Тръгва ли Италия на „кръстоносен поход“ срещу колоезденето?

Италианските депутати гласуват нов закон, който според екоактивисти подкопава ангажиментите на страната по отношение на климата, като същевременно не прави нищо за намаляване на големия брой смъртни случаи при пътнотранспортни произшествия.

Около 3000 души загиват по пътищата на Италия всяка година, което е над средното за ЕС ниво от 52 загубени живота на милион жители.

Матео Салвини, лидер на крайнодясната партия Лега и министър на транспорта в кабинета на Джорджа Мелони, предложи реформа на правилата за движение по пътищата. Промените привидно имат за цел да направят пътищата в Италия по-безопасни. Но групата за кампания за чисти градове – подкрепена от колектива на Европейския транспорт и околна среда (T&E) – твърди, че правителството използва проблема, за да атакува мерките за устойчива мобилност.

Реформата очевидно се основава на културна война, която правителството води срещу всичко, което смята, че може по някакъв начин да е свързано със зелена програма“, казва Клаудио Малиуло, ръководител на кампанията за чисти градове в Италия, пред Евронюз.

Ако бъде приета от парламента, реформата ще ограничи способността на кметовете да създават нови велосипедни маршрути или „училищни улици“ без автомобили или да не допускат замърсяващите автомобили извън градските центрове.

Дори това да звучи като много специфично национално италианско нещо, всъщност е част от много по-голям пъзел. И затова трябва да обърнем внимание“, казва още Малиуло.

Активисти проведоха демонстрации в десетки италиански градове миналата седмица, призовавайки реформата да бъде отменена и пренаписана след консултации със семействата на жертвите на пътя. Окончателното гласуване в долната част на парламента на Италия беше отложено за 26 март.

Аргументи против реформата

Ревизията на Салвини на правилата за движение по пътищата би утежнила някои правила. Например осъдените за шофиране в нетрезво състояние ги грозят удължени ефективни присъди. Но критиците казват, че реформата рискува да увеличи основния фактор за смъртността по пътищата: скоростта.

Една от промените ще позволи на правителството да увеличи ограниченията на скоростта по магистралите, въпреки че изследвания показват, че могат да се очакват допълнителни смъртни случаи с всяко увеличение на км/ч.

Как реформата би повлияла на екологичните политики?

Какво всъщност представлява реформата на пътния кодекс?

Ясно е, че това е правителство, което робува на автомобилната индустрия и което по някакъв начин е решило, че иска да спре зеления преход“, опасява са Малиуло.

Реформата ще ограничи правомощията на кметовете да въвеждат зелени политики, обяснява той. Те няма да могат да определят квартали с нисък трафик или зони с ниски емисии; дори 200-метрова велоалея или училищна улица ще подлежат на министерско одобрение, което е малко вероятно да бъде дадено.

Кметовете също ще се затрудняват да санкционират нарушенията на правилата за движение по пътищата. Например една промяна означава, че кола може да навлезе в пешеходна зона няколко пъти на ден и да бъде глобена само веднъж.

Можете да видите как това наистина може да бъде основа за пълно подкопаване на някои от политиките, които са инструмент за превръщането на нашите градове в места, където хората действително да се придвижват безопасно“, казва Малиуло.

В личен план 38-годишният активист от Болоня кара много по-малко колело, откакто стана баща – един от многото италианци, възпирани от липсата на безопасни велосипедни маршрути. Това е истински проблем, тъй като транспортът е най-големият източник на емисии в ЕС, като автомобилите, работещи с бензин и дизел, са отговорни за 40 процента дял от замърсяването.

На Италия бяха обещани 34 милиарда евро средства от фонда на ЕС за проекти за устойчива мобилност. Тези средства сега са застрашени от реформата.

Подобрява ли се устойчивата мобилност в Италия?

Болоня стана първият голям италиански град, който въведе ограничение на скоростта от 30 км/ч по-рано тази година. Това се случи след огромно напрежение и спорове между Салвини и кмета Матео Лепоре.

В Милано наредба, която принуждава автобусите и камионите да инсталират сензори за опасни зони в опит да се намалят смъртните случаи на велосипедисти, срещна подобна съпротива от министъра на транспорта миналата година.

Смятаме, че е изключително важно местните власти да имат свободата на действие да изпробват неща и да прилагат в италианските градове модели, които са успешни в други европейски градове“, смята Малиуло.

Той посочва примерите за благоприятни за велосипедисти Амстердам, Ротердам и Гент, както и някои испански градове, които въведоха ограничения на скоростта.

Вместо това кметовете ще бъдат с вързани ръце, когато става дума за градска мобилност“, предупреждава Малуило.

Какво предстои?

Гласуването на реформата трябваше да приключи на 21 март, но беше отложено за 26 март след многобройни намеси на депутати от опозицията.

Ако бъде приет в долната част на парламента, Камарата на депутатите, законопроектът ще премине в Сената. Италианският закон гласи, че двата клона трябва да се споразумеят за абсолютно същия текст. Така че, ако Сенатът има дори малки ревизии, законопроектът ще се върне в Камарата на депутатите.

Дали това е част от една по-широка европейска културна война срещу устойчивата мобилност?

С наближаването на изборите за ЕС, Малиуло вижда връзка със стремежа на Салвини да прокара тази реформа, позиционирайки Лега като партията, прилагаща закона и реда в движението по пътищата.

Но градската мобилност не е малък проблем, за да се използва за политическа изгода. Това е критична част от зеления преход на Европа и гражданското общество го наблюдава. Много сме загрижени, че това може да е само началото. Както често се случва, Италия е предвестник на тенденциите в Европа. В повечето случаи хората не осъзнават това, докато не стане твърде късно. Така че нещата се случват в Италия и няколко години по-късно се случват и на други места, където може би е било немислимо преди десетилетие“, предупреждава Малиуло. “Европейският съюз рискува да спре да бъде климатичен лидер, заради националните политики на държавите-членки. Това вече ще бъде основен глобален проблем“, добавя той.