Силно земетресение с магнитуд 7,3 по Рихтер разтърси днес крайбрежието на Вануату, причинявайки мащабни разрушения в островната държава в южната част на Тихия океан. Земетресението е станало на дълбочина 57 км и е било с епицентър на 30 км западно от Порт Вила, най-големия град във Вануату – група от 80 острова, на които живеят около 330 000 души. Последваха вторични трусове през целия следобед и вечерта местно време, един от които с магнитуд 5,5.
До този момент има непотвърдена информация за жертви. Все още не е ясен размерът на нанесените щети, тъй като комуникациите и правителствените уебсайтове не са достъпни. В първата официална информация, публикувана в социалните мрежи часове след земетресението, службата за геоложки рискове заяви, че системите ѝ за наблюдение са били изключени поради прекъсване на електрозахранването.
Жителите получиха инструкции да стоят далеч от крайбрежието поне 24 часа, докато системите за наблюдение на цунами и земетресения отново започнат да функционират. В социалните медии има информация за много разрушени сгради.
Говорител на Червения кръст във Фиджи заяви, че ръководителят на офиса на агенцията за справяне с бедствени ситуации във Вануату е съобщила за масови щети, преди комуникациите да бъдат прекъснати.
По сградата, в която се помещават редица дипломатически мисии в Порт Вила, включително тези на САЩ, Великобритания, Франция и Нова Зеландия, са нанесени значителни щети, съобщи външното министерство на Нова Зеландия. На страницата на посолството на САЩ във Фейсбук се казва, че офисът му е затворен до второ нареждане.
Разположението на Вануату в зоната на субдукция, където Индо-австралийската тектонска плоча се плъзга под Тихоокеанската плоча, означава, че земетресения с магнитуд над 6 не са рядко явление, а сградите в страната са проектирани да издържат на щети от земетресения.
Вануату настоява богатите замърсяващи държави да бъдат държани законно отговорни за климатичния срив
Именно Вануату беше лидер на най-уязвими от изменението на климата държави на историческото дело за климата в Международния съд (ICJ) в Хага. Там островните нации и други уязвими от климата страни призоваха богатите замърсяващи държави, които са най-отговорни за срива на климата, да бъдат държани законно отговорни.
„Тези държави, някои от най-големите източници на парникови газове в света, посочиха съществуващи договори и ангажименти, които за съжаление не успяха да мотивират значително намаляване на емисиите. Тези договори са от съществено значение, но не могат да бъдат воал за бездействие или заместител на правната отговорност”, заяви в Хага специалният пратеник на Вануату за изменението на климата Ралф Регенвану.
Малките нации настояват за справедлива финансова подкрепа и компенсация за необратими загуби и щети от най-отговорните държави, тъй като са изправени пред екзистенциална заплаха от нарастващи приливи, наводнения, суша и други климатични бедствия.
САЩ, най-големият източник на парникови газове в света, се противопоставиха на идеята държавите да бъдат законово задължени да се борят с климатичната криза. Австралия, Китай и Саудитска Арабия – големи икономики на изкопаеми горива и едни от най-големите източници на парникови газове в света – също се противопоставиха на правната отговорност, за която настояват развиващите се страни.
http://www.turbulence.tech