите разходи за подобрения на инфраструктурата и липсата на споделяне на знания и подкрепа все още са значителни пречки за фермерите, които желаят да приемат мерки за намаляване на газовете.

Доклад на Световния икономически форум, който оценява моментната ситуация на земеделските стопани и хранителната верига на ЕС и препоръчва път към климатично интелигентно земеделие, допълнително подкрепи тези констатации.

Подобно на доклада на Европейската агенция по околна среда, анализът на Световния икономически форум установи, че липсата на знания или налична информация е втората най-голяма пречка след високите предполагаеми инвестиционни разходи.

Средно 70% от анкетираните фермери съобщават, че търсят информация за климатично интелигентно земеделие. Въпреки това, само един на всеки четирима съобщава, че има „добри“ или „много добри“ познания по темата.

Увеличаване на знанията

Увеличаването на знанията е от решаващо значение, тъй като някои от ключовите области на възможности, идентифицирани в доклада, включват иновации и технологии, където целенасочените усилия биха могли значително да подобрят приемането и ефективното използване на интелигентни за климата практики.

Една такава възможност е възприемането на цифрова технология, ползите от която включват подобрена производителност, качество на реколтата и почвата и по-ефективни операции. Например, чрез анализиране на данни от сензори, трактори и сателити, фермерите могат да проследяват здравето на културите и почвата, да вземат решения за засаждане и точно да насочват използването на торове и вода, за да подобрят ефективността на бизнеса, да се справят със загубата на торове и да намалят емисиите, разходите на фермата и замърсяването на водата.

Европейски инициативи като Farmtopia, например, имат за цел да направят цифровите решения за селското стопанство по-достъпни и рентабилни за по-малките фермери. SmartAgriHubs обединява стартъпи, МСП, доставчици на бизнес и услуги, технологични експерти и крайни потребители, за да стимулира дигиталната трансформация. Платформата за цифрови услуги Farm Sustainability Tool (FaST) е приложение, което обединява космически данни специално за фермери.

Новите технологии могат да помогнат на фермерите да постигнат оптимални резултати за своя бизнес и планетата. Те включват прецизно земеделие за използване на суровини и вода, информационни технологии, автоматизация, роботика и технологии за подпомагане на вземането на решения, които елиминират догадките при торене, употреба на пестициди, напояване и управление на добитъка.